– Извинете! Питиета? – пита той, като овладява смеха си и ми намигва.

Аз се размазвам и му пращам телепатично съобщение да ме заведе у дома незабавно. Припичането на слънцето на Седмото небе на Джеси е възобновено.

Дрю и Сам дават поръчките си на Марио, но той вече е на път към хладилника, за да извади техните бири. Аз взимам нашите коктейли, подавам един на Кейт и виждам, че тя ми кима и сочи с очи нещо над рамото ми. Мръщя ù се, тя повтаря движението и аз осъзнавам какво иска. Навеждам се към Джеси и той прекъсва разговора си с момчетата, като веднага извръща глава към мен.

– Какво има, бебче? – изглежда разтревожен.

– Нищо. Ще отида до тоалетната – отвръщам, слизам от стола и взимам чантичката си от бара. – Няма да се бавя.

– Добре. – Той целува ръката ми.

Аз тръгвам и се присъединявам към Кейт.

– Имам нужда от цигара – казва тя.

– Нима? Мислех, че искаш да ме заведеш горе – извръщам се, когато тя ме повежда навън. – Ще мина бързо през тоалетната и ще дойда.

– Отпред – казва тя и тръгва към фоайето, докато аз се отправям към тоалетните.

Женската е празна, аз бързо влизам в една кабинка и вдигам роклята си до кръста. Не оставам сама дълго. Вратата се отваря и аз чувам щастливо женско бъбрене.

– Видя ли я? Млада е за нашия Джеси.

Замръзвам насред пишкането и сдържам дъха си. Нашият Джеси ли? Какво? Делят ли си го? Сривам се върху тоалетната и освобождавам пикочния си мехур. Вече не мога да се спра.

– Той не се отлепя от нея. По дяволите, видя ли диаманта на врата ù? – присъединява се глас номер две.

– Не може да го пропуснеш. Очевидно е защо е с него – припява и глас номер три.

Колко жени има отвън? Приключвам и започвам да издърпвам роклята си надолу, докато обмислям какво да правя. Това, което искам да сторя, е да изляза и да им кажа какво мисля за тази работа с парите.

– Стига, Наташа. Джеси е като шибан Бог. Парите са просто бонус – това е глас номер две и сега знам, че глас номер три е на Наташа, непоправимата съблазнителка. А той е моят шибан Бог!

– Е, изглежда усилията ни са били напразни. Бяха ми казали, но не можех да повярвам, не и преди да го видя със собствените си очи. Изглежда някой е издърпал килимчето изпод краката на нашия Джеси – смее се глас номер едно.

Ставам от тоалетната, изпълнена с желание тези жени да изчезнат, за да мога да изляза, но чувам щракането на червила и отварянето на парфюми.

– Срамота! Той е най-добрият мъж, когото съм имала, а няма да мога да го имам отново – цупи се глас номер три, тоест Наташа.

Козината ми настръхва. Той е спал с нея. Поглеждам нагоре към тавана, като отчаяно се опитвам да се успокоя, но това е невъзможно. Особено с трите кучки отвън, които разискват сексуалните възможности на моя Бог.

– О, аз също – добавя глас номер едно и ченето ми увисва, докато чакам глас номер три да довърши започнатото.

– Не знам за вас двете, но той е твърде добър, за да се откажем просто така – буквално ме довършва глас номер две.

Не мога да слушам тези глупости. Дърпам веригата, което кара и трите жени да млъкнат, и се уверявам, че роклята ми не е защипана в бодито, преди да отворя вратата и да изляза спокойно от тоалетната. Усмихвам се любезно на трите жени. Всяка от тях, замръзнала на някакъв етап на гримиране, ме гледа смутено, докато аз се отправям към огледалото в другия край на помещението. Спокойно измивам и изсушавам ръцете си, а после подновявам гланца си в пълна тишина и под предпазливите погледи на трите кучки в другия край на тоалетната. Минавам покрай тях и напускам помещението, без да кажа и дума, достойнството ми е ненакърнено.

Сърцето ми думка, а краката ми леко треперят, но успявам да стигна до фоайето все още права. Това беше ужасяващо. Това, че чух тези жени да говорят за Джеси, ме разстрои повече, отколкото ме вбеси. Той наистина го е топвал... навсякъде... в много жени. Мисля, че и аз имам нужда от цигара.

Изпъшквам на глас, щом Сара излиза от коридора, който води към ресторанта. Чакала е този момент цяла нощ, но след това, което понесох току-що, имам дори още по-малка търпимост към нея, отколкото обикновено. Срещам четвъртата жена, която Джеси е чукал, в рамките на няколко минути – не, по-вероятно секунди. Стомахът ми се обръща, усещам гадене и не съм в настроение за Сара и нейната отрова.

– Сара, свърши страхотна работа тази вечер – казвам любезно. Ще се придържам към милите думи, така че да няма грешка, че се опитвам да остана учтива, въпреки че това изцежда и последната капка сила, която имам.

Тя сгъва ръка под гърдите си и по този начин ги кара да щръкнат още по-напред, като държи своя слоу джин пред устата си. Езикът на тялото ù крещи: „Превъзходство“.

– Взе ли чантичката си с подаръците от масата? – пита ме с усмивка.

Това ме изненадва. Мисля, че сме далеч отвъд фалшивите любезности, когато Джеси не е наблизо.

– Не, не съм – отговарям предпазливо. Видях лицето на Кейт и наистина нямах желание да видя какво има вътре.

Тя се усмихва още по-широко.

– О, какъв срам! Там има нещо, което може да ти е от полза.

– Какво по-точно? – не мога да сдържа любопитството в гласа си. Каква игра играе?

– Вибратор. Видях, че твоят беше разбит на пода в спалнята на Джеси.

– Моля? – избухвам в смях.

Тя се усмихва многозначително и аз се ужасявам от думите, които знам, че е на път да каже.

– Да, когато отидох да го спася в сряда сутрин, след като ти го беше оставила вързан с белезници за леглото. – Тя поклаща глава: – Не беше умен ход.

Стомахът ми се свива, докато гледам как тя преценява реакцията ми на нейните новини. Джеси се е обадил на Сара? Напълно гол, вързан за леглото с белезници и с вибратор до него, той е избрал да извика Сара да го освободи?

Мислех, че Джон го е освободил. Защо съм решила така? Не мога дори да се върна толкова назад. В момента просто гледам гадното създание, което стои пред мен и самодоволно се наслаждава на моето нещастие. Ще го убия, но първо ще изтрия тази гадна усмивка от нейните напомпани с ботокс устни.

– Чувала ли си за лепенки за гърди, Сара? – питам хладно. Лицето ù увисва, а очите ù се насочват към бюста ù. Тръгвам покрай нея. О, тя си го получи.

– Моля? – смее се Сара.

– Лепенки за гърди. Използват се, за да държат гърдите или... – поклащам глава. – Разбира се, твоето намерение е да притесняваш хората със своя прекалено напомпан бюст. – Спирам пред нея. – Колкото по-малко, толкова по-привлекателно, Сара. Чувала ли си тази поговорка? Най-добре е да я запомниш, особено на твоята възраст.

– Ава?

Не!

Обръщам се и виждам Джеси, чиято бръчка е вдълбана върху челото му. Много добре, защото има за какво да е загрижен. Чувам как токчетата на Сара се отдалечават към ресторанта. Да, тя е хвърлила своята бомба и сега бърза да се скрие от шрапнела.

– Какво става? – пита той, красивото му лице е пълно с объркване и загриженост.

Дори не знам какво да кажа. Оглеждам фоайето на имението и виждам много от членовете да се качват по стълбите. Вероятно вече е десет и трийсет.

– Ава?

Поглеждам към Джеси в момента, в който той тръгва към мен, но аз се отдръпвам и той спира насред крачка.

– Тръгвам си – тонът ми е непоколебим. Не мога да остана тук и да слушам как някакви жени се хвалят със сексуалния си опит с Джеси, нито какво мислят за връзката ми с него. Не желая също така да гледам как изчезва с друга жена без обяснение. И определено не съм готова да бъда унижавана от Сара. Обръщам се и тръгвам към големите двойни врати, които ще ме изведат от това дяволско място. Сърцето ми блъска, а очите ми се пълнят с безпомощни сълзи.

– Ава! – чувам вика му и тежките му стъпки и знам, че е тръгнал след мен.

Нямам идея какво ще правя, когато изляза навън. Знам, че той ще ме хване, и знам, че няма да ме пусне. Ще открадна кола. Не ми пука, че съм пила твърде много. Не мога да се оставя на това мъчение повече. То съсипва моята разумност и ме превръща в ревниво, злопаметно чудовище. Не трябваше да идвам.

– Ава, донеси си шибания задник тук!

Успявам да стигна до стълбите и налитам на Кейт.

– Къде беше? – пита тя и очите ù се разширяват, когато явно вижда, че Джеси ме преследва.

– Тръгвам си – изтърсвам и повдигам роклята си, за да сляза по стълбите. Тя ме гледа как тичам, без да обмисля ситуацията, минавам покрай нея и върху лицето ù се изписва: „Какво, по дяволите?“. Аз летя по стълбите бързо и се сблъсквам със солидната му гръд. Тази шибана гръд! Той ме повдига и ме мята през рамо без видими усилия.

– Няма да отидеш никъде, жено – гърми той и тръгва обратно към имението.

Отмятам коса от лицето си и блъскам гърба му в опит да се освободя.

– Пусни ме! – викам обезумяло, докато се гърча, но той ме държи здраво и знам, че ще умре, преди да ме пусне. – Джеси!

Кейт гледа с отворена уста, докато минаваме покрай нея, после хвърля цигарата си на земята и тръгва след нас.

– Какво става?

– Той е задник. Това става – крещя, като привличам вниманието на всички лакеи, които изоставят задълженията си и мълчаливо гледат как Джеси ме носи обратно в имението.

– Джеси, пусни ме долу!

– Не! – Той продължава през фоайето и към лятната зала. – Всичко е наред, Кейт. Просто трябва малко да си поговоря с Ава – казва той спокойно, като стяга още хватката си, тъй като аз продължавам да се боря с него.

Поглеждам нагоре и виждам, че Кейт спира на входа на бара и свива рамене. Искам да ù се развикам, но знам, че тя няма да успее да накара Джеси да ме пусне. Той ме пренася през лятната стая, в която масите вече са разчистени и е освободено място за танци. Групата спира проверката на звука, за да види как Джеси ме носи на рамото си. Извивам врат и виждам Джон да идва откъм кабинета на Джеси. Той се смее и клати глава. Въобще не е смешно. Минаваме покрай него в коридора, но той не казва нищо. Само се отдръпва, за да ни направи място, след което продължава по пътя си, като че това е нещо нормално, нещо, което вижда всеки ден. Предполагам, че е така.

Джеси рита вратата на кабинета, затваря я и ме пуска да стъпя на крака. Лицето му е изкривено от яд, което само разпалва моя собствен гняв. Той сочи с пръст лицето ми.

– Никога не си тръгвай от мен! – ръмжи.

Трепвам.

Той вдига ръце в безсилие и отива до шкафа с питиетата, а аз отново тръгвам към вратата. Дали ще си сипе питие, ако си тръгна? Толкова съм бясна, че не ми пука. Хващам бравата на вратата, но не успявам да продължа. Той ме сграбчва и ме дръпва, след което ме пуска отново на краката ми и на практика изритва така шкафа, че да запуши изхода.

– Каква игра играеш? – Той сграбчва раменете ми и ме разтърсва леко. – Какво става?

Възвръщам контрола върху тялото си и се отдръпвам от него. Той ръмжи, но ме оставя. Не че мога да отида някъде в този момент.

Обръщам се бързо и му хвърлям най-гадния поглед, който успявам да докарам.

– Не мога да повярвам, че прегазваш всеки мъж, който ме погледне, а смяташ, че е абсолютно нормално да поканиш друга жена в спалнята си, когато си напълно гол – гласът ми става все по-висок. Прекалено бясна съм. – Мислех, че Джон те е освободил.

Лицето му увисва леко, докато той обмисля думите ми.

– Е, добре, не беше той – крещи Джеси. – Той беше в имението, Сам беше неоткриваем, а Сара беше наблизо. Какво трябваше да направя?

Зяпвам насреща му. Как е възможно да е бесен на мен?

– Не бих искала да се обаждаш на друга жена.

– Тогава не трябваше да ме оставяш вързан за нашето шибано легло.

– Твоето легло – настоявам.

Очите му се разширяват.

– Нашето!

– Твоето!

Той вдига глава към тавана и псува. Не ми пука. Няма да му позволя да обвинява мен.

– И докато сме на темата, току-що имах удоволствието да слушам три жени да сравняват бележките си за сексуалните ти способности. Истински се насладих на това. И коя беше тази жена, по дяволите? – Опитвам се да възвърна самоконтрола си. Не ми е лесно. В главата ми се въртят мисли и картини на Джеси, който забавлява друга жена, и това ме трови. Нелепо е. Той е на трийсет и седем.

Джеси пристъпва към мен.

– Знаеш, че имам минало, Ава – казва нетърпеливо.

– Да, но не знаех, че си чукал всяка жена в имението.

– Внимавай с речника!

– Не! – Отивам към шкафа с напитките, сграбчвам първата бутилка с алкохол, попаднала пред очите ми – в случая е водка, – и си наливам в ниска чаша. Ръцете ми треперят, докато я повдигам и изливам съдържанието ù в гърлото си. И в този момент се замислям защо той държи алкохол в кабинета си, щом иска да избягва пиенето. Гърлото ми пламва и аз потрепвам, докато оставям чашата на полираната дървена повърхност. Не съм толкова глупава, че да изпия още една. Стоя с ръце върху шкафа и гледам в стената.