– Така си и мислех. Имаме да разрешим малък проблем и ще го направим сега.

Стоя замръзнала на място, от тялото ми капе вода, аз стискам кърпата, а той се извисява заплашително над мен. Всичко това, а също и тежкото му дишане, ми казва, че не съм в положение да протестирам... но просто не мога да се сдържа.

– Ами ако откажа?

– Няма – отсича. Самоувереният му тон кара кръвта да потече по-бързо във вените ми. Джеси се притиска в мен. Хлъзгавата глава на възбудения му член проучва корема ми и от устните ми се изплъзва лека въздишка. Очите му горят с мрачно обещание, докато чакам да направи своя ход. Мускулите в сърцевината ми се свиват от очакването.

– Нека не си играем игрички, Ава! И двамата знаем, че никога няма да ми откажеш. – Върхът на пръста му се плъзга по мократа ми ръка, по рамото ми и нагоре по врата ми, докато стига до вдлъбнатината под ухото ми.

Затварям очи. Отново е прав.

– Вярваш ли в съдбата, Ава? – пита. Гласът му е гладък като коприна, но е сигурен и сериозен.

Отварям очи намръщена.

– Не – отговарям честно.

– Аз вярвам. – Протяга надолу ръка и ме обгръща с шепа. Горещото му докосване ме кара да се напрегна още повече. – Вярвам, че ти трябва да си с мен, така че когато уведомяваш портиера, че не живееш тук, просто ме подлудяваш – набляга на последните думи силно и рязко.

С другата си ръка стисва зърното ми между палеца и показалеца си и започва да върти и издължава вече твърдия му връх. Затварям очи, сякаш съм срязана на две от вълните на удоволствието. Той бавно поставя два пръста в мен.

– О, Боже! – стена. Главата ми се отпуска назад и пускам кърпата, за да хвана раменете на Джеси.

Той се възползва от достъпа до врата ми и се навежда, за да притисне устни към ямката под брадичката ми, след което бавно прокарва влажния си език нагоре. Пръстите му правят големи наказателни кръгове в мен и ме разтягат. Подготвя ме за себе си.

– Ще те чукам, докато не закрещиш, Ава – казва, а дрезгавият му глас усилва отчаяното ми желание. Истински вярвам, че ще го направи.

Приближава лицето ми към своето, за да срещна очите му. Той се контролира, но едновременно с това е обезумял. Не знам какво да правя. Единственото, върху което изглежда мога да се съсредоточа, е дивият пожар, който се разпространява из тялото ми и се излива между бедрата ми с могъщо и решително туптене.

– Иди и коленичи в края на леглото! С лице към таблата! – заповядва ми и аз изпълнявам моментално. Отивам до леглото, коленича и подпирам задник на пети.

Какво е планирал?

Усещам как гърдите му се притискат към гърба ми, когато се пресяга пред мен, хваща ръцете ми и притиска дланите ми. После ги насочва към гърдите ми и ги движи в кръг над зърната ми, така че леко забърсват върховете. Изгарящото триене ме кара да изпъча гърдите си напред за по-добър контакт. Но Джеси само цъква с език и отдалечава ръцете ми. Протестирам с разочарован вик.

Той притиска устни до ухото ми.

– Доверяваш ли ми се? – пита.

– С живота си – потвърждавам малко объркана.

Чувам как изръмжава одобрително.

– Някога била ли си връзвана с белезници, Ава?

„Какво?“

Преди да имам възможност да разбера какво се случва, ръцете ми са дръпнати зад гърба ми и белезниците щракват на китките ми.

„Откъде се появиха, мамка му?“ Въртя ръце и чувам как металът издрънчава.

– Недей да ги движиш, Ава! – мъмри ме Джеси и оставя ръцете ми да почиват върху дупето ми.

„О, мамка му!“

Никога не съм ругала наум толкова много. Това е твърде неочаквано и направо издуха от графика моето намерение да изчукам истината от него! Досега никога не е използвал играчки. Едновременно искам и не искам да го спра, но сякаш не мога да изрека думите.

Заставам неподвижно и се опитвам с всички сили да отпусна ръцете си, докато се чудя дали е правил това и преди. Смея се вътрешно. Разбира се, че го е правил, глупава жена. Защо не го предвидих?

Обляга се на мен.

– Добро момиче. – Изважда фибите от косата ми и прокарва ръце по дългите вълни, подреждайки ги по голия ми гръб.

Потрепервам и се опитвам да успокоя дишането си. Не е добре. Сърцето ми спринтира в гърдите и нищо не може да го успокои. Това за мен е непозната територия. Никога, дори за минута, не съм си позволявала да мисля за възможността да бъда вързана, беззащитна и оставена на милостта на мъж. Това всъщност е ирония: аз завися от милостта на Джеси – със или без белезници.

Той прокарва пръст бавно надолу по гръбнака, после към задника ми и до централната гънка на дупето ми. Усещам дланта му на корема си, а другата му ръка притиска гърба ми.

– Долу! – казва тихо, докато ме разполага на матрака. Лежа по лице на матрака в края на леглото, а Джеси стои зад мен. Аз съм напълно изложена и уязвима.

– Осъзнаваш ли колко шибано прекрасна изглеждаш така? – заявява. Тонът му е пълен с одобрение и аз решавам да  повярвам на думите му. Това изобщо не съм аз. – Няма да го направя в задника ти. – Поставя целувка на кръста ми, после усещам как големият му член се плъзга по възпалената ми, влажна кожа. Облива ме вълна на облекчение. Не мисля, че бих могла да се справя едновременно с това и с белезниците.

И тогава се притиска в отвора ми.

Стисва здраво хълбоците ми, което ме кара да подскоча.

– Не мърдай! – изскърцва през стиснати зъби и аз се заставям да застана неподвижно. Усещам как навлиза в мен и инстинктивно се стягам около члена му.

– Искаш ли го целия? – пита, а гласът му е нисък и мрачен. Не го разпознавам, но отчаяно жадувам пълно проникване.

– Да – пелтеча.

„Боже, помогни ми!“

Той изтегля наполовина потопения си член и аз стена от загубата. Нуждая се от него. Притискам се назад импулсивно и веднага усещам острия плясък на дланта му по задника ми.

– Мамка му! – крещя. Парливата болка се разнася по бузата ми и раменете ми се стягат на леглото.

Джеси навлиза в мен, но отново само наполовина.

– Езикът! – казва рязко. – Не мърдай!

Започвам да се задъхвам, когато паренето се смесва с възхитителното усещане от полунахлуването.

– Джеси! – умолявам.

– Знам. – Плъзга длан по бузата ми, докато отново се оттегля. Стискам очи, иска ми се тялото ми да отстъпи пред инструкциите на ума ми да се отпусне.

– Не мога да го направя – скимтя в матрака, докато дърпам белезниците. Това е твърде много и стана толкова неочаквано. А дали? Знам с какво се занимава Джеси, знам, че може да се държи животински по време на секс, и това ми харесва, но той също така може да е романтичен, нежен и любящ. Това ли е следващото ниво?

– Можеш да го направиш, Ава. Спомни си с кого си! – Той се засилва напред, забива се в мен и изкарва въздуха от дробовете ми.

Крещя. Гърлото ми е раздрано.

Джеси се оттегля бавно и овладяно.

– Какво ти казах, че ще правиш, Ава? – пита той с пухтене, докато се забива отново в мен.

Няма въздух в дробовете ми, а Джеси нахлува толкова дълбоко, че мозъкът ми се пръсва на парчета. Не е останала никаква мисъл, камо ли реч.

Той повтаря екзалтиращото движение.

– Отговори ми! – реве той и шляпва задника ми отново.

– Ще крещя. Каза, че ще крещя! – давя се на думите, докато той отново се забива напред.

– Крещиш ли?

– Да!

Той стене, а после блъска напред отново, отново, отново, изпращайки ме в орбита.

– Това хубаво ли е, бебче?

„Боже, да!“

Паренето от пляскането и тласъците на члена му са ме отвели на изцяло ново ниво на удоволствие.

– Къде живееш, Ава? – вика той при следващия свиреп сблъсък.

Искам да плача. Да плача от шок, от болка, от наслада... от абсолютно екзалтиращо удоволствие. Мозъкът ми се е стопил, а тялото ми се чуди какво става, по дяволите. Не мога да мисля или да виждам правилно. Това е нещо диво, силно и дяволски възхитително, но други нежелани мисли се борят за предимство, като си проправят път през объркания ми ум. С колко жени го е правил? Колко жени са изпитали удоволствието от наказателното чукане? Гади ми се.

– Ава! Къде живееш, мамка му? – Нахлува в мен при всяка дума. Аз съм вцепенена. Вцепенена от абсолютно, наситено и зашеметяващо блаженство. – Не ме карай да питам отново!

– Тук! – крещя. – Живея тук!

– Точно така, мамка му! – Дланта му се сблъсква отново с бузата ми, подсилвайки думите му. Джеси стиска отново хълбоците ми и започва да ме дърпа назад при всеки здрав наказателен удар срещу тялото ми.

Започват да летят искри. Налягането в сърцевината ми вече е готово да детонира шумно. Крещя от сладко отчаяние. Това е много отвъд грубото чукане. Наистина няма да мога да вървя утре. Това да не е част от плана на Джеси да ме задържи у дома? Защото ако е, ще подейства.

Усещам как дланта му се сблъсква отново със задника ми. Това последно парещо шляпване ме изстрелва в най-мощния и разтърсващ оргазъм, който някога съм имала. Крещя... много шумно с предрало гърло – отекващ в стаята, отчаян, вълнуващ, доволен вик.

– Мамка му! – реве Джеси. Усещам как се напряга, а после започва въртеливи тласъци към задника ми.

Той стене.

Аз стена.

Треперя цялата. Истински, неконтролируеми, разтърсващи тръпки.

Една от китките ми е освободена от белезниците и аз вдигам ръка над главата си, когато Джеси се стоварва върху мен, притискайки ме под себе си. Задържа се вътре в мен, членът му пулсира силно, докато Джеси прониква в тялото ми отново и отново, изстисквайки и последната капка удоволствие от мен.

Изненадана съм от себе си и от своето откритие. Аз съм мръсна, извратена палавница. Шеметната комбинация от удоволствие и болезненост напълно ме разби и се радвам, въпреки резервите си, че преживях това. То просто доказа без никакво съмнение, че никога не мога да му откажа.

Той лежи, положил ръце върху моите, и целува леко тила ми, докато стене и лениво потрива хълбоци в мен.

– Приятели? – шепне тихо в ухото ми и гризва меката част. Мекият му кадифен глас е на милиони километри от жестокия сексгосподар, с когото се запознах току-що.

– Какво беше това? – питам. Все още съм шокирана. Сблъсквала съм се с много нива на сексуалните му възможности, но това ме замая напълно.

Подръпва ухото ми със зъбите си.

– Кажи, че сме приятели!

– Приятели сме – въздъхвам. – Кажи какво беше това!

Пресяга се и освобождава и другата ми китка от белезниците. Отсъствието на тежестта е облекчение. Изплъзва се от мен и ме обръща, като задържа китките над главата ми. Поглеждам към него и чакам отговор, който изглежда няма да дойде. Да си държа ли устата затворена?

Накрая проговаря:

– Харесва ми да те слушам как крещиш – казва и се усмихва. – И ми харесва да знам, че аз съм този, който те кара да крещиш.

Мисията е изпълнена.

– Гърлото ме боли – цупя се.

Целува устните ми.

– Гладна ли си?

– Не. – Наистина не съм и няма да изляза от това легло. Няма дори осем часа вечерта.

– Ще отида да ти донеса вода, а после може да се гушкаме. Става ли? – пита и потрива носа си в моя.

– Да.

Целува ме леко, после се отлепя от мен, а аз пропълзявам в леглото. Настанявам се по корем и се наслаждавам на аромата на Джеси по чаршафите. Аз съм напълно изтощена, а задникът ми пари малко. Ако не бях толкова доволна, щях да съм изключително бясна, че той отново постигна своето. Той не го знае, но просто провали моите планове за вечерта. Прекалено съм уморена, за да продължа с чукане за изстискване на истината сега.

Претърколвам се по гръб, зяпам в тавана и се мъча да избегна нежеланите мисли, които нападат изтощения ми ум. Колко жени? Поддържах идеята, че наистина не искам да знам, но безразсъдното любопитство, което натрапва нежеланото си присъствие в ума ми, е трудно да бъде пренебрегнато. Ако не бях толкова разбита, можеше да отдам на тази насока от мисли повече внимание, но съм, затова затварям очи и тихо благодаря на Джеси, че е изцедил енергията от мен, за да не мога да я последвам.

– Бебче, да не съм те чукал до безсъзнание? – Леглото потъва и усещам топлото му, твърдо тяло до себе си. Обръщам се на една страна. – Ягода? – Потрива хладния закръглен плод по долната ми устна и аз отхапвам. – Добра ли е?

– Много – казвам с уста, пълна с вкусна, зряла ягода. Определено ми се ядат точно ягоди.

Джеси започва да гризе долната си устна, а очите му се стрелкат из стаята. О, не! За какво мисли?

– Не беше сериозна, нали? Когато каза, че не живееш тук?

Спирам да дъвча и поглеждам разтревоженото лице пред мен. Бръчката му бавно се настанява на челото.

– Искаш да живея с теб, но дори не искаш да ми кажеш на колко си години. – Вдигам вежди. Той трябва да разбере колко шантаво е това. Има още куп други неща, неща, които се опитвам с всички сили да пренебрегна (и не успявам), но засега ще се придържам към тази дребна подробност.