„О, по дяволите!“

Наистина няма никакво уважение или срам. Микаел ще се обади на Патрик, за да се оплаче, после Патрик ще разбере за Джеси и ще ме уволни! Дори не мога да намеря сили да му хвърля възмутен поглед, когато поглежда надолу към смаяното ми лице, а очите му проблясват.

– Не знаех, че се познавате – казва Микаел, който явно е объркан. Току-що бяхме представени и никой от нас не уведоми Микаел, че вече се познаваме. Ние сме много повече от познати.

Джеси зашеметява Микаел с убийствена усмивка.

– Бях наблизо и знаех, че любовта на живота ми е тук – свива рамене. – Реших да се отбия и да си получа дозата. Няма да я видя още няколко часа – обяснява, навежда се и докосва с устни ухото ми. – Липсваше ми – прошепва.

Обръща ме отново с лице към Микаел и придърпва гърба ми към гърдите си, след което обвива ръце около мен и целува слепоочието ми. Това е толкова непрофесионално. Искам да умра на място. Поглеждам към Микаел и виждам, че замислено наблюдава малката прегазваща сесия.

– Съжалявам. Когато спомена, че си тук, за да се срещнеш с приятелката си, не знаех, че говориш за Ава – казва Микаел студено.

– Да. Не е ли прекрасна? – казва, отново притиска устни до слепоочието ми и вдишва в косата ми. – И цялата е моя – добавя тихо, но достатъчно силно, за да чуе Микаел.

Усещам как лицето ми се сгорещява с всяка секунда. Очите ми се стрелкат навсякъде, само не и в посоката на Микаел. Дали се опитва да премахне Микаел? Той е клиент, а не заплаха. Поне не такава, за която Джеси знае. Бог да ми е на помощ, ако разбере за поканата за вечеря.

Очите ми спират за кратко върху Микаел. Той ме наблюдава внимателно. Чувствам се ужасно неудобно.

– Господин Уорд, ако аз имах такава Ава, несъмнено щях да направя съвсем същото – казва. Усмихва ми се и усещам как лицето ми пламва още повече. – Може би в понеделник е по-подходящо?

Гласът ми едва излиза:

– Разбира се, в понеделник ще бъде добре – опитвам се неусетно да се освободя от Джеси, но той ме е стиснал здраво и знам, че дори цялата британска армия би се затруднила да ме измъкне от ръцете му.

Микаел протяга ръка към мен.

– Ще се обадя, за да уточним час, щом проверя графика си.

Приемам предложената ръка. Приключвам важна делова среща с много важен клиент, а съм напълно обгърната от моя невротичен, властен маниак. Ужасена съм.

– Чакам с нетърпение – казвам ентусиазирано и получавам в същия миг рязко побутване в гърба. Той дразни ли ме?

Микаел излиза от сепарето и съзирам, че поглежда през рамо, докато напуска. Едва забелязвам замисленото изражение на бледото му лице и си мисля, че Джеси току-що му е отправил предизвикателство. Мога да припадна от гняв.

– Не мога да повярвам, че ти току-що направи това – казвам тихо, докато се взирам в нищото. – Ти току-що прегази моя най-важен клиент.

Завърта ме в ръцете си и се озовавам на едно ниво с лицето му, докато той се навежда, за да се изравни с мен.

– Кой е най-важният ти клиент? – пита със силно смръщено чело.

Извъртам очи.

– Ти си ми любовник, който ми е клиент.

– Аз съм нещо повече от твой любовник!

Поглеждам към паникьосаното му лице, което е така близо до моето, и проклинам желанието си да се отправя към бара и да обърна голяма чаша вино. Не, всъщност нека е бутилка!

Издишвам напълно отчаяна.

– Трябва да се върна на работа – казвам, обръщам се, но усещам как ръката му стиска китката ми, както и обичайната горещина, която е предизвикана от докосването му.

Джеси заобикаля, за да застане с лице към мен, без да пуска китката ми.

– Ти го поощри нарочно – изстрелва обвиняващо.

Да, направих го! Точно както Джеси връхлетя в „Роял Парк“ нарочно, за да провали срещата ми. И за какво? Поглеждам нагоре към него през мъглата от сълзи, събрали се в очите ми.

– Защо? – питам. Въпросът е прост.

– Защото те обичам – казва тихо.

– Това не е оправдание – тонът ми подсказва, че съм напълно разбита, което е нормално, защото съм.

Главата му се вирва нагоре шокирано и той ме приковава на място с ужасения си поглед.

– Напротив. И както и да е, той е известен женкар.

Добре, сега просто си измисля извинения, за да оправдае неразумното си поведение. Ако ме обича, трябва да ме подкрепя в работата ми, не да се опитва да я саботира.

– Не можеш да проваляш всяка моя среща с мъж клиент – казвам уморено, без да имам вяра, че опитът ми да го вразумя ще успее.

– Няма. Само него. И всеки друг мъж, който може да е заплаха.

Искам да вдигна глава и да изкрещя към небесата. Джеси вижда заплаха във всеки мъж.

– Трябва да вървя – отсичам. Опитвам се да се освободя от ръката му, но той отказва да ме пусне.

– Ще те закарам – информира ме и неохотно пуска китката ми. – Събери си нещата! – Отива до масата и започва да събира колажите ми. – Тези са наистина добри.

Не мога да се включа в ентусиазма му. Чувствам се обезверена и празна. Виждам как мечтаната ми кариера се оттича в канала пред очите ми, а най-лошото е, че съществува и дребният страх, че ще го притисна да се напие до припадък, ако не се съгласявам с неговите неразумни желания. Как може да премина от състояние на толкова неимоверно въодушевление до толкова невероятно отчаяние за толкова кратко време?

Джеси ме оставя на ъгъла на площад „Бъркли“ по моя молба, за да не забележи Патрик, че излизам от колата на господин Уорд, и то почти четири часа, след като тръгнах на сутрешна среща с него. Трябва да помисля как да поднеса това на шефа си и се моля на всичко свято Микаел да не му каже пръв. Към въпроса трябва да се подходи внимателно.

Целувам Джеси по бузата и го оставям да ме гледа. Той дъвче жестоко долната си устна, докато се измъквам от колата. Не казвам нищо, нито пък той.

– Доста дълго време те нямаше, цвете – казва Патрик, докато се настанявам на бюрото си.

– С Микаел имахме много за обсъждане. Нещата изглеждат добре – обяснявам.

Това изглежда задоволително обяснение, защото Патрик се усмихва незабавно.

– Доволен ли е?

– Много – потвърждавам и това разширява усмивката на Патрик с още няколко сантиметра.

– Чудесно! – възкликва и се отправя към кабинета си доволен.

Проверявам имейла си и чувам вратата на офиса да се отваря. Поглеждам и виждам огромен букет калии да се носи към мен. Наистина ли? Оставих го преди пет минути.

Кацват на бюрото ми и момичето въздъхва.

– Не знам защо просто не ти купи магазина. Подпиши се тук, моля! – пъхва папката под носа ми и аз надрасквам името си.

– Благодаря – отвръщам, подавам ù обратно папката и намирам картичката.

Съжалявам... почти.

Дж. х

Отпускам се в стола си. Това, което има предвид, е... че съжалява, защото знае, че ме е разстроил. Изобщо не съжалява, че е прегазил Микаел или че е съсипал моя ден. Може би трябва да остана у Кейт довечера. Добре ще ми дойде малко време, голяма бутилка вино, моите собствени мисли и никакво разсейване.

Вратата на офиса отново се отваря и виждам Рут Куин да ми се усмихва. Защо е тук? Говорих с нея тази сутрин. Русата ù коса блести и подскача, докато върви към бюрото ми и маха развълнувано.

– Ава! – припява.

– Рут – отвръщам. Мръщя се, но тя изглежда не забелязва смущението ми.

– Бях в района и реших да се отбия. – Намества стройното си тяло на стола пред бюрото ми.

– О? – казвам и очаквам да продължи.

– Да – добавя и се усмихва, но не обяснява повече.

Поглеждам часовника. Още няма три. Имам още три часа, в които да ù изпратя проектите по имейла.

– Има ли нещо, което искаш да добавиш в изискванията? – питам.

– Не. Нищичко. Сигурна съм, че ще харесам проектите.

Не съм убедена какво да кажа. Отбила се е за нищо? Без причина?

– Добре ли си, Ава? – пита. Усмивката ù помръква.

Окопитвам се.

– Да, добре съм – отвръщам. Усмихвам се насила. Не съм добре, но искам да си тъгувам на спокойствие, без да водя безцелни разговори с клиент. – Подготвих всичко, Рут. Ще се свържа с теб до края на работния ден. – Знам, че вече ù казах това по телефона, но какво друго да кажа? Да ù предложа ли кафе?

– Прекрасно – отговаря. Приглажда косата си и я отмята през рамо. – Ще правиш ли нещо приятно този уикенд?

Сега наистина се мръщя. Тя не е лепка, нали?

– Не съм сигурна.

– Трябва да пийнем по едно!

Стена вътрешно. Иска да сме приятелки. Никога не смесвай бизнеса с удоволствието – новото ми правило важи и за жени клиенти. Какво да кажа?

– Добре – думата се изплъзва от устните ми и ме смайва. Не искам да пия с Рут.

– Сигурна ли си, че искаш?

– Да, добре – потвърждавам. Опитвам се да се усмихна.

– Проблем с мъж? – Красивата ù, съвършено изскубана вежда се вдига.

– Не – поклащам глава.

– Ава, познавам кога една жена е объркана. – Смее се. – Била съм в това състояние на обърканост.

– Честно, Рут, няма мъж. – Нуждая се от Кейт за тази тема, не от клиент. Вино и Кейт.

Рут ми се усмихва разбиращо и се изправя.

– Не си струват грижите.

Отвръщам на усмивката ù, но само защото изглежда си тръгва.

– Скоро ще ти пратя проектите, Рут.

– Нямам търпение. Ще говорим скоро... за питиета. – Излиза от офиса и ме оставя объркана.

В края на деня не отивам у Кейт. Напускам офиса и съм притеглена към доковете „Сейнт Катрин“ от магнита Господар на Секс Имението. Казах, че няма да го напусна, а и се нуждая от отговори на трупащите се въпроси: например за тайнствената жена.

– Добър вечер, Ава!

– Здравей, Клайв. Може ли да говоря с някого от охраната, моля?

– Всички са извън сградата в момента. – Отклонява вниманието си към компютъра. Това е неговият начин да попречи на разговора ни да продължи, неговият начин да ме отбегне.

– Да – казвам. Въздишам и продължавам към асансьора. Когато вратата се отваря към панорамния апартамент, си отключвам и се отправям право към кухнята. Изритвам обувките си и търся вино, за което знам, че няма да е там, а после и ваза, в която да сложа цветята. Спомням си букета горе, който набързо захвърлих върху скрина, за да подготвя чукането за измъкване на истината, затова се качвам уморено и влизам в спалнята, за да го взема.

„О... Боже...“

Новият ми вибратор, украсен с диаманти, е на милиони парчета в далечния край на спалнята, а в стената срещу леглото има дупка. Спалнята е огромна, така че Джеси сигурно го е запратил с голяма сила. Внезапно ми хрумва, че решението да напусна, преди да се освободи, е било едно добре взето решение.

Поглеждам към леглото и виждам, че белезниците още висят от таблата. В ума ми нахлуват образи на Джеси, който избухва в ярост. Този мъж има проблеми – големи, неразумни, скапани проблеми... с контрола... с мен.

Коленича и събирам парчетата, после ги отнасям в банята, хвърлям ги в кошчето и започвам да пълня ваната. Взимам калиите, които отчаяно се нуждаят от вода, и тръгвам надолу по стълбите.

Стигнала съм едва до средата, когато чувам входната врата да се затваря тихо, и спирам, докато гледам как Джеси се появява. Той застава в основата на стълбите и поглежда нагоре към мен. Красивото му лице е безизразно, а обичайно ведрите му очи сега са малко изцъклени. Сваля сакото си и започва бавно да разкопчава копчетата на ризата си, докато ме наблюдава. После пуска ризата върху сакото на пода и изритва обувки, чорапи, панталони и боксерки. Очите ми са привлечени от червените белези на китките му, щом сваля „Ролекса“ си. Хвърля и него върху купчината. Никога повече няма да го връзвам с белезници.

– Няма да ме пипнеш и с пръст, докато не ми кажеш коя беше онази жена. – За това може да е нужна цялата ми воля, особено ако започне обратно броене, но няма да отстъпя.

– Не знам – казва. Лицето му е напълно безизразно.

– Значи не си казал на Клайв да не ми позволява да гледам записите от охранителните камери?

Почти се усмихва.

– Моето красиво момиче е безмилостно.

– Моят Бог е уклончив.

– Ава, ако нямах нужда да съм с теб точно сега, щях да споря.

– Но имаш, затова ще ми кажеш.

– Спал съм с нея.

Не показвам изненада. Вече се бях досетила за това.

– Тогава защо е била тук?

– Защото е чула, че съм изчезнал.

– Това ли е? Била е разтревожена?

Свива рамене.

– Да. Това е. Сега ела при мен!

– Защо просто не ми го каза преди?

Свива отново рамене:

– Защото не беше голям проблем, преди ти да го превърнеш в такъв.

Започва да изкачва бавно стълбите, напълно гол и зашеметяващо поразителен. Грабва ме, без да спира, като ме кара да изпусна цветята и да се увия около тялото му.

– Ти го направи голям проблем, като отбягваше въпросите ми.