Джеси се усмихва.

– Не, Ава. Той не знаеше за нас довчера. Наел те е, защото си талантлива дизайнерка. Фактът, че си също така и зашеметяващо красива, е допълнителна облага. А фактът, че съм влюбен в теб, е още по-голям бонус за него.

– Ти сам се разкри – казвам тихо. – Ако не беше се месил в срещата ми, той никога нямаше да направи връзката.

– Действах импулсивно, когато видях дневника ти – обяснява. Свива рамене. – Все едно, той щеше да те преследва, независимо дали знаеше, че си моя, или не. Както казах, той е неуморен.

Спомням си как очите му се опулиха и на челюстта му заигра мускул, когато зърна дневника ми. Не е било заради това, че съм го сменила. А защото името на Микаел беше записано в него.

– Откъде знаеш? Той е женен. Е, беше женен.

– Това не го е спирало никога преди, Ава.

Сривам се напълно. Вече не мога да работя с Микаел. Не и след като открих това. Боже, трябва да се срещна с него в понеделник. Ще стане ужасна каша. Искам да се разкрещя на Джеси, че не си е държал панталоните закопчани. Спомням си гадното същество, което Джон изхвърли в деня, когато открих какво точно е имението. Мъжът врещеше за съпрузи и съвест, които не пречат на Джеси. Колко бракове е съсипал? Колко съпрузи искат отмъщение?

Изтръгната съм от нежеланите мисли, когато Джеси обгръща лицето ми с ръка.

– Как се озова тук?

Ухилвам се.

– Разсеях твоя назначен пазач.

Очите му проблясват, а устните му потрепват.

– Ще трябва да го уволня. Как успя да се справиш.

Усмивката ми угасва, когато си представям сметката за поправка, която ще получи Джеси.

– Джеси, той е поне на шестдесет. Елиминирах телефонната му система, за да не може да те предупреди за бягството ми от твоята кула в небето.

– Нашата кула. Как я елиминира? – Бръчката му се появява на челото.

Заравям отново лице в гърдите му.

– Изтръгнах кабелите.

– О! – казва равно, но знам, че сдържа смеха си.

– На какво си играеш, като караш пенсионер да се опитва да ме задържи вътре? – питам обвиняващо. Можех да надбягам Клайв дори с токчетата.

Гали леко косата ми.

– Не исках да си тръгнеш.

– Тогава ти сам трябваше да останеш. – Издърпвам ризата му от панталоните и плъзгам длани, за да получа своя дял от докосване до топлите му гърди. Той ме притиска по-силно и усещам туптящото му сърце под дланите си. Толкова е утешаващо.

– Бях вбесен до лудост – въздъхва. – Ти ме караш да побеснея до лудост. – Целува слепоочието ми и заравя нос в косата ми.

– Как е ръката ти?

– Щеше да е добре, ако не продължавах да я забивам в разни неща – отговаря сухо.

Измъквам се от прегръдката му.

– Дай да видя! – Изправям се в скута му и той дръпва ръката си иззад мен, за да я постави между телата ни. Поемам я внимателно. Той не трепва, но хвърлям бърз поглед, за да проверя лицето му за следа от болка. Стъклената врата на асансьора беше на милиони парчета и очаквах ръката на Джеси също да е раздробена.

– Добре съм.

– Разбил си вратата на асансьора – казвам и галя възстановяващия се юмрук.

– Наистина бях бесен.

– Вече ми го каза. Ами нахлуването в офиса ми днес следобед? И тогава ли беше вбесен до лудост?

– Да, бях – отвръща. Присвива очи към мен, но се ухилва. – Почти както беше ти сега.

– Не бях бясна, Джеси. – Поглеждам към наранената му ръка със съжалението, което изпитвам към жалката жена, която току-що изхвърлих от кабинета. – Маркирах това, което е мое. Тя те иска. Не би могла да го изрази по-очевидно дори да те беше яхнала и да беше навряла циците си в лицето ти. – Изкривявам отвратено лице от нейното отчаяние. Вдигам поглед и виждам, че беглата усмивка е преминала в пълна холивудска грейнала усмивка. Тя е една стъпка по-нагоре от запазената му само за жени. Тя е запазена само за мен. Не мога да не се усмихна леко.

– Изглеждаш много доволен от себе си. – Той ме избутва, за да спра да се суетя около ръката му.

– О, да. Харесва ми, когато си властна и покровителствена. Така разбирам, че си лудо влюбена в мен.

– Аз наистина съм лудо влюбена в теб, въпреки че ти си предизвикателен до  глупост. И не смей да наричаш Сара „скъпа“! – разпореждам се.

Потърква нос в моя и притиска устни към моите.

– Няма.

– Спал си с нея. – Това е твърдение, а не въпрос. Джеси се присвива, а зелените му очи се разширяват тревожно. Извъртам очи. – Топване? – питам.

Очите му се отпускат леко.

– Да – казва. Изражението му и езикът на тялото му крещят, че се чувства неудобно. Не му харесва тази тема за разговор.

Знаех си, по дяволите! Добре. Мога да се справя с това, стига да държи кучката на една ръка разстояние... или по-далеч. Това може да е трудно, когато жената работи за него и го следва наоколо като изгубено кутре.

– Искам да кажа само едно нещо – притискам го аз. Трябва да изясня това, ако в бъдеще искам да имам за компания мъже – социално и професионално, въпреки че съм съвсем наясно, че властната жилка у Джеси никога няма да изчезне напълно. – Всичко е за теб. – Целувам устните му, за да подсиля заявлението си.

– Всичко е за мен – мърмори в устните ми.

Усмихвам се.

– Добро момче.

Той се отдръпва и прокарва пръсти по шията ми. Очите му са пълни със задоволство.

– Обичам те, Ава.

Отпускам буза на рамото му.

– Знам.

– Вземи си почивен ден утре!

Дори не съм казала на Патрик за следобедната си среща с господин Уорд, но трябва да го направя, а един дълъг уикенд с Джеси е нещо, което е трудно да откажа. Нямам срещи и съм наваксала с всичко останало. Патрик ми дължи няколко дни. Няма да възрази.

Отдръпвам се от гърдите на Джеси.

– Добре.

Той се мръщи, сякаш ще оттегля отговора си или ще добавя „но“.

– Наистина ли? – пита. Очите му проблясват и се усмихва широко. – Държиш се много разумно. Не е типично за теб.

Очите ми се опулват при забележката му. Знам, че знае, че той е неразумният. Играе си с мен. Няма да захапя.

– Пренебрегвам те – заявявам.

– Не за дълго. Ще те отведа у дома в нашата кула в небето. Не съм бил в теб прекалено дълго време. – Става и ме вдига на крака. – Ще тръгваме ли? – пита. Подава ръка и аз я хващам здраво. Стомахът ми се свива от перспективите, които ме чакат, щом стигнем у дома.

– Няма да се разсърдя на малко гребане – подхвърлям небрежно.

Джеси вдига сардонично вежда към мен.

– Ще гребем друг път, бебче. Искам да се любим – изрича. Кимва тихо и гледа към мен. Усмихвам се.

Повежда ме през лятната стая към фоайето. Пренебрегвам разочарованите лица на всички жени, които подминаваме и които очевидно са се надявали да си тръгнем поотделно. Джон ни среща при вратата и ми отправя забележителната си усмивка.

– Ще се видим утре – уведомява го Джеси, докато ми отваря вратата.

– Всичко е наред. – Той тупва Джеси по рамото и се отправя към бара.

Джеси поставя ръка на кръста ми, докато ме води навън, и когато се обръщам, зървам Сара да стои на входа на бара. Поздравява Джон, но очите ù са заковани в мен и Джеси, докато напускаме имението. Няма как да сбъркам горчивината по нацупеното ù лице. Предричам пазаруване на чанти на сутринта.

– Остави твоята кола! Ще я вземем утре – казва, докато отваря вратата на своята кола – „Астън Мартин“.

Не споря.

Докато караме по дългата алея, се разминаваме с поршето на Сам, запътило се към имението. Подскачам в седалката.

– Това е Кейт! – изтърсвам. Сам натиска клаксона и вдига палец към Джеси, а аз извивам врат, докато ги подминаваме. Кейт неохотно вдига ръка към мен. – Какво прави тя тук? – питам и поглеждам към Джеси, който държи погледа си на пътя. Мили Боже! – Тя е член, нали? – казвам обвиняващо.

– Не коментирам членовете. Имаме договор за доверителност. – Лицето му е безизразно.

– Значи тя е член!

Свива рамене и натиска копчето, за да отвори портата. Малката мръсница! Защо не ми е казала? Дали е тук по принцип за всички извратени неща, или е тук специално заради Сам? Боже, точно когато мислех, че пламенната ми приятелка не може да ме изненада повече.

Джеси профучава по пътя и натиска няколко бутона на волана. Уредбата се включва и ни обгръща забележителен мъжки глас.

– Кой е?

Джеси започва да потупва волана.

– Джон Леджънд. Харесва ли ти?

О, да. Пресягам се към волана и Джеси отдръпва ръце, за да ми даде достъп до бутоните. Намирам точния и усилвам малко звука.

– Приемам това за „да“ – казва. Подхилва се и слага ръка на коляното ми. Покривам я с моята.

– Ръката ти добре ли е?

– Да. Спри да се притесняваш, жено!

– Трябва да пусна съобщение на Патрик.

– Да, направи го! Нямам търпение да те имам само за себе си утре и през целия уикенд. – Отдръпва ръка от коляното ми и хваща волана.

Пращам бързо съобщение на Патрик. Както очаквах, той отговаря веднага, като ми казва да си взема добре заслужения почивен ден.

Перфектно! Ще прекарам необезпокоявана три дни на Седмото небе на Джеси.


Шестнадесета глава

Влизаме в „Луссо“ ръка за ръка и Клайв ме поглежда неодобрително. Извинителният ми поглед изглежда не върши работа.

– Господин Уорд! – казва предпазливо, като все още гледа мен.

– Клайв! – кимва Джеси и ме повежда към асансьора без повече думи.

Щом вратата се затваря, не съм изненадана, че Джеси ме притиска към стената и тялото му обгръща моето. Мощното пулсиране, с което съм толкова добре запозната напоследък, се спуска право в слабините ми и вените ми се сгорещяват мигновено. Джеси плъзга крак между бедрата ми, забърсвайки сърцевината ми просто така, и аз вече се задъхвам.

– Разстроила си портиера – прошепва. Устните му са близо до моите.

– Проклятие! – едва успявам да изрека думата и Джеси прилепва устни към моите, докато трие пулсиращия си член в мен. Боже, искам да разкъсам дрехите му, но това със сигурност не е любене, не че имам намерение да се оплаквам.

– Защо не носиш рокля? – пита ядосано, докато плъзга езика си в устата ми.

И аз си задавам същия въпрос. Досега роклята щеше да е на кръста ми и Джеси щеше да е вътре в мен.

– Свършват ми роклите.

Изстенва в устата ми.

– Утре ще купуваме само рокли. – Притиска хълбоци напред и нагоре, сблъсквайки се със сърцевината ми.

Въздишам от неприкрито удоволствие.

– Утре ще купим една рокля. – Пресягам се надолу между нас и разкопчавам колана му. Той откъсва устни от моите и потрива влажното си чело в моето. Очите му блестят одобрително, а устните му са разтворени. Потривам опакото на ръката си по панталоните му и усещам как потрепва и подскача под докосването ми. Прокарвам език по долната му устна. После разкопчавам ципа му и освобождавам силно възбудения му член, като обгръщам основата и стискам леко.

Джеси затваря очи.

– С уста! – нарежда нежно.

Вратата на асансьора се отваря във фоайето на панорамния апартамент. Никога не съм се чувствала по-облекчена при мисълта, че само един асансьор идва до последния етаж. Плъзгам гръб надолу по стената, докато не се озовавам клекнала пред Джеси, но неговият горещ, пулсиращ член не е единственото, което привлича интереса ми. Пред очите ми е гневният му белег. Бях сключила договор със себе си да не питам повече, но не мога да спра любопитството си, особено след като Джон каза, че Джеси има склонност към самоунищожаване. Поглеждам нагоре към него и виждам, че ръцете му са неподвижни и подпрени на стената над главата ми, а очите му са приковани в мен.

– Какво чакаш? – пита ме и притиска хълбоци напред нетърпеливо. Всички мисли за тайнствени белези са заличени, когато си спомня за последния път, когато го поех по този начин, и колко брутален беше. Дали отново ще бъде така?

Откъсвам очи от похотливия му поглед и стисвам с длан пулсиращия му член. После облизвам капчицата от върха му и бавно прокарвам ръка напред. Чувам как Джеси стене гърлено и хълбоците му леко треперят. Дишането му се учестява с всяко мързеливо погалване, а коремът му се вдига и спуска пред очите ми. Чувам как ругае и порочно облизвам топките му, след което бавно, но решително плъзгам език нагоре по долната страна на члена му и се повдигам на краката си леко, за да съм сигурна, че ще стигна върха.

– Целият, Ава! – пъшка Джеси.

Осъзнавам, че вратата на асансьора отново се затваря. Джеси забива юмрук в бутона, а после връща ръката си на стената зад мен.

Обвивам устни около главата на члена му и бавно и нежно въртя кръгове с език. Джеси потреперва. Обичам да правя това с него. Обичам да предизвиквам тези звуци и тези реакции на тялото му.

Изчаквам да се оттласне напред, но той не го прави. Джеси се бори. Усещам как напрежението му се процежда в моето тяло от допира. Виждам как тялото му леко трепери пред мен. Спасявам го от мъките му и го поемам дълбоко в устата си, чак докато стигне до задната част на гърлото ми. Той е като кадифе по езика ми. Перфектен. Сподавеният вик, който изпуска, докато се отдръпвам назад, облизвам го бавно и го поемам отново, ме изпълва със задоволство и увереност. Този път хълбоците му се оттласкват напред и тъй като главата ми е до стената, няма място за отстъпление. Джеси премества ръце на тила ми като възглавница, докато се движи мощно напред и назад, отметнал глава.