– Ето.

Бъркам в сака и вадя някакви чисти бикини и прекалено големия черен суитшърт, но той скоро грабва удобните памучни бикини от ръката ми. Намръщвам се, докато гледам как Джеси рови в сака ми и намира чифт дантелени.

Подава ми ги.

– Винаги в дантела! – възкликва. Кима одобрително на собственото си изискване и аз отстъпвам, без да се колебая или да се оплаквам. Обувам дантелените бикини, после обличам огромния суитшърт. Джеси захвърля мокрите си шорти и ги заменя с чифт сини. Гледам как се протяга, докато ги обува. Сядам и му се възхищавам от мястото си на леглото, но той ме вдига отново и ме отнася долу в кухнята.

Първо изключвам музиката с леко потреперване, а после заставам пред хладилника и оглеждам рафтовете.

– Какво искаш?

– Няма значение. Ще ям каквото и ти. – Идва зад мен, пресяга се, за да грабне буркан фъстъчено масло, и отпуска устни на врата ми.

– Върни това обратно! – Опитвам се да хвана буркана, но Джеси ми се изплъзва, бързо се оттегля на един бар стол и пъха буркана под мишница, за да отвинти капачката. Топва пръст вътре, загребва голямо количество и ми се хили самодоволно, а после пъхва пръста в устата си и оформя „О“ с устни, когато го измъква.

– Такова си дете! – Спирам се на пилешко филе и го вадя от хладилника.

– Дете съм, защото обичам фъстъчено масло ли? – пита той през пръста си.

– Не. Дете си заради начина, по който ядеш фъстъчено масло. Никой, навършил десет години, не трябва да бърка с пръсти в бурканите и въпреки че ме държиш в неведение за възрастта ти, допускам, че си подминал десет – заявявам и му хвърлям възмутен поглед. Откривам фолиото и увивам филетата в прошуто от Парма, а после ги слагам в тавичка.

– Не го отхвърляй, докато не опиташ! Ето! – настоява. Навира покрития си с фъстъчено масло пръст през кухненския плот пред очите ми. Кривя лице. Мразя фъстъчено масло.

– Пропускам – казвам и слагам пилето във фурната. Той свива рамене и облизва пръста си сам.

Вадя грах и пресни картофки от хладилника и ги зареждам във вградения уред за готвене на пара, после си играя с няколко копчета, докато успея да го включа.

Повдигам се, за да седна на плота, и гледам Джеси с лека усмивка.

– Наслаждаваш ли се?

Той спира насред загребването и ме поглежда.

– Мога да го ям, докато ми прилошее – обявява. Бърка с още един пръст в буркана.

– Лошо ли ти е?

– Не, още не.

– Искаш ли да спреш сега, преди да ти прилошее, и да си оставиш малко място за балансираната храна, която ти приготвям? – питам. Мъча се да потисна усмивката си.

А той дори не опитва. Ухилва се самодоволно и завърта капачката на буркана.

– Бебче, натякваш ли ми?

– Не – поправям го. Никога не искам да натяквам. – Задавам ти въпрос.

Наблюдава ме внимателно и очите му танцуват. Потрепервам от глава до пети.

– Харесвам суитшърта ти – казва тихо и плъзва поглед надолу по голите ми крака. Дрехата е голяма и покрива дупето ми. Едва ли е секси. – Харесвам те в черно.

– Така ли?

– Да – потвърждава тихо. Опитва се отново да ми отвлече вниманието.

– Утре е понеделник – казвам позитивно. Не знам защо избирам този тон.

– И? – пита и сгъва ръце пред гърдите си.

Барабаня с пръсти по плота до мен.

– И нищо. Просто се чудех какво може да си планирал.

По лицето му с набола брада пробягва паника.

– Какво си планирала ти?

– Работа – отговарям. Гледам го как започва да дъвче долната си устна и проклетите зъбни колелца отново започват да се въртят. – Дори не си го помисляй! Имам важни срещи, на които трябва да отида – предупреждавам, преди да има възможността да изплюе това, което знам, че мисли.

– Само един ден? – цупи ми се игриво, но знам, че е смъртно сериозен. Подготвям се за обратно броене или за вразумяващо чукане.

– Не. Сигурно имаш много да наваксваш в имението – заявявам уверено. Той има бизнес, който да ръководи, а беше в безсъзнание цяла работна седмица. От Джон не може да се очаква да води нещата завинаги.

– Предполагам – мърмори Джеси.

Ликувам наум. Няма обратно броене? Няма вразумяващо чукане? Май наистина сме продължили напред.

– О, Клайв каза, че по-рано е идвала жена тук.

– Така ли? – Джеси изглежда изненадан.

– Каза, че се е опитала да се качи в панорамния апартамент. Не е оставила име, а ти не си вдигнал телефона, когато той се е опитал да ти се обади. Руса жена. Зряла. Чуплива коса. – Чакам реакцията му, но той само се намръщва.

– Ще си поговоря с него. Моето добре балансирано ястие готово ли е вече?

Това ли е? Ще си поговори с Клайв?

– Коя е тя? – питам, докато слизам от плота, за да проверя зеленчуците на пара.

– Нямам представа. – Самият той скача и вади прибори от чекмеджето.

– Наистина ли нямаш представа? – питам със съмнение, докато вадя пилето от фурната и го слагам в тигана, за да го довърша.

– Ава, наистина нямам никаква представа, но те уверявам, че ще говоря с Клайв и ще видя дали мога да разбера коя е била жената. Сега нахрани твоя мъж! – добавя. Обляга се назад и държи ножа и вилицата в ръце, изправени върху плота.

Започвам да сервирам и му поднасям първото ястие, което съм направила за него. Мразя да готвя.

Той му се нахвърля веднага.

– Вкусно – мънка, докато дъвче хапка от пилешкото. – Как беше денят с брат ти?

– Добре – отговарям и сядам до него.

– Просто добре? Това е наистина вкусно.

Радвам се да видя, че яде нещо различно от фъстъчено масло. Отново е като различен мъж – толкова сигурен и самоуверен в един момент, а в следващия се разпада на парчета. Наистина ли имам такова влияние върху него?

– Прекарахме страхотен ден. Ходихме в Музея на мадам Тюсо и после вечеряхме в любимия ни китайски ресторант.

– Тюсо?

– Да, това е нещо наше – свивам рамене.

– Хубаво е да имаш нещо – казва. Изглежда искрен. – Яла ли си вече? – Поглежда в чинията ми, а аз се изчервявам. – Да не ядеш за двама? – пита и ме поглежда. Едва не се задавям с картоф.

– Не! – изломотвам, дъвчейки храната. – Престани да се тревожиш! – мрънкам и се връщам към вечерята си.

Джеси продължава да яде, като от време на време издава звуци, изразяващи одобрение на вечерята. Бих си помислила, че може би се присмива, но опитах храната – добра е.

Щом свършваме, зареждам съдомиялната и мислите ми започват да се отнасят. Гризе ме мисълта, че той избегна въпроса за тайнствената посетителка. Беше уклончив и това ме тревожи.

Обръщам се да го питам и се забивам право в твърдите му голи гърди.

– Ох!

Той се е надвесил над мен и диша тежко. Очите ми се залепват за огромната му ерекция, която надига предната част на шортите му.

– Разкарай суитшърта! – настоява с нисък и дрезгав глас.

Поглеждам към зелените му очи и мъдро отбелязвам, че не е в настроение за закачки.

Хващам ръба на дрехата и бавно я издърпвам през главата, а после я пускам на пода.

Джеси оценяващо оглежда тялото ми, голите ми гърди и спира поглед между краката ми.

– Ти си невъзможно красива и цялата си моя. – Пъхва пръсти под горния ръб на бикините ми и бавно ги смъква надолу по краката ми, като пада на колене.

Потупва крака ми, за да го вдигна, после повтаря същото с другия и обвива глезените ми с големите си длани. Очите му откриват моите.

– Мисля, че ще те оставя да свършиш първа – звучи сериозно. – После ще те разпоря на две.

Ахвам от свирепото му обещание, докато той прокарва длани нагоре по цялата дължина на краката ми – от глезените до задната част на бедрата, а после ме дръпва върху очакващата си уста. Нахлуването му в мен ме кара да стена, докато езикът му опитно изследва всяка моя част и ми носи невероятно удоволствие. Придърпвам с ръце косата му, а хълбоците ми се въртят около устата му без никакво участие на разума ми.

Отмятам глава назад.

– О, мамка му! – стена. Барабаненето в сърцевината ми преминава в постоянна вибрация.

– Езикът! – мърмори той в плътта ми, което само ме тласка малко по-близо до екстаза.

Усещам как едната му ръка се придвижва от задната част на крака ми и се пъхва между бедрата ми. Пръстът му се плъзга в мен и с отчаян вик пускам главата му, за да се облегна на плота за опора. Пръстът му ме разтяга и докосва предната ми стена с всяко завъртане. Треперя. Мускулите ми се свиват алчно около пръста му.

– Кажи ми кога, Ава! – Заменя единия пръст с два и прониква по-дълбоко в мен.

Това, заедно с вибрацията, която устните му предизвикват върху клитора ми, ме довършва.

– Сега! – изкрещявам и притискам таза си напред в устата му, опитвайки да се освободя.

Пометена съм от атаката на устата му и се сривам върху плота в яростна поредица от разтърсвания. Сърцето ми подскача в гърдите, докато Джеси забавя ритъма си с нежни движения, оставяйки ме да се успокоя с дълга и доволна въздишка.

– Ти си прекалено добър – отпускам глава надолу и намирам очите му.

Той поглежда нагоре, но задържа устата си върху мен, като продължава нежните кръгове и лениво движи пръстите си навътре и навън.

– Знам – злорадства. – Не си ли късметлийка?

Поклащам глава на неговата самоувереност, докато го гледам как бавно пълзи нагоре по тялото ми и с език проправя пътечка.

Когато стига до зърното ми, го захапва леко, а после поставя ръка под задника ми и ме повдига на нивото на очите си.

– Готова ли си да бъдеш изчукана добре, бебче?

– Обслужвай се! – предизвиквам го и обгръщам с ръце раменете му.

Той прилепва устни към моите собственически и напада устата ми. Когато е такъв, забравям за слабостите му – за моментите, в които го утешавам, държа го и го уверявам. Точно сега той е свирепо секси и властен. Обичам това у него и то наистина много ми липсваше.

Джеси задържа устните ни слепени, докато ме изнася от кухнята към фитнеса. Изритва вратата и ме поставя на крака, като се навежда, за да поддържа целувката ни. Захапва нежно долната ми устна и започва да върви напред, принуждавайки ме да отстъпя назад. След няколко крачки спира и целува ухото ми, а топлият му дъх подпалва всичките ми сетива. Наум вече го моля.

– Какво ще кажеш за една тренировка? – прошепва.

– Какво имаш предвид? – питам. Сгушвам лицето си в него, докато той ближе ухото ми умело и бавно, карайки сърцевината ми отново да затупти. Отстъпва от мен и липсата на топлото му тяло до моето ме кара да потръпна от студ. Иска ми се отново да го придърпам към себе си.

Гледа ме с обещаващи, изпълнени със страст очи, докато се пресяга за шортите си и ги смъква по краката си. Възбуденият му член изскача на свобода.

Ахвам. Не знам защо – виждала съм го вече толкова пъти, но той все още спира дъха ми. Плъзвам поглед нагоре покрай белега му към перфектните му гръдни мускули. Никога няма да се уморя да гледам красивото тяло на мъжа, застанал пред мен, никога. Той е произведение на изкуството, грижливо изваяно и полирано до пълно съвършенство.

Кимва зад мен и аз бавно се извръщам, но виждам само гребния тренажор и боксовия чувал, затова се обръщам отново към Джеси. Лицето му е напълно невъзмутимо и той бавно кимва отново, посочвайки, че това, което си е наумил, наистина е зад мен.

Сега ми светва. Каза, че ще ме разпори на две.

„Мили Боже!“

– О! – прошепвам.

Тръгва бавно към мен, а потенциалът на неговото намерение ме кара да се въртя нервно на място. Джеси поема ръката ми и ме води до гребната машина, после навежда голямото си голо тяло и сяда на седалката. Членът му стои вертикално на тялото му, а перспективата, която очертава неговият сценарий, ме кара внезапно да се задъхам от очакване.

Дръпва ме, за да застана пред него, и се пресяга с наранената си ръка, за да насочи крака ми над плъзгача така, че да възседна краката му. Поглеждам надолу към него. Сърцето ми бие ужасно бързо, докато чакам следващата инструкция.

Джеси обгръща гърдите ми с големите си длани и нежно и бавно ги масажира, докато не натежават до болка. Не пропускам лекото трепване на лицето му, но той не спира и аз нямам намерение да се опитвам да го спра.

– Мммм... – Главата ми се отпуска назад и устните ми се разтварят, изпускайки накъсани, бързи въздишки.

– Ава, ти ме убиваш, мамка му – казва той тихо. Навеждам глава и очите ни се срещат. – Обичам те – прошепва той и плъзва длани надолу, за да обхване хълбоците ми. Подскачам и ъгълчето на устата му потрепва. – Обичам как подскачаш, когато те докосвам тук – казва, плъзва пръст в мен и аз простенвам. – Обичам вкуса ти – добавя, плъзва пръста в устата си и го вади бавно, докато ме наблюдава. После отново поема ръката ми, дръпва ме към себе си и ме насочва надолу към възбудения си член.