– Ето, забравих да ти ги дам – подавам му пощата и си сипвам портокалов сок.

– Ти ги отвори!

Виждам ключовете от колата ми на плота.

– Колата ми е тук?

– Джон я докара – казва той и продължава да изучава каквото има на екрана на компютъра. Усмихвам се на представата за огромния Джон, който кара моето мини.

– Религиозна ли си? – пита той спокойно.

Мръщя се над чашата.

– Не.

– Аз също. Имаш ли предпочитания за датата?

– За какво? – звуча объркана, но това е, защото съм объркана.

Той поглежда нагоре към мен намръщено.

– Има ли някоя определена дата, на която би искала да станеш госпожа Ава Уорд?

– Не знам – свивам рамене. – Следващата година или по-следващата. – Взимам препечена филийка и започвам да я мажа с масло. Той ми предложи само преди половин час. Трябва ми време да осъзная новината. Има достатъчно време за организация, пък и аз трябва да говоря с родителите си като за начало.

Той трясва буркана с фъстъчено масло върху плота и това ме кара да подскоча.

– Следващата година? – възкликва с изражение на абсолютно възмущение.

– Добре, нека да е по-следващата. – Следващата е доста скоро, предполагам. Режа филийката наполовина и захапвам средата.

– По-следващата?

Поглеждам към него и виждам, че лицето му е изкривено в тотално неверие. Наистина нямам против. Може и по-по-следващата, това не ме тревожи. Повдигам рамене и продължавам да дъвча филийката.

Изражението му вече е намръщено.

– Ще се оженим следващия месец. – Той повдига буркана и енергично заравя пръста си в него.

Едва не се давя с филията, след което започвам да дъвча усилено, за да освободя устата си. Следващият месец? Той луд ли е?

– Джеси, не мога да се омъжа за теб следващия месец.

– Напротив, можеш и ще го направиш – отсича той, без да ме поглежда.

Отдръпвам се леко. Още не съм споменала на мама и тате, че живея с него, камо ли пък за сватба. Трябва ми време.

– Не, не мога – усмихвам се леко.

Страстните му очи се впиват в моите и той пак тупва буркана на плота, а аз отново подскачам.

– Моля? – казва той, а гласът му издава истински шок.

– Джеси, родителите ми дори не са чували за теб. Не може да очакваш да им се обадя и да им сервирам такава новина по телефона. – Мълчаливо го моля да бъде разумен. Виждала съм тази физиономия много пъти и тя определено не предвещава промяна на мнението му.

– Ще отидем да ги видим. Няма да се държа като някой страхливец, Ава.

Отпивам нервно от сока, а Джеси дълбае дупки в мен с очите си. Мисълта да го представя на родителите си ме изпълва с ужас.

Клюмвам под строгия му поглед, но трябва да отстоя позицията си.

– Неразумен си. И бездруго не може да организираме сватба за един месец. – Отхапвам още една хапка от филията и поемам негодуванието, излъчващо се от всяка пора на моя предизвикателен мъж.

– Обичаш ли ме? – пита той рязко.

Гледам го с присвити очи.

– Не задавай глупави въпроси?

– Добре – сумти той и отново поглежда към лаптопа. – Аз също те обичам. Ще се оженим следващия месец.

Хвърлям филията с раздразнение.

– Джеси, няма да се омъжа за теб след месец. – Ставам от стола, отнасям чинията си до кофата за боклук и изхвърлям недоядената закуска. Напълно загубих апетита си.

– Ела тук – ръмжи той зад гърба ми.

Извъртам се, за да го погледна, и виждам, че негодуванието се е върнало.

– Не – подхвърлям. Очите му се разширяват. – И ти няма да получиш съгласието ми с чукане. Забрави!

– Внимавай с езика, Ава! – заявява. Лицето му се смръщва, устните му се стягат в права линия и той ме приковава с поглед. – Три.

– О, не – смея се. – Дори не помисляй за това!

– Две.

– Не!

– Едно.

– Джеси, иди си го начукай! – Презирам се за лошия език, което вероятно само засилва неговото безпокойство.

– Езикът! – крещи. – Нула. – Започва да обикаля плота, за да стигне до мен, и аз инстинктивно тръгвам в обратната посока.

– Ела тук! – съска той.

Правя всичко възможно да остана от другата страна на кухненския плот.

– Не! Защо е това бързане? Аз няма да ходя никъде.

– Точно така, няма. Защо искаш да отложиш сватбата? – Той продължава спокойно да върви към мен.

– Не я отлагам. Необходима е цяла година, за да се организира сватба.

– Не и нашата сватба. – Той се хвърля напред заплашително и аз се впускам в противоположната посока. – Спри да бягаш от мен, Ава! Знаеш, че това ме влудява.

– Тогава не бъди неразумен! – почти се изсмивам, когато той внезапно сменя посоката и хуквам на другата страна.

– Ава!

– Джеси! – присмивам се, като претеглям вероятността да мина през арката и да се кача по стълбите, преди да ме хване. Не мисля, че имам шанс.

Той се затичва към мен, аз изпищявам и се спускам към арката. Знам, че няма да успея да се кача по стълбите, така че нахлувам във фитнеса и се опитвам да затръшна вратата. Той е от другата страна и я бута, но знам, че внимава, за да не ме нарани.

– Махни се от вратата! – крещи.

– Какво ще направиш?

Той незабавно спира да натиска и ме поглежда през стъклото с лека загриженост.

– Какво мислиш, че ще направя?

– Не знам – лъжа. Много добре знам какво ще направи.

Ще ме зашемети с вразумяващо чукане. Притискам вратата и това е причината да не посегна към косата си. Безпокойството му изглежда се увеличава и той спира да натиска вратата. Възползвам се от предимството, затварям и заключвам.

Устата му остава отворена.

– Как можа да направиш това? – Той опитва бравата, а аз се отдръпвам. – Ава, отвори вратата!

Клатя глава. Голите му гърди започват да се надигат тежко.

– Ава, знаеш как ме караш да се чувствам, ако не мога да те докосвам. Отвори вратата!

– Не, кажи ми, че ще обсъдим нашата сватба разумно.

– Това правехме. – Той опитва бравата отново и вратата се разтърсва. – Ава, моля те, отвори вратата!

– Не, не го правехме, Джеси. Ти ми казваше как ще стане. Никога не си имал връзка, нали?

– Не. Вече ти казах това.

– Личи си. Не те бива във връзките.

Неговите тревожни зелени очи се взират в моите.

– Обичам те – казва меко, все едно това обяснява всичко. – Моля те, отвори вратата!

– Съгласен ли си? – Знам колко много мрази да не може да ме докосва, както и че се възползвам от слабостта му. Но това е единствената слабост, за която знам, така че ако трябва да я използвам, ще го направя, особено щом се касае за толкова съдбовно събитие.

Зъбите му започват да дъвчат долната устна, той е объркан от моето искане.

– Съгласен съм. Отвори вратата! – Той хваща бравата, но аз мисля за нещо друго, нещо, което ще доведе до ново броене по-късно. Може пък да убия два заека с един куршум.

– Ще изляза с Кейт довечера – казвам смело.

Очите му изпъкват точно както очаквах.

– Какво?

– Снощи ти казах, че ще излизам с Кейт – припомням му.

– И? Отвори вратата!

– Не можеш да ме спреш да се виждам с приятели. Това, че ще се омъжа за теб, не означава, че може да контролираш всеки мой ход. Ще изляза с Кейт довечера и ти ще ми позволиш... без да нервничиш – казвам. Гласът ми е спокоен и самоуверен, въпреки че вътрешно се подготвям за вразумяващо чукане, което ще надмине всички предишни.

– Насилваш късмета си, жено. – Челюстта му се стяга и аз въздишам уморено.

Насилвам късмета си, защото искам да изляза с приятелка ли? Обръщам му гръб, отивам до седалката с тежестите и се настанявам удобно. Няма да отворя тази врата, докато той не омекне, така че може да постоя тук известно време.

– Ава, какво правиш? Отвори шибаната врата! – Гледам как разтърсва вратата като обезумял. Боже, обичам го, но той трябва да ограничи своите неразумни заповеди и желанието си да ме закриля.

– Няма да отворя, докато не започнеш да се държиш разумно. Ако искаш да се ожениш за мен, трябва да се отпуснеш.

Той ме гледа така, сякаш съм глупава.

– Не е неразумно да се тревожа за теб.

– Ти не се тревожиш, Джеси, ти тормозиш себе си.

– Отвори вратата! – Той отново разтърсва бравата.

– Ще изляза с Кейт довечера.

– Добре, но няма да пиеш. Отвори проклетата врата!

О, да, трябваше да го предизвикам и за това, но мисля, че му причиних достатъчно сърдечни кризи за една сутрин. Той изглежда извън себе си, което е нелепо. Аз съм тук. Ставам с въздишка, отивам до вратата, махам резето и се отдръпвам, преди да съм го уморила преждевременно. Той се втурва вътре, дръпва ме към гърдите си и двамата се сриваме на покрития с кече под.

Той напълно ме задушава с тялото си и диша тежко в косата ми.

– Моля те, не го прави повече! – казва. Тревогата му в случая е изключително неразумна. – Обещай ми!

– Това е единственият начин да те накарам да ме чуеш – опитвам и го успокоявам, като галя гърба му. Сърцето му блъска срещу гърдите ми.

– Ще те слушам. Просто не поставяй нищо между нас повече!

– Не може да бъдеш с мен непрестанно.

– Знам, но когато не може да съм с теб, ще бъде при моите условия.

Засмивам се и вдигам ръце над главата си.

– Ами аз?

Той се отдръпва и ми се мръщи.

– Ще те изслушвам – мърмори нацупено. – Ти си една много предизвикателна бъдеща съпруга – добавя и сърдито заравя лицето си във врата ми.

О, той е толкова дебелокож. Но въпреки всичко няма да си правя труда да споря с него за това. Очаквах да ме притисне към стената и да ме чука до безсъзнание. Фактът, че просто ме държи в ръцете си, ме изненадва невероятно. Може би съм открила начин да се пазаря.

Той сяда и ме притегля в скута си.

– Отидете да пийнете в имението!

– Абсолютно не.

– Защо? – пита. Изглежда обиден.

– За да можеш да ме наглеждаш ли?

– Така е логично. Ще можеш да пиеш, аз ще съм спокоен, че си в безопасност, и ще мога да те прибера у дома.

Така го казва, че наистина изглежда логично, но аз нямам намерение да си търся белята. Ако се съглася сега, никога повече няма да мога да отида на бар.

– Не. Точка.

Той се цупи, но аз поклащам глава, за да потвърдя отказа си. А и тя ще бъде там, ще ме гледа и ще ми подмята гадни забележчици. Няма начин.

– Непоносима жена – отвръща. Мръщи се и става, без да ме изпуска от ръцете си. Поставя ме на крака и ме целува нежно. – Отивам да взема душ. Ще дойдеш ли? – повдига въпросително вежда и ми отправя дяволитата си усмивка. Нямам против да ми заповядва такива неща.

– Ще дойда след минутка. Трябва да звънна на Кейт. – Издърпвам се от прегръдката му и се връщам в кухнята. – Къде е телефонът ми?

– На зарядното. Не се бави!

Намирам телефона и се обаждам на Кейт.

– Ало? – долита до мен дрезгавият ù глас. Изглежда е махмурлийка.

– Здравей! Зле ли се чувстваш?

– Не, уморена. Кое време е?

Поглеждам към фурната.

– Единайсет.

– Мамка му – възкликва и аз чувам суматохата. – Самуел, загубеняко! Закъснях! Ава, трябваше да доставя една торта в Челси. Ще ти звънна по-късно.

– Остава ли уговорката за довечера? – крещя, преди тя да е затворила.

– Разбира се. Позволиха ли ти?

– Да. Ще бъда при теб в седем.

– Идеално. Дотогава!

Затварям и веднага получавам съобщение. Отварям го и в този момент наблюдателната система на апартамента започва да звъни. Тръгвам към безжичния приемник, който ще ме свърже с Клайв, и поглеждам към екрана на телефона.

Кръвта ми замръзва. Това е Микаел.

Не искам да чета съобщението, но палецът ми натиска бутона за отваряне, преди да успея да убедя мозъка си, че трябва да го изтрия, без да го чета.

Няма да успея за понеделник. Връщам се в Дания за известно време. Ще се свържа с теб, когато се прибера, за да уточним нова дата за срещата.

Стомахът ми се качва в гърлото и ме задушава, а телефонът ми започва да вибрира в ръката ми. Какво трябва да направя, по дяволите? Изтривам съобщението моментално, наясно съм с лошите обноски на Джеси и не искам да го намери. Не отговарям. Поне имам известно време да реша как да кажа на Патрик. Докога няма да го има? С какво време разполагам да се подготвя за срещата? Планирам да му отговоря и да му кажа, че вече знам за жена му и Джеси, но тогава интеркомът изпищява отново и ме стряска.

Отговарям на Клайв.

– Ава, има доставка за теб. Ще се кача след малко.

Нямам възможност да го питам от кого е, защото той затваря. Връщам се в кухнята, неспокойна и нервна започвам да търся в настройките на телефона възможност да го кодирам, така че Джеси да не може да чете съобщенията, които Микаел би могъл да ми изпрати. Той ще стане много подозрителен, когато види, че съм го заключила, но по-добре да се справям с обида, отколкото с висока метър и деветдесет вихрушка. Отварям вратата и чувам идването на асансьора и мърморенето на Клайв. Изпълнена с любопитство, тръгвам към асансьора и виждам как Клайв вдига кутия след кутия и чанта след чанта.