– Защо я покани да отиде? – изтърсвам въпроса, преди мозъкът ми да се включи. Не е ли очевидно защо я е поканил? Джеси ми хвърля страничен поглед и усещам как лицето ми пламва.

Дрю свива рамене.

– Защото исках да знае кой съм аз и какво ми харесва.

– Амин! – казва Сам и вдига бутилката си.

Кейт чуква бутилката на Сам със своята чаша и той ù се ухилва. Очите ми се опулват – тя е правила някои неща в имението!

„По дяволите!“

Джеси знае ли?

– Все едно – продължава Дрю. – Трябва да се възползвам максимално. Като стигна до трийсет и пет, ме очаква хлъзгав наклон надолу, предполагащ смъкнат задник и мъжки цици. Ще мисля за жена, която да ме обича заради мен самия, а не заради тялото ми.

Усещам как Джеси се напряга до мен. Той е на трийсет и седем, но определено няма смъкнат задник или мъжки цици. Премествам краката си и ги кръстосвам един върху друг, принуждавайки Джеси да стегне хватката си. С ъгълчето на окото си виждам как устните му оформят права черта.

– Е, остават ми само девет години, така че по-добре да се възползвам – казва Кейт подигравателно.

Очите ми се опулват, а устата ми зейва. Седя на маса в нормален бар, в нормален Лондон, с нормални хора, а всички те говорят за имението, сякаш е напълно обикновено място. Не, не нормални хора. Как може да са? И тримата мъже са „топвали“, а сега и Кейт е привлечена към тъмната страна. Нуждая се от още вино.

– Удря жените по-зле от вас – продължава Кейт, като размахва чашата си към мъжете. Хващам Сам как ù намига. Не съм сигурна защо Кейт продължава да настоява, че ставащото между тях е само забавление.

– Това ли се случи с теб, Джеси? – питам хладно и отпивам от водата си. Ръката му се премества по бедрото ми леко и аз стискам крака.

– Не – отвръща. Обръща се към мен. – Мислиш ли, че нещо не е наред с тялото ми? – добавя и вдига очакващо вежда към мен.

Що за тъп въпрос?

– Знаеш, че не мисля.

Ухилва се.

– Значи още съм твоят Бог?

Изчервявам се и му се намръщвам.

– Ти си арогантен Бог – мърморя.

Навежда се и обгръща с длан тила ми. Придърпва ме към себе си и ме напада със страстна целувка. Аз го оставям въпреки обкръжението ни. Както става обикновено, умът ми се изпразва. Вече не съществува нищо друго, само Джеси и властта му над цялото ми същество. Погълнато, потопено, отнесено...

Най-после ме пуска и аз оглеждам другите, внезапно страшно засрамена от безсрамното му проявление на привързаност. Чува се хор от сантиментални звуци и виждам жест за повръщане. Джеси ме придърпва в ръцете си.

– Сериозно – гълчи ни Кейт. – Тук има храна, така че стига с лигавите неща!

Сам се протяга и я целува по бузата.

– Изоставена ли се чувстваш?

Тя го избутва, докато сервитьорът поднася обяда ни на масата.

Всички се тъпчем, включително и Джеси, бъбрим и се смеем, докато се храним. Не ми убягва, че Сам и Дрю често хвърлят приятелски погледи към мен и Джеси.

– По-добре да се връщам на работа – казвам със съжаление. Беше приятно да съм на относително нормален обяд. Толкова нормален, колкото е възможно, когато се храниш със собственика на луксозен секс рай и с двама от членовете му.

– Идвам. – Той хвърля останалата половина от сандвича си в чинията и става от стола.

– На две минути път е – казвам уморено, но спирам с всякакви възражения, когато ме поглежда свирепо. Минавам покрай масата и целувам всички за довиждане, като бутвам малко пари на Кейт за обяда ни с Джеси.

Тя ги пъха обратно в ръката ми.

– Джеси вече уреди сметката.

Така ли? Поглеждам него, но той е твърде зает да стиска ръце с момчетата, за да забележи. Прегръща ме и ме повежда извън бара.

– Хей! – провиква се Кейт зад нас. – Питиета по женски събота вечер?

Спирам и се извъртам, за да я погледна, като ù хвърлям моя поглед, гласящ: „На какво мислиш, че си играеш“. Тя сякаш не забелязва реакцията ми. Виждам, че Сам и Дрю също наблюдават напрегнато и чакат отговора на Джеси. Усещам го как потрепва неудобно до мен.

– Може би другата седмица – казвам толкова уверено, колкото мога.

– Може да отидеш – изрича Джеси тихо.

Мога да отида? Какво има предвид с това, че мога да отида?

– Не, годишнината на имението е утре. Ще бъда изтощена – заявявам. Искам да отида, но знам, че той ще забрани алкохола, скапаният властен маниак. Невинаги ми омекват краката, а последния път вината беше негова. Имам толкова много да разказвам на Кейт. И двете имаме да си бъбрим, както изглежда. Този малък обяд само изостри любопитството ми и желанието да си поприказвам с нея.

– Хей, той каза, че става – оплаква се Кейт.

– Ще говоря с теб по-късно – отвръщам презрително и се надявам да схване скапания намек и да си затвори плювалника.

– О, да, разбира се – добавя и намига. – По-късно.

Искам да си хвърля чантата по нея, но усещам как Джеси ме дръпва леко. Това ме спира да изпълня намерението си и вместо това хвърлям на Кейт още един мръснишки поглед, след което се обръщам и оставям Джеси да ме изведе от бара.

Излизаме на „Пикадили“ сред обедната тълпа и аз усещам лекото напрежение между нас. Джеси пуска ръката ми, обгръща раменете ми и ме придърпва към себе си.

Щом стигаме площад „Бъркли“, спирам и се обръщам към него.

– Ако изляза, няма да пия, нали?

– Не – казва той категорично. Извъртам очи и продължавам да вървя. – Можеш да пиеш на партито. – Настига ме и отново слага ръка на рамото ми.

Да, мога да пия на партито, защото той ще ме наблюдава. Проблемът е, че не ми е удобно да пия пред него.

– И ще наредиш на охранителите да ме шпионират, нали? – оплаквам се.

– Не ги карам да те шпионират, Ава. Моля ги да те наглеждат.

– И да ти се обаждат, ако не следвам правилата, нали? – остроумнича, което ми докарва леко сръчкване в хълбока.

– Не. И да ми се обаждат, ако се търкаляш по пода на бара – казва студено. – С несъществуващата си рокля, усукана около кръста ти.

Поглеждам към него и откривам обвиняващите му очи. Добре, да, бях на пода на бара, но не се търкалях и не бях ужасно пияна. Поне не в този момент. Беше Кейт и тя събори и мен. Колкото до роклята... Е, това е дребен проблем, като се има предвид как невротичният мъж тук разкъса проклетото нещо. Бих могла да изляза, да пия няколко чаши вино, да нося нещо приемливо и да не се търкалям по пода. Тогава няма да има нужда охранителят да бие тревога. Вероятно мога да остана у Кейт, за да не му натривам носа. Смея се на амбициозната си идея. Никога няма да ми позволи да нощувам у Кейт.

Оставям го да ме държи близо до себе си, докато продължаваме по пътя към офиса.

– Сега трябва да ме пуснеш – казвам, когато наближаваме. Патрик може да е там, а не съм споменавала никакъв „делови“ обяд с господин Уорд. Това е болезнено трудно.

– Не – мърмори той.

– Какво ще правиш до края на деня? – Ето, това е нещо, което наистина искам да знам. Моля се да каже, че има купища работа, с която ще е зает, за да мога да отида до Мат и да си взема нещата, без да се тревожа, че мамя Джеси. Премълчаването не е точно лъжа.

Джеси се цупи.

– Ще мисля за теб.

Това изобщо не ме кара да се чувствам по-добре.

– Ще се върна у вас, щом свърша работа – казвам и веднага осъзнавам, че току-що съм излъгала. Използвам всеки грам воля, за да не посегна към косата си.

– У нас! – поправя ме. – По кое време?

– Около шест. – Плюс-минус един час, добавям на себе си.

– Обичаш да си уклончива, нали? Около... – казва. Присвива очи към мен и имам чувството, че ме гледа под лупа.

– Случва се – отвръщам и се облягам на него за целувка.

Той ме грабва, навежда ме назад през ръката си в нелепо театрално изпълнение и ме целува страстно насред площад „Бъркли“. Хората ни заобикалят и цъкат, докато минават, но изобщо не ми пука.

– Боже, обичам, обичам, обичам те, мамка му!

Ухилвам се.

– Знам.

Дръпва ме отново в изправено положение, заравя лице в шията ми и захапва ухото ми.

– Не мога да ти се наситя. Нека те отведа у дома!

Изкушавам се да зарежа работата и да му позволя, когато телефонът ми започва да пее и ме изтръгва от бунтовните ми мисли. Ровя в чантата, като оставям Джеси, залепнал за врата ми. Напипвам телефона и го вдигам над Джеси, за да видя кой звъни. Изстенвам. От всички моменти, когато Микаел може да се обади, той уцелва точно този?

Джеси се отдръпва и ме поглежда с въпросителни очи.

– Кой е?

– Просто клиент. – Пъхвам телефона в чантата. Ще му се обадя по-късно. – Ще се видим у вас. – Тръгвам, но Джеси ме стисва за китката.

– По дяволите, Ава! У нас! Кой беше? – Внезапната смяна на настроението му ме хваща неподготвена.

– Микаел – изсъсквам. – Просто клиент. – Дръпвам китката си и поемам по краткия път до офиса.

Телефонът ми започва отново да звъни и го вадя, докато влизам в офиса.

– Микаел! – поздравявам.

– Ава, обаждам се да потвърдя уговорката за понеделник – казва. Гласът му се процежда в ушите ми. Наистина е доста секси. – По обяд удобно ли е?

Сривам се на стола си и се извъртам с лице към бюрото. С ужас откривам Джеси, който е застанал над мен, дебне като побеснял звяр, а гърдите му се повдигат. Том и Виктория са на бюрата си и гледат напрегнато, без да правят опит да скрият интереса си. Хвърлям поглед през рамо и виждам Патрик в кабинета си, но, слава Богу, той не осъзнава какво става, напълно погълнат от нещо на компютърния си екран.

– Ава?

– Микаел, извинявай! – казвам и поглеждам въпросително към Джеси, но той ме пренебрегва и продължава заплашителното си изпълнение, без да се интересува от мястото или от зрителите. – Да, добре. – Опитвам се да звуча професионално и самоуверено. Провалям се ужасно.

– Ава, добре ли си?

– Да, добре съм. Благодаря.

– Добре. Значи си нарушила собственото си правило?

Сърцето ми пропуска няколко удара.

– Моля? – думата едва минава през внезапно нервното ми дишане.

– Джеси Уорд. Той е клиент, нали?

Не знам какво да кажа. Не, не беше клиент, не когато работех по „Луссо“, но не съм достатъчно глупава, за да го посоча. Микаел сигурно знае, че се предполага да работя за Джеси. Предполага се. Още не съм се връщала в имението, а Джеси не ме е притискал да ходя.

– Откога се виждате с него?

Кръвта ми изстива, докато търся в ума си правилния отговор.

– Ъм.... около месец – запъвам се по телефона. Защо пита това?

– Хммм. Много интересно. – Кръвта ми замръзва още повече. Защо да е много интересно? Все още се взирам в зелените очи на мъжа, за когото бих умряла, а този по телефона звучи така, сякаш има да ми казва нещо. Нещо, което ще ме изхвърли от Седмото небе на Джеси, не че точно в този момент съм там.

– Защо да е интересно? – питам. Звуча ужасно нервна, което е нормално, защото съм. Какво знае той?

– Ще го обсъдим, когато се видим.

– Добре – затварям. Това беше невероятно грубо, но не знам какво друго да направя или да кажа. Джеси е надвиснал над бюрото ми и изглежда така, сякаш може да ми откъсне главата. Но за какво? По дяволите, в рамките на пет минути сме минали от лудуване на тротоара до втренчена безизходица.

Прогаряме дупки един в друг с втренчените си погледи, докато аз не отстъпвам. Хвърлям поглед към Том и Виктория, които изглежда са се разположили, за да гледат шоуто. После поглеждам отново към Джеси, но нямам желание да направя първия ход от страх, че ще избухне, а Патрик ще излезе да провери каква е тази врява. Но не мога да седя тук цял ден и да гледам Джеси.

– На работа съм – казвам тихо и сковано, без да имам голяма вяра на престорената си непоколебимост. Джеси изглежда готов да избухне от ярост.

– Повече няма да го виждаш – процежда думите ясно и бавно.

– Защо? – Не си правя труда да посоча, че Микаел е клинет. Той знае и ако съдя по изражението му, не му пука.

– Просто няма. Това не е молба, Ава. Ще ми се подчиниш за това – казва. Започва да дъвче шибаната си устна, все още намръщен и все още треперещ от гняв.

Не мога да направя това тук – не и по средата на офиса. Но и не мога да се оттегля от договора за „Лайф“.

– Ще се видим в „Луссо“ – изричам тихо.

– Да, ще се видим. – Обръща се и излиза.

Сгромолясвам се отново на стола си и изпускам дълга въздишка, която не бях осъзнала, че сдържам.

– Боже, този мъж се мръщи много секси – чурулика Том. – Била ли си скоро в имението, скъпа?

Виктория започва да се кикоти за първи път от два дни. Вече няма да се чудя дали е разбрала всичко.

Готова съм да избухна от безсилие и стрес, но Том и Виктория имат късмета Патрик да ги спаси, преди да се развилнея по тях.