Обръщам се пред огледалото, за да видя голия гръб, който като че разкрива дори повече, отколкото изглеждаше в магазина. Дали ще побеснее? Той почти получи сърдечен удар заради дълбоко изрязания гръб на лятната рокля.

Издухвам косата от лицето си, слагам прости обици от бяло злато – дантелата няма да понесе нищо повече – и прехвърлям гланца и пудрата в портмонето при телефона. На вратата се чука и сърцето ми се присъединява към вързалия се на възли стомах.

– Ава! Скъпа, трябва да тръгваме – казва той спокойно през вратата. Не прави опит да влезе и този малък жест, прибавен в допълнение към неговия нежен, несигурен глас, ми казва, че вероятно също е нервен. Защо? Нормално би нахлул без внимателно чукане или сладки приказки.

– Две минути – отговарям. Гласът ми е висок и треперлив. Пръскам се с любимия си парфюм на „Келвин Клайн“. Не следва нетърпеливо боботене и заповеди да си размърдам задника. Той просто ме оставя да си овладея нервите.

Няколко пъти си поемам успокояващо въздух, взимам чантичката си и изправям рамене. Не е добре. Аз съм глупаво нервна. Трябва да се изправя пред членовете на имението. Онези жени дадоха ясно да се разбере, че не съм добре дошла, и не мога да си представя, че ще променят мнението си само защото съм облечена в дизайнерска рокля или пък защото официално се водя приятелка на Джеси.

Въздъхвам дълбоко, повдигам полите на роклята, за да се насладя на обувките си, и поемам към вратата и към върха на стълбите.

Когато стигам до откритото пространство, чувам тихите хипнотизиращи звуци на „Нощи в бял сатен“ на „Муди Блус“, които се носят от вградените колони. Усмихвам се на себе си. И тогава го виждам.

Спирам се на най-горното стъпало и се опитвам да овладея дишането си. Все едно отново го виждам за първи път. Той изглежда невероятно в черния си костюм, снежнобялата риза и черната вратовръзка. Избръснат е и мога да видя цялата му красота, а косата му е обърната на една страна с помощта на малко гел. О, Господи, ще трябва да отбивам много атаки тази вечер.

Той все още не ме е видял. Движи се бавно, пъхнал ръце в джобовете на панталоните, и гледа в краката си. Нервен е. Моят уверен, властен бивш плейбой е нервен. Гледам мълчаливо как сяда, сплита пръсти и започва за кратко да върти палците си един над друг, а след това става и продължава да върви напред и назад. Усмихвам се на себе си. Сякаш усетил, че съм наблизо, извърта глава към мен и аз получавам директна фронтална гледка към моя поразително красив мъж в целия му блясък. Дъхът ми спира и аз стискам парапета на стълбите, за да се успокоя.

Очите му се разширяват.

– Исусе! – произнася и аз пристъпвам от крак на крак под неговия втренчен поглед. Очите ни се срещат и той бавно тръгва към стълбата. Бих тръгнала надолу, за да го срещна, но глупавите ми крака са се вкочанили и никакво убеждение не е в състояние да ги накара да помръднат. Може би ще му се наложи да ме свали на ръце.

Той се качва по стълбите и през цялото време не отделя очи от моите, а когато стига до мен, протяга ръка с лека усмивка. Аз си поемам дълбоко въздух, сграбчвам роклята си и поставям ръка в неговата, като му позволявам да ме поведе надолу. Краката ми са много по-стабилни сега, след като той ме държи.

Когато стигаме в основата на стълбището, той спира и се извръща към мен, като прокарва поглед по облеченото ми в дантела тяло. Той се разхожда бавно зад гърба ми и аз затварям очи, молейки се да не съм направила огромна грешка с моя смел избор на рокля с гол гръб. Чувам как вдишва рязко, а после топлите му пръсти докосват врата ми. Той бавно ги прокарва по гръбнака ми и завършва в основата на гърба ми. Имам чувството, че стотици иглички се забиват в голата ми кожа. После усещам горещия му дъх върху кожата си, когато целува центъра на гърба ми. Топлите му устни ме карат да се отпусна физически.

Той бавно ме заобикаля, минава пред мен и улавя погледа ми.

– Дъхът ми спря – мърмори той и с трепереща ръка ме хваща за кръста и ме придърпва към себе си. Поема устата ми нежно, като че съм дантелата, в която съм облечена.

Всичките ми възли и стегнати нерви се отпускат. Сега единственото, за което остава да се тревожа, е безкрайната опашка от жени, които ще се хвърлят в краката му. Той се отдръпва и притиска хълбоците си в корема ми. Свидетелството за силната му възбуда е ясно доловимо. Би ли ме накарал да се съблека? Навярно не и сега.

– Наистина харесвам роклята ти – казва той с лека усмивка. – Не я изпробва. Щях да запомня, ако го беше направила. – Той поглежда към дрехата с възхищение. – Винаги в дантела – повтаря думите си и впива поглед в мен. – Заради мен ли я избра?

Кимвам леко, а той отстъпва, прибира ръце в задните си джобове и започва да дъвче долната си устна, а зъбните колелца се въртят бясно, след което кимва многозначително... одобрително.

Оглежда ме от долу до горе и погледът му се спира на моите очи.

– Така както аз избрах това за теб – изрича той, вади ръка от джоба си и аз виждам нежна платинена многопластова верижка да виси от пръста му.

Едва не се задавям, когато я съзирам. Това е същото бижу, което видях на витрината на бижутерския отдел, покрай който минахме със Зоуи тази сутрин. Тя ми го посочи и то ме омагьоса на мига с пластовете платина и с огромния квадратен диамант, който висеше в края. Едва не получих инфаркт, когато прочетох малкото картонче с цената.

Очите ми отскачат към неговите.

– Джеси, това колие струва шестдесет хиляди! – ломотя. Не съм се объркала. Преброих нулите неколкократно.

Изведнъж ми става горещо, щом премествам поглед от Джеси към люлеещия се диамант, който все още виси от пръста му. Той се усмихва и минава зад гърба ми, събира косата ми и я премята през рамото ми. Сърцето ми галопира бясно в гърдите ми, когато той надява колието през главата ми и го оставя да виси на гърдите ми. Имам чувството, че е окачил огромна тежест на врата ми. Започвам да се треса.

Ръцете му се плъзгат по гърба ми и той го закопчава, а след това плъзва длани по раменете ми и целува основата на врата ми.

– Харесва ли ти? – шепти в ухото ми.

– Знаеш, че ми харесва, но... – подхващам. Посягам нагоре и докосвам диаманта. На мига ми се приисква да взема кадифена кърпичка и да изтрия отпечатъците си от него. – Зоуи ли ти каза? – Усещам гадене. Знам, че технически тя е търговец, но да каже на Джеси, че съм напълно прехласната от неприлично скъпо диамантено колие, е възползване от ситуацията. Шестдесет хиляди! За Бога!

– Не, аз помолих Зоуи да ти го покаже – отговаря. Той ме извръща в ръцете си и прокарва върховете на пръстите си по колието, а после и надолу към центъра на гръдта ми. – Ти си безумно красива – казва и целува устните ми меко.

Той я е помолил? Смея се нервно.

– На мен ли говориш, или на диаманта?

– Всичко е за теб – казва той и повдига вежда. – Винаги си била само ти.

Смехът ми утихва светкавично.

– Джеси, ами ако го загубя, ами ако... – Устните му ме принуждават да замълча.

– Ава, млъквай! – отсича. Той нежно премята косата на гърба ми. – Застраховано е и е подарък от мен. Ако не го сложиш, ще се ядосам до безумие. Ясно?

Тонът му не предполага да споря с него, но аз съм напълно объркана и дори по-нервна отпреди.

Поемам си дълбоко въздух и слагам ръце на гърдите му.

– Наистина не знам какво да кажа – гласът ми леко трепери, както и тялото ми.

– Би могла да кажеш, че ти харесва. – Устните му се извиват в ъгълчето. – Би могла да кажеш „благодаря“.

– Наистина ми харесва. Благодаря! – изричам. Протягам се и го целувам.

– Ти си повече от добре дошла, скъпа. Въпреки че колието не е толкова хубаво, колкото си ти. Нищо не е по-хубаво от теб. – Той маха ръцете ми от гръдта си. – Моята работа тук е свършена. Хайде, накара ме да закъснея – добавя. Насочва ме към предната врата и изключва музиката, след което взима ключовете и ме повежда към асансьора. Забелязвам, че стъклото е било оправено.

Вратите се отварят, влизаме вътре и виждам как набира кода. Джеси поглежда към мен и ми намигва.

– Ти си абсолютно красив – казвам замислено, протягам се и прокарвам палец по долната му устна, за да обърша червилото си. – И целият мой.

Той сграбчва ръката ми и целува върха на пръста ми.

– Само твой, бебче.

Минаваме през фоайето на „Луссо“, а Клайв ни оглежда внимателно и зяпва леко. Ръката на Джеси е здраво разположена около рамото ми и аз знам, че това е знак, че иска да бъда до него тази вечер, в което няма нищо лошо, защото нямам намерение да го оставям сам дори за миг.

Той ми помага да се кача в колата и тръгваме към имението с висока скорост. Аз съм причината да закъснее за собственото си парти, но не изглежда много разтревожен. Често хвърля поглед към мен и се усмихва леко, когато го хващам да ме гледа.

Полагам длан на твърдото му бедро и се отпускам напълно, когато той слага ръка върху моята и ме стиска успокоително. В момента съм невероятно влюбена в него и си давам сметка, че за първи път очаквам тази вечер с нетърпение. Забавният Джеси е излязъл да си поиграе и в този малък отрязък от време мога да видя безгрижния мъж, за когото всички продължават да ми говорят, но е напълно ясно, че той е такъв само когато нещата стават по неговия начин, когато правя каквото ми е казано и когато той получава каквото иска. Но аз съм изключително щастлива и доволна, когато е такъв. Определено съм на Седмото небе на Джеси.

Не се изненадвам да видя Джон на стълбите на имението, когато паркираме. Джеси ми помага да сляза от колата и ме повежда към входа, където Джон наставлява дузина мъже в униформи на лакеи. Джеси подхвърля ключовете си на Джон, който ги хваща и ги подава на един от лакеите, добавяйки точни инструкции да мести астъна само при крайна необходимост.

Махам с ръка на Джон и той ми се усмихва широко и ме възнаграждава с блясъка на златния си зъб, докато минаваме. Той е в обичайния си черен костюм, но с тази разлика, че сега е заменил черната риза с бяла и е сложил черна папионка. Очилата все още са си на мястото и той все така изглежда хладнокръвен.

– Ето те най-сетне! – паникьосаният глас на Сара е първото нещо, което атакува ушите ми, след като влизаме в имението. Тя си пробива път към нас с малки крачки, облечена в тясна червена сатенена рокля, която би могла да се определи по-скоро като втора кожа, ограничаваща сериозно движенията ù. Вероятно се е изляла в дрехата. Ако досега е имало някакво съмнение относно гърдите ù, то вече е напълно разсеяно. Те са повдигнати от роклята без презрамки и ако Сара отпусне устни, би могла да ги целуне.

Тя спира близо до Джеси и ми отправя критичен поглед. Обхождането с поглед завършва пътя си на моя врат, което не е изненадващо – колието трудно би могло да бъде пропуснато, но тя не е привлечена от красотата му. Няма начин. Явно премисля кой ми го е дал и съдейки по нейното раздразнено, напомпано с ботокс лице, вероятно е стигнала до вярното заключение. Инстинктивно вдигам ръка и сграбчвам диаманта, сякаш го пазя от нейните очи. Тя ми хвърля завистлив поглед, а после прокарва очи по облеченото ми в дантела тяло. Изправям рамене и се усмихвам сладко.

– Вече съм тук – боботи Джеси и ме притегля към себе си. Влизаме в бара и намираме Марио да инструктира екипа си. Барът е утроил размера си и аз установявам, че сгъваемите врати, които делят бара от ресторанта, са отворени и между двете помещения са разположени високи маси и столове.

– Ето, седни! – казва той, повдига ме на един стол на бара и вика Марио, а след това сяда срещу мен.

Сара сочи към листата в ръката си:

– Може ли да обсъдим...

– Сара, дай ми една минута! – Джеси я прекъсва, без да сваля очи от мен. Бих могла да го целуна. – Какво искаш за пиене?

Усещам леда, който се разнася от Сара, докато тя стои там и чака Джеси да ме обслужи, преди да ù обърне вниманието, което тя изисква. Трябва да помисля какво да избера. Може ли да пия алкохол? Джеси каза, че няма проблем, щом той е наблизо.

Марио се появява. Изглежда доста елегантен с бялата жилетка и папионката. Косата му е сресана настрани, а мустаците му са грижливо подрязани. Той се усмихва широко и си спомням сочния коктейл, който ми направи по-рано днес.

– „Гордостта на Марио“, моля! – ухилвам му се.

Той се смее силно.

– Да! – възкликва и започва да се мотае край бара. – Господин Уорд?

– Само вода, моля – отговаря Джеси и се накланя към мен за целувка. Усещам как очите на Сара пробиват дупки в мен, така че, разбира се, се подчинявам и му позволявам да прави каквото иска. Не че имам нужда от Сара, за да го направя. Той постига всичко – когато и където избере.

– Слоу джин, Марио – отсича тя кисело, а после продължава да пуфти, докато Джеси ми се наслаждава. Той не храни никакво уважение към тази жена и аз се чувствам все по-добре по тази причина. Тя дори не е заплаха.