– Имал ли си кошмари преди?

– Не. – Приема прегръдката ми и ме притиска здраво към себе си.

– Защото си пиел?

– Не, Ава. Аз не съм алкохолик.

– Не казах, че си. – Държа го здраво и съм малко тъжна за него, но тайно съм доволна, че се разкрива.

– Вече може ли да ти направя добре балансирана закуска? – пита. Дръпва се от ръцете ми, явно нетърпелив да си върне властта.

– Да, моля.

– Какво искаш?

– Препечени филийки.

– Препечени филийки? Това едва ли е добре балансирана закуска – мърмори. Пуска ме, за да сложи хляб в тостера.

Смъквам се от плота и се настанявам на стол, за да се възхищавам на Джеси, докато пърха из кухнята. И тази сутрин изглежда красив. Както винаги. Не се е обръснал, а аз обожавам еднодневната му брада. Не е сложил сако, а само тъмносив панталон и черна риза. Може да си променя решението за обяда само за да го принудя да ме чука напомнящо.

Наблюдавам го как вади масло, ножове и чинии и поставя всичко пред мен на плота. После открива буркан с фъстъчено масло, настанява се до мен и започва да топи пръста си и да смуче с мънкане.

– Е, какво си планирала за днес?

Задавям се с филийката, а той се намръщва.

– С какво е толкова шокиращо това, че искам да знам какво ще правиш?

Преглъщам филийката.

– О, нищо. – Дъвча още малко. – Ако мислех, че се интересуваш искрено, а не планираш прегазваща мисия.

– Искрено се интересувам – казва. Изглежда засегнат. Не се хващам.

– Ще се видим в „Барок“ в един. Трябва да звънна на Кейт и да я уведомя, че си се самопоканил на женския ни обяд.

– Няма да възрази. Тя ме обича.

– Това е, защото ù купи „Марго Джуниър“.

– Не, защото тя така ми каза.

– Кога?

– В имението.

Ченето ми увисва. Знам, че и двамата са били в имението в събота.

– Какво правеше тя в имението? – опитвам се да звуча небрежно, но по лицето му виждам, че съм се провалила.

– Не е твоя работа – отсича. Усмихва се, докато скача от стола и хвърля празния буркан от фъстъчено масло в кошчето. – Трябва да се чупя.

– Да се чупиш?

– Да се изпаря... да вървя... да тръгвам – обяснява. Намига ми и аз се разтопявам на стола в сантиментална купчинка. Тази сутрин е в добро настроение – дяволит и игрив – и това ми харесва. Сговорчивият Джеси става все по-редовен посетител напоследък.

– Реших, че може би обядът не е толкова добра идея. Не искам Кейт да мисли, че сме залепени един за друг. – Обръщам му гръб и продължавам да ям филийката си по най-безразличния начин, който мога да докарам. Трудно е, когато моят мъж кипи и ръмжи зад мен.

Сграбчва ме и аз изписквам, щом ме извърта и тръгва с мен към стената. Приковава ме под възхитителното си тяло, все още с филия в ръка. Очите му са несигурни и почти се чувствам виновна... почти.

Знам какво следва.

Мъча се да скрия усмивката, докато той се навежда към мен и така завърта хълбоци, че да получи пълен контакт със сърцевината ми. Стена от чисто задоволство.

– Нямаш това предвид – казва и плъзга ръка по корема ми, насочвайки се надолу към точката между бедрата ми.

– Напротив – предизвиквам го, а после подскачам, когато палецът му се плъзга по чувствителната кожа. Боже, никога няма да му се наситя.

– Някой ще бъде бърз – размишлява на глас, докато продължава да ме гали с ръка. Въздъхвам и се наслаждавам на опитното му докосване. – Не си играй с мен, Ава! – Отдръпва ръката си и отстъпва от мен.

„Какво?“

Искам да го дръпна обратно и да заровя ръката му долу. Хвърлям му поглед, питащ: „Какво, по дяволите?“, а той ми се усмихва самодоволно.

– Вече закъснях, защото исках да съм сигурен, че си яла. Ако знаех, че ще си играеш с мен, щях да те чукам първо, а после да те храня. – Пристъпва напред, отърква възхитителните си хълбоци в мен, и стене в ухото ми. – Един часът – прошепва, след което отхапва от забравения ми тост и се отдръпва. – Обичам те, бебче.

– Не ме обичаш – сопвам се. – Ако ме обичаше, нямаше да ме зарежеш, след като си ме възбудил.

– Хей! – вика той. Изглежда вбесен. – Никога не се съмнявай, че те обичам! Това ще ме побърка.

Опитвам се да лепна извинителна физиономия на лицето си, но в неексплодиралото ми състояние ми е трудно да убедя мозъка си да направи нещо друго, освен да го дръпна обратно към мен и да го накарам да ме довърши. Джеси е възбуден, виждам го. Как може да се отдръпне?

– Приятен ден! – Очите му излъчват нежност, когато се навежда и ме целува по бузата. – Ще ми липсваш страшно, бебче.

Знам, че ще му липсвам. Но остават само шест часа до срещата ни за обяд. Ще оживее.

Готова съм и слизам долу, почуквайки с токчета през фоайето, докато ровя в чантата за слънчевите си очила.

– Добро утро, Ава! – обажда се Клайв.

– Добро утро! – Поставям очилата, излизам на ярката слънчева светлина и спирам рязко, щом забелязвам Джон да се обляга на роувъра си.

Нима?

Повдига очила и свива големите си рамене към мен.

Тръгвам към него.

– Джон, мога да карам до работа – казвам с уморен тон. Днес се нуждая от колата си, за да мога да си събера нещата от Мат след работа.

– Не можеш, момиче – изгърмява. За какво говори той? – Колата ти се почиства – добавя. Свива отново рамене и се пъхва зад волана. Обръщам се и виждам армия от мъже, които чистят колата ми.

О, за Бога! Измъквам ключовете от чантата си и откривам, че ключът за колата липсва. По-късно ще обясня на господин Властен маниак, че е грубо да рови в дамска чанта (и телефон). Това е лошо. Нуждая се от колата, за да си събера нещата от Мат след работа. Ще питам Кейт.

Скачам до Джон, който носи обичайния си черен костюм с черна риза. Колко черни костюма може да има един мъж?

– Мислиш ли, че е неразумен и предизвикателен? – питам небрежно, докато свалям огледалото, за да си сложа гланц за устни.

– Да, момиче – избоботва. – Но както вече казах, само с теб. Никога преди не му е пукало.

Облягам се в седалката и слушам как Джон започва да си тананика и да потропва в ритъм. На Джеси не може никога да не му е пукало за никого. Той е на трийсет и седем.

– На колко години е той? – питам с усмивка, с което си заслужавам още една заслепяваща усмивка от Джон.

– На трийсет и седем. Но ти вече го знаеш, нали, момиче?

Умирам хиляда пъти на място и се изчервявам в хиляда оттенъка на червеното. Забравила съм, че Джеси трябваше да бъде спасен. Обзалагам се, че се е насладил на гледката. Започвам да се смея на себе си, когато си представям на какво трябва да е попаднал Джон – спалня с един гол бог, вързан с белезници за нея, украсен с диаманти вибратор и черното ми дантелено бельо. И как споменатият бог после е направил дупка в стената със вибратора. Повече от засрамена съм и потъналото ми в седалката тяло го потвърждава.

Останалата част от пътя минаваме в мълчание, като се изключи тананикането на Джон. Оставя ме на площад „Бъркли“ и аз тичам към офиса, за да избягам от смущението си, като махвам набързо на Джон през рамо, докато се чудя как, по дяволите, ще го погледна отново в очите. Отивам до бюрото си и заварвам Сали до шкафа с папки. Изглежда ужасно. Полиестерните блузи с високи яки са се върнали, а огненият лак за нокти е изчезнал. Определено е както подозирах. Мъжете са такива чекиджии. Решавам да не го споменавам. Няма да го оцени.

– Добро утро, Сали! – Тя вдига натежала глава и ми се усмихва бегло, преди да се върне към папките. Чувствам се зле заради нея. – Къде са всички?

Свива рамене. О, положението е тежко, затова си затварям устата и отивам да си гледам работата.

Влизам в бара в един и забелязвам Кейт на обичайната ни маса. Сядам и се озовавам лице в лице с голяма чаша вино.

– Мамка му! Кейт, разкарай го! – казвам и го бутам към нейната страна на масата.

Очите ù са като ками.

– Мислех, че може да имаш нужда.

Да, наистина имам, но Джеси ще дойде скоро и как ще изглежда, ако седя тук и гълтам вино? Би било жестоко и изключително неделикатно. Посягам за чашата на Кейт, но тя се хвърля към нея.

– Кейт, той ще дойде скоро.

– Хей! Остави виното! – настоява със строг глас. – Той не е мое гадже.

Отказва да пусне и аз я гледам кръвнишки, докато оставям чашата ù. Тя я вдига, отпива голяма глътка и ме гледа.

– Крава такава! – подхвърлям ù и тя се ухилва над ръба на чашата. Грабвам моето вино и го изливам в гърлото си на една глътка. Кейт избухва в смях. Боже, това беше хубаво. Минали са почти две седмици, откакто съм пила, което е истински рекорд за мен. Въздишам дълго и доволно.

– Нуждаеше се от него – потвърждава Кейт очевидното.

– Да. И може би от още едно – цупя се аз. Изпитвам вина за слабостта си. Поглеждам през рамо, след което изтичвам до бара, за да оставя празната чаша. Чувствам се като виновно дете. – И не казвай на Джеси, че го обичаш. От това ушите му порастват – изстенвам, когато сядам отново. – Можеш ли да ме откараш до Мат след работа, за да си взема нещата?

– Разбира се, стига да не трябва да говоря с него – изсъсква. – Да те взема ли от офиса?

– В шест. Става ли?

– Разбира се. Говорила ли си с него?

– Да. Той ме очаква, но Джеси не знае, че ще ходя, и това трябва да остане тайна – казвам предупредително. Кейт вдига вежди, но не отвръща нищо. – Ще провали всичко. – Свивам рамене. Мисля, че виното е отишло право в главата ми. Чувствам се замаяна. – Как е Сам?

– Скоро ще дойде.

– Така ли?

– Да – краткият и рязък отговор не оставя място за повече въпроси. – Той спомена, че Джеси ще обядва с нас, така че си помислих... защо не?

Нямам какво да добавя, затова сменям темата:

– Знаеш ли какво е станало с Виктория и Дрю? – питам нетърпеливо. Кейт трябва да знае нещо.

Очите ù се разширяват.

– О, няма да повярваш!

– Какво? – питам и сядам напред, напълно погълната от явното обещание за клюкарстване.

– Дрю я покани в имението. Малката превземка не беше впечатлена. – Кейт е възхитена, но аз внезапно съм изпълнена с ужас.

Ако Виктория знае за имението, това значи ли, че знае кой притежава имението? Дрю всичко ли ù е казал? Мили Боже, моля се да не е. Ако е разбрала, тогава несъмнено е казала на Том, а последното, което ми трябва, е Том и Виктория да ми се бъркат в работата и да дрънкат из офиса.

– Какво искаш за ядене? – пита Кейт и ме изтръгва от тревожните ми мисли.

– Сандвич с бекон, домат и салата, моля.

– Ами Джеси?

Мръщя се. Нямам абсолютно никаква представа. Дори не знам какви са любимите му храни.

– Питай дали имат фъстъчено масло!

– Фъстъчено масло ли? – изкривява лице в погнуса тя. – О, ето го! – Кейт вирва чашата си към вратата и аз се обръщам да погледна. Въздъхвам признателно, както и Кейт, когато след него влизат Сам и Дрю. Джеси ме целува по бузата, а после си придърпва стол. Сяда, леко извръщайки се към мен, и полага ръка на коляното ми. Топлината на дланта му се разпростира нагоре по крака ми и ме удря право между бедрата. Не ми прави услуга, когато започва бавно да гали и стиска – отново и отново.

– Взел си ключа от колата ми – изричам и присвивам обвиняващо очи към него.

– Всички ли са добре? – пита, като ме пренебрегва. Палецът му започва да прави кръгове от вътрешната страна на бедрото ми. Поглеждам го и виждам, че се усмихва. Знае адски добре какво върши. Опитвам се да дръпна крака си, но той няма да допусне това. Когато и да е.

– Аз съм добре – чурулика Кейт. – Ще поръчвам. Какво искате? – Става.

Всички ù хвърлят поръчките си и тя изчезва към бара, като ме оставя с мъжете.

Джеси се навежда към мен.

– Пила си.

Напрягам се.

– Стана случайно.

– Нямам нищо против да пиеш, ако аз съм с теб, Ава. – После започва разговор с момчетата. Няма нищо против ли?

Седя и гледам как Джеси се държи напълно нормално с Дрю и Сам. Говорят за спортове, предимно екстремни, а това, общо взето, е поведение на нормален мъж. До мен е сговорчивият Джеси. Смее се с приятелите си, очите му проблясват, но държи ръката си точно там, където е. Усмихвам се на себе си. Удоволствие е да го наблюдавам. А после Джеси поглежда към мен и ми намига. Внезапно ми се прищява да скоча върху него и да го изям жив.

– Е, как е Виктория? – Кейт подмята въпроса към Дрю, докато заема мястото си, и всички поглеждат към него. Бива я да забърква неприятности.

– Не питай! – отвръща и отпива от бутилката си с бира. Забелязвам, че никой друг не е неспокоен от присъствието на алкохол. Грешно ли подхождам към проблема? – Тя е сладка, но трябва да се отпусне, за Бога.

Присвивам се на стола си. Коментарът на Дрю за отпускането е малко суров, особено ако я е цапардосал с покана за имението. Не може да я укори, че е скептична.