– Каквото искаш, Ава – смее се той. Приближаваме се към бара. – Искаш ли питие?

– Моля – опитвам се да не звуча обидено, но знам, че се провалям ужасно. Никога няма да мога да изтрия от ума си представата за мъжете, които бяха коленичили там. Само че в главата ми там е Джеси. Повдига ми се, но аз поисках да видя всичко. Джеси ме поглежда замислено и знам, че и той съжалява, че ме е завел там.

– Искаше да бъда по-открит – казва той тихо.

Прав е и аз съжалявам.

– Не искам повече да ходя там.

– Значи няма да ходиш – отговаря светкавично.

– Не искам и ти да ходиш там. – Знам, че е неразумно да го моля да избягва епицентъра на своя бизнес.

Той ме изучава внимателно.

– Не изпитвам нужда да ходя там. Всичко, от което имам нужда, стои на една ръка разстояние и възнамерявам да запазя тази близост.

Кимвам с глава и прокарвам поглед по тялото му.

– Благодаря ти – казвам тихо и изпитвам чувство за вина, че поставих такова условие, та дори още повече заради това, че той се съгласи без въпроси, спорове и предизвикателства.

Джеси нежно отмества косата от лицето ми.

– Намери Кейт, а аз ще взема питиета.

– Добре.

– Отивай! – Той ме обръща с гръб към себе си и ме побутва напред.

Тръгвам през слънчевата стая и веднага откривам Кейт на препълнения дансинг. Огнената ù коса е като фар в тълпата. Стъпвам на дансинга в момента, в който зазвучава песента на Отис Рединг „Любовникът“, и Кейт изпищява, развълнувана и от моето пристигане, и от песента.

– Къде беше? – надвиква музиката тя.

– На обиколка в общата стая – повдигам рамене, но в този момент ме поразява грозната мисъл, че Кейт е била там. О, Боже, не!

Големите ù сини очи се ококорват изненадано и тогава на бледото ù лице цъфва огромна усмивка. Това не ми помага да се освободя от непоносимо ужасните мисли. Тя сграбчва ръката ми и ме дръпва след себе си, а аз повдигам полите на роклята си, за да не се спъна. Сам и Дрю са доста пийнали и изпълняват някакви противозаконни танцови стъпки, с които привличат вниманието на много жени, но Кейт явно няма нищо против. Тя продължава да ме държи здраво и извърта очи на своя своенравен приятел и неговата дяволита усмивка. Тя е спокойна и уверена, каквато е винаги, но по всичко личи, че Сам не е. Не след дълго той я издърпва по-далеч от някакъв мъж, който танцува твърде близо до нея.

Подскачам и изпитвам лек пристъп на паника, когато някой се притиска в гърба ми, но долавям аромата и извръщам лице към брадичката, която почива на рамото ми.

– Привет на хубавото ми момиче.

– Уплаши ме.

Той се усмихва.

– Смятам да те засрамя.

Така ли? Той се протяга надолу и повдига роклята ми леко, после прикляка зад мен, повдига ме и започва да върти бедра, като притиска длан към корема ми и движи тялото ми със своето. Скоро хващам неговото темпо и започваме да танцуваме в синхрон с музиката. Групата прави невероятно изпълнение на известната песен. Отмятам глава назад и се разсмивам, когато Джеси започва да движи ръката си нагоре, надолу, встрани от тялото, като в същото време притиска бедра към моите и ускорява или забавя темпото в зависимост от музиката, люлеейки ме на всички страни. Кейт и Сам са преплетени в здрава прегръдка, а Дрю хваща някаква жена, която безсрамно си го търси.

Поставям длан върху ръката на Джеси, която лежи върху моя корем, и му позволявам да танцува – без никакво възражение и без да ме е грижа за дузината жени покрай нас, които правят всичко възможно да бъдат забелязани от него. Но опитите им са напразни. Цялото му внимание е за мен.

– Боже, обичам те – казва той в ухото ми и ме целува по слепоочието, после хваща ръката ми и ме завърта, като ме отдалечава от тялото си, а след това ме придърпва обратно към себе си. Хората на дансинга ни аплодират, а групата започва да свири „Суеверие“ на Стиви Уондър. Чувам как Кейт пищи зад мен.

– Ще танцуваме ли още? – повдига въпросително вежда Джеси и бавно ме залюлява настрани.

– Питие – моля аз.

– Не можеш да устоиш на темпото на своя Бог, изкусителко – казва, а гласът му е дрезгав.

Ние сме единствените, които продължават да танцуват в прегръдка. Всички около нас танцуват в ритъма на новата песен. Джеси е прав – групата е много добра.

Той допира бузата ми с носа си и започва да го върти бавно.

– Щастлива ли си?

– Изключително – отвръщам. Не се колебая. Това е най-лесният въпрос, на който е трябвало да отговарям. Придърпвам го към себе си. Има твърде много разстояние помежду ни.

– Тогава моята работа тук е свършена – казва. Приближава лице към врата ми и вдишва дълбоко, а аз се усмихвам в пълно блаженство, когато той ме притиска и обвива ръце около мен. Никога не съм била толкова щастлива и знам, че никога няма да бъда. Мога да се справя с миналото му.

– Твоята изкусителка умира от жажда – казвам тихо.

Чувствам как се ухилва във врата ми.

– Да пази Бог – казва той и ме освобождава. – Хайде, не искам да бъда обвиняван, че те пренебрегвам. – Прегръща ме и ме повежда от дансинга към бара. – Ето. – Поставя ме на обичайния ми стол и махва на Марио, който налива питието ми незабавно и го донася с две бутилки вода.

Надигам бутилката и започвам да пия вода доброволно, преди Джеси да е имал възможност да ми нареди.

Той се покатерва на стола срещу моя и посяга да оправи диаманта ми.

– Добре ли си?

Потискам прозявка и кимвам.

– Чудесно.

Той се усмихва.

– Ще те заведа у дома. Денят беше дълъг.

Джон влиза в бара, тупва Джеси по рамото и кимва към мен:

– Добре ли си, момиче? – избоботва и аз кимвам. Внезапно съм останала без сили да говоря. Чувствам се напълно изтощена.

– Ще я прибера у дома. Всичко наред ли е горе?

– Всичко е наред – потвърждава Джон и ми кимва, а аз се прозявам отново. – Ще поръчам да изкарат колата ти. Заведи я у дома! – Той вади телефона си и дава няколко кратки и точни нареждания, след което кимва на Джеси.

– Трябва да се обадя на Кейт – успявам да промърморя уморено.

Джон се засмива с дълбокия си баритонов тембър, който отеква в цялото ми същество.

– Мисля, че тя току-що се качи горе със Сам.

Джеси също започва да се смее.

– Искаш ли да идеш да се сбогуваш?

– Не – отсичам. Лицето ми се изкривява от възмущение, а те се смеят още по-силно. О, Боже, дали и още някой ще се присъедини към тях? Къде е Дрю? Опитвам се да отпъдя неканените си мисли. – Заведи ме у дома! – Потръпвам и се свличам на уморените си крака.

Джеси и Джон разменят няколко думи, но мозъкът ми не желае да възприема чутото. Въпреки това долавям Джеси да казва, че няма да идва утре, което означава, че утре ще се излежаваме. Смятам да направя сцена, достойна за „Оскар“, ако ме събуди по тъмно и ми поднесе екипа за тичане.

Сбогувам се с Марио и с Джон и отпускам глава на рамото на Джеси. Той ме извежда от имението и ми помага да се кача в колата, след което се намества зад волана.

– Това беше най-хубавият ми ден – мърморя сънливо и се намествам в прохладната мека кожа. Наистина имах хубав ден, ако не броим безочливите уличници.

Усещам как прави мързеливи кръгове с ръка върху бедрото ми.

– Бебче, за мен това също беше най-хубавият ден, благодаря ти.

– За какво ми благодариш? – Прозявам се отново, а очите ми натежават. Аз бях тази, която глезеха и обсипваха с внимание.

– За това, че ми позволи да ти напомня – казва той тихо.

Обръщам сънени очи към него и се усмихвам. Той пали колата и потегля бързо. Затварям очи и се предавам на изтощението. Той ми е напомнил, чудесно, а аз съм щастлива, че му позволих.

– Утре ще съберем останалия ти багаж от Кейт – казва той, докато излизаме от имението. – В понеделник ще кажем на Патрик. И мисля, че трябва да съобщиш на родителите си, че съм нещо повече от приятел.

Мърморя недоловимо в съгласие. Официалното обявяване на връзката ни не ми изглежда голям проблем в момента, но съм наясно, че Патрик и родителите ми може да не са изпълнени с разбиране. За околния свят Джеси вероятно изглежда като властен тиранин и в известен смисъл е точно такъв, но той също така е цял куп други неща. Не съм сигурна, че мама и татко ще успеят да видят отвъд неговата жажда да ме контролира. Те ще решат, че поведението му е нездравословно, но дали е нездравословно, ако си го приел? Не защото си уплашен или беззащитен, а защото го обичаш неописуемо и защото моментите, в които ти иде да пищиш от разочарование и дори да го удушиш, са малка цена за моменти като този. Той е труден, така е, и аз се боря с него за някои неща, но не съм толкова заблудена да мисля, че аз съм водещата в нашата връзка. Знам точно защо се държи по този начин с мен. Знам, че живее в ужас да не му бъда отнета, но аз самата се чувствам по този начин. И не съм сигурна, че страхът на Джеси е неоснователен – особено след като научих подробности за миналото му.


Двадесет и четвърта глава

– Добро утро!

Отварям очи и дневната светлина ме заслепява. Еротичната музика, която слушах в общата стая, звучи на заден план. Красивото лице на Джеси плува над мен. Той изглежда неустоим със сутрешната си брада.

Опитвам се да повдигна ръце, за да го достигна, но те не помръдват.

„Какво става, по дяволите?“

Лицето му се озарява от дяволита усмивка и аз осъзнавам мигновено какво прави. Повдигам очи и намирам ръцете си закопчани за дъската на леглото.

– Смяташ да отидеш някъде ли? – пита.

Поглеждам отново към него и виждам, че дългите му мигли са покрили очите му. Би трябвало да очаквам това.

– Какво смяташ да правиш? – изричам, а гласът ми е прегракнал по повече от една причина.

– Ще се сприятеляваме – казва той с лека усмивка. – Ти искаш да се сприятелим, нали? – пита и веждите му се повдигат в очакване.

– Сънлив секс? – опитвам вяло.

– Не, не сънлив секс. Още не съм дал име на този – казва той, пресяга се към нощното шкафче и вдига златистата сатенена торбичка с подаръка от снощната вечеря.

Не си спомням да съм я носила у дома, но не си спомням и как самата аз се прибрах.

Той възсяда бедрата ми с голото си тяло и оставя торбичката върху корема ми.

– Какво имаме тук? – Джеси вади златен вибратор. – Това не ни трябва. – Той поглежда към него с отвращение, хвърля го през рамо и играчката пада с тупване на пода на спалнята. – Какво още имаме? – Следва малка кутийка, която също бива изхвърлена с дори още по-силно отвращение. – Това също не ни е нужно.

– Какво? – питам, но той напълно ме пренебрегва и продължава да рови в торбичката.

Вади сребърни сатенени прашки и се замисля за известно време, след което също ги хвърля през рамо.

– Не са дантелени – мърмори и оглежда останалите  подаръци.

Гледам го леко развеселена, разтварям крака и се намръщвам. Той въобще не е впечатлен. Вади някакъв талон, чете го и се подсмихва подигравателно, след това го къса и го хвърля при останалите неща на пода.

– Какво беше това? – питам напълно заинтригувана.

Той ме поглежда бързо.

– Нищо, от което да имаш нужда.

– Какво?

– Ваучер за ботокс – мърмори.

Започвам да се смея и той ми отправя дяволита усмивка. Явно Сара е подготвяла подаръците. Щеше ми се да не беше късал талона. Можех да ù го подаря.

– Това са боклуци – плюе той, след което вади едно последно нещо и хвърля торбичката на пода при останалите неща. – Въпреки че това изглежда интересно – добавя. Той държи черен силиконов пръстен, закрепен за малко метално куршумообразно приспособление.

– Какво е това, по дяволите? – изтърсвам.

Той го повдига и го оглежда внимателно, след което насочва погледа си към мен. Усмихва се с разбиране и се накланя напред, оправя възглавницата под главата ми и ме целува нежно по устните.

– Искам да имаш хубава гледка – шепне и се връща назад, като се изправя на колене.

Взима пръстена, започва да го надява на члена си и тогава изведнъж ми става съвсем ясно.

– О, не! Щом аз не мога да ползвам устройства на батерии, не можеш и ти – крещя, но той ме пренебрегва. Продължава да гледа в ръцете си, докато приплъзва пръстена към основата на члена си, нагласявайки куршума върху него. Аз пъшкам и отпускам глава върху възглавницата, забила поглед в тавана.

– Виж ме! – заповядва той, но аз продължавам да гледам нагоре. Усещам как матракът пропада под главата ми, след като той се подпира на него с една ръка, а с другата хваща брадичката ми и я извръща. – Погледни!

Тонът му ме предизвиква да не се подчиня.

Той разтърсва брадичката ми леко и аз го поглеждам в очите. Те са се превърнали в красиви зелени езера, а устните му са разтворени.

– Целуни ме, Ава! – Той навежда глава и аз се надигам, за да го целуна.