Групата е разположена в ъгъла, но докато вечеряме, за музиката се грижат четирима мъже със саксофони. Столът до мен все още е празен. Сара кацва на този до него. Предполагам, че тя е изготвила разпределението на местата и е била вбесена, когато не е имала друг избор, освен да ме настани до Джеси.

Къде е той?

Кейт вдига златиста сатенена чанта и я размахва във въздуха към мен. Това сигурно са подаръците и аз решавам, че няма дори да вдигна моята, но решението ми само затвърждава намерението на Кейт и тя забива нос в чантата, а след това я затваря с опулени сини очи. Сам се опитва да я вземе от нея, но тя го удря, той се оплаква и взима мъжкия черен еквивалент, който е положен на неговото място. Повтаря движенията на Кейт, но не се опулва като нея, а я поглежда и се ухилва от ухо до ухо. Това я кара да посегне към неговата чанта, но той я отблъсква.

Предястието от миди е сервирано и светкавично ме разсейва от мислите ми. В имението наистина приготвят вкусна храна.

– Е, Ава, казаха ми, че си работила по „Луссо“ – казва Найлс през масата. – Истински подвиг – усмихва се той и повдига чаша към мен.

– Не вреди на портфолиото ми – отговарям небрежно.

– Скромничиш – смее се той.

– Тя е добра – включва се Кейт. – В момента прави разширението горе. – Кейт посочва с вилицата си към тавана на лятната стая с възможно най-неподобаващ за дама маниер.

– Разбирам. Така ли се запознахте с Джеси? – пита Найлс, малко изненадан.

– Да – потвърждавам любезно, но не продължавам нататък. Не се чувствам удобно да говоря за връзката си с Джеси, и то като се има предвид, че каменното лице на Сара е на една ръка разстояние. А въпросът на Найлс ми напомня, че Джеси все още не е тук. – С какво се занимавате? – питам, за да отклоня разговора от Джеси и за да задоволя любопитството си.

Той оставя вилицата си и обърсва уста с кърпичка.

– Доставям стоки на Джеси – отговаря с лека усмивка.

Успявам да се спра и да не задам най-глупавия въпрос, на който съм способна. Мъжът не доставя храна и питиета в имението. Не, Найлс доставя другите крайно необходими неща – крайно необходими за горните етажи на имението. Кимвам с разбиране. Не желая да развивам тази линия на разговор.

Сара използва паузата и пита Найлс как е минало скорошното му пътуване до Амстердам. Благодарна съм ù и бързо отклонявам вниманието си от посоката, в която върви и този разговор.

Взирам се в Кейт, която ми хвърля мръсен поглед, после кимва към Сара и хилейки се, обхваща гърдите си. Опитвам се да не се усмихвам, но не мога да спра и ъгълчетата на устата ми се извиват нагоре от нейното безсрамие. Тя е напълно незасегната от всичко и от всички. Обичам я.

Допивам „Гордостта на Марио“ и приемам чаша бяло вино от сервитьора, като отпивам веднага и се смея, когато Дрю посяга за последната си мида, но тя литва към средата на масата. Той се вбесява на плъзгавата мръсница. Опитва се да я набоде отново, мръщейки се недоволно, докато я гони с вилицата, но накрая се предава и я хваща с ръка. После я хвърля в чинията и оглежда всички на масата. Като се изключи Сара, всички са доволни от неговото малко шоу. Той омеква и става да се поклони, като си възвръща изисканите маниери. Смешното му лековато представление е на мили от резервирания Дрю, когото познавам.

Предястията бързо са отнесени и са заменени със сьомга с гарнитура от цветни зеленчуци. Благодарна съм, че вечерята е сравнително лека. Не бих могла да смеля много повече, при положение че Сара е до мен. Тя не ми казва и една дума по време на вечерята и не разпитва къде е Джеси. Предполагам, че знае. По неин съвет сервитьорът отнася недокоснатия ордьовър на Джеси и изчаква с основното ястие. Ако Кейт не беше тук, в момента щях да се чувствам много раздразнителна.

– Защо не доведе Виктория? – Кейт подмята към Дрю и той го приема без капка изненада.

– Не, тя е сладка, но е странна. – Той отпива от виното и се обляга назад в стола си. – Харесва ми къде съм в момента. – Повдига чашата си и всички се присъединяват към него, включително и аз, въпреки че не съм много щастлива от мястото, на което съм в момента. – И бездруго тя не би ми позволила да я докосна, ако лампите не са изключени.

Почти изплювам виното си върху масата, а след това започвам да се смея наистина силно.

Кейт хвърля салфетката си към мен и аз я сграбчвам и избърсвам виното, което се стича по брадичката ми, но продължавам да се смея.

Дрю ни поглежда една след друга. Лека усмивка стопява леденото му лице.

– А трябва да виждаш какво правиш във връзка с това, което имах наум.

– Спри! – рева в отчаян опит да озаптя кикота си. Поглеждам през масата към Сара и срещам гаден поглед. Устоявам на убийственото изкушение да ù завра лицето в сьомгата.

Изправям се назад – точно като Сара, – когато виждам, че Джеси и мистериозната жена бързат по коридора, който води от неговия кабинет. Джон вероятно улавя острите ни реакции, защото скача от масата и се отправя към тях. Бързо разменя няколко думи с Джеси и поема отговорност за жената, като я повежда извън лятната стая.

Джеси поглежда през залата, среща погледа ми и започва да си проправя път към мен. Спира поне десет пъти, за да поговори с най-различни мъже и жени, докато минава покрай масите, но не се задържа дълго. Просто се здрависва с мъжете и се навежда да целува жените с любезна усмивка, но след това отново ме търси с поглед. Накрая успява да стигне до мен и сяда, като междувременно вдига ножа ми изпод масата. Сам приветства пристигането му и му сипва малко вода в чаша за вино. Кейт ми се мръщи, а Сара изоставя разговора с Найлс и насочва цялото си внимание към Джеси.

Той се обръща към мен и ме поглежда извинително.

– Прости ми?

– Коя беше тази жена? – питам тихо.

– Никоя, за която да се тревожиш. – Той кимва към полупразната ми чиния: – Как е храната?

Никоя, за която да се тревожа ли? Това ме кара да се тревожа още повече.

– Добра е, би трябвало да хапнеш – казвам кратко и се оглеждам за сервитьор, но съм закъсняла. Изглежда Сара вече се е погрижила. Сьомгата се приземява пред него и той си взима, без да откъсва ръка от коляното ми, като яде само с едната ръка. Когато Джон се връща и кимва на Джеси, аз му хвърлям любопитен поглед. Джеси ме вижда и отклонява вниманието ми, като се навежда и ме възнаграждава с устните си. Отговарям на целувката му само наполовина. Наясно съм, че иска да ме разсее.

Той се отдръпва и ме оглежда въпросително.

– Държиш се на разстояние от мен ли?

– А ти? – питам аз.

– Хей – казва прекалено високо, като се има предвид близостта на останалите. – С кого мислиш, че говориш? – пита той намръщено, а хватката му върху коляното ми се стяга.

Поклащам глава.

– Да видим каква ще бъде твоята реакция, ако някой мистериозен мъж ме отмъкне някъде далеч от теб за повече от час. – Поглеждам го право в очите и забелязвам ироничната усмивка на Сара. Може да иде по дяволите. Нямам настроение за нея.

Поглежда ме нежно, отпуска хватката върху коляното ми и ме погалва по цялата вътрешна страна на бедрата. Стягам се. Той знае какво прави.

– Ава, моля ти се, не казвай неща, които ще ме влудят! – изрича с приятелски глас, но все още мога да доловя намека за гняв в тона му. – Казах ти да не се тревожиш, значи не трябва. Край на историята.

Извръщам се към масата и пренебрегвам усещането за топлина, което ръката му праща през роклята ми. Собственическото ми чувство е достигнало точката на кипене вътре в мен. Аз ставам лоша като него, а този разговор няма да ни доведе доникъде – във всеки случай не и тук, не и сега.


Двадесет и първа глава

Десертът и кафето са сервирани, а мускулите на лицето вече ме болят от лудориите на Кейт и Сам. Джон се изправя и обявява с дълбокия си глас, че всички трябва да излязат, за да може залата да бъде подготвена за останалата част от вечерта.

Джеси се изправя и ми помага за стола. Аз кисело пренебрегвам вниманието му, но не успявам да се отдалеча от масата. Той ме хваща за лакътя и ме завърта така, че вече сме лице в лице.

Пробива дупка в мен с изпълнените си с недоволство очи.

– До края на вечерта ли ще се държиш като разглезено хлапе, или трябва да те заведа горе и да те вразумя? – казва Джеси.

Отдръпвам се назад, стресната от неговата враждебност. Той поглежда някъде зад мен и виждам как се усмихва – очевидно на някого другиго, след това поглежда към мен и усмивката му внезапно изчезва. Той се протяга, полага твърдата си длан на задника ми и ме придърпва към слабините си, като върти проклетите си бедра бавно и безмилостно. Проклинам предателското си тяло за потрепването и инстинктивния полет на ръцете ми, за да го прегърна.

– Усещаш ли това? – шепне той. Отново е възбуден.

Загубвам битката със себе си и не успявам да потисна стона от удоволствие. Не искам да се разгорещявам. Няма никакъв начин да му позволя да ме чука, докато сме тук. Няма начин.

– Отговори на въпроса, Ава! – Той захапва долната част на ухото ми и придърпва със зъби.

Стискам по-силно раменете му.

– Чувствам го – изричам, а гласът ми е нисък и тих.

– Добре. Твое е. Всичко. – Той се притиска по-силно към мен. – Така че спри с шибаното цупене. Разбра ли ме?

– Да – въздишам, притисната в рамото му.

Той ме пуска, отдръпва се и повдига вежди в очакване, а аз кимвам и се мъча да дойда на себе си. Винаги ли ще има такова влияние над мен? Аз треперя и обмислям сериозно решението си да избягвам секс в имението. Бих могла доста лесно да го издърпам по стълбите до един от частните апартаменти и да му позволя да ме има.

Поглеждам покрай него, улавям отровния поглед на Сара и в жалък опит да демонстрирам собственост се притискам отново към гърдите на Джеси и поглеждам към него с извинителен поглед.

Той кимва одобрително и се навежда, за да ме целуне.

– Така е по-добре – казва, отвръщайки на целувката ми. Ставаме и той решава да ме изведе от слънчевата стая. – Трудно ми е да се справям с изпълнените с възхищение погледи на твоите почитатели – казва и полага ръка върху кръста ми.

Мръщя се.

– Ти самият привличаш доста внимание – цупя се, докато минаваме покрай атрактивна брюнетка.

Тя се усмихва лъчезарно на Джеси и го погалва по ръката.

– Джеси, изглеждаш невероятно. Както винаги.

Не мога да потисна шокирания смях, който напира в мен. Тя е много нахална и аз съм силно подразнена от това, че явно мисли, че ще подмина наглия ù флирт, без да кажа и дума. Решавам да спра и да я поставя на място, но Джеси ме побутва и предотвратява намерението ми да се противопоставя на безсрамната уличница.

– Наташа, непоправима съблазнителка, както винаги – отвръща Джеси шеговито, обвива ръка около рамото ми и ме целува леко, очевидно усетил моето раздразнение. Тя се усмихва дяволито и присвива очи към мен.

И с нея ли е спал? Новооткритото ми чувство за собственост се надига бавно в мен. Не мога да си представя да прекарвам много време тук, ако това е реакцията, с която ще се сблъсквам всеки път. Не че много искам да съм тук, но като се има предвид, че това е работното място на Джеси, би било хубаво, ако мога да наминавам и да се чувствам удобно, а не да стъпвам по краката на милион привлекателни жени. И това е още един въпрос. Дали Джеси предлага членство само на жени от осем нагоре по скалата за красота? От ден на ден ми се иска все повече Джеси да се откаже от това място. И искам да съм плътно до него, така че да мога да се боря с всички тези жени.

Влизаме в бара и виждам, че столът, на който седя обикновено, е зает от някакъв мъж. Той го освобождава в момента, в който вижда, че се приближаваме, като вдига чаша за поздрав. Аз съм повдигната на стола, а Марио се появява без бавене, като оставя членовете на имението в ръцете на един от другите бармани.

– Какво искаш за пиене? – Джеси се разполага на стола срещу мен и взима ръката ми в своята. – „Гордостта на Марио“? – повдига вежди той.

Обръщам се към чакащия Марио.

– Моля те, Марио – казвам и той ми показва обичайната си мила усмивка, но изглежда малко по-объркан, отколкото  беше по-рано. Не съм изненадана. Той е затрупан с работа.

– И аз ще взема един – присъединява се Кейт към нас и се обляга на рамото на Джеси с пъшкане. – Тези обувки ме убиват – въздиша тя с израз на истинска болка на бледото ù лице. – Наистина. Категорична съм, че мъж е измислил високите токчета. И го е направил, за да може по-лесно да мятате нас, жените, на земята и да ни завличате в леглата си.

Джеси отмята глава назад и се смее с цяло гърло, когато Сам и Дрю ни намират.

– Какво става? – пита Сам смеещия се Джеси, а после поглежда към мен и Кейт, но ние вдигаме рамене с усмивки. Кейт удря Джеси по рамото. Не мога да се сдържа и споделям смеха на Джеси относно сухата забележка на Кейт. Когато се смее така, в края на зелените му очи се образуват тънки бръчици и той изглежда прекрасен.