– О, не, няма да свършиш – изръмжава той, като отдръпва пръсти и излиза от мен.

Плача от яд, когато той издърпва ръцете ми от дъската, обръща ме и ме полага на леглото. Сяда върху корема ми, затиска с коленете си ръцете ми встрани от тялото и започва да гали пулсиращия си член нагоре и надолу. Затварям очи.

– Отвори очи, Ава! – крещи той и сграбчва хълбока ми, като ме кара да викам и да се гърча под него.

– Копеле такова! – Хвърлям му най-злия си поглед. – Ще се напия тази вечер.

– Не, няма. – Джеси продължава да онанира над мен и аз стисвам устни. Накланя се напред, хваща се със свободната си ръка за рамката на леглото и свършва върху гърдите ми със силен вик, който отеква в цялата стая. Пъхти над мен и забавя движенията си, а аз се гърча напразно. Гърдите ми са покрити с топлата му сперма, косата ми е абсолютно разбъркана, гримът ми вероятно се нуждае от поправка, а аз съм готова да се взривя от невероятното напрежение в слабините ми. В този момент изобщо не съм щастлива.

– Искаш ли да свършиш? – пита той и гледа към мен, а по челото му избива пот.

– Ще изляза – излайвам. Искам да стане ясно, че няма да се пазаря с него за това. Няма начин.

– Упорита жена. – Той се протяга надолу и забърсва дланта си в мен, като размазва спермата си по цялата ми гръд. – Работата ми тук е свършена – казва с лека усмивка, след което се накланя и притиска силно устни към моите.

Откликвам неволно и поемам лакомите тласъци на езика му, стенейки и молейки за още, но той се отдръпва, а аз мятам глава от едната на другата страна и се обръщам по корем. Чувам го как се смее, после ме шляпва по задника и става от леглото.

– Не се къпи!

– Нямам време – отсичам, скачам от леглото и продължавам да се оправям. Грижливо изсушените ми къдрици в момента са в пълен безпорядък, а бузите ми са зачервени. Изглеждам като задоволена жена, което е смешно, тъй като не съм. Стискам бедрата си със стон и взимам една мокра кърпа, за да обърша остатъците от Джеси от гърдите си. Не мога да пропусна огромната синина на гърдата си. Няма да облека нищо с деколте тази вечер, и то не само заради синината.

След като освежавам грима си и се обличам, слизам по стълбите възможно най-тихо. Не го виждам никъде из апартамента, така че отивам на пръсти до кухнята и подавам глава през арката.

– Няма да излезеш с това!

Краката ми мигновено се впускат в действие, щом чувам този ядосан глас. Стрелвам се към вратата, като я затварям зад себе си, така че да спра преследването му, докато чакам вратата на асансьора да се отвори. Благодаря на всичко свято и влизам в кабинката, като набирам кода бързо. Вратите се затварят точно в момента, в който гневното лице на Джеси се появява през малкия процеп. Махам му нагло и се обръщам да се огледам в огледалото.

Добре, сивата рокля на „Клое“ е малко прекалено къса, но краката ми изглеждат невероятно, ако мога да се изразя така. Той си го изпроси.

Вратите на асансьора се отварят и аз препускам по мраморния под и търся ключа си. Джеси ще трябва да се облече и да изчака асансьора да се върне до апартамента, така че не би следвало да има проблем.

Чувам го, преди да го видя. Обръщам се и виждам как излита от фоайето на „Луссо“ и изглежда като самия дявол. Стисвам устни, за да потисна смеха си. Джеси изглежда способен на убийство. Той се отправя към мен с боси крака и е възхитително гол, като се изключат прилепналите по тялото му боксерки. Оставам където съм. Знам, че няма да изляза в тази рокля. Независимо дали ще ме хване тук, или в бара, ще бъда позорно завлечена у дома и ще бъда облечена в нещо много по-подходящо според изискванията на Джеси.

Той ме сграбчва и ме премята през рамото си, като се протяга да придърпа подгъва на роклята надолу, преди да ме понесе обратно към „Луссо“.

– Това е моят шибан късмет: да се влюбя в най-невъзможната жена в целия шибан свят. Добър вечер, Клайв!

– Господин Уорд! – Клайв кимва, без да ни обърне особено внимание. – Здравей, Ава!

– Здравей, Клайв! – изпявам през смях, докато Джеси влиза в асансьора, блъска кода по клавишите и мърмори под нос.

– Още ли не си сменил този код?

– Млъквай, Ава!

– Приятели ли сме? – Ухилвам се на себе си.

– Не! – Той ме шляпва силно по задника и аз подскачам. – Не се ебавай с мен, красиво момиче! Трябва да си разбрала досега, че аз винаги печеля.

– Знам. Обичам те.

– И аз те обичам, но ти си един голям трън в задника.

Спираме пред Кейт с голямо закъснение. Получих одобрението на Джеси за червената рокля и подходящи обувки, но за малко щях да бъда закопчана за леглото за пореден път, когато той видя годежния ми пръстен на нощното шкафче. Не се успокои, докато не го сложи на пръста ми, но поне успях да го убедя да остави колието в сейфа. Не се чувствам удобно с този огромен камък на пръста си. А ако трябваше да прибавя и колието към уравнението, това щеше да ме докара до ръба на нервна криза.

Кейт излиза от къщата, накуцвайки. Джеси слиза, за да ù помогне да се качи в колата.

– Боже! Това ми харесва повече от поршето – казва тя, докато се настанява отзад. – Не казвай на Самуел, че съм го казала! Хайде, дай да погледна!

– Какво! – Извръщам се, за да мога да виждам приятелката си.

Тя замръзва и хвърля паникьосан поглед към Джеси.

– О, мамка му!

– Няма проблем – уверява я той.

Зяпвам към него.

– Тя знае?

– Трябваше ми един от твоите пръстени, за да съм сигурен, че размерът е точен.

Той вдига рамене и продължава да гледа пътя. Чувам как Кейт въздъхва в облекчение.

– Романтично ли беше? Покажи ми! – протяга ръка в очакване да ù подам своята.

Започвам да се смея много силно и Джеси поглежда към мен с крайчеца на очите си, а устните му се свиват в права линия, докато той се включва в трафика.

– Да, беше романтично – изсумтявам. Ако намираш белезниците и насилственото гълтане за романтични. Протягам ръка към нея.

– Мамка му! – Тя ме сграбчва с две ръце и се приближава, за да огледа диаманта. – Това е нещо много специално. Е, кога е сватбата? – Тя пуска ръката ми и започва да рови в чантата си, от която вади малко огледалце. – Мамка му, Ава. Каза ли на майка си и баща си?

Кейт току-що уцели две много болезнени теми.

– Не знам и не.

Джеси се размърдва на мястото си и ми хвърля недоволен поглед. Пренебрегвам го. Няма да започвам спор сега. Извръщам се отново, за да видя Кейт.

– Хубаво ли прекара снощи?

– Да, беше невероятно. – Тя продължава да гледа в огледалото.

– По кое време си тръгна?

– Не си спомням. – Тя се нацупва в огледалото и насочва сините си очи към мен. – Този разпит има ли някаква специална цел?

Джеси се смее.

– Мисля, че Ава би искала да разбере дали си се забавлявала горе, след като я заведох у дома.

Кейт го тупва по рамото.

– Това, приятелю, не е твоя работа. Всъщност е твоя, но не е. – Тя се смее. Обградена съм от луди хора.

Джеси спира пред „Барок“ и излиза, за да помогне на Кейт да слезе.

– Ще взема питиета – заявява Кейт и с танцова стъпка влиза в заведението.

Джеси ме чака да дойда на тротоара. Той се е умислил отново, а от вниманието ми не убягва фактът, че кимва на охранителя.

Притегля ме към гърдите си и вдишва дълбоко в косата ми.

– Недей да пиеш!

– Няма.

Той се отдръпва и опира челото си в моето.

– Сериозен съм.

– Няма да пия – уверявам го. Няма да споря. Това няма да ме доведе по-далеч от колата му и обратно в „Луссо“, преди да съм мигнала.

– Ще те прибера. Звънни ми! – Той маха косата от лицето ми и ме целува дълбоко: публична проява на собственост. Нося огромен диамант, няма как по-ясно да бъда обявена за нечие притежание. Той изглежда толкова унил, че ми се приисква да не го оставям, но трябва да се справим с тези неразумни пристъпи на безпокойство, когато не съм с него.

Хващам лицето му и го целувам по брадичката, по която вече са наболи косъмчета.

– Ще ти звънна. Иди да потичаш или прави нещо друго! – Оставям го на тротоара и мислено се моля да си отиде у дома, да облече екипа за тичане и да направи дванайсет обиколки на Кралските паркове. Усмихвам се сладко на охранителя, докато влизам, а той накланя глава към мен и ми се усмихва многозначително.

Намирам Кейт на бара с Том и Виктория, които вече са били обслужени. Виктория изглежда малко по-малко намусена, а Том се радва да ме види. Той носи нелепа раирана риза в бонбоненорозово и жълто.

– Ава! – крещи той. – Боже! Изключителна рокля! – припява той, докато ме гали.

– Благодаря! – Бог знае каква ще бъде реакцията му на диаманта.

– Какво искаш, Ава? – пита през рамо Виктория.

– Вино – казвам с явна надежда и всички прихват.

Настаняваме се на една маса и аз отпивам първата си успокоителна глътка от виното, въздъхвам от удоволствие и затварям очи благодарно. О, това е супер!

– Мили Боже! Какво е това, по дяволите? – Том се навежда през масата и хваща ръката ми, а после започва да се лигави при мисълта за новия ми приятел. – Адонис?

Свивам рамене.

– Влюбена съм до полуда.

– Познаваш го от колко... месец? – Неодобрителният тон на Виктория ме дразни. – И той притежава секс клуб.

– И? – срязвам я в опит да се защитя.

Тя отстъпва при моята враждебност.

– И нищо. Просто казвам. – Тя се мята обратно на стола.

– Кога се случи това? Последното, което знаех, е, че само спиш с него. – Том повтаря собствените ми думи, имитирайки ме.

– Е, сега ще се омъжа за него. – Издърпвам ръката си и се оттеглям към чашата с вино. Наясно съм, че ме очаква разпит от родителите ми и от Дан, който вероятно би заслужил олимпийски златен медал. Не ми трябва нещо подобно от тези тук. О, Дан се връща утре. При всичките вълнуващи събития от последните няколко дни това просто ми се е изплъзнало от ума. Залива ме вълна от вина, че съм забравила връщането му, но тя скоро е заменена от пристъп на вълнение, а след това – също толкова бързо – от ужас. Какво ще направи Дан?

– Как е Дрю? – Кейт пита Виктория.

Не съм сигурна, че това е разумен въпрос, но съм ù благодарна за разсейващата тактика.

– Не бих могла да знам – отговаря Виктория надменно. – Не се виждам с него вече. Имам среща.

– Тази вечер ли? – пита Том изумен.

– Да.

Той се присмива и сяда назад в стола си.

– Е, много благодаря! Значи ще ме зарежеш?

Виктория се опулва на сърденето на Том.

– Ти дори не се замисляше преди време, когато ме изоставяше, щом ти излезе нещо.

Тонът ù е укорителен и е права. Том я е изоставял в редица случаи, когато някой гей му е хвърлял обещаващ поглед.

– И въпреки това можеше да избереш някой от останалите шест дни в седмицата. С кого ще се срещаш? – Той разклаща своята пина колада, като иска да създаде впечатление, че е отегчен.

– Просто приятел на мой приятел – замисля се Виктория. – О, ето го – скача тя. – Ще се видим. – Отправя се към среден на ръст, съвсем обикновен на вид мъж на бара. Двамата се поздравяват със странна целувка по бузата и с ръкостискане. Тя казва нещо в ухото му и той кима, преди да тръгнат. Това е разумен ход. Иначе ние всички щяхме да гледаме как тече срещата, а Том щеше да изглежда като пълен мръсник.

През следващия час се смеем, говорим за всичко и пием. Приятно е. Припомням си защо трябва да споря с моя предизвикателен мъж за правото да излизам. Имам нужда от приятелите си.

– А как е Сам? – Том после поглежда към Кейт.

– Защо? Все още ли искаш да го чукаш? – Тя ми намига, а Том почервенява от главата до краката и хвърля мръсен поглед на Кейт.

– Не – пуфти неодобрително и кръстосва крака. – Просто бях учтив. Как е Джеси?

– Защо? И него ли искаш да чукаш? – не сдържа иронията си Кейт и аз избухвам в смях.

Том ни гледа възмутено.

– Значи сте решили да направите Том за смях, така ли?

– Така изглежда – казвам и повдигам чашата си. – Том, Джеси буквално ще ти... вземе... акъла.

– Ава! – ахва той.

– О, моля те! Аз понасям мъчението да слушам за твоите сексуални подвизи.

Кейт се засмива.

– Отивам да пуша, ако смятате да обсъждате сексуалния живот на Том. – Тя скача от стола и си проправя път към мястото за пушачи.

– Трябва да пишкам – мърмори Том и се отправя към тоалетната, като ме оставя на хорските погледи, нещо, на което обикновено се наслаждавам, но в този момент Мат се появява в полезрението ми и аз се присвивам.

„По дяволите!“

Пръстенът изведнъж започва да прогаря плътта ми и се изпотявам. Не отговорих на извиненията му и знам, че гадният червей отново е звънял на родителите ми. Точно когато решавам, че съм го избегнала, мъничките му очички попадат на мен като гюле. Оглеждам бара с идеята, че охранителят вероятно ме наглежда, а след това отново поглеждам към Мат и забелязвам почти излекувана синина. Мислено поздравявам Джеси и внезапно ми се ще да бях по-отстъпчива и да си бях останала у дома с него.