– Ава, имаш сериозен проблем. Мисля, че си пристрастена към пазаруването. Искаш ли да внеса всичко? – пуфти той.

– Ъъъ, да. – Навсякъде е пълно с чанти и кутии за подаръци от „Хародс“. Какво става, по дяволите? Аз просто стоя там и държа вратата отворена с увиснало чене, докато Клайв пъхти и ги внася в апартамента.

Не мога да повярвам, че го е направил. Защо не заподозрях, че пропускам нещо, когато той с такова желание отстъпи? Или по-скоро ме накара да повярвам, че съм постигнала своето. Този мъж вероятно е похарчил огромна сума пари вчера.

Клайв стоварва и последната чанта и тръгва към вратата.

– Това е всичко. Остана ли нещо?

Гледам смутено в гърба му.

– Моля?

Той се обръща и се намръщва.

– В магазина? Всичко ли изкупи?

– Ъъъ, да. Благодаря, Клайв.

– О, една млада жена се отби – информира ме той, но внезапно си затваря устата, осъзнавайки грешката си.

Това бързо ме вади от смаяното ми състояние.

– Нима?

Старите му очи се опулват.

– Ами... аз не знам... – заеква и започва да се оттегля. – Всъщност може би търсеше някого другиго, не съм сигурен – той се усмихва нервно. – От възрастта е.

– Къса черна коса? – питам. Той използва думата зряла за русата жена, за която сега знам, че е съпругата на Микаел. Или по-скоро бившата му съпруга.

– Не съм сигурен, Ава.

Изпитвам известно съжаление към него. Бедният човек не трябва да се справя с всичко това.

– Ще си остане между нас, става ли?

– Така ли? – изглежда облекчен.

– Да, не казвай на Джеси за младата жена и аз няма да кажа на никого за навиците на съседите.

Той си поема рязко въздух. О, да. Играя мръсно, старче. Приближавам се и затварям вратата под носа му. Ще успее ли бедният ми мозък да се справи с още нещо? Няма да кажа на Джеси. Не искам да се свързва с Корал, да ù помага и да я вижда. Изпълнена съм с несигурност и страх и се боря с яростна ревност, а току-що се съгласих да приема това до живот. Съгласих се да се омъжа за него. Глупава ли съм?

Телефонът на Джеси започва да звъни от кухнята и аз проследявам звука, докато накрая заставам пред кухненския плот и се взирам в екрана. Правилно или грешно, аз вдигам, като се опитвам да пренебрегна съзнанието си, което ми казва, че съм лицемерка.

– Корал? – казвам равно и ясно. Тя не отговаря, но и не затваря. – Корал, какво искаш?

– Там ли е Джеси? – пита, гласът ù е тих и аз съм изненадана, че не затваря.

– В банята е. Мога ли да ти помогна? – звуча учтиво, но и леко раздразнена.

– Не, трябва да говоря с него – не звучи любезно. Звучи оскърбено.

– Корал, трябва да престанеш да го притесняваш. – Налага се да изясня този въпрос, след като Джеси се чувства отговорен.

– Ава, нали?

Не съм сигурна, че харесвам тона ù.

– Точно така.

– Ава, той ще те накара да се нуждаеш от него, а след това ще те изостави. Махни се, докато все още можеш. – И затваря.

Стоя с телефона на Джеси до ухото си, очите ми обикалят кухнята, чувствам, че мозъкът ми е задръстен отново и че аз се опитвам да го убедя, че тя просто завижда. Всички тези жени ревнуват и се чувстват пренебрегнати, защото Джеси си е играл с тях, използвал ги е и ги е захвърлил, когато се е отегчавал от тях. Знам как се чувствах аз без него, следователно, ако и те изпитват същото, напълно ги разбирам. Съчувствам им, но не съм виновна, че не могат да понесат факта, че той се е променил заради мен – не за някоя от тях... заради мен. Той спря да пие заради мен. Спря да се отдава на увлеченията си заради мен. Това е миналото му, гадно минало, но въпреки всичко е минало. Изправям рамене, за да демонстрирам решителност. Никога няма да изоставя този мъж. Той ме накара да се нуждая от него, но аз знам, че и той има нужда от мен. Няма да отида никъде.

Плъзвам телефона му върху плота, връщам се в дневната част и с ръце около тялото си оглеждам планината от пликове и кутии пред мен. Не знам дали да бъда доволна, или бясна. Той никога не уважава моите мнения и желания, винаги е нервен и предизвикателен и се боя, че сега вече и аз съм станала нервна и предизвикателна. Коленича на пода и внимателно издърпвам една от чантите и надничам предпазливо вътре, все едно нещо би могло да изскочи и да ме нападне.

Какво? Това не беше в купчината с харесани от мен дрехи. Вадя синя копринена рокля на „Келвин Клайн“. Тя беше в купчината „може би“. Отварям кутия и намирам подчертаваща фигурата рокля на „Клое“ в кремаво и черно. Тя беше в купчината с „не харесвам“. Беше прекалено скъпа.

О, не! Всичко са объркали. Придърпвам друга чанта към себе си и намирам чифт торбести дънки на „Дизел“. Добре, те не бяха в никоя от купчините. Проправям си път между чантите и кутиите и намирам бельо във всеки цвят и модел, който мога да си представя.

Само Господ знае колко време минава. Аз седя на пода, заобиколена от дрехи, обувки, чанти и аксесоари. Всичко, което съм пробвала, е тук, като се изключи официалната рокля – всички „харесвам“, „не харесвам“ и „може би“, както и цял куп други, които не съм пробвала. Знам, че вероятно има грешка, защото дори роклята на „Клое“ е тук, а Джеси никога не би ми я купил. Въпреки това ми харесва.

Лягам на пода и се вглеждам във високия таван на апартамента. Това е просто прекалено – бална рокля, колие, пръстен, а сега и това. Аз съм напълно изумена и се чувствам задушена. Не искам всички тези неща. Искам само него, без минало, без други жени и без усложненията с Микаел.

– Хей, бебче! – чувам. Красивото мокро лице на Джеси се появява над мен. – Чаках те. Какво става? – Мръщя се и соча в посока на дизайнерския хаос, който ме заобикаля. Възможно ли е да не го вижда? Той се оглежда, напълно незасегнат от купчините женски дрехи, които ме обграждат.

– Значи са пристигнали? – пита. Аз правя отчаян жест с ръце, той въздиша не по-малко драматично и ляга до мен. – Погледни ме! – заповядва меко. Извъртам глава към него и долавям свежия ментов дъх. – Какъв е проблемът?

– Това е прекалено – оплаквам се. – Аз искам само теб.

Той се усмихва, очите му блестят от удоволствие.

– Радвам се. Никога не е имало с кого да споделя парите си, Ава. Моля те, угоди ми!

– Хората ще мислят, че се женя за теб заради парите ти – казвам нещата в прав текст. Вече се сблъсках с такова обвинение.

– Не давам и пукната пара какво мислят хората. Важни сме само ние. – Той се извърта настрани и издърпва хълбока ми, така че заемаме огледално положение. – А сега млъкни!

– Няма да ти останат никакви пари, ако харчиш като вчера – мърморя тихо.

– Ава, казах да млъкнеш.

– Накарай ме! – противопоставям се с полуусмивка.

И той го прави. Буквално ме поглъща насред половината женски отдел на „Хародс“.


Двадесет и шеста глава

Влизам в спалнята, след като съм си взела душ, и поклащам глава към Джеси, който се е проснал по гръб на леглото, обут само с прилепнали бели боксерки. Дава ми да разбера, че не е щастлив. Сядам пред високото огледало и започвам да суша косата си. Прекарахме целия ден в пренасяне на неприлично количество дрехи и аксесоари нагоре по стълбите. Сдобих се със своя страна в огромния гардероб и с един щастлив мъж... докато не започнах да се приготвям за излизането с Кейт. Задоволството му скоро угасна, но Том и Виктория обещаха да дойдат, а аз имам да разказвам на Кейт цял куп неща, така че очаквам излизането с нетърпение. Джеси трябва да се научи да дели. Приключвам с косата си, изключвам сешоара и чувам преместване и пъшкане откъм леглото. Той се държи като ученик, затова не му обръщам внимание и се отправям към банята, за да се намажа с крем и да се гримирам. В момента, в който нанасям спиралата, той влиза небрежно и се разполага на шезлонга, като издишва тежко. Изпъва тялото си и протяга ръце над главата, като по този начин подчертава всеки прекрасен мускул по торса си. Опитвам се да не го гледам, но Джеси, който се мотае наоколо само по чифт бели, прилепнали по тялото боксерки на „Армани“, е много разсейващ. Прави го нарочно.

Отстъпвам бързо и излизам от банята, за да си потърся бельо. Това би могло да отнеме известно време, особено под критичния поглед на Джеси, но не успявам да стигна дори до новото си чекмедже с бельо, когато той ме сграбчва и ме мята на леглото без кърпата. Трябваше да се сетя. Той ще ме смачка, ще ме маркира и ще ме изпрати навън със своята миризма по цялото ми тяло, глупавият невротичен, властен маниак.

Извръща ме така, че да застана на ръце и колене, разтваря краката ми, сграбчва ме за кръста и на практика напълно ограничава движенията ми.

– Няма да свършваш – ръмжи, докато пъха два пръста в мен, разпъва ме и ме подготвя.

Внезапното нахлуване ме кара да заровя глава в чаршафите, за да потисна вика си. Той ще ме остави незадоволена, знам го.

– Това е за мое удоволствие, не за твое – скърца със зъби. Започва да прави кръгове около входа на влагалището ми и аз стена неутешимо в леглото. Това е невероятно мъчение. Знае съвсем добре какво прави. Стягам се цялата в отговор на докосването му.

– Отпусни се, Ава! Не искам да те нараня. – Той блъска пръстите си в мен. Природният ми инстинкт ме кара да стягам мускулите си, за да предотвратя опита му да нахлуе в мен.

Крещя.

– Отпусни се! – вика той и аз бих искала тялото ми да се подчини на командата му, но то не желае. Боря се с неизбежното – Джеси да ме изостави, преди да се взривя. Не искам да излизам тази вечер, изпълнена с предоргазмена болка в слабините си. Искам да съм успокоена и отпусната и той може да ми помогне за това. Шибаният задник! Чувствам как се намества на входа ми.

Скимтя.

– По дяволите, Ава! – тонът му е пълен с раздразнение. – Спри да се бориш с мен!

– Ти ще ме зарежеш така, нали? Няма да ми позволиш да свърша.

– Така смятам, бебче. – Той ме шляпва по задника. – Отпусни се!

– Не мога. – Нахлува рязко и усещам как в мен се разлива болка, а той крещи, безсилен срещу моето неподчинение, и прокарва пръстите си по моята пулсираща сърцевина.

– Ох! – отпускам се мигновено в момента, в който горещият му допир взривява сетивата ми и ме изстрелва в орбита. Той сякаш натиска копче, чрез което получава директен достъп. Залива ме море от силно удоволствие и аз се приближавам бързо към яростен оргазъм. Опитвам се да го задържа, но той отдръпва пръстите си.

– Не! – крещя неудовлетворена.

– О, да. – Пръстите му отново влизат в мен и се движат плавно, а палецът му се плъзга по върха на клитора ми и ме кара да се тласкам назад в отчаян опит да осъществя по-плътен допир. Той се отдръпва и размазва влагата по мен.

– Не, Джеси! – Чувствам как здравият му член натиска отвора ми. – Моля те!

– Харесва ми това, Ава. – Той се придвижва напред и навлиза в мен бавно и овладяно. – О, мамка му!

Бих могла да се разкрещя от ярост и разочарование, но това не ме спира да се притисна назад и да го поема докрай. Знам, че няма да свърша, но не мога да се спра.

Той вика, сграбчва кръста ми и се тласка силно напред, като изкарва всяка молекула въздух от дробовете ми.

– О, Боже! – викам, когато ме изпълва изцяло. Той продължава, без да ми даде време да се пригодя към него. Приема това като работа.

– О, Ава! – пъшка и се задържа в мен. – Ти си невероятна, бебче. – Той нахлува в мен с дълъг стон и аз се съсредоточавам да овладея дишането си. – Хвани се за дъската!

Поемам си дълбоко въздух, протягам се, сграбчвам една от дървените дъски и крещя, защото благодарение на смяната на позата е проникнал още по-дълбоко в мен. Той остава неподвижен, докато изпълнявам заповедите му, а после нежно прокарва длан по гърба ми. Фойерверките, които избухват в слабините ми, са почти болезнени.

– Здраво ли се хвана?

– Да – отрязвам го кратко, с което си заслужавам рязко перване по задника. Вече искам да пищя, а той дори още не е свършил. Защо не спирам това, по дяволите?

Чувам го как си поема рязко дъх, когато започва да се издърпва от мен, разпъването намалява слабо, но тогава той пак нахлува в мен, сякаш за да ме накаже. Отново пищя.

– Хвани се здраво, Ава! – Той повтаря възхитителното движение и аз стягам хватката и отпускам потното си чело върху ръката си.

– Джеси, моля те! – умолявам го.

– Усещането е невероятно, нали? – пита той, а гласът му е изключително чувствен.

– Да.

– Харесва ти да те чукам здраво, нали, Ава?

– Да!

– Знам, че е така. – Той пуска хълбоците ми и хваща раменете ми, след което отново и отново се тласка силно в мен, като крещи от задоволство всеки път. После отпуска едната си ръка, протяга се и плъзга пръсти по вибриращия ми клитор.

Пищя, впивам зъби в ръката си от отчаяние и започвам да мятам глава, разкъсвана между невероятно удоволствие и остра, пронизваща болка. Усещам как оргазмът ми наближава и опитвайки да го задържа, се оттласквам назад срещу него при всеки удар.