Той не се обръща с лице към нея, защото крие огромна ерекция, която издува предната част на панталоните му. Отбелязвам си точка наум със самодоволна усмивка.

– Ще се разберете с Ава, след като ми помогне за нещо горе – извиква през рамо, докато изчезва.

Ще мога ли? Не знам с какво се занимава Кати или какво иска Джеси тя да прави днес, а и нямам никакво намерение да го следвам горе, за да довърша това, което започнах.

Седя точно там, където съм, поемайки си самоуверено въздух.

– Кати, исках да ти се извиня за вчера и за тази сутрин.

Тя извърта очи.

– Не се тревожи, скъпа! Честно.

– Държах се толкова грубо с теб, а после тази сутрин... Ами, не очаквах компания. – Усещам как бузите ми пламват отново, докато вдигам последното парче от хлебчето си.

– Ава, наистина, всичко е наред. Джеси ми каза, че си имала лош ден, а той е пропуснал да те уведоми за връщането ми. Разбирам – твърди. Усмихва ми се и изтупва престилката си. Усмивката ù е искрена. Харесвам Кати. С нейната къса сива коса, дружелюбно лице и поли на цветя изглежда като човек, който живее здравословно.

– Няма да се повтори. – Отнасям чинията до съдомиялната и тръгвам да я отварям, но чинията е изтръгната от ръката ми, преди да се погрижа за задачата.

– Аз ще взема това. Ти по-добре иди и помогни на моето момче с това, за което му трябваш!

Знам точно за какво му трябвам и нямам намерение да ходя никъде. Имам чувството, че умирам бавно, когато му отказвам, но лицето му беше просто великолепно.

– О, той ще се справи.

– Добре, да прегледаме ли с какво трябва да се захвана? Имам график, но след като ме нямаше толкова дълго, всичко се е объркало! – Вади тефтер и химикалка от предния джоб на престилката си и се приготвя да си води записки. – Вероятно трябва да започна с пране и гладене.

– Ами... не съм сигурна – свивам рамене. – Аз дори не живея наистина тук – прошепвам. Иска ми се да добавя, че съм била преместена против волята ми.

– Така ли? – лицето ù е учудено. – Моето момче каза, че живееш.

– Всъщност това е разговор, който предстои да бъде проведен – обяснявам. – Той не харесва думата „не“. Е, поне не от мен.

Лъскавото ù чело се сбръчква.

– Моля? Сговорчивото ми момче ли?

Намръщвам се.

– Да, други също го определят така. – Ако още някой ми каже, че е сговорчив, може просто да го прегазя.

– Е, хубаво е да има дама в къщата – казва тя и взима препарата под мивката. – Моето момче има нужда от момиче.

Усмихвам се на нежното ù обръщение към Джеси и се чудя от колко време работи за него. Той каза, че Кати е единствената жена, без която не би могъл да живее, въпреки че подозирам, че това вече се е променило.

Тя напръсква плота с антибактериален спрей и започва да бърше.

– Тогава ще изчакам Джеси, ако предпочиташ.

– Да, благодаря. Ще проведа няколко разговора. – Забелязвам, че телефонът ми се зарежда отстрани, но не виждам чантата. – Виждала ли си чантата ми?

– Сложих я в гардероба, скъпа. О, също поръчах на Клайв да оправи вратата на асансьора.

Присвивам се.

– Благодаря ти. – Грабвам телефона и излизам от кухнята, за да взема чантата си. Кати вероятно мисли, че съм мърла, вандал и кучка, също и че съм невъзпитана. Поглеждам телефона и забелязвам две пропуснати обаждания от мама и съобщение от Мат. Раменете ми увисват. Би трябвало да го изтрия, но любопитството ме надвива.

Не знам какво ме прихвана. Съжалявам.

х

 

Настръхвам от глава до пети и изтривам съобщението. Последното, което ми трябва, е Джеси да го открие. Мат и преди е съжалявал. Все още ме тревожи откъде знае за Джеси. Би трябвало първо да звънна на мама, но имам приятелка, която има много за обясняване. Отнема време, но накрая вдига. Знам, че е гледала екрана и се е чудила какво да каже.

– Ти си член! – изтърсвам обвиняващо, когато накрая вдига.

– И? – опитва с равнодушие, но усещам раздразнение.

– Защо не ми каза?

– Не е твоя работа.

– Благодаря! – Напълно съм обидена. Ние си казваме всичко.

– Просто малко веселба, Ава – пухти тя нетърпеливо.

– Продължаваш да го повтаряш – стържа по телефона. – Защо не признаеш, че има нещо повече?

– Например? – тонът ù показва изненада. Изненада, че направо съм задала въпроса за един милион.

– Например, че го харесваш.

– Не го харесвам!

– Безнадеждна си – сопвам се. Защо не може просто да преглътне гордостта си и да си признае? Колко би навредило, особено ако го каже на мен?

– Като говорим за безнадеждност, как е Джеси? Мамка му, Ава! Този мъж го бива да си изпуска нервите.

Смея се.

– Да, много го бива. Мат се опита да ми се хвърли, преди Джеси да обсади апартамента. Даже каза на Джеси, че сме се целували. Мисля, че Мат може да лекува насинено око тази сутрин.

– Ха! Добре! – възкликва. Тя се смее и не мога да спра леката доволна усмивка, която изгрява на лицето ми. Той си го заслужи.

– Научил е за малкия проблем на Джеси с пиенето – добавям. Вече не се смея.

– Откъде? – изненадата ù е искрена.

– Нямам представа. Все едно, трябва да звънна на майка си. Предполагам, че ще се видим по-късно.

– О, да! – изписква развълнувано. Не мога да се вълнувам колкото нея за годишнината довечера. – Ще се видим там.

– Доскоро! – казвам, затварям и набирам майка, преди да е изпратила издирвачи.

– Ава? – пискливият ù глас проглушава тъпанчетата ми.

– Мамо, не викай толкова силно!

– Извинявай! Мат се обади отново.

Отивам до откритата зона и сядам. Всяка надежда да бъда развеселена от майка ми е напълно смазана с това малко изявление.

– Ава, той каза, че си се пренесла при бесен алкохолик с ужасен характер. Пребил е Мат!

Облягам се в стола и поглеждам към тавана, напълно изтощена психически. Защо тъпакът не може просто да си изпълзи в тъмната дупка, от която е дошъл, и да умре?

– Мамо, моля те, не говори повече с него! – моля я. Наистина, що за долен тип, че да изтърси това на родителите ми! Това само подкрепя заключенията ми за измамната гадна змия.

– Вярно ли е? – пита тя колебливо. Вече си я представям как хвърля разтревожен поглед към баща ми.

– Не точно – не мога да я излъжа. Накрая ще разбере къде съм. – Не е както го казва Мат, мамо.

– Тогава как е?

О, не мога да направя това по телефона. Има твърде много за обясняване, а не искам да прибързва с оценката на Джеси. Мога да убия Мат.

– Мамо, слушай! Трябва да отивам на работа. – Една малка бяла лъжа няма да навреди.

– Ава, толкова се тревожа за теб.

Усещам отчаянието ù. Мразя Мат, задето е направил това. Каза, че съжалява. Дали е било преди или след като се е обадил на родителите ми, за да ги осведоми за любовния ми живот? Би трябвало да пратя Джеси да го прегази.

– Моля те, недей! Мат искаше да се върна при него. Налетя ми, когато отидох да си събера последните неща, и стана гаден, щом го отхвърлих. Джеси просто ме защитаваше. – Опитвам се да съкратя дългата история и нарочно подминавам всички части, които може да очернят Джеси. Има няколко.

– Джеси? Това да не е мъжът, който беше с теб, когато се обадих миналия уикенд?

– Да.

– Значи не е само приятел? – настоява. Тонът ù е подигравателен. Разгадала ме е, заедно с бялата ми лъжа, и няма да е доволна.

– Просто се виждам с него. Нищо сериозно – отвръщам. Опитвам се да го изиграя и се смея наум. Не мога да повярвам, че току-що казах това.

– И той е алкохолик?

Издишам уморено. Знам, че няма да ù хареса.

– Той не е алкохолик, мамо. Мат е злобен, не му обръщай внимание! И не отговаряй повече на обажданията му!

– Не съм щастлива от това. Няма дим без огън, Ава. – Наистина не звучи щастлива и не мога да я виня. Никога не съм била по-доволна, че живеят толкова далеч. Не мисля, че мога да застана лице в лице с нея. – Брат ти скоро ще се върне в Лондон – добавя заплашително. Знам със сигурност, че ще ми затвори и веднага ще набере Дан, за да му опише подробностите.

– Знам. Трябва да вървя.

– Добре, ще говорим през уикенда – казва тя сърдито. – Грижи се за себе си! – добавя последното малко по-меко. Никога не приключва разговор с лош тон.

– Добре. Обичам те.

– И аз те обичам, Ава.

Затварям очи и се опитвам да прогоня всякакви мисли за ужасни бивши гаджета и разтревожени родители. Не се получава, а щом ги отварям, лицето на Джеси изплава над моето и ръцете му са сключени на облегалките на стола ми, докато се навежда над мен.

Голямата му усмивка изчезва, когато забелязва изражението ми.

– Какво има? – пита загрижено. Не искам да му казвам. Няма нужда да му напомням за вчерашните събития. – Хей, кажи ми!

– Добре – казвам, докато той кляка пред мен, така че очите ни да са на едно ниво.

Поема ръцете ми в своите.

– Хайде, давай! – напомня, когато не продължавам. Не искам да почна деня с вбесения Джеси.

– Мат се обадил на родителите ми и им казал, че съм се събрала с бесен алкохолик, който го е пребил – изтърсвам бързо и се стягам за бурята. Виждам как по лицето му плъзва цвят и долната му устна вече е между зъбите. Размислих – не смятам, че искам да пратя Джеси да оправи Мат. По изражението му съдя, че вероятно ще го убие. Седя и чакам да приключи с това, върху което размишлява.

– Не съм алкохолик – изстърсва накрая.

– Знам – отвръщам. Опитвам с най-успокоителния си тон, но се страхувам, че просто прозвучава снизходително. Наистина не му харесва да го наричат алкохолик и вече се чудя дали е прав, или просто отрича истината. Изглежда толкова ядосан. Иска ми се да си бях държала устата затворена.

– Джеси, как е разбрал?

Изправя се.

– Не знам, Ава. Трябва да си поговорим с Кати.

Това ли е? Няма ли да се опита да разбере?

– Защо трябва да си говорим с Кати? – питам рязко.

– Нямаше я. Трябва да знае някои неща – добавя. Подава ми ръка и аз го оставям да ме издърпа.

– Например?

– Не знам – отговаря той сърдито. – Затова трябва да говорим с нея – настоява. Опитва се да ме дръпне към кухнята, но аз измъквам ръката си.

– Не. Ти, Джеси. Това е твоето място и тя е твоя икономка – категорична съм. Поклащам глава. Този малък коментар просто ми докарва страшно ръмжене и свиреп поглед.

– Нашето! – Пресяга се към мен, сграбчва ме за дупето и ме придърпва към тялото си. – Наистина знаеш как да ме подразниш. Което ми напомня... – притиска хълбоци в мен, – това беше жестоко и неразумно. – Извива вежда. – Чаках горе, а ти не се появи.

Лека усмивка се изплъзва от устните ми.

– Ти какво направи?

– Какво мислиш, че съм направил?

Избухвам в смях при мисълта, че горкият ми мъж е трябвало да дръпне една бърза чекия, защото аз съм дразнителка. Но скоро устата ми се затваря, когато усещам как Джеси се притиска отново в мен. Улавям погледа му. Очите му танцуват доволно. Знам каква игра играе, но след като Кати е в кухнята, знам също, че няма намерение да ме доведе докрай. Измъквам се от ръцете му и се оправям.

– Съжалявам – казвам ухилена. Всъщност не съжалявам.

Той присвива бляскавите си зелени очи към мен. Целият гняв е изчезнал, слава Богу.

– Ще съжаляваш. – Сграбчва ме и пак ме намества пред себе си. – Не го прави отново! – целува ме здраво, притиска хълбоци в мен, а после се отдръпва и ме оставя замаяна и неориентирана. Копелето!

Джеси води бърз разговор с Кати, а аз се помирявам с Клайв, след което събирам пощата и я натъпквам в чантата си. После двамата се отправяме към града. Сутрешният трафик не тревожи Джеси ни най-малко. „Оейзис“ пеят „Сутрешна слава“ и аз гледам как Джеси си тананика. Това е сговорчивият Джеси, за когото всички непрекъснато ми разказват. Знам, че има минало, и то доста мръсно, но това е минало. Обича ме. Не се съмнявам в това дори за минута.

– Какво? – пита. Поглежда към мен и ме хваща, че го изучавам.

– Точно мислех колко те обичам.

– Знам, че ме обичаш. – Пресяга се и стиска голото ми коляно. – Накъде отиваме?

– Оксфорд стрийт. Всички магазини, които харесвам, са там.

Лицето му се изкривява неодобрително.

– Всички магазини?

– Да.

– Няма ли само един магазин, в който пазаруваш?

– Искам и нови обувки. И може би чанта. Няма да намеря всичко в един магазин.

– Аз мога!

Не мога да си представя Джеси да пазарува дрехи. Пазаруването на мъжете е много по-просто от това на жените. Ако очаква подобно преживяване, значи го очаква шок.

– Къде ходиш ти? – питам.

– „Хародс“7. Зоуи ме оправя всеки път. Бързо и безболезнено.

– Да, защото плащаш за услугите, които получаваш.