Хвърлена съм в едно такси и съм подложена на мъчително пътуване към дома. Виждам очевидната – твърда като желязо – изпъкналост под шортите на Джеси и се въртя в опита си да разкарам тръпките между бедрата си.

– Добро утро, Клайв! – казва Джеси набързо, докато ме влачи през фоайето. Добре че съм обута с маратонки – мога да тичам. Джеси ме натъпква в асансьора, набира кода и ме приковава към огледалната стена, нападайки устата ми жадно.

– Може би в бъдеще ще трябва да те чукам, преди да изляза да бягам – ръмжи той в устата ми. Примитивният му тон ме кара да се разпадна от блаженство под твърдото му тяло. Ръцете ми са свити в юмруци в косата му и така притискат главата му, че устата му да се приближи до моята. Езиците ни се борят в устите ни. Това ще бъде миг на шок и ужас. Отдавна сме подминали територията на сънливия секс и ако вратите на асансьора не се отворят скоро, този миг може да се случи тук.

Вратите се отварят и аз съм избутана във фоайето пред апартамента. Устите ни остават залепени и езиците ни се дуелират неуморно. Не знам как успява, но отваря вратата, без да нарушава контакта ни. Екипът ми за бягане е разкъсан и смъкнат от тялото ми, преди вратата да се затвори. Джеси иска бързо да нахлуе в мен, което ми харесва. Изритвам маратонките си, докато той смъква шортите ми надолу по краката ми, а аз започвам да дърпам тениската му през главата му. Той отделя устни от мен за няколко секунди, за да я прокарам през главата му, и отново ги слепва с моите. Върви напред и насочва гърба ми към стената до входната врата.

Обръща ме.

– На колене! И сложи ръцете си на стената! – казва бързо. Изпълнявам нареждането му, без да губя време, а той се отървава от маратонките и шортите си.

Отпускам се на колене и поставям длани върху студената боя. Дишам тежко и съм нетърпелива. Джеси сграбчва хълбоците ми здраво и аз подскачам, но той не отпуска. Дръпва ме назад леко, разтваря коленете ми и сам се намества зад мен.

– Не свършвай, докато не кажа! Разбра ли?

Кимвам и стискам очи, за да се опитам да се подготвя за яростната атака, която съм на път да поема в тялото си. Би трябвало досега да съм разбрала, че когато е такъв, никакво количество умствена нагласа не може да ме подготви за него.

Усещам главата на члена му в началото на сърцевината си и още щом Джеси го намества, се изтласква напред с потиснат вик. Не ми дава време да се настроя или да го приема. Моментално ме дръпва към себе си и започва да се движи навътре и навън. Той е като обладан.

„По дяволите!“

Очите ми се отварят рязко от шока и аз намествам ръцете си на стената, опитвайки се отчаяно да се закрепя, докато Джеси продължава диво да нахлува в мен.

– Боже, Джеси! – крещя от възхитителното покушение над тялото ми.

– Знаеше, че това ще бъде здраво, Ава – излайва той и забива напред. – Да не си посмяла да свършиш, мамка му!

Опитвам се да се съсредоточа върху всичко друго, само не и върху огромното, бързо натрупващо се в слабините ми напрежение, но безмилостните варварски тласъци на Джеси не помагат на отчаяните ми усилия. Няма да съм в състояние да издържа дълго при този необуздан ритъм.

– Мамка му! – изревава той освирепял. – Ти... ме... подлудяваш... мамка му! – На всяка дума набляга с твърдо и рязко забиване. Вече се потя повече, отколкото по време на петнайсеткилометровото бягане.

Ръцете му се плъзват нагоре по гърба ми, за да стиснат раменете ми. Главата ми се отпуска назад изпод топлия му, здрав захват. Не съм на себе си от удоволствие. Издайническите признаци, че се напряга, минават през ръцете му право в раменете ми. Облекчена съм. Отдавна съм минала точката, след която няма връщане, но не мога изцяло да се освободя, докато не получа разрешение. По дяволите, какво би направил той, ако не му се подчиня и все пак се отдам на екстаза?

Той продължава да се движи и с един пронизващ рев се забива в мен с такава сила, че очите ми се насълзяват. Застива и се обляга на гърба ми, като ме притиска към стената. Тазът му прави широки въртеливи движения. Аз трептя, тялото ми се олюлява на ръба. Джеси се пресяга, грабва конската ми опашка и дръпва главата ми към рамото си. Наранената му ръка се придвижва отпред по тялото ми до вътрешната част на бедрото ми.

Той така дърпа косата ми, че лицето ми се завърта към неговото и замъгленият ми поглед среща тъмнозелените му очи.

– Свърши! – командва той. Бавно плъзга пръст към сърцевината ми и прокарва език по устните ми.

Думите и докосването му отприщват напрежението в слабините ми, което ме залива отвсякъде, и аз избухвам с един протяжен блажен стон.

Отпускам се в ръцете му и го оставям леко да ме масажира, а аз се наслаждавам на оргазма си.

– Ти си бог – шепна в устата му. Вдигам ръце от стената и ги сключвам около врата му.

Усещам как се усмихва.

– Такава си късметлийка.

– Ти си един арогантен бог.

Изплъзва се от мен и ме обръща в ръцете си. Движа се с него и отново стискам ръце зад врата му.

– Твоят арогантен бог те обича толкова много. – Обсипва потното ми лице с целувки. – Твоят арогантен бог иска да прекара остатъка от живота си да те обгръща с любовта и тялото си. – Изправя се и ме повлича със себе си.

Доволна съм, но също така пренебрегвам малката част от ума си, която се опитва да ми напомни, че с любовта и тялото на Джеси идва и господин Предизвикателен властен маниак.

– Колко е часът? – питам в лицето му с набола брада.

– Не знам. – Той продължава да ме обгръща, затова аз тръгвам назад към кухнята, за да хвърля поглед на часовника. Той тръгва след мен, като продължава да ме целува навсякъде.

Виждам часовника на печката.

– Мамка му!

– Хей! Внимавай с шибания език!

Измъквам се от ръцете му и побягвам към стълбите.

– Осем без четвърт е! – крещя аз, докато прескачам стълбите по две наведнъж. Къде отиде това време? Моят арогантен бог отвлича прекалено много от времето ми. Ще закъснея ужасно.

Скачам под душа и бързо се опитвам да отърва тялото си от потта и от семето. Неистово плакна косата си, когато усещам ръцете на Джеси да се плъзгат по мокрия ми корем. Изтривам очи и го виждам да се извисява над мен с донякъде мръснишка, донякъде дяволита усмивка на красивото му лице.

– Недей! – предупреждавам. Повече няма да ме разсейва. Той се нацупва и прокарва ръце към раменете ми. Дръпва ме към устата си. – Ще закъснея – споря вяло и се опитвам да се преборя с набъбващото желание, докато той дразни устните ми със своите.

– Искам да си уредя среща – казва, облизва долната ми устна и притиска слабините си в корема ми.

– За да ме чукаш ли? Не е необходима среща – отбелязвам и се опитвам да се откъсна от него.

Той изръмжава и ме придърпва обратно.

– Езикът! Вече ти казах, няма нужда да уговарям среща, за да те чукам. Правя го... когато и където искам. – Потрива слабините си отново в мен и вече знам, че трябва да избягам, преди да бъда погълната отново.

– Трябва да вървя – измъквам се от ръцете му и го оставям под душа да се цупи като хлапе. Току-що се чукахме, друг е въпросът, че и аз бих се радвала да го направим отново.

Измивам зъбите си, отивам в стаята и сядам пред огромното огледало с чантичката с гримове и сешоара. Бързо се суша, вдигам с фиби косата си и започвам да се гримирам.

Джеси излиза от банята – великолепно гол и безсрамен. Мръщя се към голия му гръб и откъсвам поглед от него, за да продължа с гримирането. Разсейва ме.

Навеждам се напред и прокарвам спиралата по миглите си. Отдръпвам се и откривам, че Джеси е застанал до мен и се е облегнал на огледалото. Вдигам поглед и се озовавам лице в лице с широката глава на полувъзбудената му мъжественост. Очите ми се заковават в него с абсолютна възхита, а после с алчен взор оглеждам голото му тяло и откривам, че той ме гледа в огледалото, приглаждайки косата си настрана с гел. Знае какво прави.

Поемам си успокояващ дъх и се връщам към гримирането, но тогава Джеси се докосва леко до мен и твърдият му крак погалва голата ми ръка. Потръпвам и отново поглеждам нагоре. Устните му трепкат, докато се опитва да имитира безразличие. Противен човек!

Поглежда към мен в отражението на огледалото. В очите му плуват всевъзможни обещания. Смъква се надолу и сяда зад мен, като обгръща тялото ми. Премества се напред, притиска се към гърба ми, обгръща с ръце кръста ми и подпира брадичка на рамото ми. Задържам погледа му в огледалото.

– Красива си – казва тихо.

– Ти също – отговарям. Напрягам се леко, когато усещам, че твърдият му член се притиска в мен.

Мъчи се да потисне усмивката си, но знае дяволски добре какво прави.

– Не ходи на работа!

Знаех, че ще го каже.

– Моля те, недей!

Той се цупи.

– Не искаш ли да скочим в леглото и да ме оставиш да ти оказвам специално внимание цял ден?

Не мога да измисля нищо по-добро, но съм напълно наясно, че ако отстъпя за това, значи да се самобичувам. Не може да ме държи само за себе си през цялото време, въпреки че според него тази му амбиция не е неразумна.

– Трябва да работя – казвам и стискам очи, когато извърта устните си към ухото ми.

– А аз трябва да те имам. – Прокарва леко език в ухото ми.

Боже, трябва да му избягам веднага!

– Джеси, моля те! – Гърча се в прегръдката му.

Той ми се мръщи в огледалото.

– Отхвърляш ли ме?

– Не, отлагам те – убеждавам го. Гърча се още по-силно и се обръщам в ръцете му. Избутвам го долу по гръб и лягам върху него. Притискам устни към него и той слага ръцете си над главата си, докато стене от целувката ми. – Трябва да работя, Боже.

– Работи за мен! Ще бъда много благодарен клиент.

Изправям се с усмивка.

– Искаш да кажеш, вместо да си скъсвам задника да радвам клиентите със скици, планове и графици, просто да скачам в леглото с тях?

Очите му стават черни.

– Не казвай такива неща, Ава!

– Беше шега – смея се.

Преобръща ме и ме приковава под тялото си.

– Да ме виждаш да се смея? Не казвай неща, които ще ме накарат да откача!

– Съжалявам – изтърсвам бързо. Трябва да свикна с нулевата му търпимост към лековати шеги, които навеждат на мисълта, че друг мъж може да се докосне до мен.

Той поклаща глава и става, после отива до гардероба. Възползвам се от това, че няма какво да ме разсейва, и довършвам грима си. Наистина съм го разстроила.

Неочаквана и много нежелана картина на Джеси с друга жена изскача в главата ми и ме кара самата аз да поклатя глава. Сякаш подсъзнанието ми предлага да опитам вкуса на собственото си лекарство. Изкривявам лице възмутено и хвърлям очната си линия в чантичката с гримовете. Подейства. Усещам как кожата ми настръхва от чувство за собственост.

Мажа се с кокосово масло и се напъхвам в дантелено бельо и в червена къса рокля без талия.

– Харесвам роклята ти.

Обръщам се и съм зашеметена от един невъзможно красив звяр, облечен в тъмносин костюм. Въздъхвам оценяващо. Той просто е прекалено съвършен и не е избръснат. Губя съзнание на мига. Изглежда така, сякаш е превъзмогнал малкото си избухване.

– Харесвам костюма ти – контрирам.

Усмихва се и довършва пристягането на сивата си вратовръзка, а после дръпва яката на бялата си риза надолу. Ако бях някоя друга жена, която е научила за имението и за божествения мъж, който го притежава, щях и аз да се включа.

Хвърлям чантата си на леглото, взимам телефона си, слагам гланц за устни и грабвам обувките си – всичко това под зоркия му поглед. Следва ново безплодно ровене в чантата с лекарствата ми, но знам, че търся напразно.

– Загуби ли нещо? – пита и плиска малко афтършейв по себе си.

– Хапчетата – оплаквам се, докато на практика съм завряла глава в голямата си кожена чанта. Прокарвам пръсти по шевовете на хастара, за да проверя дали няма скъсано.

– Отново ли?

Поглеждам към него и се усмихвам извинително. Чувствам се глупаво и не се радвам на мисълта да посетя д-р Монро отново. Трябва да оправя това днес, преди да съм пропуснала още.

– Ще се видим по-късно. – Целува ме целомъдрено по бузата и ме оставя да търся дупка в хастара на чантата си. Може би просто трябва да си бия инжекция и да си спестя цялото това унижение.

Замръзвам на място, челото ми се смръщва и умът ми подскача... Мисля.

Не, не би го направил. Защо му е да го прави?


Девета глава

Когато слизам във фоайето, заварвам Клайв да трие с ръкава на сакото си мраморното бюро до блясък.

– Добро утро, Клайв!

– Добро утро, Ава! – казва той радостно.

Отговарям на веселия му поздрав с дръзка усмивка.

– Клайв, предполагам, че не можеш да ми покажеш записите от неделя, нали?

– Не! – изстрелва той бързо и сякаш внезапно се сеща, че има работа, и започва да чука неистово по клавиатурата си.