– Цвете – казва, докато кацва на ъгъла на бюрото ми. То изскърцва обичайния си протест. – Микаел ван дер Хаус се обади и настоя за изследователско пътуване до Швеция.

О, мамка му!

След като подписахме договора за дизайна на „Луссо“, партньорът на Микаел беше поискал всичко да е оригинално италианско, така че бях пратена в Италия за проучване и снабдяване. Микаел подчерта желанието си за възстановими материали за „Лайф“, но аз не предвидих това.

Едно пътуване по проекта на Микаел вероятно ще прати Джеси в гроба.

– Наистина ли е необходимо? – питам. „Моля те, кажи „не“! Моля те, кажи „не“!“

– Абсолютно. Микаел настоя. Ще погледна полетите. – Ставането му е придружено с изскърцване на бюрото ми. Патрик се връща в кабинета си.

Загазила съм. Няма никакъв шанс да замина за Швеция, без Джеси да прегази някого. И къде ще се озова аз тогава? В бюрото за безработни, ето къде. Облива ме студена пот.

– Кафе, Ава? – Сали се появява от неподвижния шкаф и изглежда толкова нещастна, колкото и по-рано. Отчаяно се нуждая от вино.

– Не, благодаря, Сали.

Вдигам поглед и виждам, че Том и Виктория са свели глави. Добре. През останалата част от следобеда мога да се тревожа за личната си драма на спокойствие. Последното, което искам да правя, е да се видя с Мат.


Четиринадесета глава

Наближава шест и започвам да разчиствам бюрото си. Всички други са си тръгнали, така че аз трябва да проверя офиса и да заключа. Кейт спира „Марго Джуниър“ и аз скачам вътре.

– Какво става между теб и Сам? – изстрелвам незабавно, щом се настанявам и слагам колана. В раздразненото ми състояние завистливо се дивя на удобството на новия ван на Кейт.

– И аз се радвам да те видя. – Включва се в трафика.

– Хайде! Изплюй камъчето! Какво става между теб и Сам?

Свива рамене.

– Нищо.

Извъртам очи с драматична въздишка.

– Нищо. Разбира се.

– Какво ще носиш на големия купон? – пита в очевиден опит да ме отклони от разпита.

Простенвам вътрешно. Дали ще ходя изобщо?

– Не знам. Джеси трябва да ме заведе на пазар.

– О? Така ли? – размишлява. – Възползвай се добре от парите!

– Не очаквам вечерта с нетърпение. Не съм ходила в имението от миналата неделя и онази кучка с нацупените устни ще бъде там – оплаквам се. Облягам се на седалката и мисля за всички други неща, които предпочитам да правя утре вечер, а сега, след като Джеси явно ми е доста бесен, ентусиазмът ми не се е повишил. Аз трябва да съм бясна. Той има много да обяснява за загадката на Микаел.

– Но вече знам на колко години е.

Кейт се ухилва и ми хвърля поглед.

– На колко е години и как разбра?

– На трийсет и седем. Вързах го с белезници за леглото и го изтезавах, за да каже.

Кейт избухва в смях и аз се присъединявам. Предполагам, че е доста смешно.

Паркираме пред стария ми апартамент и виждам бялото BMW на Мат. Сърцето ми потъва, но все пак бях наясно, че той ще е тук, за да ме пусне.

– Искаш ли да дойда? – пита Кейт.

Обмислям въпроса няколко секунди, но решавам, че вероятно е най-добре, ако изчака в „Марго Джуниър“. Кейт е свирепа, когато реши, а в случая единственото, което трябва да направя, е да вляза вътре, да съм учтива и да изляза.

– Не, аз ще се справя. – Отварям вратата на вана и излизам. Чувствам все по-силно гадене.

Качвам се по стълбите и натискам звънеца на апартамента. Гледам нагоре към сградата и неочаквано се чувствам тъжна, че вече не живея тук.

– Здрасти! – чува се щастливият глас на Мат в домофона.

– Здрасти! – казвам колкото мога по-нормално. Не искам да навлизам в дружески разговор с него. Все още съм бясна, че е имал нахалството да звъни на родителите ми.

– Ще ти отворя.

Чувам как механизмът на вратата се освобождава и поглеждам назад към Кейт. Махвам ù леко, за да ù покажа, че влизам. Тя вдига палец и ми сочи телефона си. Кимвам в знак, че съм разбрала, и влизам в антрето.

Поемам си успокоително дъх, докато изкачвам стълбите, и се настройвам. Не трябва да споменавам обаждането до родителите ми и не трябва да се въвличам в разговор.

Когато стигам горе, виждам входната врата леко отворена, затова се разтърсвам и влизам право вътре. Не затварям вратата – не планирам да се задържам дълго. Поглеждам в кухнята и в дневната за Мат, но не го виждам никъде, затова се отправям към спалнята и откривам нещата си, натрупани в сакове и кашони. Не намирам Мат и събирам няколко чанти в ръце, но когато се обръщам, за да изляза от стаята, виждам, че стои в рамката с чаша червено вино в ръка. Носи бежовия си костюм. Винаги съм мразела този костюм, но не съм му го казвала. Тъмната му коса, както е обичайно за него, е разделена настрани и е сресана прилежно.

– Здрасти! – казва с прекалена усмивка.

– Търсих те – обяснявам, докато вдигам саковете. – Кейт чака с колата си. Ще сваля тези. – Не мога да сбъркам враждебността, която предизвиква споменаването на името на Кейт, но аз не обръщам внимание и тръгвам целенасочено към вратата. Спирам, когато Мат не прави никакъв опит да се дръпне от пътя ми.

– Извинявай! – учтивостта ми ме съсипва.

Той ми се усмихва, после отпива наперено от виното си и се отдръпва едва забележимо, оставяйки ми място, колкото да се промъкна покрай него и да сляза долу при Кейт. Щом ме вижда да излизам от сградата, тя изскача от вана и изтичва да отвори задната врата.

– Това беше бързо – казва и поема чантите от мен.

– Беше ми събрал нещата – отговарям и кимвам към саковете с вдигната вежда.

Кейт се усмихва доволно.

– Много цивилизовано.

Връщам се в апартамента и грабвам още няколко сака, като си мисля колко по-бързо би станало, ако Кейт ми беше помогнала, но ако и тя дойде, ситуацията със сигурност ще се превърне в анархия. А след като и Мат не ми предлага помощ, аз се влача напред-назад и сама нося притежанията си.

– Колко още? – пита Кейт, докато поставя деветия и десетия сак във вана.

– Само още един кашон – казвам през рамо. Най-добре да е опаковал всичко, защото не искам да идвам отново.

Връщам се обратно горе и грабвам последния кашон. Обръщам се, за да изляза бързо, но Мат е блокирал пътя ми.

– Ава, може ли да поговорим? – пита с надежда.

Присвивам се.

– За какво да говорим?

– За нас – отвръща. Махва с ръка между нас двамата.

– Мат, няма да променя намерението си – казвам толкова сигурно, колкото мога, но преди да осъзная какво става, той се озовава върху мен и се опитва да натика езика си в гърлото ми. Пускам кашона и използвам цялата си сила, за да го избутам от себе си. – Какво правиш, по дяволите? – изпищявам.

Диша тежко за малко, а после ми се намръщва.

– Припомням ти защо ни е добре заедно.

Аз се смея. Истински смях, идващ от стомаха ми. Той ми напомня. Какво? Какъв тъпак е? Моля ви! Напомняне в стила на Джеси колко не ни е добре.

– Все още ли се виждаш с някого? – пита.

– Това не е твоя работа.

– Не, но родителите ти се интересуваха.

Вдишвам дълбоко, за да се озаптя и да не му залепя един шамар. Дори няма да го уважа с отговор.

– Махни се от пътя ми, Мат! – казвам. Изключително горда съм, че удържам гласа си равен.

– Тъпа крава!

Опулвам очи. Зашеметена съм. Знаех, че у него има гадна жилка, но наистина ли е необходимо да ме обижда? Причернява ми от яд.

– Да, все още се виждам с някого. И знаеш ли какво, Мат? Той е най-добрият мъж, когото съм имала.

Смехът му е лукав, заслужаващ шамар.

– Той е буйстващ алкохолик, Ава. Знаеше ли това? Вероятно е пиян до припадък всеки път, когато те чука.

Залитам и наглата усмивка на Мат се разширява. Мисли, че съм шокирана, защото току-що ми е пуснал бомбата с алкохола. Не съм. Шокирана съм, защото знае нещо за мъжа, с когото се виждам. Как?

Искам да изтрия самодоволната усмивка от лицето му с един бърз удар.

– Е, дори когато е залян, чука по-добре, отколкото ти си успявал и в най-добро състояние.

– Жалка си – изръмжава.

– Не, Мат. Наваксвам си за четири години скапан секс с теб.

Лицето му увисва леко. Не знае какво да каже. Навеждам се да взема кашона от пода и вирвам глава, когато чувам тропота на тежки стъпки по стълбите.

„О, мамка му!“

– Ава! – реве Джеси.

Надеждата да оставя Мат и учуденото му изражение в миналото си, без да произтекат особени сътресения, вече е загубена. Откъде знае, че съм тук? Ще убия Кейт, ако тя ме е издънила.

Той минава като булдозер през вратата и мисълта, че съм го виждала в най-ядосаното му състояние, е напълно заличена от ума ми. Той е бесен и аз съм истински уплашена. Не за себе си, а за Мат. Джеси изглежда способен на убийство.

Поглежда право в мен и аз клюмвам под горещия му, свиреп поглед.

– Какво правиш тук, мамка му?

Треперя неудържимо и мълчаливо се чудя откъде знае къде съм. Но не смея да питам, затова стоя със здраво стисната уста.

– Отговори ми! – изревава.

Трепвам. Очевидно е какво правя тук. Джеси няма нужда от моето потвърждение и сигурно е видял саковете във вана на Кейт.

Мат мъдро стои назад и държи устата си затворена. Бил е потърпевш от яростта на Джеси и преди.

– Казах ти, мамка му! Не му звъни и не идвай! Казах, че Джон ще го направи! – нарежда и размахва ръце като побеснял. – Върви и се качвай в шибаната кола!

Чувам как от устните на Мат се изплъзва хихикане и му хвърлям поглед. Той гледа към мен и в очите му проблясва болно задоволство. Това ме изкарва от релси. Няма да стоя тук и да ми се крещи, особено пред бившия ми приятел, който е тъпак. Грабвам кашона и изфучавам от апартамента, като благодаря на всичко свято, че Джеси не влезе няколко секунди по-рано.

– Целунахме се – чувам самодоволния глас на Мат, а после и непогрешимия звук от юмрука на Джеси в лицето му.

Готова съм да се разплача. Мат не знае ли кога да млъкне, мамка му? Тежките стъпки на Джеси са плътно след мен, докато излизам на улицата. Виждам Кейт. Сам е тук... О, Джон също.

Голямото момче се обляга на роувъра си с големите слънчеви очила на място. Както винаги, изглежда заплашително, но лицето му е напълно безизразно. Кейт крачи до вана си, а Сам стои отстрани и изглежда малко разтревожен. Наистина ли е необходимо всички да са тук? С поглед ù казвам: „Недей!“, докато приближавам. Тя взима кашона от мен.

– По дяволите, Ава! – прошепва, докато хвърля кашона във вана.

– Ти ли каза на Сам, че съм тук? – питам кратко.

– Не! – изписква. Вярвам ù. Не би ми причинила това.

– Джон! – Джеси крещи, докато излиза от сградата. – Сложи нещата ù в роувъра! – Разтърсва възстановяващата се ръка и ме пронизва безпокойство. Скапан идиот! Не можа ли да използва лявата си ръка? И после отбелязвам отношението му към мен.

„Нещата ù?“

– Остави, Джон! – изкрещявам и Джон спира. – Няма да тръгна с него. Кейт, хайде! – Поемам към пътническата седалка на вана на Кейт, но когато стигам до вратата, поглеждам и виждам, че Сам е сложил ръка на рамото на Кейт. Тя поглежда към Сам и той леко поклаща глава, после Кейт поглежда отново към мен. Виждам, че се разкъсва.

– Вземи саковете, Джон! – прогърмява Джеси от стълбите.

– Остави ги! – крещя.

Виждам, че Джон въздъхва раздразнено и поглежда към Джеси за напътствие, но сигурно решава, че моят гняв е по-малкото зло, защото започва да прехвърля нещата ми в роувъра. Може да ги вземе. Това не значи, че отивам. Качвам се във вана на Кейт и напълно разярена се тръшвам на седалката.

За по-малко от две секунди вратата е отворена.

– Вън! – гласът му трепери от ярост. Изобщо не ми пука.

Грабвам дръжката и дръпвам вратата, но Джеси ме спира.

– Джеси! Просто си го начукай!

– Езикът!

– Начукай си го! – крещя. Гърлото ми е предрало, а гласните ми струни имат потребност от малко спокойствие. Никога не съм крещяла толкова много. Треперя от ярост. Как се осмелява? Как се осмелява да се държи така, и то след всичко, което изтърпях с него?

– Внимавай с шибания език! – повтаря, навежда се и ме сграбчва.

Боря се с него, но силата ми, сравнена с неговата, е жалка. Той ме вади от „Марго Джуниър“ и ме изправя с гръб към себе си, докато аз упорито се боря да го избутам. Хваща ме с ръка през кръста и ме вдига от земята. Понася ме към колата си, а аз ритам и пищя като тригодишно дете.

– Пусни ме!

– Затвори си мръсната уста, Ава! – изтърсва, което само ме насърчава да се боря с него още по-упорито. Ужасена съм, че ме влачи така насред Нотинг Хил пред шокираните погледи на най-добрата ми приятелка, на нейното гадже и на Джон. Искам да крещя до небесата. Боря се и се опитвам да отлепя ръката му от тялото си.