Сгушва се до ухото ми и обвива краката си около моите.

– Искам жената, която кара сърцето ми да бие, да е с мен.

Боже! Това е емоционално изнудване със сигурност. Проклет да си, Джеси Уорд, на възраст, която все още не знам, по дяволите! Оставям го да продължава да ме мие, докато мисля как да използвам това в своя полза. Вероятно мога да се спазаря с него и да науча възрастта му в замяна на присъствието ми на партито за годишнината на имението. Трябва да помисля добре дали желанието ми да науча възрастта му е равно на нежеланието ми да отида на партито. Това е трудно.

– Говори ли с Клайв? – Знам, че не е. Подла съм.

– За какво?

– За тайнствената жена.

– Не, Ава. Нямах време. Обещавам ти, ще попитам. Аз съм също толкова любопитен, колкото и ти. Сега гладна ли си? – Прокарва език около ухото ми. Може да ме приспи. Поне не излъга за това, че не е говорил с Клайв.

– Няма да заспя, докато не ми кажеш коя е била жената.

– Как мога да ти кажа, ако не знам?

– Знаеш.

– Не знам, мамка му!

Подскачам от грубостта му, а после усещам ръцете му да се сключват около мен.

– Много съжалявам, бебче.

– Добре – казвам тихо. Но не е добре. Аз ще говоря с Клайв на сутринта.

– Прекрасната ми дама е изтощена – прошепва Джеси. – Да поръчаме ли нещо? – Захапва меката част на ухото ми и гали глезените ми с ходилата си.

– Имаш хладилник, пълен с храна. Чисто прахосничество.

– Имаш ли желание да готвиш?

Не, нямам, но забелязвам, че не предлага сам да го направи. Поне признава честно, че готвенето е едно от малкото неща, в които не е удивителен. Беше сериозен, арогантният задник.

– Поръчваме – съгласявам се.

– Ще се заема с това, докато си миеш косата. – Вдига се от огромната вана и ме оставя в нея. Наблюдавам го как излиза от банята гол и мокър и как се връща след няколко мига с шампоан и балсам. Безкрайно съм му благодарна. Горката ми коса получи доста лошо отношение напоследък. Джеси ми се усмихва и се навежда, за да целуне челото ми. – Облечи дантела!


6 Главна търговска улица в Кенсингтън, Лондон. – Бел .прев.


Осма глава

Протягам се и веднага усещам отсъствието на Джеси от леглото. Повдигам се леко на лакът и забелязвам, че седи на лежанката, наведен надолу.

„О, не!“

Възможно най-тихо лягам обратно и затварям очи. Може да не е забелязал, че съм се събудила, ако имам късмет. След няколко мига тишина усещам леглото да хлътва, но държа очите си плътно затворени и тихо се моля да ме остави на мира.

Минава цяла вечност, в която се преструвам, че спя, а той все още не ме е сръчкал, затова внимателно отварям очи и откривам доволните му зелени очи да се взират в мен. Изстенвам много шумно, докато гледам леко подобие на усмивка да трепти на устните му. Обръщам се по корем и покривам глава с възглавница, после го чувам да се смее, докато издърпва възглавницата и ме обръща по гръб.

– Добро утро! – чурулика и аз кривя лице, възмутена от неговата веселост на зазоряване.

– Моля те, не ме карай! – умолявам го и докарвам най-сериозното си изражение.

– Ставай! – Грабва ръката ми със своята здрава ръка и ме издърпва да седна. Правя голям театър, като стена от отвращение към идеята да започна деня, и едва не се разплаквам, когато ми подава изпрания ми екип за тичане, който толкова щедро ми купи.

– Искам сънлив секс – оплаквам се. – Моля те!

Издърпва ме от леглото, смъква дантелените ми бикини надолу по краката и потупва глезените ми, за да ги вдигна.

– Ще бъде добре за теб.

Вдигам крак, както се очаква от мен.

– Това е изтезание – оплаквам се. За него е нормално да пробягва тези глупави разстояния всеки ден.

– Харесва ми да си с мен.

Оставам нацупена, но мълча и му позволявам да ме облече и да ме отведе долу до фоайето на „Луссо“. Навън ни посрещат зората, чуруликането на птиците и бученето на камионите за доставки. Започвам да загрявам, преди да съм получила указание от Джеси. Той се усмихва, докато ме гледа, а в същото време сам прави загрявка. Искам да му се сърдя, но той просто е прекалено възхитителен в черните си шорти и тясната бяла тениска. Косата му е разчорлена, а наболата му брада е с точната дължина.

– Готов ли си? – чуруликам, докато подскачам към изхода за пешеходци. Набирам кода за излизане и започвам да подтичвам към Темза. Вече се чувствам по-добре.

– Само помисли! – казва той, когато ме настига и започваме да бягаме в равномерно темпо. – Можем да правим това заедно всяка сутрин.

Поемам си въздух и започвам да кашлям. Двайсет и два километра всяка сутрин? Не съм съгласна, откачено копеле.

Тичаме в стабилно темпо и си спомням отпускащите предимства на бягането по това време на деня. Наистина е много спокойно и пречистващо ума.

След като превземаме Грийн парк, се отправяме към „Пикадили“ и подминаваме мястото, на което се сринах последния път. Зяпам към поляната, на която седях всяка сутрин, късах трева и панталоните ми подгизваха от росата. Мога да се видя там – бледо и празно, изоставено същество, недовършено подобие на жена.

– Хей!

Откъсвам се от представата и поглеждам към Джеси. Лицето му е загрижено.

– Добре съм – пухтя, разтърсвам глава и му се усмихвам успокояващо.

Отхвърлям тъжните мисли и си ръкопляскам наум. Ще го направя! Усещам как Джеси ме сръгва с лакът и поглеждам нагоре. Виждам, че осъзнава моето постижение. Но после си правя бърза сметка в главата и разбирам, че вероятно сме минали едва две трети. При мисълта за поне още седем километра удрям пословичната стена на бегача... отново. Дробовете ми сякаш са пресушени от всичкия въздух, който са изпомпали, а тялото ми започва да гори заедно с тях.

Няма да успея.

Боря се със следващите няколкостотин метра и когато влизаме в парка през следващия вход, се сривам драматично на мократа трева... отново. Вкарвам ценния въздух в пламтящите си дробове и дишам тежко като разгонено куче.

Гледам с леко замъглени очи как Джеси приближава и застава над мен.

– Справих се по-добре от предишния път – заеквам между дългите хрипливи вдишвания.

Джеси се усмихва.

– Да, бебче. – Отпуска се на колене до мен и вдига крака ми. Започва да разтрива бавно прасеца ми. Това ме кара да стена, а него – да се смее. – Гордея се с теб. Още няколко дни и ще прелиташ разстоянието.

„Какво?“

Очите ми изскачат изпод затворените ми клепачи. Ако имах въздух, щях да се изкашлям възмутено, но нямам, затова лежа на тревата, докато Джеси движи вълшебните си ръце по всеки горящ мускул. Прекалено скоро обаче ме издърпва да седна и развява двайсетачка под носа ми.

– Дойдох подготвен. Кафе? – пита, кимвайки покрай мен. Обръщам глава и виждам „Старбъкс“ от другата страна на пътя.

Готова съм да го разцелувам. Мятам благодарствено ръце около врата му за предвидливостта му. Върна ми живота с разтриване, а сега ще получа и кафе в „Старбъкс“. Бягането си струваше. Джеси се смее и се изправя, както съм увиснала на врата му.

– Хайде! – Откъсва ме от тялото си и поема ръката ми. Крачим към „Старбъкс“, където сме обслужени съвсем бързо заради ранния час.

– Искаш ли да ядеш нещо? – пита Джеси.

– Не – отговарям бързо и откъсвам очи от изкушенията във витрината.

Джеси се усмихва и обгръща врата ми с длан, придърпва ме към себе си и целува челото ми, след което се обръща към готовата да припадне продавачка.

– Капучино с двойно кафе и без шоколад, силно черно кафе и два мъфина с боровинки, моля! – казва. Усмихва се весело на младото момиче, което се изкисква нервно. Джеси ме поглежда. – Иди да седнеш!

Намирам място до прозореца и се пльосвам на кожения диван. Какъв перфектен начин да започна деня, като оставим настрана петнайсеткилометровото бягане. Но все пак бих предпочела сънлив секс пред това. Бих предпочела сънлив секс пред всичко.

Не минава много време и умът ми се отнася към молбата на Джеси да отида на партито в имението. Що за парти би било това все пак? В ума ми нахлуват картини на полуголи хора, които се носят наоколо, на приглушени светлини и еротична музика. И куки, скрипци... камшици.

„По дяволите!“

Ще бъде като огромно групово чукане с извратени играчки! Мили Боже! Не само че аз не искам да отида, но полудявам при мисълта и Джеси да е там. Пристъпи на ревност ме пробождат многократно при представата за жени, които се лигавят по него и се опитват да го примамят с обещания за мръснишки секс. Няма съмнение, че го очаква малко груб секс, а той е дяволски добър. Свикнал е с всичко това. Грохвам умствено насред „Старбъкс“. Отново ми се напомня, че Джеси е имал богата практика... със секс... и играчки, и...

„Престани!“

Видях израженията на онези жени, когато бях в имението. Аз бях натрапницата. Мога да си представя какъв прием бих получила, ако наистина отида на партито. Със сигурност няма да е по-сърдечен, отколкото беше при предишните ми посещения. Всъщност би било като да отида непоканена на тяхна оргия. Това е ужасно.

– Мечтаеш ли?

Откъсвам очи от тучната зеленина на парка от другата страна на пътя към тучната зеленина в очите на моя Господар на Секс Имението. Внезапно започвам да се чувствам депресирана и леко неадекватна. И много, много кисела – обидена и погълната от ревност.

Усмихвам се много неубедително и той ме оглежда съмнително, докато нарежда кафетата и мъфините на масата. Започвам да ръчкам върха на моя мъфин, докато разбърквам кафето си.

– Няма да дойда на партито – казвам на капучиното си. – Обичам те, но не мога да го направя – добавям в опит да смекча удара. Моят Господар не приема добре отказа. Знам, че ме наблюдава, но не мога да събера сили да изглеждам добре. Не съм. И след като минават няколко секунди в мълчание, вдигам поглед, за да установя какво изразява красивото му лице. Няма ярост или навъсване, но бръчката му е заела позицията си и той дъвче долната си устна.

– Няма да бъде това, което си мислиш, Ава – казва той тихо.

– Какво имаш предвид?

Отпива от кафето си и го оставя на масата. Навежда се напред в стола и полага лакти на коленете си.

– Имението някога създавало ли ти е впечатление на долнопробен секс клуб?

– Не – признавам.

– Ава, няма да има хора, които се разхождат голи наоколо и ти правят предложения. Нито пък някой ще те отнесе насила в общата стая. Има правила.

– Правила?

Усмихва се.

– Единствените места, на които е разрешено хората да свалят дрехите си, са общата стая и частните апартаменти. Приземният етаж, спакомплексът и спортните зали са като във всеки друг курорт. Аз не държа бардак, Ава. Членовете ми плащат много пари, за да се наслаждават на всичко, което предлага имението, не само за привилегията да преследват сексуалните си предпочитания с хора със същите вкусове.

– Какви са твоите сексуални предпочитания? – питам тихо. Знам, че се изчервявам, и съм готова да се сритам сама. От всички неща, които можех да попитам, питам това? Какво ми има, по дяволите?

Той се усмихва дяволито и пъхва парче мъфин в устата си. Дъвче преднамерено бавно и ме наблюдава, докато се гърча под мощния му взор.

– Ти.

– Само аз?

– Само ти, Ава – казва. Тонът му е дрезгав и решителен. Не мога да потисна усмивката си. Той току-що увеличи сексуалния си магнетизъм десетократно.

– Добре. – Отхапвам първата си истинска хапка от мъфина. Ужасно съм доволна от отговора му. Само аз. Харесвам този отговор. Наистина ли ми пука какво става в имението, след като Джеси не е замесен? Просто не трябва да обръщам внимание на факта, че някога се е възползвал от услугите му. Но до каква степен? И дали е задължително да знам?

Наблюдаваме се известно време – той прокарва показалец по долната си устна, а аз се възхищавам колко точно секси изглежда, докато го прави.

– Ще дойдеш ли? – пита той, вместо да настоява. Наистина е много разумен като за Джеси. – Моля те! – добавя с надежда нацупено.

Просто не мога да отказвам на този мъж.

– Само защото те обичам.

Нацупването му се превръща в убийствена усмивка и аз се разтопявам на дивана.

– Кажи го пак!

– Какво? Че ще дойда ли?

– О, ти ще дойдеш, да. Не, кажи ми пак, че ме обичаш!

– Да – изричам и свивам рамене. – Обичам те.

Усмихва се.

– Знам, че ме обичаш. Обичам да слушам как го казваш – добавя. Изправя великолепното си тяло бавно и ми протяга ръка. Поемам я и падам на гърдите му, когато ме дръпва леко. – Ако беше продължила да бягаш, щяхме вече да сме у дома и аз щях да съм потънал в теб.

Целува ме дълго по устните, а после ме мята на рамо и излиза на улицата.

Зървам момичето, което обслужи Джеси, да гледа с копнеж как моят Адонис ме отнася на рамото си. Усмихвам се на себе си. Всяка жена иска нещо подобно, а аз го имам. Никой няма да ми го отнеме, така че, ако трябва да отида на тъпото парти за годишнината само за да отблъсна прайда лъвици, които чакат да забият зъби в него, ще отида. И ще ги стъпча.