Той е тих.

Гърлото ме боли, гласът ми е дрезгав и чувствам, че съм изпуснала контрола, обзета от ревност и омраза.

– Как би се чувствал ти, ако друг мъж ме гледа гола, докато съм вързана с белезници за леглото?

Тежката въздишка, която преминава краткото разстояние между нас и стопля гърба ми, е моят отговор.

– Убийствено – зъби се той.

– Как би се чувствал, ако чуеш някой да коментира моите маниери в леглото? Да казва, че не би се отказал да ме има?

– Недей!

Обръщам се и откривам, че ме наблюдава отблизо.

– Работата ми тук е свършена – заявявам и тръгвам към вратата. Шкафът изглежда тежък, но не стигам до него. Джеси застава на пътя ми и ме спира. Поемам успокоително въздух и поглеждам към него.

– Трябва да знаеш, че не си тръгвам само защото не мога. Сега ще изляза и ще си взема едно питие, а утре вечер ще изляза с Кейт. И ти няма да ме спреш.

– Ще видим – отрязва той уверено.

– Да, ще видим.

Той започва да дъвче устната си, очите му изгарят моите.

– Не мога да променя миналото си, Ава.

– Знам. Но изглежда, че аз не съм в състояние да го забравя. Ще преместиш ли шкафа, моля те?

– Обичам те.

– Премести шкафа, ако обичаш!

– Трябва да се сприятелим – казва, лицето му е безизразно, докато очите ми се разширяват.

– Не!

Той пристъпва към мен и аз отстъпвам.

– Ще се наложи, Ава – предупреждава спокойно. Правя още една стъпка назад, а той ме гледа внимателно. – Ще ми откажеш ли? – повдига предупредително вежда, а аз продължавам да отстъпвам, докато гърбът ми опира в шкафа. Ако той ме докосне, съм свършена, а искам да остана бясна. Трябва да остана бясна. Той ме достига и полага ръце върху моите. Лицето ми е на нивото на врата и челюстта му и аз се опитвам да блокирам обонянието си. Провалям се ужасно.

– Утре ще се върна при Кейт – казвам смело. Трябва ми време, за да се справя с неразумната си ревност. Изглежда, че Джеси Уорд вади наяве някои мои много лоши качества.

– Това няма да се случи никога, Ава. Дори само това, че го казваш, ме влудява ужасно.

– Ще го направя – отвръщам дръзко. Проявявам глупава смелост, но искам той да разбере колко много ме тревожи това.

Той се навежда, така че е на нивото на очите ми.

– Влудява ме до безумие, Ава – предупреждава ме нежно. – Погледни ме! – Диша в лицето ми.

Хленча тихо.

– Не.

– Казах да ме погледнеш!

Поклащам леко глава и той въздиша тежко.

– Три. – Очите ми инстинктивно се вдигат към неговите, но не защото е започнал да брои, а аз не искам да стигне до нула, а защото съм шокирана. Несъзнателно отстъпвам пред командата му и сега се взирам в тъмнозелените му очи, изпълнени с желание.

– Целуни ме! – заповядва.

Стискам устни и разтърсвам глава в опит да се отскубна от ръцете му.

– Три – започва той отново и аз замръзвам, а устата ми се отваря от изненада. Той нежно забърсва устните ми със своите. – Две.

Това не е честно. Той може да ме целуне, но знам, че няма да го направи. Иска аз да се подчиня, а аз отчаяно се мъча да устоя, въпреки че тялото ми крещи предателски за него.

– Едно. – Устните му срещат моите отново.

Извъртам глава настрани и се извивам отчаяно в ръцете му, опитвайки да се освободя.

– Не, няма да ме разсееш, Джеси.

Той крещи разочаровано, отпуска хватката си и аз се възползвам, като се опитвам с ръце да отблъсна гърдите му. Ние се борим и аз го налагам, докато той се опитва да сграбчи китките ми.

– Ава – крещи Джеси и ме завърта. Не знам защо правя това. Никога няма да спечеля, а е ясно, че той е внимателен към мен. – Спри това, луда жено!

Пренебрегвам го, яростта и адреналинът ми дават енергия да продължа да се бия с него.

– За Бога! – крещи той и ме сваля на пода, като ме затиска с тялото си. – Престани!

Повдигам се под него, всеки мускул се напряга, блъскащото ми сърце е на път да изскочи от гърдите ми. Отварям очи и виждам обърканата му физиономия. Той не знае какво да прави с мен. Аз напълно съм загубила контрол.

Взираме се един в друг и двамата пъшкаме тежко от изтощение. И тогава и двамата се вкопчваме един в друг и устните ни се съединяват, а езиците ни се сблъскват.

Джеси печели. Той изстенва, освобождава китките ми и сграбчва косата ми в юмруците си, докато обсебва устата ми с повече сила, отколкото е необходимо, тъй като аз му отвръщам. Това е собственическа целувка. Аз затвърждавам претенциите си върху него, като се опитвам да го накарам да види колко силни чувства имам към него и как мисълта за друга жена ме кара да полудявам като него. Той стене, а ръката му намира гърдата ми и ме стиска и мачка силно през роклята.

Езикът ме боли, устните ми са възпалени, но нито един от нас не се отказва. И двамата се опитваме да докажем нещо. Премествам ръцете си от бицепсите към главата му, сграбчвам косата му и го придърпвам към себе си. Цялата треперя и горя, докато се гърча на пода под него и доказвам дяволски успешно, че той ми принадлежи. Тогава той ни превърта, устните ми се отделят от неговите и аз се смъквам надолу по облечения му в костюм торс, докато търся ципа на панталоните му. Смъквам го, бързо освобождавам члена му и го обхващам с ръка, без да се бавя.

В безумен хаос устата ми го покрива и аз го поглъщам целия – без спокойни ласки, без леки близвания или дразнещи погалвания. Атакувам го обезумяла и отчаяна.

– По дяволите! – излайва той и аз усещам как достига до дъното на гърлото ми. – Мамка му, мамка му, мамка му!

Не ми се гади и не се свивам конвулсивно. Поемам го в устата си многократно и неуморно и стискам в основата му, като се пресягам през бедрата му, за да сграбча тестисите му. Силно.

– Исусе! – Бедрата му се повдигат. – Ава! – Ръцете му намират главата ми и сграбчват косата ми. Не знам дали ме моли, или ме гълчи.

Съсредоточавам се върху отчаяната си нужда от него, движа се бързо и грубо, усещам плътта му като коприна в устата си, а скоростта, с която го поемам, затопля и двама ни.

– Задръж ме в устата си, Ава – заповядва той, а бедрата му посрещат всеки мой натиск. Бузите ме болят, но аз продължавам.

И тогава разпознавам знаците. Усещам как той нараства в устата ми, дишането му става неравномерно, а юмруците му се стягат в косата ми. Стена и стягам желязната си хватка върху топките му. Мушвам другата си ръка под ризата му, сграбчвам зърното му и стискам силно.

Той вика силно, изстрелва се нагоре и притиска главата ми към себе си, така че върха на члена му опира в дъното на гърлото ми.

Той свършва.

Аз преглъщам.

И двамата стенем.

– По дяволите, жено – пъшка, докато се оттегля от устата ми и ме издърпва нагоре по тялото си. – По дяволите, по дяволите! – Той поема устните ми отново, прокарва език по устата ми и облизва собствените си солени сокове. – Предполагам, че това означава, че съжаляваш – казва той между две забърсвания на езика му.

Несъзнателно съм правила извинителен секс. Да съжалявам ли? За това, че съм пълна, неразумна, властна глупачка... Точно като него?

– Не, не съжалявам – заявявам. Наистина не съжалявам. Езиците ни все още са сплетени. И двамата стенем и ръцете на всеки от нас играят по тялото на другия.

Посягам надолу, обхващам с длан полувъзбудения му член и започвам безмилостно да го галя, докато се целуваме... нападателно. Не съм готова да спра. Той се отдръпва, пъшка, а гръдта му се повдига, но аз не се предавам. Отново притискам изтормозените си устни към неговите, вкарвам езика си в устата му и продължавам диво да стискам члена му.

– Ава, спри! – Той хваща ръката ми и извръща лице, за да прекъсне целувката ни.

Не се предавам дори сега. Боря се с него, задушавам го с устата си. Той никога преди не ми е отказвал.

– Ава! Моля те! – Джеси губи търпение и отново ме обръща по гръб, като ме притиска под тялото си.

Чувствам как сълзите потичат от очите ми. Аз съм по-отчаяна от всички онези жени и въобще не се справям добре с това. От устните ми се откъсва ридание и аз се извръщам настрани от него, напълно засрамена.

– Скъпа, недей! – моли ме той нежно, като обхваща с длани лицето ми, извръща го към своето и маха косата от очите ми. Вглежда се в мен със симпатия. – Разбирам – шепти той и прокарва палец под очите ми. – Не плачи! – Плъзва устни по моите. – Винаги си само ти.

Примигвам през сълзи.

– Не мога да се справя с това. – Протягам се и докосвам лицето му. – Чувствам се разярена – признавам. Не мога да повярвам, че доброволно дадох тази информация, и съм смаяна, че наистина се чувствам точно така. – Мой! – казвам тихо.

Той кимва. Разбира ме.

– Винаги само твой. – Той издърпва дланта ми към устните си и я целува. – Моля те, не им обръщай внимание. Те са шокирани, това е всичко. Носовете им са натрити от тъмноока млада, спираща дъха красавица. Моята красавица.

– Ти си моят красавец – заявявам рязко.

– Всичко, Ава. Всяка частица от мен. – Той се премества и отпуска цялото си тяло върху мен, като ме покрива напълно. Обхваща лицето ми с ръце, а зелените му очи се взират в мен. – Ава, ти ме притежаваш. – Полага устни върху моите. – Разбираш ли?

Кимвам в ръцете му. Чувствам се слаба и имам нужда от него.

– Добро момиче – шепне той. – Ти си моя и аз съм твой.

Кимвам отново. Страх ме е, че ако отворя уста, ще се разридая. Не мисля, че мога да го обичам повече.

Той прокарва ръце по бузите ми и очите му изучават всеки сантиметър от лицето ми.

– Знам, че е трудно за теб, но повярвай: аз не ги виждам, виждам само теб.

– Обичам те – едва се справям да произнеса.

– Знам, че ме обичаш. И аз те обичам. – Той сяда и се намества удобно, след което ми помага да се изправя. – Ще се сприятелим като хората по-късно. Не искам да смачкам роклята ти. – Той се усмихва леко и ме завърта. – Изглежда е необходимо търпение, а ние всички знаем колко малко търпение имам аз, когато става дума за теб. – Той ме обръща отново и потрива нос в моя. – По-добре ли си?

– Да.

– Добре. Да вървим! – подканва ме. Поема ръката ми и ме повежда към вратата. Пуска ме за кратко, за да отмести шкафа, след което отново ме хваща и ме повежда към партито. Той разбира.


Двадесет и втора глава

Групата е започнала да свири и хората са преминали в лятната стая.

– „Мотаун“? – питам леко изненадана, докато Джеси ме дърпа между няколкото останали маси.

– Страхотна група. Искаш ли да танцуваш? – Поглежда към мен с полуусмивка и си спомням, че моят мъж владее някои сериозни движения.

– По-късно. – Съвестно ми е, защото Кейт вероятно се чуди какво е станало и къде съм. Той кимва и ме повежда към бара.

Моят стол е свободен и аз съм повдигната на него. Кейт, Дрю и Сам държат позиции на бара и изглеждат на градус, а алкохолът продължава да се лее.

– Къде бяхте? – пита Кейт и хвърля подозрителен поглед на Джеси.

– В кабинета на Джеси. Обсъждахме една определена жена, на която той се е обадил да го освободи, след като го заключих за леглото – разказвам тихо и държа под око Джеси, за да съм сигурна, че не ни чува. Той е зает да поръчва питиета на Марио.

– Оставила си го вързан? – опитва се тя да не се разсмее. Не съм ù споменавала за това по-рано.

– Той беше много бесен.

Устните ù потрепват.

– И е звъннал на Сара да го освободи?

– Да – простъргвам. – И е спал с нея.

– О! – възкликва Кейт и очите ù се разширяват. – Защо би звъннал точно на нея? – Тя се приближава и се вклинява между нас с Джеси, така че сега е точно пред мен.

– Не е успял да се свърже с никого другиго. Джон е бил тук, а Сам – зает другаде.

– В кой ден беше това?

– В сряда – отвръщам. Повдигам вежда и виждам как тя мислено се връща до сряда сутрин. Явно си спомня нещо, защото добива виновно изражение. Дори няма да питам защо Сам не е могъл да отиде до Джеси. – Сара си достави невероятно удоволствие да ме уведоми. Това, както и невероятното изживяване да чуя три жени да сравняват впечатленията си от креватните умения на Джеси, ме извади от равновесие – мърморя.

– О, Боже! – Кейт ме гледа със съчувствие. – Това е в миналото, Ава.

– Знам – поклащам глава с отвращение. – Кейт, имам толкова да ти разказвам. Може ли да излезем утре вечер? Трябва да изпусна малко пара.

Тя кимва, след което извиква леко. Джеси я е повдигнал и я е преместил настрани, за да открие достъп до мен. Тя го плясва игриво по рамото и се разкикотва.

– Пий! – завира той чаша с вода под носа ми, аз я взимам без възражения, а той се усмихва, когато я изпивам и му подавам празната чаша. Той кимва одобрително, а после ми подава чаша от „Гордостта на Марио“. – Виждаш ли колко по-лесни са нещата, когато правиш каквото ти се казва?