– Услугите са на ниво и си струват всяко пени. Там са най-добрите – казва твърдо. – Все едно, ти не купуваш роклите, така че аз избирам стила на пазаруване.

Обръщам рязко глава.

– Една рокля, Джеси! Дължиш ми една рокля – напомням му. Той свива рамене, като ме пренебрегва напълно. – Една рокля.

– Много рокли – отвръща тихо.

– Няма да ми купуваш дрехите!

Поглежда ме така, сякаш ми е поникнала още една глава.

– Ще ги купувам, мамка му!

– Не, няма.

– Ава, това не подлежи на обсъждане. Точка – отсича. Маха ръка от коляното ми, за да смени скоростта.

– Да, прав си. Не подлежи. Аз ще купувам собствените си дрехи. – Засилвам „Оейзис“, за да удавя всяка контраатака. Няма да отстъпя. Аз сама ще си купувам дрехите. Точка!

През останалия път само музиката се бори с тишината. Зървам как Джеси дъвче долната си устна, а зъбните колелца се въртят толкова бързо, че почти ги чувам. Усмихвам се, защото ако не бяхме на публично място, точно сега щях да получавам вразумяващо чукане. Но вместо това той мисли как по друг начин може да постигне своето.

Паркира колата и се обръща с лице към мен.

– Имам предложение за теб.

А, зъбните колелца в действие. Не се съмнявам, че в резултат на това предложение Джеси ще постигне своето.

– Не ми пука за твоето предложение. Няма да ми купуваш дрехите – казвам надменно и излизам от колата. – И тук няма как да ми спретнеш едно вразумяващо чукане, нали?

– Езикът! Дори не си ме чула – оплаква се, докато изскача от колата и застава до мен на тротоара. – Вече си заслужи наказателно чукане.

– Така ли?

– Да, още едно за малкото ти изпълнение на закуска – добавя и вдига самодоволно вежда. – Ще ти хареса това, което ще ти предложа – ухилва се. Самоувереността му се е върнала и аз съм любопитна. Изучавам го за секунда и усмивката му се разширява. Знае, че е привлякъл вниманието ми.

– Какво?

Очите му проблясват от задоволство.

– Ще ме оставиш да те глезя – казва и поставя пръст под брадичката ми, за да затвори устата ми, щом се опитвам да протестирам, – а аз ще ти кажа на колко години съм – изрича. Навежда устни към моите и запечатва сделката си с дълбока целувка.

„Какво?“

Позволявам му да разбие цялото ми упорство с целувка насред натоварения лондонски тротоар, докато стене в устата ми и ме навежда назад, увиснала на ръцете му.

– Знам на колко си години – казвам до устните му.

Той се отдръпва и се взира в мен.

– Така ли?

Зяпвам към него.

– Излъгал си? – Не е на трийсет и седем? Тогава на колко е? По дяволите, по-стар ли е? – Кажи ми! – настоявам намръщена.

– О, не. Първо – глезене, признаване на възраст – по-късно. Може да се изметнеш. Знам, че красивото ми момиче обича да играе мръсно – добавя. Ухилва се и ме връща в изправено положение.

– Няма! – мръщя се. О, ще играя мръсно! – Не мога да повярвам, че си ме излъгал.

Отправя ми изпитателен поглед.

– Не мога да повярвам, че ме върза с белезници за леглото.

Да, аз също не мога да повярвам, че го направих, но изглежда целият епизод все пак е бил безплоден.

Хваща ме за ръка и ме повежда през улицата към магазина.


7 Луксозен и много скъп универсален магазин в Лондон. – Бел .прев.


Осемнадесета глава

Очите ми моментално са благословени с купища чанти, заслужаващи потичане на лиги, но не получавам възможност да погледна. Джеси върви напред целенасочено и ме влачи след себе си. Щом стигаме асансьора, натиска копчето за първия етаж. Оглежда упътването за етажите.

– Хей, искам на четвъртия! – Ще ми се да пропусна международните колекции на първия етаж. Те буквално крещят: „Скъпо“, но Джеси напълно ме пренебрегва. – Джеси! – възкликвам. Поглеждам го и виждам, че лицето му е напълно безизразно, докато стиска ръката ми. Вратата на асансьора се отваря и Джеси ме издърпва след себе си.

– Насам! – казва и ме води през невероятни изложения на дизайнерски дрехи и вечерни рокли. Радвам се, че ги подмина.

Но сърцето ми пада в петите, когато забелязвам знак за персонално обслужване.

– Не, Джеси, не, не, не! – опитвам се да го спра, но той продължава напред и ме дърпа към входа на отдела. – Джеси, моля те! – пак опитвам, но той отново ме пренебрегва напълно.

Искам да го изритам в пищялките. Мразя суетнята и вниманието в магазините. Целуват ти задника и ти казват, че всичко изглежда фантастично, и цялото това нещо те кара да се чувстваш така, сякаш трябва да купиш нещо. Натискът ще бъде огромен, а дори не смея да помисля за цената.

– Имам уговорка със Зоуи – съобщава на модерно облечения младеж, който ни посреща. Защо ме попита къде отиваме, щом вече е знаел? Искам да извия врата му.

– Господин Уорд? – пита асистентът.

– Да – казва Джеси. Все още отказва да ме погледне, въпреки че адски добре знае, че се мръщя силно към него и ми е ужасно неудобно от това.

– Моля, насам! Мога ли да ви предложа нещо за пиене? Шампанско вероятно? – пита учтиво.

Джеси ме поглежда и аз поклащам глава. Искам да се откъсна и да избягам право в „Хаус ъф Фрейзър“8, където мога да пазарувам на спокойствие с кутийка кола и без суетня.

– Не, благодаря – отговаря Джеси. Младият мъж ни отвежда в луксозна частна зона и Джеси ме дръпва върху голям кожен диван. Сядам до него и измъквам ръката си от неговата. Това е възможно най-лошият ми кошмар.

– Какво има? – пита, докато се опитва отново да хване ръката ми.

Поглеждам го обвиняващо.

– Защо ме попита къде искам да отида, след като вече си направил уговорка?

Свива рамене.

– Не разбирам защо би искала да се влачиш в десет магазина, когато може всичко да ти бъде донесено тук.

Преди да имам възможност да отговоря, се появява русокосо момиче и се усмихва широко на Джеси. Красива е и носи кремав костюм „Ралф Лорън“.

– Джеси! – припява. – Как си?

Той става и тя го целува в континентален стил.

– Добре съм, Зоуи. А ти? – усмихва ù се. Това е от онези зашеметяващи усмивки, които превръщат жените в купчина хормони в краката му.

– Страхотно. Това трябва да е Ава. Удоволствие е да се запознаем – протяга ръка към мен и аз се изправям, за да я поема, като ù се усмихвам бегло. Тя е достатъчно дружелюбна, но аз все още не се чувствам удобно тук. Зоуи сяда на стола срещу нас. – И така, Ава, Джеси ми каза, че търсите нещо специално за важно парти – казва тя развълнувано. „Нещо специално“ звучи така, сякаш ще има и специален етикет с цена.

– Нещо много специално – набляга Джеси, докато ме дръпва отново на дивана. Внезапно започва да ми се струва, че прегрявам, и изпитвам клаустрофобия в тази огромна стая.

– Добре, какъв е твоят стил, Ава? Дай ми някаква представа какво харесваш! – Поставя длани в скута си и ме поглежда с очакване.

Не знам какъв е моят стил. Ако харесам нещо и се чувствам добре в него, го купувам.

– Нямам някакъв стил – отвръщам. Свивам рамене и очите ù просветват. Това сигурно е добър отговор.

– Много рокли – прекъсва Джеси. – Тя харесва рокли.

– Ти харесваш рокли – промърморвам и си докарвам сръчкване с коляно.

Тя се усмихва и разкрива перфектен комплект холивудски зъби, прекалено бели.

– Носиш десети размер, нали?

– Да – потвърждавам.

– Не прекалено къси! – изстрелва Джеси бързо.

Поглеждам го със зейнала уста. Знаех, че ще стане точно така. Не си падам по късите рокли по принцип, но той ме превръща в любител на късото с пещерното си държание.

Зоуи се смее.

– Джеси, тя има фантастични крака. Би било срамота да ги крием. Какъв размер обувки носиш, Ава?

Харесвам я.

– Номер пет9.

– Чудесно, да вървим! – подканва тя. Надига се и аз ставам. Джеси също.

– Не мога да повярвам, че ми причиняваш това – оплаквам се, докато се навежда и ме целува по бузата. Харесвам Зоуи, но предпочитам да се оправям сама.

Той въздъхва.

– Ава, позволи ми да се забавлявам! – казва, навежда се и ме притиска. – Ще получа лично мое модно ревю с любимата ми моделка – добавя и се цупи.

– Кой избира роклите, Джеси?

Потърква носа ми.

– Ти. Аз само ще наблюдавам. Обещавам. Хайде, върви! – Сяда обратно на дивана и започва телефонен разговор. Облекчена съм. Не мисля, че мога да понеса да ни следва из магазина и да гази всичко, на което хвърля втори поглед.

Зоуи ме повежда през магазина.

– Значи днес ще бъдеш глезена? – пита тя с дружеска усмивка. Прекрасна е, но тези зъби наистина са много бели.

– Да, под натиск – отвръщам на усмивката ù.

– Не обичаш ли да бъдеш глезена? – Тя се разсмива. Вдига дълга зелена рокля и ми я показва. Чудесна е, но цветът е по-скоро за Кейт, не за мен. Поклащам извинително глава. Зоуи също.

– Не, съгласна съм. Ами тази? – пита и поставя длан върху прекрасна рокля в гръцки стил.

– Прекрасна е – признавам, но също така изглежда доста скъпа.

– Така е. Ще я пробваме. Ами тази?

– Еха! – изтърсвам при вида на кремавата тясна рокля с цепка до бедрото. – Джеси не си пада много по прекаленото разголване – казвам. Смея се, докато държа цепката отворена. Ще трябва да се обръсне всичко!

– Така ли? – поглежда ме любопитно. Ако каже... – Той е толкова сговорчив – добавя.

Пускам роклята и отивам до една от червен сатен.

– Не и с мен – мърморя. – Тази ми харесва.

Зоуи заменя любопитния си поглед с усмивка.

– Добър избор. Ами тази? – добавя. Минава и погалва зашеметяващо кремаво нещо без презрамки. Дали е позволено да нося рокля без презрамки?

– Прекрасна е – съгласявам се. Мога да я пробвам. Сигурна съм, че Джеси ще даде да се разбере, ако не става. Вниманието ми е привлечено от другата страна на магазина и аз тръгвам, преди да осъзная, че краката ми се движат.

Прокарвам леко пръст надолу по предницата на черна вечерна рокля от нежна дантела. Красива е.

– Задължително трябва да я пробваш – казва Зоуи, заставайки пред роклята. Сваля я и я обръща внимателно. Прикачена е до охранителен кабел, което може да значи само едно. – Не е ли чудесна? – пита Зоуи замечтано.

О, да. Също така е в зоната на нелепо скъпите неща, щом магазинът изпитва желание да ù закачи кабел. Освен това няма етикет с цена – още един издайнически признак, че ще припадна, когато я науча. Очите ми пробягват по тясната рокля, която се разширява от средата на бедрата надолу, за да се надипли леко на пода. Кройката е проста: V-образно деколте на гърба, дълбоко изрязана отпред и с изящно оформени ръкави, които падат леко от рамото. С всички сили крещи: „Висша мода“.

– Джеси обича да нося дантела – размишлявам тихо. Също така обича черно.

– Тогава задължително трябва да я пробваме – казва Зоуи и я окачва обратно. – Откога се виждате с Джеси?

Въпросът моментално ме кара да застана нащрек. Какво да кажа? Истината е, че се виждаме от около месец, при това около седмица от него Джеси беше пиян, а аз лекувах разбито сърце. Внезапно една гадна мисъл нахлува в ума ми.

– Неотдавна – опитвам се да звуча толкова небрежно, колкото звучи и Зоуи, докато развивам тази мисъл. – Той води ли тук всички жени, с които излиза?

Зоуи започва да се смее. Не знам дали е нещо добро.

– Боже, не! Би се разорил.

Това определено е лошо.

Сигурно е доловила изражението ми, защото пребледнява леко.

– Ава, съжалявам. Това прозвуча зле – казва. Размърдва се неловко на пети. – Исках да кажа, че ако води всички жени, с които е спал... – спира рязко и пребледнява още повече. Усещам леко гадене. – Мамка му! – възкликва.

– Зоуи, не се тревожи! – Насочвам вниманието си към друга рокля. Кого заблуждавам? Знам, че се е забавлявал.

– Ава, той всъщност никога не е излизал с никого. Доколкото знам. Доста изгодна партия е. Ще отбиваш жените в имението, това е сигурно.

– Да – засмивам се леко. Трябва да прекратя този разговор. Мисълта за Джеси с друга жена отново изскача в главата ми. Зоуи явно познава бизнеса му. – Накъде сега? – Залепвам физиономия без следа от ревност, ако изобщо съществува такова нещо. Кипя вътрешно и съм наежена външно. Защо е трябвало да е такава курва?

– Обувки! – изпява Зоуи и ме повежда към ескалаторите.

Час по-късно се връщаме в луксозната частна зона, а едно младо момче бута количка с рокли и обувки. Джеси все още седи на дивана с телефон до ухото.

Усмихва се и прекъсва разговора.

– Забавляваш ли се? – пита, когато става, и обсипва лицето ми с целувки. – Липсваше ми.

– Нямаше ме само час – смея се и стисвам раменете му, когато ме избутва назад.

– Твърде дълго – мърмори. – Какво взе? – Изправя ме отново.

– Твърде много неща, от които да избирам – казвам. Успях да убедя Зоуи да изоставим дантелената рокля. Всъщност избегнах всичко, което беше прикачено към охранителен кабел.