– Джеси, наистина имам нужда от теб в кабинета – настоява.

Той изръмжава и аз си пожелавам той да я среже.

– Сара, моля те! – скърца със зъби Джеси и застава пред мен. – Скъпа, искаш ли да останеш тук, или предпочиташ да дойдеш с мен?

Не гледам към нея, но знам, че току-що е извъртяла очи, и въпреки че с удоволствие бих я подразнила още, се чувствам напълно щастлива с Марио и неговия чудесен коктейл.

– Тук ми е добре. Ти върви!

Той взима водата си и залепва устни на слепоочието ми.

– Няма да се бавя – казва, тръгва и оставя Сара буквално да подтичва на нейните двайсетсантиметрови токчета, за да е в крачка с него, но не и преди да се наведе през мен, за да вземе джина си от бара и да ми се озъби. Пренебрегвам я и приемам собственото си питие от усмихнатия Марио.

– Благодаря, Марио – отвръщам на усмивката му и отпивам, като въздишам благодарно.

– Госпожице Ава, може ли да кажа колко великолепно изглеждате тази вечер? – казва той и се усмихва доволно, а аз се червя леко.

– Марио, може ли да кажа колко дяволски прекрасен изглеждаш ти тази вечер? – отвръщам. Повдигам чашата си към дребния италианец, към когото съм много привързана.

Той залива бара с гръмогласен смях, а после очите му се втренчват в диаманта, който виси на врата ми, и отново се насочват към моите с повдигане на вежда.

– Той ви обича много, много, да?

Повдигам притеснено рамене. Внезапно се чувствам неудобно с този приятелски настроен италианец. Не искам всеки да мисли като Сара.

– Това е просто колие, Марио. – Колие, което струва шестдесет хиляди, да, но няма нужда някой да знае това. Повдигам ръка и го сграбчвам отново. Трябва да проверявам дали е там дори когато усещам тежестта му.

– Виждам, че и вие също обичате господин Уорд много – усмихва се той и допълва чашата ми. – Това ме прави щастлив.

Звукът на счупена чаша го разсейва и той отива да провери, като размахва ръце и крещи нещо на италиански.

Седя щастлива на бара и гледам как персоналът се приготвя за вечерта. Чашите се пълнят с шампанско, барът се бърше многократно, а Марио крещи нареждания, сочи тук и там и инструктира барманите. Малкият италианец е перфекционист и прави всичко както трябва. Голямата стая изглежда великолепно подредена, всичко е съчетано точно и с голямо внимание към подробностите. Висящите ниско полилеи блещукат изискано, като разпръсват мека прасковена светлина: думите чувствен и възбуждащ идват в ума ми незабавно, думи, които съм чувала и преди.

Пит се появява с поднос канапета.

– Ава, изглеждаш чудесно – отбелязва и ми поднася подноса. – Искаш ли едно?

Долавям невероятния аромат на пушена сьомга и забелязвам малки, тънки питки, намазани с крема сирене.

– А, Пит – слагам ръка на стомаха си, – стомахът ми все още е пълен от обяда. – Нямам представа как ще се справя с трите ястия на вечеря. Сигурно ще спукам роклята.

– Ава, та ти едва докосна обяда си – поглежда ме той невярващо и продължава по пътя си. – Приятна вечер!

– И на теб, Пит! – отговарям, но веднага осъзнавам, че е тъпо да пожелавам приятна вечер на човек, който ще трябва да работи здраво. Обаче е прав. Не си изядох обяда, защото загубих апетит, когато Сара се появи, и вероятно това е причината да не съм гладна и сега.

Обръщам се отново към бара и откривам, че чашата ми е била допълвана. Оглеждам се за Марио и го виждам как реди някакви столове от другата страна на бара. Той улавя погледа ми и ми се усмихва хитро, а аз вдигам чашата си и му се мръщя. Той не обръща внимание на цупенето ми и продължава да мести столовете. Ще трябва да внимавам. Вече съм изпила две чаши от славната смес на Марио, а нямам никаква идея какво съдържа. Не мога да си позволя да припадам, след като хората започнат да пристигат.

– Ава!

Подскачам до права позиция в момента, в който развълнуваният писък на Кейт ме удря странично.

– Леле! – Тя се заковава пред мен, а очите ù ще изскочат от орбитите си. – Мамка му!

– Знам – смотолевям. – Вцепенена съм от ужас от проклетото нещо. Би трябвало да е в сейф. – Започвам отново да си играя с колието, а Кейт плясва ръката ми и самата тя го сграбчва.

– Боже! Това е нещо сериозно – казва тя, пуска диаманта и се отдръпва, за да ме погледне. – Само се виж! Някой е бил много глезен днес.

Смея се. Мисля, че това, което получих днес, е далеч от глезенето.

– Ами ти? – отвръщам, хващам ръцете ù и ги отдръпвам настрани. – Харесва ми роклята ти. – Карам я да се завърти. Както винаги, изглежда прекрасно. Пременена е в дълга зелена рокля, а кичурите червена коса, събрани високо на главата ù, изглеждат невероятно. – Искаш ли питие? Трябва да опиташ това! – Взимам чашата си от бара и я повдигам. – Ето, седни! Къде е Сам?

Тя се намества на стола и извърта очи.

– Той не би позволил на някой лакей да паркира колата му. Мисли, че са идиоти, които не могат да се справят с мощта на карерата. – Тя се смее. – Къде е Джеси?

Усмивката ми изчезва.

– Сара го замъкна някъде. – Поглеждам часовника и забелязвам, че го няма вече повече от час. – Както и да е, нямаше как да не забележа една конкретна карера с една конкретна червенокоска в нея да паркира пред имението снощи – казвам спокойно, докато отпивам от питието, и следя реакцията ù над ръба на очилата.

Моята огнена червенокоса приятелка ми хвърля един поглед.

– Да, Ава. Ти вече подчерта този факт – казва тя надменно. – Дай ми това питие!

Поклащам глава, но не настоявам.

– Марио? – викам и той махва, че е разбрал, идвайки. – Това е приятелката ми Кейт. Кейт, това е Марио.

– Да, познаваме се. – Кейт се усмихва на Марио.

– Как си тази вечер, Кейт? – пита Марио и я дарява с една от неговите мили и топли усмивки.

– Ще бъда по-добре, когато ми дадеш един от тези – тя сочи към чашата ми и Марио се усмихва, след което отива да донесе каната с „Гордостта на Марио“.

Разбира се, че се познават. Виждали са се тук. Но колко пъти? Марио се връща с каната, но аз слагам ръка върху моята чаша, когато се опитва да я допълни отново, и му хвърлям игрива предупредителна усмивка. Той повдига рамене, мърмори нещо на италиански и потиска усмивката си, явно се опитва да изглежда засегнат.

– Къде е любовта?

И двете се извръщаме и виждаме Сам, който стои с разтворени крака и протегнати ръце на входа на бара. Той изглежда изненадващо елегантен, особено в сравнение с обичайните му размъкнати дънки и тениска. Приглажда сакото си и танцува към бара уверено, като подвиква за бутилка бира, докато се приближава. Той може да е облечен официално, но косата му е в обичайния си вид: рошави къдрици. Хитрата му усмивка и трапчинката се открояват още по-силно.

– Дами! Може ли да ви кажа колко невероятно изглеждате и двете в тази прекрасна вечер? – Той докосва бузата ми с устни, а след това възнаграждава Кейт с драматична мокра целувка. Тя го избутва със смях.

– Къде е моят човек? – пита той, докато оглежда бара.

Искам да го поправя, че Джеси е всъщност моят човек, но се страхувам, че може да попадна в опасна територия.

– В кабинета си е – казвам и отпивам още една глътка. Внимавам с алкохола, но това нещо е вкусно и може да се превърне в заплаха.

Час по-късно барът пращи по шевовете, а Джеси все още не се е върнал. Щастливо бърборене изпълва въздуха на фона на мелодичен джаз. Всички мъже изглеждат чудесно във фракове и костюми, а жените са направо невероятни във вечерни рокли. Не мога да пренебрегна факта, че очевидно съм тема на разговор за много групи, особено женски, които не успяват да скрият интереса си. Това, което ме тревожи най-много, е моят необуздан ум, в който се върти въпросът с колко от тези жени е спал Джеси. Това е потискаща мисъл, но не съм сигурна, че някога ще се отърва от нея.

Отпивам предпазливо от третия си коктейл. Дрю пристигна и изглежда не по-различно от всеки друг път, добре облечен и изискан. Издишам и се отпускам, когато усещам две големи длани да се отпускат върху бедрата ми, както и прекрасния свеж аромат на вода и мента, достигащ до носа ми.

Брадичката му се отпуска на рамото ми.

– Пренебрегнах те.

Извивам врат, за да го погледна.

– Да, така е. Къде беше?

– Не можех да помръдна и две крачки, без някой да ме спре. Вече съм изцяло твой, обещавам. – Той се притиска към гърба ми и се накланя, за да се здрависа с момчетата и за да целуне Кейт по бузата. Мога да гарантирам, че тези, които са го спирали, са били жени. – Добре ли са всички? – пита той и маха на Марио за още вода.

– Ще бъдем, когато мине вечерята – ухилва се Сам и чука с бутилката си тази на Дрю.

– Десет и трийсет – казва Джеси твърдо. Той ме сваля от стола и сяда на моето място, след което ме дръпва на скута си и пъха лице във врата ми. Сам и Дрю си хвърлят неодобрителни погледи, а Кейт отказва да ме погледне и така само задълбочава моите подозрения и загриженост.

– Искам да те положа на бара и бавно да сваля всичката дантела от теб – шепне в ухото ми Джеси и притиска скута си към задника ми. Стягам се и мълчаливо се моля да млъкне, преди да съм се подчинила и сама да съм се покатерила върху бара. – Какво има под роклята?

– Още дантела – казвам тихо с усмивка, а той изстенва в ухото ми.

– Направо ме убиваш – изрича, захапва леко ухото ми и причинява тръпки по цялото ми тяло.

– Трябва да спреш – предупреждавам го доста неубедително. Ще му отнеме седмица да ме измъкне от тази рокля и след това да ме напъха обратно в нея. Всъщност вероятно въобще няма да му трябва толкова много време. Той ще загуби търпение и ще я съдере и при това положение няма да я обличам отново.

– Никога – отвръща, езикът му е в ухото ми и аз затварям очи с въздишка.

– Престанете! – Кейт закачливо удря рамото на Джеси. – Пусни я долу!

– Да, ограничаваш нашите сексуални нужди, но няма проблем да седиш тук и да галиш своето момиче – оплаква се Сам.

Джеси му отправя укорителен поглед.

– Опитай се да ме спреш. Ще затворя още сега и ще я отведа у дома.

– Съсипваш собствения си бизнес – усмихвам се аз и всички започват да се смеят. Чувствам, че Джеси по-рядко хапе врата ми, но вниманието ми е привлечено от жена на входа на бара, която носи кремава рокля. – Коя е тя? – питам.

– Коя коя е? – не разбира. Главата му се отдръпва от врата ми и аз кимам към жената. Тя вероятно е в началото на трийсетте, има черна, подстригана на черта коса и красиви черти. Не бих ù обърнала внимание, но тя ни гледа втренчено и е сама.

Жената тръгва право към нас и аз усещам как Джеси се стяга под мен. Сам и Дрю млъкват веднага, което само ме кара да стана още по-подозрителна. Коя е тя, по дяволите?

Когато наближава нашата група, тя спира и се вглежда в Джеси. Напрежението му е явно доловимо. Поглеждам към Кейт и откривам, че е силно намръщена. Тогава Джеси внезапно ме вдига, става и ме поставя обратно на стола.

– Корал, искаш ли да дойдеш в кабинета ми? – пита Джеси твърде меко и любезно, за да ми хареса. Тя кимва и аз виждам, че очите ù са пълни със сълзи. – Хайде! – Той се обръща към мен, усмихва ми се извинително и я повежда навън, сложил ръка на кръста ù, като ме оставя да се чудя какво става, а аз се опитвам да му внуша мисълта да махне ръката си от нея.

Джон му кимва, докато Джеси и жената минават покрай входа на бара, и продължава да уведомява всеки, че вечерята ще бъде сервирана всеки момент. Гостите се стълпяват на входа на лятната стая, а жените ми хвърлят любопитни погледи, докато минават. Пренебрегвам ги, прекалено заета съм да се чудя какво прави Джеси с тази мистериозна жена.

Тишината, която настъпва в нашата малка група, е нарушена от Кейт.

– Коя е тази? – Тя ми помага да сляза от стола.

Поглеждам към Дрю и Сам и виждам как и двамата свиват рамене, все едно не я познават, но по внезапното им неудобство съдя, че знаят съвсем точно коя е Корал.

– Не знам. Никога не съм я виждала преди – казвам и се мръщя, като следвам множеството хора към лятната стая. – Изглежда обаче Джеси я познава – добавям сухо.

Намираме нашата маса и аз съм повече от облекчена, когато се оказва, че на нея са Кейт, Сам, Дрю и Джон. Не съм доволна, че и Сара е сред нас. Идва и още един мъж, когото не съм виждала досега. Представя се като Найлс – симпатичен е, прилича на гимназист и носи малко дълга безформена коса. Това въобще не е типът мъж, който очаквам да срещна в имението. Но какъв тип мъже идват в имението?

Лятната стая е напълно изпразнена от дивани и масички и на тяхно място са подредени кръгли маси за осем до десет човека. Опитвам се да ги преброя, но загубвам реда на около тридесетата. Цветовете са черно и златно. Чудя се дали това е случайно.

Навсякъде горят свещи и подчертават атмосферата на чувственост. Това беше едно от изискванията на Джеси за разширението и по времето, когато нямах идея какво представлява имението, то ми изглеждаше странно. Сега вече изглежда напълно логично.