Когато влизам в банята, намирам Джеси, който се е потопил в покрита с мехурчета вода, с възмутен израз на лицето си. Издърпвам роклята през главата си, свалям сутиена и боксерките и изражението му се променя от оскърбено в одобрително в момента, в който влизам във ваната.

– Къде беше?

– Чаках ноктите ми да изсъхнат – отговарям. Настанявам се между краката му и се облягам назад върху твърдата му гръд.

Той пуфти щастливо, сплита краката си с моите, обвива ръце около мен и заравя носа си в косата ми.

– Клайв ми даде някакви писма за теб тази сутрин. Пуснах ги в чантата и забравих за тях. Извинявай!

– Няма проблем. – Той не обръща внимание на моята загриженост. – Обичам, обичам, обичам, когато се плъзгаш мокра по мен – казва, обхваща гърдите ми и хапе врата ми. – Утре ще останем в леглото целия ден.

Усмихвам се на себе си и мълчаливо си пожелавам да можехме да направим точно това сега, но в този момент долавям как сърцето му бие в гърба ми и това ме кара да се замисля за коментара, който той направи.

– Какво беше първото нещо, което си помисли, когато ме видя?

Той мълчи известно време, след това изръмжава „моя“ и гризва ухото ми.

Аз се гърча над него със смях.

– Не вярвам.

– Наистина си го помислих и ето че сега ти си моя. – Той обръща лицето ми към своето и ме целува нежно. – Обичам те.

– Знам, че ме обичаш. Хрумвало ли ти е някога да ме поканиш на вечеря, вместо да ме преследваш, да ми задаваш неприлични въпроси и да ме притискаш в ъгъла в твоите стаи за мъчение?

Той поглежда встрани замислено.

– Не, не ми е хрумвало. Не мислех нормално. Ти ме караше да се чувствам объркан до лудост.

– Объркан за какво?

– Не знам. Ти ми влияеше силно. А това беше много обезпокоително. – Той се накланя назад и аз отново отпускам главата си върху него.

Как съм му влияела? Вълнуващо ли? Бих решила, че това е доста странно признание, но и той ми влияеше силно, което за мен също беше доста обезпокоително.

– Ти ми даде цвете – казвам тихо.

– Да, опитвах се да бъда джентълмен.

Усмихвам се.

– Това ли беше причината, когато ме видя следващия път, да ме попиташ колко силно ще крещя, когато ме чукаш?

– Устата, Ава! – смее се той. – Не знаех какво да правя. Обикновено е достатъчно само да се усмихна, за да получа каквото искам.

– Трябваше да опиташ да бъдеш по-малко арогантен. – Не ми допада идеята за Джеси, който се усмихва и получава каквото иска. На колко жени се е усмихвал?

– Може би. Кажи ми какво мислеше ти за мен? – смушква ме той, а аз се усмихвам на себе си. Може да останем тук много дълго време. – Кажи ми! – настоява нетърпеливо.

– Какво? Очакваш да те полаская ли? – подсмихвам се и получавам смушкване в хълбока. Подскачам и водата се излива от ръба на ваната. – Спри!

– Кажи ми! Искам да знам.

Поемам си дълбоко въздух.

– Почти припаднах – признавам. – И тогава ти ме целуна. Защо ме целуна? – питам и потръпвам.

– Не знам. Просто се случи. Почти си припаднала ли? – пита. Не мога да видя лицето му, но бих заложила живота си на вероятността, че се е усмихнал дяволито.

Извръщам глава назад. Да, точно както си мислех. Извъртам очи.

– Смятах, че си арогантен задник... с всичките твои докосвания, нетактични забележки и неуместно поведение. Но ти ми действаше много силно. – Все още не мога да повярвам колко сляпа съм била за имението. Бях толкова обсебена да се боря с нежеланите реакции, които имах към него, после се предадох, после отново започнах да се боря.

Той започва да прави кръгове около зърната ми с върховете на пръстите си.

– Трябваше да продължавам да те докосвам, за да се уверя, че не съм си въобразил някои неща.

– Какви неща?

– Цялото ми тяло започваше да жужи всеки път, когато те докоснех. И все още е така.

– Моето също – съгласявам се тихо. Това е най-невероятното усещане. – Знаеш ли какъв ефект имаш върху жените? – питам и разтварям дланите си върху бедрата му.

– Такъв, какъвто ти имаш върху мен ли? – Той сплита пръсти с моите. – Те спират ли да дишат за няколко секунди, щом ме видят? – Притиска устни към слепоочието ми и вдишва дълбоко. – Искат ли да ме затворят в стъклена клетка, така че нищо и никой да не може да ме нарани?

Почти спирам да дишам.

Той въздъхва тежко, а аз се повдигам и спускам заедно с гръдта му.

– Мислят ли, че животът им ще свърши, ако мен ме няма? – приключва той меко.

Очите ми се пълнят със сълзи и се опитвам да вдишам. Добре, първото със сигурност, но за другите две мисля, че вероятно са специално за мен. Това са много силни думи, като се има предвид, че се познаваме едва от месец. Този мъж беше непреклонен, но сега съм много благодарна за това. Бизнесът му и проблемът с алкохола вече са без значение. Той все още е Джеси и все още е мой.

Извръщам се по корем и се приплъзвам нагоре по гърдите му, а очите му следят моите, докато погледите ни не се изравняват.

– Открадна ми репликата – казвам меко. Имам нужда да разбере, че не само той изпитва това невероятно собственическо чувство и тази силна нужда да защитава. Откачено е за този голям, властен мъж, който ме подчини напълно и безпрекословно и който ме накара да се предам без въпроси и съмнения. И аз му дадох силата да ме унищожи напълно. Той е толкова важен за мен, колкото и аз за него. И това е просто така. – Обичам те толкова много – казвам твърдо. – Трябва да ми обещаеш, че ти никога няма да ме напуснеш.

Той се мръщи.

– Скъпа, свързана си с мен завинаги.

– Добре. Целуни ме!

– Заповядваш ли ми? – Устните му потрепват, а очите му блестят.

– Да. Целуни ме!

Той разтваря устни в покана, скъсява разстоянието между нас и аз скоро усещам горещината на неговия ментов дъх и срещам езика му със страст, не по-малка от неговата, докато той плъзга длани по мокрия ми гръб.

– Знам, че би била много щастлива да останем тук цяла нощ, но трябва да имаме време да се подготвим за вечерта. – Той обхваща задника ми и ме повдига, така че аз се плъзвам по-нагоре и той получава достъп до врата ми.

– Нека останем! – моля се неразумно. Плъзгам се обратно надолу и потривам входа на влагалището си в него.

Той рязко си поема въздух.

– О, трябва да ме пуснеш да изляза, защото ако останем, няма да отидем никъде. – Той ме целува бързо и ме повдига, така че сядам на петите си пред него.

– Остани тогава! – цупя се и се притискам към него, като обвивам ръце около врата му и сядам в скута му. Той прави слабо усилие да ме спре. – Искам да те маркирам – изричам. Ухилвам се и засмуквам гръдта му с устни.

Той стене и се отпуска назад.

– Ава, ще закъснеем – казва той без никакво притеснение. Аз стисвам зъби върху плътта му и засмуквам. – Мамка му, не мога да ти откажа – мърмори той и така ме вдига, че да остане под мен.

Той ми помага да се смъкна надолу и двамата въздъхваме. Стягам малко по-силно зъби и започвам да се движа в бавен и овладян ритъм ту нагоре, ту надолу. Той обхваща кръста ми с длани и започва да ме повдига и сваля върху тялото си в синхрон с моето темпо.

– Нека видя лицето ти! – заповядва. Отпускам захапката си и целувам мястото, а след това изправям главата си на неговото ниво. – По-добре – усмихва се.

Махам мократа му коса от челото и прокарвам пръсти до тила му. Движенията ни все още са синхронизирани, водата се дипли около нас, а ние се гледаме отблизо. Напрежението в слабините ми се засилва полека, докато той не завърта внезапно бедра. Ръцете ми отлитат и се вкопчвам в ръба на ваната. Пуфтя, а той ми се хили самодоволно и отново повтаря движението.

– Отново – командвам импулсивно, а моят предстоящ оргазъм вече набира скорост. Крещя и отмятам глава назад, когато той се подчинява. Едната му ръка пуска кръста ми, тръгва нагоре и накрая дланта му се отпуска на врата ми.

– Още? – пита той с нисък шепот.

Отпускам глава надолу.

– Да – справям се да изпъшкам думата. Той извърта отново бедра. Затварям очи.

– Гледай ме, бебче! – предупреждава той нежно и приплъзва ръката си надолу по гърдите ми и до кръста.

Отварям очи и виждам, че Джеси е стиснал зъби, а вените на врата му пулсират. Той отново ме повдига и ме спуска към бедрата си, а аз крещя и се боря с импулса да затворя очи.

– Това харесва ли ти? – пита той, като ме награждава с още едно извъртане на бедра.

– Да! – възкликвам. Кокалчетата ми побеляват от стискането на ръба на ваната.

– Не свършвай, Ава. Не съм готов.

Съсредоточавам се да задържа оргазма си, който едва овладявам. Спокойните контролирани движения на Джеси не ми помагат. Главата му се отпуска назад, но той продължава да ме гледа право в очите, повдига ме, дръпва ме надолу и се забива силно отново и отново. И двамата стенем, а аз натежавам под погледа му. Иска ми се да спра да се измъчвам и да свърша, но трябва да почакам за разрешение. Не знам колко още мога да издържа.

– Добро момиче – възнаграждава ме той, като стиска кръста ми все по-силно, докато ме върти върху бедрата си. – Можеш ли да ме почувстваш, Ава?

– Ти си на път да свършиш – дишам тежко аз и усещам как членът му се уголемява в мен.

Той се усмихва.

– Стисни зърната си!

Аз пускам ръба на ваната и започвам да втвърдявам зърната си, като въртя пръсти под внимателния му поглед.

– По-силно, Ава – заповядва той, като ме наказва с още едно движение. Аз крещя, но стискам по-силно, а болката се изстрелва право в утробата ми. – По-силно! – вика той и впива палци в кръста ми.

– Джеси!

– Още не, скъпа! Още не! Овладей го!

Преглъщам тежко, напрегната съм, всеки мускул в тялото ми се втвърдява напълно под тялото му. Не знам как прави това. Мога да видя опъването на лицето му и стиснатата му челюст, мога да го почувствам и в пулсиращия му член. Контролът му е невероятен. Нося се към помитащ оргазъм и колкото по-близо съм до него, толкова по-силно стискам зърната си. После Джеси плъзва ръка между краката ми и ме погалва леко. Повдигането и спадането на хълбоците му улесняват триенето на пръстите му в ритъм с бавните му движения.

Започвам отчаяно да клатя глава.

– Джеси, моля те!

– Искаш да свършиш ли?

– Да.

Той натиска с палец клитора ми.

– Свърши! – командва той при поредния тласък нагоре, като ме запраща в безсъзнание, тялото ми се взривява, а отчаяният ми крясък ехти в банята.

Със звучно проклятие той ме повдига нагоре и ме спуска върху себе си отново, отново, отново. Крещя от шока и падам напред върху гърдите му, като се треса неконтролируемо. Усещам как ме повдига леко, отпуска ме надолу и се забива рязко в мен. Твърдите му бедра са груби под отпуснатото ми тяло.

– Исусе! – въздиша шумно, а водата се разлива около нас. – Ава, утре ще закопчая теб с белезници за леглото – задъхва се той. – Сега ме целуни!

Издърпвам глава от гърдите му и намирам устните му, докато той бавно върти бедра и извлича и последната капчица удоволствие от нас. Мога да заспя още тук, върху гърдите му.

– Занеси ме в леглото – мънкам върху устните му.

– Не те слушам – отговаря той сурово.

Стискам с длани страните му, за да го задържа на място, докато обсипвам лицето му с целувки в отчаян опит да го убедя да останем.

– Нека те любя! – шептя, местя ръце към тила му и хващам косата му. Иска ми се да останем, но знам, че няма шанс това да се случи.

– Скъпа, недей! Не понасям мисълта, че се налага да ти отказвам. Излизай! – отсича. Той ме избутва от себе си и се измъква, а аз мърморя сърдито, когато излиза от ваната.

Не понася да ми отказва? Да, но само когато му предлагам тялото си.

– Пусни си косата тази вечер – казва той и сграбчва една кърпа.

Излизам от ваната и пускам душа.

– Може би предпочитам да я вдигна нагоре – възразявам, докато влизам под водата и разнасям шампоан по косата си. Вече съм решила да я нося пусната, но се държа нагло.

Изкрещявам, когато дланта му подпалва задника ми, бързо измивам шампоана от косата си и отварям очи, за да се противопоставя на един намръщен и крайно недоволен мъж.

– Млъквай! – Това е тонът, който ме кара да се противопоставям. – Ще носиш косата си пусната. – Той плъзва устни върху моите. – Нали?

– Да.

– Знам, че ще го направиш. – Той излиза изпод душа. – Ти се приготвяй тук, аз ще използвам другата стая.

– Не и кремавата – крещя в паника. – Не влизай в кремавата стая!

– Успокой се, жено!

Гледам как напуска банята с капчици вода по рамената му, после се връщам под душа.


Двадесета глава

Стоя пред огледалото, което достига до пода, и се взирам в себе си, а стомахът ми е на възли. Косата ми е изсушена на лъскави бухнали вълни, гримът ми е естествен и нежен и аз съм облечена в роклята. Чувствам се невероятно, но нервите ми са опънати до крайност. Не съм сигурна дали това е заради мястото, на което отивам, или защото се тревожа невероятно много, че Джеси няма да хареса роклята.