– Бях хваната в момент на слабост. – Не мога да скрия страстта в гласа си. Аз съм негова.

Джеси завърта палец по клитора ми и мускулите на краката започват да ме болят. Премествам се по плота леко, за да му дам по-добър достъп. Толкова съм лесна!

– Трябва ли да ти напомня защо това е добро решение? – пита той, а после поема устните ми, заменя единия пръст с два и нахлува в мен, като помита всички разумни мисли от ума ми.

Не, няма нужда. Това няма значение, но ще приема напомнянето. Сграбчвам сакото му, стискам юмруци и стена в устата му. Усещам как се усмихва, а после освобождава устните ми и ме избутва по плота. Леденият мрамор праща пронизителни тръпки по тялото ми, но изобщо не ми пука. Нуждая се от Джеси... отново.

Очите му прогарят моите, докато разкопчава колана и панталоните си бързо, а после смъква боксерките си и дава свобода на сутрешната си ерекция. После ме хваща за бедрата и ме придърпва напред върху члена си.

– Това е още една причина – изръмжава, отдръпва се, а после се изтласква напред.

– Боже! Джеси! – Отпускам глава назад на плота и извивам гръб към него. Мили Боже, той владее невероятни движения. Започва с наказателен ритъм, който ме кара да стискам ръба на плота, за да не се плъзгам по мрамора. Дишането му е тежко и шумно и той изпуска дрезгави викове при всеки тласък.

– Мамка му! Ти си съвършена, бебче. – Отново се забива напред силно и от устните ми изригва отчаян вик.

Не знам какво да правя със себе си. Неговата мощ е безмилостна и той нахлува в мен отново и отново... и отново. Замаяна съм. Той поставя ръка на гърдата ми и я масажира грубо в ритъм със здравите тласъци.

– Спомни ли си вече? – пита той, но аз не мога да отговоря. Напълно съм загубила дар слово. С всеки мощен тласък той ме приближава все по-близо и по-близо до ръба. Вдишвам и задържам дъха си, когато стигам докрай. – Отговори на въпроса, Ава! – настоява той. – Сега!

– Да!

– Ще останеш ли при мен? – Захватът му върху гърдите ми се стяга, а тазът му неуморно се движи напред.

– Боже! Боже! Джеси!

– Отговори на шибания въпрос, Ава! – Неотслабващите му удари ме подлудяват, главата ми се върти, а сърцевината ми трепери яростно.

– Да! – крещя и рязко издишвам, докато летя към небето в едно неземно чувство на задоволство. Вибрирам цялата от глава до пети, гърбът ми се извива и тялото ми се гърчи в спазми.

– О, да! – Джеси се срива върху мен и ме приковава върху плота.

Пльосвам ръце над главата си с изтощена въздишка и оставям мускулите си естествено да се свиват около него, докато лежим, дишаме тежко и се потим на плота. Аз съм напълно и съвършено разбита. Мога да се върна в леглото, но трябва да отида на работа, въпреки че никак не ми се иска. Не че ще го призная на Джеси, но предпочитам да ме отнесе горе и да ме люби цял ден, а може би и по-дълго.

Вдига глава и ме поглежда.

– Боже, обичам те, мамка му.

– Знам. Обръснал си се – казвам. Въздишам. Наистина мога да се върна в леглото. Имам чувството, че съм била на един от мъчителните му маратони.

– Искаш ли да пусна брадата си пак?

Посягам и прокарвам длан по свежо изгладеното му лице.

– Не. Харесва ми да те виждам целия.

Той обръща лице към дланта ми и я целува, после се отдръпва, целува корема ми, откъсва се от мен и си оправя панталоните.

Взира се в мен, докато закопчава колана си, после изтрива влажните си, сочни устни с опакото на ръката си.

– Трябва да тръгвам. Махай се от очите ми, преди да съм те обладал отново! – Сграбчва ръцете ми и ме издърпва от плота, след което залепва дълга, чувствена целувка на устните ми. – Веднага!

Обмислям дали да не остана точно където съм – искам още. Но той изглежда решен да продължи деня си без мен, а това сигурно е за добро. Не искам да го отклонявам, затова тръгвам бавно гола и съм напълно наясно, че ме гледа. Спирам при вратата и се обръщам към него. Той стои с ръце в джобовете, а очите му проблясват. Изучава ме внимателно.

– Приятен ден! – казвам, усмихвам се, пресягам се надолу и прокарвам пръст по мократа си цепка, а после го пъхам в устата. О, наистина съм малка изкусителка.

– Чупката, Ава! – предупреждава.

Ухилвам се и се извъртам, за да се кача по стълбите. Такава съм уличница! Но не ми пука. Приятно съм изненадана от щастливото му настроение тази сутрин. Бях се подготвила за предизвикателство, докато се опитвам да се измъкна от апартамента без него. Това е прогрес. Доволна съм.

Понеделник е и ме чака много работа. Чувствам се силна и трябва да се облека подобаващо, за да подсиля самоувереността си. Слава Богу, че Кейт е поела инициативата да ми опакова някои дрехи за работа,     както и... моята черна тясна рокля без ръкави.

Вземам душ и правя най-доброто, което мога с косата си, след което се напъхвам в роклята и грабвам червените обувки с токчета, но при вратата спирам рязко.

Мамка му!

Не съм си взела колата, а някои от папките, които ми трябват, са там. Излизам от апартамента бързо и тичам надолу. Откривам Клайв да приема доставка извън фоайето. Излизам на слънчевата светлина при него, докато си слагам очилата.

– Клайв, трябва ми такси.

– Ава, как си тази сутрин? – пита и ми се усмихва. – Транспортът ти е тук.

– Моят транспорт?

Посочва ми черен автомобил „Рейндж Роувър“ и виждам Джон, който говори по телефона си, облегнат на капака. Носи обичайните си тъмни очила и черен костюм и ми кимва с обичайния си поздрав.

Тръгвам към него, но си спомням нещо и се извъртам отново към Клайв.

– Джеси говори ли с теб за посетителката от вчера?

– Не, Ава. – Клайв се връща на бюрото си.

Хммм... Така си и мислех. Продължавам напред и щом приближавам до Джон, хващам края на разговора му.

– Тя е тук, Джеси. Скоро ще дойда. – С този боботещ глас винаги изглежда така, сякаш е в лошо настроение. Затваря и кимва към колата. Това е неговият знак, че иска да се кача, затова обикалям и се покатервам вътре. Ако не бързах толкова, вероятно щях да се оплача.

– Защо си тук? – питам, докато се настанявам на седалката.

– Джеси ме помоли да те закарам на работа. – Не изглежда впечатлен.

– Трябва да взема колата си. Имаш ли нещо против? При Кейт е, а тя живее в Нотинг Хил.

Кимва, че е разбрал, сваля прозореца си и обляга ръката си на рамката. Изглежда като доста гадно копеле.

– Оправихте ли портите? – питам.

Лицето му бавно се обръща към мен и виждам, че челото му е леко набръчкано – признак, че е намръщен. Издържам погледа му, но той все пак не отговаря.

– Портите на имението – напомням. – Бяха се развалили миналата неделя.

Започва да кима и обръща лице отново към пътя.

– Всичко е оправено, момиче.

Обзалагам се. Дребнавата нужда да разчепквам е вбесяваща, но ако знам едно нещо за Джон, то това е, че не говори много.

Пътуваме в мълчание, като се изключи тананикането на Джон. Той ме оставя пред Кейт.

– Благодаря, Джон – подвиквам, докато изскачам от колата му.

– Всичко е наред – избоботва той и изчезва.

Осем часът е. Имам време, затова притичвам по пътеката до къщата на Кейт.

Влизам направо и я заварвам да бърка огромна купа със захар и масло.

– Хей! – Топвам пръст в купата ù.

Тя ме плясва с бъркалката.

– Вън! Имам толкова много работа. Не свърших абсолютно нищо вчера. – Наистина е разтревожена, а това е на светлинни години от обичайната ù спокойна и хладнокръвна фасада.

– Така ли? – подхилвам се.

– Много смешно! – сопва се и изсипва брашно на кухненската везна. Вземам разумното решение да оставя нещата така. – Как е брат ти? – пита.

– Добре е. – Няма да навлизам в подробности.

– Джеси? – пита и езикът ù висва навън, докато се навежда над везната.

– Бива – пльосвам се в един от столовете.

Кейт се изправя и ме поглежда въпросително. Нямам много време сега, за да навлизам в детайли. Прекалено много неща имат нужда от нейното мнение.

– Ава?

Въздъхвам.

– Иска да се пренеса при него. Казах „да“, но само защото той ми начука малко „разум“, след като казах „не“. Последва го с напомнящо чукане тази сутрин. – Кейт ме зяпа.

– Еха!

Смея се.

– Да.

– Не е ли малко рано?

Въпросът ме шокира, но съм доволна, че е на същото мнение като мен.

– Така мисля. Но той ме иска денем и нощем... и малко по средата. Вече е достатъчно лош с всички негови искания, контрол и тревоги.

– Каза ли му го? – Хвърля брашното в купата и отново започва да бърка.

– Не. Хей, какво стана в имението в събота вечерта и защо не отговори на обажданията ми?

Тя ме поглежда със сините си очи.

– Нищо! – изстрелва защитно. – Забравих да ти се обадя.

– Говорех за идването на полицията – казвам с вдигната вежда.

– О! – Тя подновява бъркането на тортата малко прекалено бързо. – Не знам. Джеси се появи и полицаите си тръгнаха скоро след това.

– Хей, пиленце!

Веселият глас на Сам идва от вратата и двете с Кейт едновременно поглеждаме нагоре. Сам е напълно гол, като се изключи една от миниатюрните престилки на „Кат Кидстън“. Докато минава покрай мен, очите ми се отклоняват и виждам стегнатия му гол задник.

Започвам да кашлям и да гледам навсякъде другаде, само не и към Сам.

– Здрасти! – махвам с ръка в неговата посока и усещам как лицето ми пламва, когато поглеждам отчаяно към Кейт и безмълвно я моля да направи нещо за безочливия мръсник.

– Самюъл, сложи си някакви дрехи! – укорява го тя с лека усмивка.

– Дойдох да помогна – хленчи той.

– Вече изостанах много заради теб – простенва Кейт и удря голото му дупе с шпатула, пълна с тесто за торта.

– Надявам се, че сега ще изхвърлиш това – смея се. Кейт свива рамене и ухилена започва да облизва шпатулата.

Сам се обръща към мен с най-широката усмивка на дръзкото си лице. Очевидно и той се забавлява с моето неудобство. После се навежда леко и навира задник в лицето на Кейт.

– Сега ще трябва да оближеш всичко.

Скачам от стола истински смутена.

– По-добре да тръгвам – изтърсвам, а гласът ми е изтънял и писклив. Не искам да ставам свидетел на операцията по почистването на голия задник на Сам.

– Ще се видим по-късно – казва Кейт и се смее, докато бягам, без да се осмеля да погледна назад от страх какво може да видя. Главата ми се върти от резкия отговор на Кейт за станалото в имението. Дори не искам да мисля това, което си мисля.

Пристигам в офиса навреме и откривам огромен букет от калии да лежи на бюрото ми. Как е успял да уреди цветя толкова бързо?

Намирам картичката.

Ти си дивачка и дразнителка.

Подлудяваш ме.

Обичам те.

Дж. х

Аз го подлудявам? Той е заблуден. Пускам му бързо съобщение.

Знам, че ме обичаш. Цветята са красиви. Благодаря за прекарването... до работа.

А. х

Настанявам се на бюрото и отварям имейла си и списъка с неща, които трябва да правя, но скоро се разсейвам. Спомням си, че не съм си изпила хапчето. Грабвам чантата си от пода и ровя в нея. След няколко минути безуспешно търсене я обръщам върху бюрото и всичко се пръска навсякъде.

– Мамка му, мамка му, мамка му! Моля те, не отново!

– Добро утро, цвете! – Патрик влиза в офиса.

– Утро. – Не вдигам поглед от пръснатите си принадлежности. Заслужавам медал за това, че съм толкова скапано безгрижна.

– Хубави цветя. – Не пропускам въпросителния му тон.

– О, да. От брат ми – изтърсвам бързо.

– Колко прекрасно! – възкликва. Усмихва се и тръгва към кабинета си.

Телефонът ми започва да танцува по бюрото, предупреждавайки ме, че имам съобщение.

ТИ си красива и знам, че знаеш. Дръзка си! Липсваш ми.

Дж. х

Разтопявам се на бюрото си. И той ми липсва, но точно сега се ужасявам, че ще трябва да отида при д-р Монро за трети път. Това е нелепо.

Държа телефона в ръка и решавам, че мога да звънна на Мат въпреки нежеланието си. Набирам го и телефонът му иззвънява два пъти, преди да отговори.

– Ава? – изглежда се радва, че ме чува.

– Бих могла да си прибера нещата – минавам направо на въпроса. Ако не се нуждаех от тях, нямаше изобщо да му се обаждам. Дори само от разговора с него кожата ме досърбява. А бяхме заедно четири години. Как се случи това?

– Разбира се.

– Мога да мина в четвъртък след работа. Да кажем към шест?

– Добре. Ще чакам с нетърпение – отговаря весело.

Искам да изсъскам в телефона: „Защо се обади на родителите ми, червей такъв?“, но знам, че вероятно очаква някаква подобна реакция от мен. Няма да му угодя.

– Супер. Ще се видим тогава. – Защо казах това? Изобщо не е супер.