Извиквам, щом ме пронизва. Дебелият му, твърд член ме изпълва.

Допира чело в моето.

– Обичам усещането да съм в теб. – Сключва ръце под кръста ми. – Обгърни ме с крака!

Обгръщам с крака кръста му и сключвам глезени, придърпвайки се още по-близо към него. Дъхът му спира, когато посягам напред и поставям длани на раменете му.

– Обичам те! – заявява твърдо и започва да се плъзга напред на седалката. Рязкото спиране в края на плъзгача ме кара да подскоча леко с тих вик.

Джеси стиска очи.

Да, сега започвам да разбирам ползите от това. Проникването е дълбоко, но няма да са нужни много плъзгания и удари, преди да започна да се моля за освобождение.

Щом отваря очи, аз отпускам устни към неговите и той изпълнява искането ми за контакт с устни. Обичам устата му. Обичам всичко, което може да прави с нея. Обичам думите и стоновете, които излизат от нея. Обичам начина, по който дъвче долната си устна, когато обмисля нещо важно за него.

– Обичам те – казвам, целувайки го.

Той се отдръпва. Красивото му лице изглежда доволно.

– Не мога да ти кажа колко щастлив ме прави това. – Бавно се плъзга назад по шината. – Нуждаеш ли се от мен?

Стягам се за подскока, който знам, че предстои, и когато идва, и двамата стенем.

– Нуждая се от теб.

– Това също ме прави щастлив. Отново? – Вече се движи надолу по шината.

– Моля те! – Подскачаме отново в края и болката в корема ми се преобразува в бавно натрупване на удоволствие.

Връщаме се обратно по шината, но този път по-бързо.

Подскок!

– О!

– Знам – прошепва. – Още?

– Да! – Гмурвам език в устата му отчаяно.

Плъзга ни бавно надолу, но този път не оставя да ударим края. Вместо това се избутва с крака и ни праща нагоре по плъзгача. Удряме края с такава сила, че телата ни се сблъскват здраво. Налага се да освободя устните му и да заровя лице в рамото му със задавен вик.

– Мамка му! – Той се напряга и повтаря същото възхитително движение.

Плъзгане и удар!

Това е силно. Никога не съм го усещала толкова дълбоко. Притискам уста върху рамото му и се опитвам да устоя на порива да го захапя. Обхващам с ръце тила му, за да се задържа стабилна, докато Джеси отново ни плъзга надолу по шината, готов за още един сблъсък на върха. Вътрешностите ми се свиват и усещам как членът му пулсира и подскача вътре в мен. Той ни изстрелва обратно нагоре по плъзгача и щом стигаме върха, забивам зъби в рамото му и крещя от удоволствие.

– Мамка му, Ава!

Пускам рамото му и целувам белега от ухапаното, докато отново се спускаме.

– Ухапи ме отново по рамото!

Правя каквото ми е казано. Стена, докато хапя рамото му при сблъсъка.

– Мамка му, ще свърша – крещи той и ни оставя отново да се спуснем по плъзгача. – Готова ли си?

– Да! – Хващам със зъби рамото му и стискам леко, готова за сблъсъка.

Той дава воля на страстта си.

Движенията му вече не са контролирани. Той се плъзга и сблъсква телата ни неумолимо, докато аз се държа за него със зъби и нокти. Напънът на члена му, който ме пронизва дълбоко, ме кара да крещя името на Джеси в рамото му. Започвам да усещам съскането на фойерверките, докато той продължава своите плъзгания и удари и ме приближава до крайната детонация. Безмилостното пулсиране и блъскане на възбудения му член вътре в мен ме карат да бързам към финала. Аз свършвам в екстаз при един силен сблъсък и двамата издаваме вик. Забивам зъби в рамото му още веднъж, което кара Джеси да избухне, хълбоците му подскачат нагоре и той крещи силно.

„Боже мой!“

Все още пулсирам и се наслаждавам на оргазма си, когато слабо усещам как Джеси бавно ме люлее напред-назад. Леките движения изцеждат и последната капка сперма от него.

Вдигам лице от рамото му и леко целувам белега от ухапването.

– Ти си истинска дивачка, жено. – Извива глава, за да се погледне, а после очите му проблясват към мен.

Той завладява устата ми и ме целува дълбоко. Притискам го в ръцете си и се присъединявам към блаженото му забвение. Мога да остана така завинаги, напълно обвита от Джеси.

– Ще те отнеса в леглото и ще спя цяла нощ, заровен дълбоко в теб. – Започва бавно да се надига, като внимава да не излезе от мен. – Целуни ме сега! – нарежда, докато ме изнася от фитнеса, а аз съм сключила крака на кръста му. Прокарвам ръце през косата му и нежно я дръпвам, а после свеждам устни към неговите.

– Дивачка – казва той близо до устните ми.

Ухилвам се самодоволно и отварям очи, докато той изкачва стълбите. Откривам, че се взира в мен, докато езиците ни танцуват бавно между устите ни. Задържам погледа му през целия път до спалнята, където Джеси ме оставя на леглото под себе си. Усещам как отново се втвърдява вътре в мен. Този мъж е неуморим.

Закрепва ръка под дупето ми и ме премества в леглото, докато главата ми потъва във възглавницата. Устните и телата ни остават сключени през цялото време.

– Остани с мен! – казва той и се отдръпва, за да приглади кичур коса от лицето ми. Изучава ме напрегнато. Очите ми блестят от задоволство от това, че ме държи в ръцете си.

– Тук съм.

– Премести се при мен! – Отпуска лице надолу и потрива нос в моя.

Този мъж знае ли значението на думата „постепенно“? Прибързан е, а още не сме обсъждали нито едно от по-важните неща – имението, работата и неговия предизвикателен маниер.

– Искам да си тук, когато си лягам. – Облизва долната ми устна. – И искам да си тук, когато се събуждам. Всичко, от което се нуждая, е да започвам и да свършвам деня си с теб.

Напълно съм наясно, че ако не му дам отговора, който иска, ме чака нацупване или вразумяващо чукане, а не желая да развалям този момент. Нуждая се от него.

– Не мислиш ли, че е малко прибързано? – питам.

Той отдръпва лице. Изражението му не е съвсем нацупено, но е доста близо.

– Очевидно ти разсъждаваш така.

– Минали са два дни – опитвам се да дам разумен аргумент.

Намръщва се.

– Два дни от какво? – Надига тялото си и се изплъзва малко от мен, за да постави лактите си от двете страни на главата ми. Забива напред и дъхът ми спира в гърлото. – Искам това всяка сутрин и всяка вечер. – Усмихва се самодоволно, защото знае дяволски добре какво ми причинява. Сега ще последва вразумяващо чукане. – А може би малко по средата. – Лениво се отдръпва и бавно се притиска отново напред. Стискам очи. Не се заблуждавам, че ще прави любов с мен. Може би, ако се съглася, ще получа нежния Джеси, но наистина не съм сигурна дали трябва да живея с него.

– Искаш ме единствено заради тялото ми – имитирам шок.

Джеси изпъшква и с дълго и контролирано движение нахлува изцяло в мен.

– Не го ли искаш?

Отмятам назад глава и стена.

– Не играете честно, господин Уорд.

Оттегля се бавно.

– Кажи „да“! – крещи той, докато тласка напред и изкарва въздуха ми, принуждавайки ме да стисна с ръце таблата на леглото. – Трябва ли да ти начуквам разум, Ава?

Ето, започва се. Ще ми начуква разум. В това няма никакъв смисъл. Да се преместя при него ли? Прекалено рано е.

Мускулите ми се стягат и кръвта ми кипва, препускайки по вените ми с невероятна скорост. Мразя това, което той прави с мен. Целият ми разум е напълно и изцяло изваден от строя.

– Не! – сопвам се и той отново нахлува в мен с пъшкане. Пресяга се напред с болната си ръка и пъха длан под тила ми, за да изправи лицето ми към своето. Не съм сигурна дали се мръщи, защото ми е бесен или защото го боли ръката.

– Съгласи се! – заповядва, а после отново напада.

Няма да отстъпя. Наистина е прекалено скоро. Той няма да спре, отишъл е прекалено далеч.

– Не – заявявам твърдо и изпъшквам.

Той ръмжи и се тласка в мен милостиво. Свивам мускулите на утробата си около него, докато ме изтиква нагоре в леглото.

– По дяволите, Ава! Съгласи се! – реве той. Капка пот се спуска по слепоочието му и бръчката му заема мястото си.

– Не!

– Ава! – викът му отеква из стаята и Джеси свирепо слепва устата си с моята. Подскачам и се гърча под неговото мощно тяло и под алчната му уста, докато предстоящото ми освобождение проблясва ниско в слабините ми. – Харесва ли ти това? – пъшка в устата ми, докато упорито продължава безмилостните си тласъци.

– Да!

– Искаш ли това всеки ден?

– Да!

Дърпа косата ми по-здраво и притиска още по-силно таза си в мен.

– Съгласи се тогава! – Усещам как спиралата на напрежението се къса в мен и отлитам в бездънната яма на чистото удоволствие под Джеси. Целият ми разум е пометен, а той поема владението над тялото, душата и ума ми.

– Да! Да! Да! Мамка му! Да! – крещя.

– Внимавай с шибания език! – възкликва. Гласът му е пронизителен. Джеси се присъединява към моето удоволствие, освобождава косата ми и удря с юмрук в матрака. Това сигурно боли. Нахлува в мен толкова дълбоко, колкото може, и се задържа там. Главата му се отмята назад.

Стене.

Усещам горещото му освобождаване дълбоко в мен и свалям ръце от таблата, за да ги поставя на гърдите му. Главата му се отпуска, очите му откриват моите и той започва да прави бавни кръгове с хълбоците си, успокоявайки и двама ни.

– Не беше толкова трудно, нали? – пита с дрезгав глас.

Поглаждам солидните гърди под дланите ми.

– Съгласих се под принуда – казвам и се шляпвам наум за лошия подбор на думи.

Не може да ме накара да удържа това обещание. Но тогава осъзнавам... това е Джеси – моят неразумен и властен маниак. Той може и ще го направи.

Усмихва се възхитително и ме целува нежно, после ни претърколва така, че се озовавам просната върху гърдите му. Пръстът му проследява гръбначния ми стълб и приглажда косата ми. И аз се сгушвам щастливо в него.

– Не мога да бъда с теб всяка секунда от деня – казвам, въпреки че това, което изпитвам точно сега, е изкушаващо. Защо да не го искам ден и нощ, че и по средата?

Джеси въздиша дълго и уморено.

– Знам, че не може. Иска ми се да можеше.

– Имам работа, живот.

– Искам аз да бъда твоят живот.

– Ти си – споря внимателно. Понякога той е толкова уязвим и нежен и знам, че съм му нужна. Той е на километри разстояние от властния звяр, който току-що начука малко разум в мен. Но дали това наистина е разум? Или просто чиста лудост?


4 Temper Trap – австралийска инди група. – Бел. прев.

5 Sweet disposition (англ.) – „Сладко увлечение“. – Бел. прев.


Седма глава

Замръзвам, трепвам от светлина, която блесва в очите ми, когато ги отварям. Скачам в леглото.

Къде е той?

Отмятам косата от лицето си, измъквам се бързо от леглото и хуквам към банята. Няма го там. В сляпа паника тичам надолу по стълбите и набивам спирачки на входа на кухнята.

– Добро утро! – Оставя кафето си, става от кухненския плот и тръгва небрежно към мен. Сякаш гледам съвсем различен мъж. Дали съм сънувала последните няколко дни?

Облечен е в тъмносив костюм, снежнобяла риза и бледорозова вратовръзка. Избръснат е, рошавата му руса коса е сресана настрани, а зелените му очи проблясват от задоволство. Изглежда зашеметяващо.

– Ъм... утро – запъвам се.

Обвива с ръка кръста ми и ме вдига към себе си.

– Добре ли спа? – пита и докосва устните ми.

– Мммм – мънкам. Изумена съм. Бях сигурна, че тази сутрин трябва да съм готова за битка с господин Предизвикателен.

– Виждаш ли? Точно затова те искам тук сутрин, обед и вечер – размишлява той.

– Защо? – За да може да прави това всяка сутрин? Да се преместя при него, може би все пак няма да е толкова лоша идея.

Оставя ме да се плъзна по него, после се отдръпва, за да ме огледа от горе до долу, като стисва прясно обръснатата си брадичка с болната ръка и извива вежда в лека усмивка.

„О, по дяволите! Аз съм гола!“

– Мамка му! – обръщам се и бързо се отправям към стълбите, но не стигам далеч. Джеси ме хваща по средата на пътя, обвива ръце около кръста ми и ме вдига.

– Внимавай с езика! – Връща ме в кухнята и ме поставя да седна върху плота за закуска.

– Ох! – изписквам, когато студът на мрамора прониква в голия ми задник.

Смее се и разделя бедрата ми, после се настанява между тях.

– Искам да слизаш на закуска всяка сутрин точно по този начин – казва и прокарва пръст от коляното ми до основата на бедрата ми. Вече съм повече от будна. И съм напрегната.

– Ти си уверен, че ще бъда тук всяка сутрин – отвръщам толкова небрежно, колкото би могла една жена, когато богоподобно създание леко прокарва показалец по космите на венериния ù хълм. Не може да ме кара да спазвам условия, с които съм се съгласила насред оргазъм.

Опитва се да потисне усмивката си.

– Аз съм уверен, защото ти каза „да“. Или беше... – Дълбоко замислен, той поглежда нагоре към тавана, после отново към мен. – А, спомням си. Беше: „Да, да, да, мамка му, да!“. – Ъгълчето на устата му се вдига наперено, докато Джеси пъхва пръст в мен.