– Ава, не мога да ти се наситя – въздиша. – Обещай никога да не ме напускаш!

– Няма – отвръщам, стискам с ръце косата му и придърпвам устните му отново към своите. Обичам устата му дори когато той се държи предизвикателно и ми се иска да я зашия. Винаги ли ще ме кара да се заклевам, че ще остана? Аз винаги ще изпълнявам, без дори сянка от съмнение, но искам да го знае, без да се налага да ме кара да се кълна непрестанно.

Отдръпвам се, за да погледна моя несигурен мъж, който показва такава увереност във всичко друго, само не и в това.

– Моля те, повярвай ми! – Продължава със здравите си, мощни тласъци, докато ме гледа. Бегло ми се усмихва, после отново прилепва устни към моите и ускорява още повече движенията си.

Опитвам с всички сили, но не мога да задържа устата си до неговата, когато забива напред с такава сила. Пускам го и се обръщам напред. Стискам ръба на матрака, за да се задържа на позиция, докато Джеси ме дърпа към себе си непрестанно.

Всичко се замъглява и аз се разтърсвам в момента, в който и двамата изкрещяваме, а Джеси нахлува в мен маниакално, хвърляйки ме в бездната на абсолютното удоволствие. Мъча се да си поема въздух, сърцето ми се опитва да си върне контрола, а тялото ми се гърчи в конвулсии по своя воля. Джеси ругае, забива напред за последен път и топлото усещане, причинено от освобождението му, ме залива.

– Боже мой! – изпъшква. Измъква члена си от мен и пада по гръб.

Претърколвам се и се покатервам върху тялото му. Възсядам хълбоците му и лягам на гърдите му, сгушвайки лице във врата му.

– Това не беше сънлив секс.

– Така ли? – казва и диша тежко.

– Не. Това беше сънливо чукане. – Трепвам, моментално осъзнавайки, че току-що съм изругала, а дори не сме станали от леглото.

– За Бога, Ава! Престани да ругаеш!

– Съжалявам – отвръщам, захапвам врата му и засмуквам леко.

– Опитваш се да ме бележиш ли? – пита той, но не ме спира.

– Не, само те вкусвам. – Оставя ме и аз дълго време плъзгам устни по лицето, по врата и по гърдите му.

Джеси въздъхва дълбоко.

– Ава?

– Ммм?

– Знаех, че си ти, в секундата, когато те видях.

– Че съм аз? – повтарям. Опитвам се да се повдигна, но съм притисната отново към врата му. Той обръща лице и започва да гризе ухото ми.

– Че ти си тази, която ще ме върне към живота – казва с онзи сух тон, който обикновено означава, че казва нещо, което само той разбира.

Този път се измъквам от прегръдката му и срещам погледа му.

– Как разбра?

Извърта ме по гръб, покрива ме напълно и ме поглежда право в очите с многозначителен поглед.

Една буца скача в гърлото ми. Това е нещо сериозно и дълбоко и напълно ме смазва. Не знам какво да кажа. Джеси, този унищожителен мъж, ме гледа така, сякаш съм единственото нещо, което съществува на този свят.

Дърпам китките си, докато ме пуска, след което обгръщам с ръце тялото му. Краката ми се сключват около кръста му. Държа се за него така, сякаш той е единственото нещо, което съществува на този свят.

Той е. За мен.

Не знам причините за това изявление, но силата на думите наистина разкрива всичко. Не може да живее без мен. Е, аз също не мога да живея без него. Този мъж е моят свят.

Лежи неподвижен върху мен и ме оставя да го стискам, докато мускулите ме заболяват.

– Мога ли да те нахраня? – питам, когато мускулите на бедрата ми започват да крещят в протест. Той ме вдига от леглото, все още увита около тялото му, и ме понася от спалнята надолу по стълбите. – Ще забравя как да използвам краката си – казвам, когато стига долу и се отправя към кухнята.

– Тогава ще те нося навсякъде.

– Това би ти харесало, нали? – Би било перфектно извинение да ме прикове за себе си.

– Разбира се – отвръща. Усмихва ми се самодоволно и ме оставя на мрамора. Студът, който се разпространява по дупето ми, ми напомня, че и двамата сме чисто голи. Възхищавам се на съвършения му задник, докато той отива до хладилника и вади разни неща за закуска, както и буркан с фъстъчено масло.

Смъквам се от плота.

– Трябваше аз да ти приготвя закуска. – Избутвам го от пътя. – Седни! – нареждам с най-настойчивия си тон. Той се ухилва и грабва буркана с фъстъчено масло, след което щипва зърното ми и офейква към стола. – Какво искаш? – питам и пъхам хляб в тостера. Обръщам се и виждам, че топи пръст в буркана.

– Пържени яйца – казва с пръст в устата и безсрамно се опитва да спре да се хили.

Поглеждам надолу към голото си тяло. Ще трябва да се облека, ако той иска нещо изпържено. Поглеждам отново към него и виждам, че излъчва самодоволство.

– Ще изпържа твоите, ако ти изпържиш моите. – Плъзгам поглед надолу по гърдите му и вдигам вежди.

– Дивачка – казва и вади пръста от устата си.

Главите и на двама ни се обръщат рязко към входа на кухнята, когато чуваме, че входната врата се отваря. Опулените ми очи се стрелват отново към Джеси, чийто пръст е увиснал във въздуха, както си е пътувал към устата му. Изглежда също толкова изненадан.

Скача и бутва буркана с фъстъчено масло, който излита и се разбива на пода, пръскайки стъкла навсякъде. Вече съм паникьосана.

– По дяволите! – възкликва. Поглежда ме с опулени очи. – Това е Кати!

„Боже мой, помогни ми!“

Снощи я нагрубих, а сега ще ù показвам гол задник! И на всичко отгоре изгорялата ù лазаня безсрамно стои на плота. Кати ще ме намрази. Няма друг изход от кухнята. Налага се да минем покрай източника на тревога. Втренчвам поглед в Джеси. Той е замръзнал на място и изглежда също толкова ужасен, колкото се чувствам аз. Кати сигурно няма да възрази да му хвърли един поглед. Усмихвам се, но после рязко се връщам в настоящето. Спирам да гледам влюбено моя красив мъж и хуквам през кухнята.

– Мамка му! – Остра болка се стрелва през крака ми. – Ох, ох, ох! – Продължавам напред и се опитвам да я пренебрегна.

Джеси не е далеч от мен и се смее неконтролируемо, докато бягаме нагоре по стълбите.

– Езикът! – изтърсва и ме шляпва по дупето.

– Мили Боже!

Чувам отчаяния глас, когато стигаме върха на стълбата. На какво ли приличаме? Бягам бързо до спалнята и се хвърлям под завивките. Усещам как Джеси сяда на леглото.

– Къде си? – пита. Рови из завивките, докато ме намира, завряла глава под възглавницата. – Ето те. – Обръща ме и снижава лице към гърдите ми. – Разстрои портиера, а сега истински притесни и икономката ми.

– Недей! – закривам лице с ръце в пълно отчаяние.

Джеси се смее.

– Дай да видя крака ти! – Премества се на пети и стисва крака ми в ръката си.

– Боли – оплаквам се, когато усещам пръста му да се плъзга леко по петата ми.

– Имаш парче стъкло – казва, целува петата ми и скача от леглото. – Пинсети?

Свалям една ръка от лицето си и посочвам банята.

– В чантичката с гримове – мърморя. Не мога да повярвам, че лъснах гола пред икономката на Джеси. Това е ужасно... унизително. Трябва ми халат.

Усещам как леглото потъва под тежестта на Джеси, който отново хваща крака ми.

– Не мърдай!

Задържам дъха си и поставям длани върху пламналото си лице, но целият ми срам е заличен светкавично, когато усещам топлия му влажен език да облизва кървавата следа от стъпалото ми. Потрепервам под допира му и свалям ръце, за да го погледна. Премествам се леко и бедрата ми се стягат. Той ми се усмихва многозначително и очите му проблясват, след което обвива устни около забоденото парче.

– Какво правиш?

– Вадя го – казва до петата ми. Засмуква я и се отдръпва, после взима пинсетите и се приближава към петата ми.

Усмихвам се, докато гледам как бръчката се появява на челото му.

– Готово – казва, целува крака ми и го пуска. Всъщност нямаше никаква болка. – На какво се усмихваш? – пита и ме поглежда развеселено.

– На бръчката ти.

– Нямам бръчка – обижда се.

– Имаш.

Изпълзява по леглото и ляга върху мен.

– Госпожице О’Ший, да не казвате, че имам бръчки?

Смея се.

– Не. Показва се само когато се съсредоточиш или си разтревожен.

– Така ли?

– Да.

– О! – намръщва се. – Сега там ли е?

Разсмивам се и той захапва гърдата ми. Подскачам под него.

– Приготви се! – възкликва и ме целува. – Ще отида да видя дали Кати е престанала да пищи.

Смехът ми заглъхва при напомнянето за горката икономка, която току-що видя голия ми задник.

– Добре.

– Ще те чакам долу – казва. Навежда се и ме целува пламенно по устата. – Не се бави!

Скача и намъква чифт карирани развлечени панталони, после ме оставя, за да отиде да успокои икономката си.

Разсейвам се от отчаянието си, като взимам душ и се приготвям. Обличам лятна рокля на цветя (вероятно твърде къса) и обувам равни сандали. Вдигам косата си на конска опашка. Ще стане.

Когато влизам в кухнята като плашливо бездомно куче, нервна и притеснена, Джеси вдига поглед от сьомгата си с бъркани яйца и хлебчето и ми хвърля една от моите усмивки. Голите му гърди разсейват притеснението ми, но не пропускам намръщването му, когато отбелязва дължината на роклята ми. Не му обръщам вимание.

– Ето я и нея – казва и потупва стола до себе си. Жената, която стои пред хладилника, се обръща и ме поглежда. – Кати, това е Ава – любовта на живота ми. – Бузите ми пламват и предлагам на Кати лека извинителна усмивка. Чувствам се много по-добре, когато откривам червенина върху нейните бузи. Толкова бях разтревожена от собственото си унижение, че не бях отчела колко засрамена може да е тя. Сядам до Джеси и той ми налива портокалов сок.

– Харесвам роклята ти – заявява. Хили ми се самодоволно. – Прекалено къса е, но осигурява лесен достъп. Може да остане.

Поглеждам го ужасена и го изритвам под плота. Той се смее и впива зъби в хлебчето си. Шокирана съм от поведението му, но съм приятно изненадана, че не ме е отнесъл позорно обратно по стълбите.

– Ава, приятно ми е да се запознаем. Искаш ли закуска? – пита Кати с дружелюбен и топъл глас. Не заслужавам нито едно от двете.

– И на мен, Кати. Бих искала закуска, благодаря.

– Какво искаш? – пита и ми се усмихва. Има много мило лице.

– Същото като Джеси, моля! – Нямаше да се изненадам, ако се беше обърнала и ми беше казала да си я затъкна отзад, но тя не го прави. Просто кимва и продължава да си гледа работата.

Вдигам чашата със сок и поглеждам към Джеси. Той има непростимо самодоволен вид. Радвам се, че намира моето неудобство за забавно, но не мога да си представя, че щеше да е толкова доволен от ситуацията, ако Кати беше мъж. Пресягам се, пъхам ръка в панталоните му и хващам члена му. Джеси подскача, удря коляното си в мрамора и започва да кашля с уста, пълна с храна. Кати се обръща стресната от задавянето на Джеси и му подава чаша с вода през плота. Той вдига ръка в благодарствен жест.

– Добре ли си? – питам загрижена и започвам да галя бавно втвърдения му член.

– Да – гласът му е изтънял и напрегнат.

Кати се заема с приготовлението на закуската ми, а аз продължавам порочно да опустошавам разсъдъка на Джеси. Той пуска хлебчето си и си поема тихо въздух, поглеждайки ме с широко отворени очи.

Пренебрегвам шока му и прокарвам бавно палец по влажния връх на пениса му, а после придвижвам ръката си до основата му. Усещам неизбежния трепет под дланта си и капката, която се показва на върха. Обирам я и плъзгам ръка плавно нагоре и надолу по твърдия му като желязо член.

Обръщам очи към него.

– Добре ли е? – оформям само с устни и той поклаща глава отчаяно.

Аз съм в стихията си. Това никога не се е случвало. Навярно много уважава Кати, защото знам със сигурност, че ако беше някой друг, досега щеше да ме е извлякъл от кухнята.

– Заповядай, Ава! – Кати плъзва чиния по острова към мен.

Пускам Джеси като горещ картоф и пъхвам палец в устата си, след което дръпвам чинията към себе си. Чувам остро поемане на дъх и усещам как очите му ме прогарят.

– Благодаря, Кати – казвам весело. Взимам хлебчето и отхапвам. – Това е вкусно – информирам я, докато зарежда съдомиялната. Тя ме поглежда и се усмихва.

Усещам пламтящите очи, които все още изгарят лицето ми, докато се наслаждавам на хлебчето, затова се извъртам бавно към Джеси, за да го погледна. Той е смаян.

Вдига вежди към мен и после кимва с глава към изхода на кухнята.

– Горе, веднага! – казва тихо, докато се изправя. – Благодаря за закуската, Кати. Ще си взема душ – добавя и ме поглежда. Кимвам.

– За нищо, момче. Може ли да поговорим какво искаш да правя днес? Нямам никаква представа откъде да започна, а виждам, че ти не си направил абсолютно нищо, освен да чупиш врати и да правиш дупки в стените. – Изсушава ръцете си с кърпа и поглежда неодобрително Джеси.