– Предполагам, че е така.

О, това води до цял куп от нови въпроси. Не съм много изненадана, че тя е влюбена в него. Това, което искам да знам, е защо посети толкова изненадващо имението снощи и защо Джеси ù отдели толкова много време в кабинета си.

– Какво искаше тя вчера? Нямаше те доста време.

Той си поема дълбоко дъх и ме приковава с решителен поглед.

– Напуснала е Майк... Заради мен. Не знам защо. Никога не съм ù давал повод да вярва, че я искам по този начин. – Той спира внезапно, за да определи реакцията ми. Не съм сигурна как се чувствам. Той въздиша.

– Той я е изхвърлил, взел е колата ù и е спрял картите ù. Оставил я е без пукната пара.

– И тя е дошла при теб за помощ?

– Да.

– Ти какво ù каза? – Не съм сигурна, че ще харесам отговора на този въпрос.

– Казах, че ще направя каквото мога. – Той започва да дъвче устната си.

Бях права. Не харесвам отговора. Какво може да направи той? Ако ù помогне, това само ще я окуражи и ще ù даде надежда, че нещата може да потръгнат. Накланям глава леко.

– Това има ли връзка с полицията?

Той се усмихва леко. Не знам защо, не е смешно.

– Майк ни прави номера. Съобщил е на имиграционните власти, че половината от служителите ми са нелегални имигранти. Въпросът беше разрешен бързо и без последици. Просто леко неудобство.

– Защо не ми разказа, вместо да ме оставяш да си въобразявам какво ли не?

Той се мръщи.

– Защо да те тревожа с глупости?

Разбирам го, но въпреки това би трябвало да знам. Особено ако става въпрос за друга жена, която иска моя властен мъж. Задържам погледа му, а той продължава да върти кръгове с палците си върху ръцете ми.

– Значи си се включил в тройка с тях и това е всичко?

– Да – отвръща. Размърдва се и избягва очите ми.

– Лъжеш ме – възразявам. Стисвам зъби. – Не е било само това, нали?

– Не точно, не. – Той отново помръдва и все още не ме поглежда. – Трябва ли да продължаваме? – пита той нервно. – Тя е останала с грешното впечатление, че искам нещо повече, а аз не го искам. Това е.

– Значи си имал връзка с нея?

– Да. Е, добре, да, имах, но това беше само секс, нищо повече – твърди. Зелените му очи стават жестоки. – Нека оставим тази тема!

– Веднъж ми каза, че никога не си искал да чукаш жена повече от един път. Само мен. – Никога няма да забравя този коментар. И колкото и глупаво да звучи, като се има предвид колко резки е направил Джеси на крака на леглото си, бих искала да мисля, че е бил повече от веднъж само с мен.

– Никога не съм казвал, че не съм бил с жена повече от веднъж, а че не съм искал да бъда с жена повече от веднъж. Накрая вече нямаше значение. Това е. Тя просто ми се предложи.

– Значи не само мен си чукал повече от веднъж? – звуча наранено. Колко нелепо! Той е бил търсещ удоволствие плейбой, преди да ме срещне. А сега аз копая в територия, която, няма съмнение, ще претовари ревнивия ми мозък.

– Ава, внимавай с езика!

– Не, не и когато говорим за другите жени, които си чукал. Не си чукал само мен повече от веднъж, така ли?

Той ми ръмжи и аз му се намръщвам.

– Не, не съм – признава, като започва да прави по-бързи кръгове по ръцете ми. – Но трябва да разбереш, че никоя от тях не означава нищо за мен. Използвах ги, употребявах ги като вещи. Не се гордея с това, но беше така. Те бяха готови да ме вземат такъв, какъвто съм, Ава. Всички те искаха повече, но никоя от тях не е очаквала да получи повече. А сега вече виждат, че мога да бъда верен на една жена.

Чувствам леко гадене. Този разговор със сигурност може да обърне стомаха ми. Колко жени трябва да очаквам, че ще дойдат да търсят моя невротичен, властен маниак? Съпругата на Микаел, а сега и Корал.

– Тя все още те обича – казвам тихо. Това е другата причина, поради която Корал беше в имението снощи. – Но не може да те има – добавям. – Никоя от тях не може – повтарям, за да му покажа, че съм наясно, че ще има и други. Имам чувството, че се подготвям за война.

Очите му омекват и той се усмихва леко.

– Не може. Казах ù го. Никоя от тях не може. Аз съм само твой.

– Също така не искам да помагаш на Корал. Не е честно да очакваш, че ще се съглася с това.

– Ава, не мога да ù обърна гръб. – Той изглежда наистина шокиран от моето искане.

– Добре, тогава аз ще продължа да работя за Микаел. – Нямам идея защо казах това. Колко съм глупава. Изражението на лицето му от меко изведнъж става мрачно и твърдо. Ще се науча ли някога?

– По-добре премисли това изявление – отвръща. Гърдите му се повдигат под мен, а челюстта му се стяга до счупване. Точно така се чувствам аз заради това, че помага на Корал.

– Не – заявявам, макар да съм наясно, че притискам късмета си.

– Три – започва той.

– О, не започвай! – Опитвам се да стана от него, но хватката му се стяга върху ръцете ми.

– Две.

– Не! Няма да броиш за това! Няма начин, Уорд. Можеш да си вземеш шибаната нула и да си я завреш в шибания задник. – Започвам да се боря с хватката му и колкото по-силно той ме държи, толкова по-бясна ставам аз.

– Езикът! – Така ме завърта, че сега съм с главата надолу, а той ме покрива като одеяло. – Едно.

– Разкарай се! – Няма да се откажа от това.

– Нула, бебче. – Пръстите му се спускат към хълбоците ми и се впиват... силно.

Аз пищя, запратена в ада от безмилостното му гъделичкане. О, той наистина ще го направи. И изведнъж усещам пикочния си мехур като балон.

– Добре, добре, съжалявам, съжалявам, съжалявам. – Не мога да понеса повече.

Той спира незабавно, завърта ме по гръб и ме притиска към леглото.

– Целуни ме! – заповядва, като се снижава така, че устните му са на нивото на моите.

– Няма да направя нищо, докато не признаеш, че беше несправедлив. – Виждам как думите ми се врязват в съзнанието му и как мислите му започват да препускат. Така че продължавам, преди да е успял да ме прекъсне. – Тя иска да те отнеме от мен, а аз никога няма да позволя това да се случи. Ако ще се омъжвам за теб, ти трябва да приемаш и да уважаваш моите чувства. Не искам да се виждаш или да говориш с нея. Съжалявам я, но не толкова, че да позволя това да се отрази върху нас. И се надявам, че ти се чувстваш по същия начин.

– Разбира се, че се чувствам по същия начин – въздъхва той.

– Тогава няма да ти е трудно да изпълниш моята молба.

– Права си. Съжалявам – казва той и потрива нос в моя. – Бях неразумен. Няма да я виждам повече. Прости ми!

– Прощавам ти. Целуни ме!

Той не губи време, целува ме силно и изпуска гърлен звук на задоволство.

– Кажи, че ме обичаш! – заповядва.

– Обичам те.

Зелените му очи блестят и усмивка изкривява устните му.

– Кажи, че ще се омъжиш за мен!

– Ще се омъжа за теб.

– Не мога да чакам. Сега ти ме целуни! – настоява. Дрезгавият му глас кара главата ми да се завърти. Обвивам ръце около врата му и го придърпвам в обожателна целувка. Усещам усмивката му върху устните си, той се надига от леглото, без да ме пуска, а краката ми се сплитат върху бедрата му. Продължавам да го целувам, докато той ме отнася към банята и използва свободната си ръка, за да освободи краката ми. Мърморя недоволно, а той се смее.

– Измий си зъбите, а аз ще приготвя закуска. – Той посяга зад врата си и разплита ръцете ми, поставя ме пред огледалото и ме целува по рамото, а след това ме плясва по задника и излиза от банята.

Значи ще се омъжа за него, така ли? Взирам се в отражението си. Тъмната ми коса изглежда като купа рошави къдрици, очите ми блестят, устните ми са розови, а бузите – зачервени. Изглеждам добре.

Разсеяно взимам четката и слагам малко паста на нея, докато мисля колко добре се чувствам. Никога не съм се усещала толкова отпочинала и жива, а има само една причина за това и тя е господин Предизвикателен. По дяволите, Кейт ще откачи, а аз дори не мога да мисля какво ще направят родителите ми, когато разберат.

Вдигам четката към устата си и започвам да мия зъбите си, а със свободната си ръка отмятам кичур коса от лицето си. Чувствам се щастлива. Но нещо привлича вниманието ми.

Какво е това, по дяволите?


Двадесет и пета глава

Плюя пастата за зъби по огледалото и ахвам изумено, а четката пада в мивката. Поглеждам надолу към лявата си ръка, която внезапно е натежала като олово, и стискам плота, за да се успокоя. После примигвам няколко пъти и разтърсвам глава, все едно може да се махне, все едно е халюцинация или Бог знае какво. Но не, точно пред очите ми е един заслепяващ огромен диамант, поставен на безименния ми пръст.

– Джеси! – пищя и усещам как се плъзгам по ръба на мивката, с усилие се приближавам до шезлонга и се сривам върху него. Поставям глава между краката си и се опитвам да овладея дишането си и препускащото си сърце. Мисля, че съм на път да припадна.

Чувам как той нахлува през вратата на банята, но не мога да накарам главата си да се вдигне.

– Ава, скъпа, какво има? – звучи паникьосан и се срива на колене пред мен, като обхваща с ръце бедрата ми.

Не мога да говоря. В гърлото ми е заседнала буца с размерите на диаманта, който тежи на лявата ми ръка и я дърпа надолу.

– Ава, за Бога! Какво е станало? – Той нежно повдига главата ми и търси погледа ми. Очите му са изпълнени с отчаяние, а моите – със сълзи. – Моля те! Кажи ми!

Преглъщам един опит да изрека някоя дума, но това не помага, така че вдигам ръка. О, Боже, толкова е тежка.

Виждам през насълзените си очи как бръчката му се появява отново и той отправя объркан поглед към ръката ми.

– Значи си го видяла? – казва той сухо. – Доста време ти отне. Исусе, Ава, получих хиляди инфаркти. – Той взима ръката ми и полага устни върху нея, точно до новия ми приятел. – Харесва ли ти?

– О, Боже! – Плача. Дори няма да питам колко струва. Това е прекалено голяма отговорност. Издишам рязко в момента, в който ръката ми бързо се спуска към гърдите ми в търсене на другия ми приятел.

– В сейфа е. – Той хваща ръката ми и я придърпва към другата в голия ми скут. Отпускам се с облекчение, щом той започва да движи палеца си по ръката ми и се усмихва. – Кажи ми, харесва ли ти?

– Знаеш, че ми харесва. – Поглеждам към пръстена. Изработена от платина плоска лента, украсена с блестящ диамант в квадратна форма. Поглеждам към Джеси. Знам, че веждата ми е повдигната в объркване. Може би все пак ще имам нужда от ваучера за ботокс. – Кога го постави на пръста ми?

Устните му оформят права линия.

– Веднага след като те вързах.

Очите ми се разширяват.

– Много самоуверено от твоя страна.

Той свива рамене.

– Един мъж има правото да бъде оптимист.

– Наричаш това оптимизъм. Аз го наричам твърдоглавост.

Той се ухилва.

– Наричай го както желаеш. Тя каза „да“. – Той се хвърля върху мен и притиска голото ми тяло към студения твърд под на банята, заравяйки лице между гърдите ми. Аз се засмивам.

– Спри!

– Не! – Той хапе гърдата ми и я засмуква. – Ще те маркирам.

Дори да можех да го спра, не бих опитала. Той е единственият, който би могъл да ме види. Позволявам му да ме бележи и прокарвам пръсти по косата му, но зяпвам отново, когато очите ми попадат върху пръстена. Не мога да повярвам, че ми го е сложил, преди да ме попита, наглият задник. Как не го забелязах?

Бях разсеяна... предизвикана.

– Ето – обявява той и целува нежно синката. – Вече сме двойка.

Поглеждам надолу към идеалния кръг, който е направил на гърдата ми, а после и към Джеси, който се наслаждава на действията си.

– Щастлив ли си? – питам.

– Щастлив съм. А ти?

– Възхитена съм.

– Добре, работата ми тук е свършена. Следващата задача: да нахраня моята изкусителка. Ставай! – заповядва и ме издърпва на крака. – Ще слезеш ли скоро?

– След около пет минути.

– Около пет минути. – Той се накланя и захапва ухото ми. – Побързай! – Плясва ме по задника и излиза отново.

Огромна усмивка се разлива по зачервеното ми лице. Казах „да“. Нямам абсолютно никакви съмнения, нито едно. Аз принадлежа на Джеси.

Взимам си душ набързо, след което вдигам ризата му от пода и я обличам върху някакви жарсени шорти. Прекосявам площадката и си спомням за писмата, които все още не съм му дала, така че се отбивам набързо в бежовата стая, взимам пощата от шкафчето и слизам по стълбите, като пренебрегвам факта, че съм била далеч от него само около двайсет минути, а той вече ми липсва.

Намирам го в кухнята, забол пръст в буркана с фъстъчено масло, да гледа съсредоточено в екрана на лаптопа. Въздишам при вида на замисленото му красиво лице и сбръчквам нос от отвращение, когато той напъхва омазания си с масло пръст в устата.