Не отговаря. Искам да отпоря парче кожа от него заради това, че провали деня ми. Искам да тупам с крак и да крещя от гняв, но изглежда не мога да намеря сили или желание да го направя. Той отговори и вече го искам върху себе си. Умът ми е замаян, но тялото ми трепти... за него.

Поставя ме на крака и започва бавно да ме съблича, а аз стоя тихо и го оставям да ме съблече. Бих заложила на наказателно чукане след изпълнението ми тази сутрин, но вместо това получавам нежен Джеси. Не възразявам. Точно сега имам нужда да е нежен и любящ.

След като и двамата сме голи, той ме поставя на дебелия кремав килим и ме притиска с тялото си. Заравя лице в шията ми и вдишва. Правя същото и поемам ментово свежата му прелест. Обвивам ръце плътно около гърба му, за да го придърпам по-близо и да залича всяко пространство, което може да е останало между нас.

Лежим на пода в средата на спалнята и се държим дълго време, а аз се взирам в тавана и галя косата на Джеси. Силното туптене на сърцето му до моите гърди ми действа успокояващо.

– Липсваше ми – прошепва във врата ми.

Потрепервам, когато усещам да прави с език кръгове около деликатната плът под ухото ми. Били сме разделени за по-малко от пет часа. Бих могла да кажа, че е неразумен, но и на мен ми липсваше.

– Благодаря за цветята.

– Моля – изрича. Целува устните ми, после отмята косата от лицето ми и се взира в мен. – Искам да те завлека на пустинен остров и да те имам само за себе си завинаги.

Целува устните ми и ни преобръща така, че възсядам хълбоците му. Усещам доказателството за желанието му, вклинено между телата ни, и то отприщва всички мои обичайни отчаяни копнежи по него. Зърната ми се свиват под внимателния му поглед и устните му се разтеглят в неговата топяща усмивка, запазена само за жени. Искам да бъде само за мен. Жегва ме необяснимо собственическо чувство.

– Обичам те – въздъхва.

– Знам. – Прокарвам длани по гърдите му и щипвам едното му зърно. – И аз те обичам.

– Дори след днес?

– Имаш предвид, след като ме преследва цял ден ли?

Цупи се игриво и подлага ръце под главата си. Потича ми слюнка, когато мускулите му се свиват.

– Бях разтревожен за теб.

Вдигам подигравателно вежда.

– Бях! – спори.

Изобщо не е бил разтревожен за мен. Получил е неразумен и неоправдан пристъп на собственическо чувство.

– Ти прекали и беше глупаво властен. Моят предизвикателен мъж трябва да се отпусне.

Мръщи се.

– Не съм предизвикателен.

– Ти си предизвикателен и отричащ.

Челото му се смръщва.

– Какво отричам?

– Че си предизвикателен и неразумен. Твоето изпълнение днес беше извън всякаква мярка. – Трябва да съм спокойна, че няма да провали всяка моя делова среща, която имам с мъж. Каза, че ще е само Микаел, но после допълни: „... и всеки друг мъж, който е заплаха“. Представата му за заплаха е на милиони километри от моята представа за заплаха. Ще прегази всичките ми клиенти мъже, сигурна съм. Дневникът ми ще бъде заключен с катинар, както и устата ми. Няма да му казвам нищо.

Поглежда ме леко намръщен.

– Микаел би се опитал да те сваля и тогава наистина ще трябва да го прегазя.

Смея се тихо. Няма нужда да знае, че Микаел вече се опита. Ще задържа това късче информация за себе си.

– Е, мисля, че го показа доста ясно. Беше неудобно.

– Беше необходимо – мърмори той и аз извъртам очи, драматично показвайки раздразнението си.

– Трябва да тичаш повече. О, ваната! – възкликвам, скачам и изтичвам в банята.

– Не, трябва да те имам по-често – вика Джеси след мен.

– Това не е ли достатъчно? – Спирам кранчето. Мисля, че не би могъл да ме остави да работя целия ден, без да окаже някакъв вид намеса. Бих ли искала да не се меси? Харесвам цветята и съобщенията, просто имам проблем с прегазванията. Ако му откажа да говоря с него, докато съм на работа, дали ще бъде изкушен да пие, за да изкара деня? Мога ли да рискувам? Отпуснатият ми мозък започва да боли... отново.

Връщам се в спалнята и откривам Джеси да лежи все още проснат на пода. Той е просто прекалено възхитителен. Отивам и отново се настанявам върху хълбоците му.

– Времето, в което те имам ли? – пита. – Не, не е. Нуждая се от теб през всяка секунда от деня. Точно както и ти от мен. Нуждая се от постоянен контакт.

Вдига ръка и щипва зърното ми. Аз подскачам върху него и се отривам в члена му. Джеси ми отправя палавата си усмивка.

– А ако не можеш да ме имаш по цял ден? – питам. Ще има дни в бъдеще, когато ще бъдеш на истинско пътуване с цел бизнес. Или може би аз.

Усмивката му моментално изчезва и е заменена от свирепия му поглед, насочен право в мен.

– Ще се опиташ ли да ме спреш?

– Не, но има много ситуации, при които няма да имаш незабавен достъп до мен. Може да съм недостижима.

По лицето му пробягва паника и долната му устна изчезва между зъбите.

– Ще посегнеш ли към водката? – изричам. Ето. Казах го.

Той се смее, а аз се мръщя.

– Обещах ти никога повече да не пия. И наистина съм го решил – казва уверено. Сяда и слага ръце на хълбоците ми. Подскачам, а той се смее. – Вана. Искам твоята мокра, хлъзгава кожа навсякъде по мен.

– Твоята увереност е похвална – мърморя саркастично, докато се изправям и му подавам ръка.

Поглежда ме с присвити очи и посяга да хване ръката ми, но вместо да стане, ме дръпва и ме извърта по гръб. Отпуска голямото си тяло върху мен и слепва устни с моите за дълга целувка.

– Много е лесно, защото те имам. Успокой се, жено!

Лесно му е да го каже. Аз се оправям с невротичен луд.

– Значи утре ще бъда необезпокоявана цял ден?

Отдръпва глава назад, за да ме погледне, и отново дъвче устната си.

– Обяд?

– Ще се виждам с Кейт за обяд.

Цупи се.

– Не може ли да дойда?

– Не – заявявам твърдо. Трябва ми време с Кейт, за да поговорим за него и за предизвикателния му маниер.

– Мисля, че си неразумна.

Отмятам глава назад и се смея, но внезапно подскачам, когато той сграбчва хълбока ми и стиска.

– Спри! – изписквам.

– Няма.

– Моля те! – От очите ми изскачат сълзи и аз се опитвам да го избутам. Не мога да понеса това.

– Обяд – казва спокойно, докато продължава да ме гъделичка.

– Абсолютно не! – изкрещявам през необуздания си смях. Това не е честно. Няма да се поддам. Няма начин.

– Може би едно вразумяващо чукане ще помогне. – Пуска хълбока ми и аз се отпускам, като се опитвам да успокоя дишането си.

– Джеси, не мога да бъда с теб всяка секунда от деня – опитвам се да му обясня.

– Ако напуснеш работа, ще можеш – казва и е ужасно сериозен.

Очите ми се разширяват от възмущение. Никога! Обичам работата си.

– Сега кой е нераз-... Ооо! – възкликвам. Губя следата, когато нахлува дълбоко в мен. Боже, ето го вразумяващото чукане, но какво се опитва да ме накара да приема? Обяд или оттегляне?

Не губи време да ми обяснява. Нахлува мощно като побъркан. Краката ми се разтварят и Джеси приковава китките ми от двете страни на главата ми.

– Обяд? – пита, докато притиска силно.

Мозъкът ми е размътен, но все още успява да регистрира, че това е вразумяващо чукане за обяд. Облекчена съм. Много по-лесно е да отстъпя за един обяд, но все още не планирам да се дам просто така. Господин Предизвикателен си е намерил предизвикателство.

– Не! – крещя непокорно.

Джеси ръмжи и се засилва напред, твърдият му член ме удря здраво и бързо и той се движи навътре и навън като диво животно.

– Ти си толкова отзивчива към мен.

Така е. Докосва ме само с един пръст и губя ума и дума.

– Джеси, моля те!

Удря ме здраво с хълбоци и се притиска уверено.

– Бебче, нека обядваме заедно!

Поклащам глава, сдържайки дъха си.

– Хубаво ли ти е така?

– Да! – крещя, издишвайки рязко. В мен се надига гръмовен оргазъм. Джеси стиска по-силно китките ми.

– Кажи „да“! – настоява грубо и знам, че той също е на път да се взриви.

А ако не кажа „да“? А ако удържа? Няма да се поддам. Не може да ме чука вразумяващо всеки път, когато не се съгласявам за нещо.

Забива напред. Бедрата ми се стягат, умът ми е на възел.

– Ава, дай ми каквото искам!

– Джеси!

– Ще свършиш.

– Да! – крещя. Целият натрупан стрес от деня ще се изсипе навън всеки момент.

– Мамка му, бебче, ти ми причиняваш сериозни проблеми.  – Удря ме той с още едно мощно движение на хълбоците си.

Умът ми се изпразва и съм на път да избухна, когато Джеси спира и съответно отдалечава оргазма от мен.

– Какво правиш? – напълно смаяна крещя. Вирвам хълбоци в търсене на контакта, от който се нуждая, но Джеси се отдръпва бавно и едва се докосва до мен. – Копеле! – съскам.

– Внимавай с шибания език! Кажи „да“, Ава! – настоява, диша тежко, но думите му са овладени. Как го прави? Знам, че е готов да свърши.

– Не – заявявам.

Той поклаща глава, а после впива поглед в очите ми, докато вкарва члена си навътре много бавно и извърта хълбоци.

– Ооо! – стена. – По-бързо!

– Кажи думата, Ава! – повтаря мъчителното движение. – Кажи я и ще получиш каквото искаш!

– Не играеш честно – оплаквам се.

– Искаш ли да спра?

– Не! – извиквам от безсилие. Това е най-лошото изтезание.

Отпуска леко китките ми.

– Ще те попитам още веднъж, бебче. Обяд? – Извърта хълбоци напред и губя всяка решителност да се съпротивлявам.

– Чукай ме! – крещя, докато той гледа надолу към мен с развеселено изражение.

– Внимавай с езика! – хили се. – Това „да“ ли беше?

– Да! – крещя.

– Добро момиче – хвали ме, а после мощно навлиза в мен и ме хвърля обратно към гребена на бързото освобождение. Сковавам се от глава до пети, докато жарта се влива в кръвообращението ми. Кожата ми се сгрява от тласъците на Джеси, който ме бута по килима с маниакална сила.

– Джеси! – Обхваната съм от всички страни от тръпки на удоволствие, които прелитат през нервната ми система и експлодират в сърцевината ми.

Крещя.

Движенията му стават по-настоятелни, а дишането му – шумно и неравномерно. Той се притиска към мен и освобождава всичко, което има. Мускулите на влагалището ми се стискат алчно около него. Отпуснатото ми, изтощено тяло е напълно безпомощно пред безпощадните му удари.

Срива се върху мен потен и ме прегръща нежно.

– Получих желаното – казва. Диша тежко в ухото ми.

Лежа под твърдото му, топло тяло, опитвам се да възстановя разсъдъка и дишането си и се чудя дали винаги ще е така. Той получава отговорите, които иска, така че... да, вероятно ще бъде. Трябва да се науча да се справям с това. Трябва да се тренирам да го отблъсквам. Смея се на идеята за такова безполезно упражнение. Не искам да го отблъсквам.

Той се повдига на ръце и едва сега забелязвам, че не трепва от болка.

– Ръката ти! – извиквам.

Вдига я и виждам, че все още е леко ожулена, но подуването е спаднало значително.

– Добре е. Сара ме накара да държа лед върху нея почти целия следобед.

– Сара? – изтърсвам, без да помисля какъв тон да използвам. Излиза обвиняващо.

Джеси ми се мръщи и аз се мразя, че съм прозвучала толкова шокирана.

– Тя се държа като приятел – казва хладно, но това само усилва тревогата ми. Не ми харесва друга жена да се грижи за него, а фактът, че съм толкова нацупена, наистина вади на показ ревността ми.

Внезапно започвам да се чувствам страшно неудобно от моето собственическо чувство. Мили Боже, а аз се присмивам на Джеси за неговото. Аз съм скапана лицемерка. Начинът, по който Джеси се взира в мен и преценява настроението ми, не помага. Той е много привлекателен мъж, който зашеметява жените с тази шибана усмивка и ги кара да се разтапят в краката му.

Гърча се под него, за да се освободя, и той ме пуска намръщен. Отправям се към банята и се потапям в горещата вана. Тези чувства наистина ме карат да изпитвам неудобство. Никога през живота си не съм била ревнива, а сега ще се налага да отбивам жени ежедневно. Това само по себе си е работа на пълен работен ден. Може би ще трябва да се оттегля все пак.

– Някой беше докоснат от зеленото чудовище, а?

Вдигам поглед и виждам Джеси да стои в цялата си гола прелест на рамката на вратата.

– Не – цупя се. Не може да е по-очевидно, че ревнувам. Дори да опитвах.

Той идва до ваната, стъпва и сяда зад мен. Озовавам се  сгушена между краката му. Обвива ръце около раменете ми и ме придърпва назад, за да се облегна на гърдите му.

– Ава, ти си единствената жена в живота ми – казва тихо в ухото ми. – И целият съм твой. – Вдига гъбата от ръба на ваната и я потопява във водата, а после започва да я прокарва по гърдите ми.