– Толкова съжалявам – промърморва. Ръката му започва да пълзи нагоре по ръката ми, за да намери отново лицето ми. – Съжалявам, съжалявам, съжалявам, съжалявам, съжалявам...

– Спри! – прошепвам с треперещ глас, докато му помагам да докосне лицето ми. – Моля те, престани! – обръщам устни към ръката му и целувам дланта му. Когато се обръщам отново към него, очите му са затворени. Отново е потънал.

Вземам ръката му и я поставям под одеялото, като се старая да е добре завит. Ставам и се обръщам. Сам, Дрю и Джон стоят тихо и ме гледат как се грижа за него. Напълно съм забравила, че не съм сама с Джеси, но изобщо не съм засрамена.

– Ще направя кафе – нарушава тишината Сам и се отправя към кухнята, а Джон и Дрю тръгват след него.

Поглеждам отново към Джеси. Инстинктът ми казва да изпълзя на дивана и да се сгуша до него, да го галя и да го успокоявам. Може и да го направя, но първо трябва да поговоря с момчетата. Отивам след тях в кухнята и откривам Сам и Дрю да изправят бар столовете, а Джон да вдига хладилника от пода. Не беше така, когато си тръгнах в неделя. Джеси явно е изпаднал в ярост.

– Трябва да бягам – казва със съжаление Дрю, докато изправя последния стол. – Имам среща с Виктория – добавя. Изглежда малко засрамен.

– Върви, приятел! – казва Сам, докато търси чашите. – Ще ти се обадя по-късно.

– В последния шкаф вдясно, на най-горния рафт – напътствам Сам. Той се обръща и ме поглежда въпросително, докато Дрю излиза.

Свивам рамене.

Сам отнася три чаши черно кафе на плота, край който сме се настанили двамата с Джон.

– Дори да има, няма да рискуваме с мляко. Черно става ли? – пита Сам.

Кимвам и си взимам чаша. Джон също взима една и слага невероятните четири лъжички захар в своята. Знам, че няма мляко, но е безсмислено да споделям тази информация.

– Е – започва Сам, – след като вече го намерихме, какво ще правим с него? – шегува се.

Сам отново е възвърнал безгрижното си поведение и това е облекчение. Моята собствена тревога се подхранваше от неговата загриженост, а както се оказва, той е имал всички основания да бъде неспокоен. Вътрешно потрепервам при мисълта, че Джеси е бил сам и е страдал тези последни пет дни. Колко още щеше да лежи тук, ако бях отказала да дойда? Със сигурност щяха да се обадят в полицията.

– Всичко върви гладко в имението – обажда се Джон. – Няма нужда да се тревожим за това. Ще се върне към нормалното състояние, след като изкара едноседмичен махмурлук.

– Не трябва ли да отиде в клиника? – питам. – Или на терапия, не знам – добавям. Нямам представа как стават тези неща.

Джон поклаща глава и слага отново очилата си. Започвам да се чудя каква е връзката му с Джеси. Мислех, че е просто служител, но изглежда знае всичко.

– Не клиника – заявява Джон категорично. – Той не е обсебен от алкохола, Ава. Пиеше, за да облекчи гадното си настроение, да запълни празнина. Когато започне, не може да спре – бегло ми се усмихва. – Ти помогна, момиче.

– Какво съм направила? – Не знам защо изглеждам толкова наранена от изявлението на Джон. Той просто ми каза, че съм помогнала в ситуацията, но не мога да се отърва от чувството, че намеква, че съм помогнала и за повторното му отдаване на алкохола.

Сам поставя ръка върху моята на плота.

– Вниманието ù беше съсредоточено другаде.

– Но после го напуснах – казвам тихо. Просто потвърждавам това, което и двамата мислят.

– Не е твоя вината, Ава – уверява ме категорично Сам. – Ти не трябваше да знаеш.

– Никога не ми е казвал – прошепвам. – Ако знаех, нещата можеше да са различни. – Наистина не съм сигурна как щяха да са различни, ако Джеси ми беше казал. Но знам, че не искам никога да го виждам такъв, какъвто беше в неделя. Ако си тръгна сега, дали ще се случи отново? В ума ми е пълна каша. Подпирам лакти на плота и полагам глава в ръцете си. Какво да правя, по дяволите?

– Ава – дрезгавият глас на Джон ме кара да вдигна глава. – Той е добър човек.

– Коя бе причината, която го караше да пие? Колко зле е? – питам. Знам, че дълбоко в себе си е добър човек, но ако знам повече, може да го разбера по-добре.

– Кой знае? – замисля се Джон, после поглежда към мен. – Не мисли, че се е напивал по цял ден и всеки ден! Не е. В момента е в това състояние, защото се е чувствал нещастен, а не защото е алкохолик.

– И не е пил, откакто се появих? – Не мога да повярвам.

Джон се смее.

– Не, въпреки че ти извади някои други, доста гадни качества у него, момиче.

Мръщя се, но знам точно за какво говори Джон, а ако съдя по изражението на дръзкото лице на Сам, той също знае. Казвали са ми, че Джеси обичайно е доста сговорчив, но аз съм виждала много малко от сговорчивия Джеси Уорд, и то предимно когато ставаше неговото. През по-голяма част от времето виждах единствено един неразумен и властен маниак. Самият той призна, че е такъв единствено с мен... каква съм късметлийка!

– Ще остана, но ако се събуди и не ме иска тук, ще повикам някого от вас двамата – предупреждавам.

Сам видимо се отпуска.

– Това няма да се случи, Ава.

Джон кимва.

– Трябва да се върна в имението и да управлявам шибания бизнес. – Той става от стола. – Ава, трябва да ти дам своя телефонен номер. Къде е мобилният ти?

Оглеждам се наоколо за чантата си и осъзнавам, че съм я оставила на терасата. Скачам и оставям Сам и Джон в кухнята, докато отивам да я донеса.

По пътя обратно към кухнята виждам, че Джеси все още е в несвяст. Колко дълго ще бъде така и на какъв етап трябва наистина да се тревожа? Нямам представа какво да правя.

Стоя тихо и го гледам. Миглите му трепкат леко, а гърдите му се издигат и спускат равномерно. Изглежда тревожно дори в безсъзнание. Приближавам тихо и дръпвам одеялото до брадичката му. Не мога да се спра. Никога не съм се грижила за него преди, но го правя по инстинкт. Коленича и поставям устни на студената му буза, поемайки частицата утеха, която получавам от допира, след което се изправям и се връщам в кухнята. Джон го няма.

– Ето. – Сам ми подава листче. – Номерът на Джон.

– Бързаше ли? – питам. – Можеше да ме изчака.

– Никога не се задържа повече от необходимото. Слушай, говорих с Кейт. Тя ще ти донесе някои дрехи.

– Добре. – Горките ми дрехи – бяха превозвани напред-назад многократно.

– Благодаря ти, Ава – казва Сам искрено.

– Не ми благодари! – протестирам. Чувствам се неудобно, особено след като това е отчасти по моя вина.

Сам се размърдва нервно.

– Знам. Просто... ами... след миналата неделя... шокът от имението...

– Недей, Сам!

– Когато пие, той наистина пие здраво. – Сам се засмива леко. – Той е горд мъж, Ава. Ще бъде ужасен, че сме го видели така.

Представям си. Джеси, когото познавам, е силен, уверен, властен и още куп други неща. „Слаб“ и „безпомощен“ не са в дългия списък с качествата му. Искам да кажа на Сам, че имението и това, което става в него, вече не ми изглежда толкова страшно като пиенето, но не е така. Изобщо не е така. Сега, след като отново видях Джеси, всичко се връща с писък в главата ми. Джеси притежава секс клуб. И също така се възползва от услугите му. Той лично го потвърди, въпреки че ми беше повече от ясно, след като срещнах мъжа на едно от завоеванията на Джеси. Дълбоко в себе си знаех, че трябва да е спал с жени, че е търсещ удоволствие плейбой, но определено не си представях подробностите.

През следващия един час събираме празни бутилки и чистим апартамента. Вадя още водка от хладилника и я изливам в мивката. Мисля си, че повече никога няма да пия водка.

Клайв звъни, за да ми каже, че една млада дама на име Кейт е във фоайето. След като го осведомявам какво сме открили, двамата със Сам слизаме долу, за да я посрещнем, а всеки от нас влачи черен чувал за смет, пълен с боклук и празни бутилки. Отбелязвам си да оправя повредената врата.

– Здравейте! – казва тя предпазливо, докато приближаваме, влачейки дрънчащите чували. – Как е той?

Пускам чувала, който изтропва драматично, и хвърлям на Клайв поглед, за да знае, че съм му наистина бясна. Ако беше пуснал Сам, Дрю или Джон в апартамента на Джеси по-рано, можеше да го намерим пиян, а не в кома. Клайв има приличието да изглежда засрамен.

– Спи – отговаря Сам, когато става очевидно, че всячески се старая да накарам Клайв да се чувства виновен.

Когато поглеждам отново към Кейт, виждам, че Сам е плъзнал свободната си ръка около нея и я прегръща. Кейт го избутва игриво.

– Ето – Кейт ми подава сака. – Просто натъпках всичко вътре.

– Благодаря. – Взимам сака.

– Е, значи оставаш тук.

– Да – отговарям и свивам рамене. Сам отново ме поглежда благодарно и отново започвам да се чувствам неудобно.

– Колко ще останеш? – пита Кейт.

Добър въпрос. Колко продължават тези неща? Той може да се събуди довечера или утре. Или след ден. Аз имам работа и трябва да търся апартамент. Поглеждам към Сам за някакво упътване, но той само свива рамене, така че поглеждам отново към Кейт и също свивам рамене.

Внезапно се сещам, че съм оставила Джеси сам горе, и започвам да се паникьосвам. Може да се събуди, а там да няма никого.

– Трябва да се връщам горе – казвам и поглеждам назад към асансьорите.

– Разбира се, върви! – Кейт ме изкъшква с ръка и взима чувала с боклук от пода. – Ние ще се отървем от това.

Казваме си довиждане и обещавам да ù се обадя на сутринта. После се отправям към асансьора, като междувременно инструктирам Клайв да се погрижи за прозореца на колата на Джеси и за вратата на апартамента. Клайв, разбира се, веднага се заема.

Когато пристигам отново на последния етаж и влизам в дневната, заварвам Джеси още спящ.

Е, какво да правя сега? Все още съм с тъмносивата си рокля и на токчета, затова се отправям нагоре и си избирам стая в най-далечния край на площадката. После се преобличам в протрити дънки и черна тениска. Добре би ми дошъл душ, но не искам да оставям Джеси сам твърде дълго. Това ще трябва да почака.

Връщам се долу и си правя черно кафе. Докато стоя и отпивам от кафето в кухнята, решавам, че идеята да прочета нещо за алкохолизма е добра. Джеси трябва да има компютър някъде, затова тръгвам да търся и намирам лаптоп в кабинета му. Пускам го и се чувствам облекчена, когато не ме пита за парола. Взимам го долу и се настанявам в големия стол срещу Джеси, за да го държа под око. Отварям „Гугъл“ и пиша „алкохолици“. Представят ми се седемнайсет милиона резултата. Но най-отгоре на страницата са „Анонимните алкохолици“. Добро място за начало, предполагам. Джон може да казва, че Джеси не е алкохолик, но се съмнявам.

След няколко часа ровене в интернет имам чувството, че мозъчните ми клетки са съсипани. Има толкова много информация – дългосрочни ефекти, психиатрични проблеми, симптоми на отказването. Прочитам статия за тежка травма в детството, която води до алкохолизъм, и започвам да се чудя дали с Джеси не се е случило нещо, когато е бил малък, а грозният му белег веднага изскача в ума ми. Има също генетични връзки, затова се чудя дали някой от родителите му не е бил алкохолик. Затрупана съм с информация и не знам какво да правя с нея.

Умът ми се връща към неделята и нещата, които той ми каза. Ти си шибана съблазнителка, Ава. Нуждаех се от теб, а ти ме напусна. И после го напуснах... отново. Затварям лаптопа отчаяно и го слагам на масата. Едва десет часът е, но аз съм напълно изтощена. Не искам да си лягам в леглото горе, за да съм наблизо, ако случайно Джеси се събуди, затова събирам няколко възглавници, подреждам ги на пода до него и се настанявам с глава на дивана. Започвам да галя космите на една от загорелите му ръце. Допирът ме успокоява и не след дълго очите ми натежават и аз се отнасям.


Трета глава

– Обичам те.

Слабо усещам дланта му, която държи тила ми, а пръстите му се движат из косата ми. Усещането е толкова успокояващо... толкова приятно. Отварям очи и срещам по-мътнозелените езера, които познавам толкова добре.

Скачам на крака и удрям глезена си в масичката за кафе.

– Мамка му! – изругавам.

– Внимавай с езика! – гълчи ме той, а гласът му е дрезгав.

Стискам глезена си, но тогава се събуждам напълно и си спомням къде съм. Пускам крак и обръщам поглед към дивана. Джеси е полуседнал и изглежда ужасно, но поне е буден.

– Ти си буден! – извиквам.

Той трепва и стиска глава със здравата си ръка.

„О, мамка му!“

Сигурно има адски махмурлук, а аз съм се разпищяла като жена призрак. Отстъпвам няколко крачки назад до стола зад мен и сядам. Нямам представа какво да кажа. Нямам намерение да го питам как се чувства, това е очевидно. Няма и да го заливам с лекции за лична сигурност или за пренебрегване на здравето.

Искам да го питам дали помни скандала ни.