– Ава – поздравява ме Мат весело, все едно нищо не се е случило, все едно не се е обаждал на родителите ми и не им е давал лъжлива информация. Е, почти лъжлива.

– Мат, мисля, че е най-добре да се махнеш – успявам да докарам спокоен, твърд тон.

– Ава, моля те, изслушай ме! Не бих могъл да съжалявам повече. Наистина. Бях пълен идиот. Заслужих си всичко. – Той пристъпва от крак на крак и се вглежда в халбата си. – Ако си с някого другиго, няма проблем, ще го приема. Ще бъда съсипан, но ще го приема.

Държа ръцете си и пръстена под масата, далеч от погледа му. Но трябва да попитам, не мога да се спра.

– Откъде разбра за Джеси?

Изненаданите му очи се вдигат от халбата.

– Значи все още се виждаш с него?

– Това не е твоя работа, Мат. И защо си звънял на родителите ми и си им наговорил цял куп глупости?

– Глупости ли са?

– Кой ти каза всичко това?

– Никой. – Той не ме поглежда в очите, но слага лакти на масата и се приближава прекалено много. – Ава, все още искам да се върнеш.

Изправям гръб и хвърлям поглед към входа, за да се уверя, че никой не ме шпионира. Той току-що ми каза, че ще се примири. Колко пъти трябва да минаваме през всичко това? Бих могла да разцелувам Том, когато се връща от тоалетната и отправя на Мат гладен поглед, при което Мат се отдръпва рязко от масата и събаря чантата ми на пода. Скачам от стола.

– О, скъпа! – Том се навежда, за да ми помогне да събера разпилените принадлежности. – Все още е секси – шепти ми от пода.

– Не е. – Повдигам глава и виждам, че Мат се отдалечава и вдига ръка с жест, гласящ: „Ще се видим по-късно“.

– О, къде отива той? – възкликва Том и потропва с крак.

– Да се надяваме, че отива да скочи от някоя скала – мърморя немилостиво под нос. Изпивам си виното на една глътка. След като видях Мат, бих могла да изпия още едно.

– Мат е тук – обявява Кейт и се мята на стола. – И има насинено око. Браво на Джеси!

– За мен беше удоволствие, момичета, но имам нужда от малко забавление тази вечер, а не мисля, че ще го получа тук. – Том хвърля отвратен поглед по посока на всички мъже, очевидно хетеросексуални. – Отивам в „Руут Сиксти“. Искате ли да дойдете? – пита с надежда.

– Не! – крещим едновременно двете с Кейт. Това ни разсмива и кара Том да изхвърчи от бара в търсене на забавления.

– Змията говори ли с теб? – пита Кейт, когато спира да се кикоти.

– Опита се. – Готова съм да отида за питиета, когато Том се връща и се изсипва на масата, без да спира да пуфти. Двете с Кейт го гледаме намръщено.

Той овладява дишането си и казва:

– Няма да повярвате кого видях току-що.

– Кого? – пита Кейт, преди дори да имам шанс да отворя устата си.

– Сали – отвръща. Лицето му се разпъва в широка усмивка, той поглежда през рамо, а после и към нас развълнувано. – Сали... носи къса пола и къса блузка: много впита по нея къса пола и много къса блузка. Тя има среща.

– О? – казвам леко изненадана, но не заради дрехите. Изненадана съм, защото тя беше в самоубийствено настроение в четвъртък.

– Какво? Самотната Сали? Скучното момиче Сали от офиса? – пита Кейт.

– Да – потвърждавам. – Том, остави момичето на мира! – Обръщам поглед към чашата си и си спомням, че исках още едно.

– Може да я снимам. – Том танцува към изхода и вади телефона от джоба си.

– Ще взема нещо за пиене. – Изхлузвам се от стола и взимам чантата си. – Същото ли?

– Има ли нужда да питаш? – завърта тя очи и разлюлява празната си чаша към мен.

Пробивам си път към бара и чакам да ми дойде редът, като привличам вниманието на някакъв мускулест мъж с вързана на опашка мазна коса, но пренебрегвам похотливия му поглед и поръчвам питиетата.

– Здравей, може ли да те почерпя?

Оглеждам се и се усмихвам сладко.

– Не, благодаря.

– Хайде, само едно – настоява той и се приближава.

– Не, наистина. Вече поръчах, но благодаря.

Барманът поставя една чаша вино на бара.

– Трябва да отида до избата. Виното свърши – казва и ме оставя на бара с опашатия, който се лигави над мен. Извъртам очи. Не че барманът може да забележи.

– Тогава вероятно бих могъл да те поканя някъде? – Той вече е прекалено близо.

– Имам си приятел – казвам през рамо. Не може да е пропуснал огромния диамант на пръста ми. Отпивам от виното.

– И?

Извръщам се към него.

– И съм обвързана с него – размахвам пръстена и той кима, но не с разбиране. Мисля, че току-що направих нещата още по-интересни за него.

– Той не е тук, нали?

– Не, за твой късмет. Не е – отговарям любезно, отново се обръщам към бара и съм безкрайно облекчена, когато виждам, че барманът се приближава.

Той поставя виното на Кейт на плота и аз му подавам банкнота, като се моля да побърза. Кожата ми настръхва под похотливия поглед на прекалено напомпания мъж до мен, така че отпивам още една дълга глътка от моето вино и се опитвам да го пренебрегна. Вбесявам се напълно, когато барманът дава сигнал, че не може да ми върне. Той отива в края на бара и започва да рови в някакви кутии.

Опашатото влечуго се приближава.

– Ако беше моя, нямаше да те изпускам от поглед.

О, мили Боже!

– Слушай, опитах се да съм учтива. Разкарай се!

– Мисля, че можем да прекараме добре заедно. – Той прокарва пръст по ръката ми.

Подскачам, внезапно съм вбесена на себе си заради това, че показвам тревожност, но в този момент виждам, че барманът се връща. Слава Богу! Той ми подава рестото и аз сграбчвам бързо питието на Кейт, доволна да избягам от тази крастава жаба. Обръщам се по-рязко и посипвам монетите навсякъде.

„Мамка му!“

Оставям обратно чашите на бара, събирам монетите, които мога да достигна, и оставям другите. Не съм толкова отчаяна. Взимам питиетата и тръгвам, но закачвам токчето си и залитам леко.

– Мамка му – проклинам. Сега той ще си реши, че съм ядосана и че съм лесна плячка.

Той отново е пред мен, когато се извъртам.

– Прекалила си с питиетата ли, скъпа?

– Разкарай се! – казвам. Опитвам се да бъда търпелива.

– О, раздразнителна – смее се той, докато аз си прокарвам път покрай него и си мисля колко благодарен би трябвало да е, че Джеси не е тук. Досега да го е съборил по гръб.

Стигам до Кейт и поставям питиетата на масата малко небрежно, като разливам голяма част от тях. Поклащам глава леко и се покатервам на стола, като отново се олюлявам. Кейт се мръщи към мен.

– Обувките – мърморя.

– Добре ли си? – Кейт се накланя напред и изглежда загрижена.

– Да, добре съм – уверявам я. Не съм пияна. Това е само третата ми чаша вино.

– Какъв беше този идиот? – кимва тя в посоката на самопровъзгласилия се жребец, докато отпива от виното си.

– Точно това беше: идиот – казвам кратко. – Както и да е. Ще трябва да ми обясниш някои неща.

– Така ли?

– Да, така. И да не си посмяла да ме отрежеш. Какво става?

Тя глътва още малко вино, като отказва да срещне погледа ми.

– За какво говориш?

Чувствам как ставам малко нетърпелива с приятелката си. Тя никога не би ми позволила да избегна нейните въпроси и аз няма да го направя. Ние споделяме всичко.

– Говоря за теб, Сам и имението.

– Забавление.

– Не! Да не си посмяла!

– Просто се забавлявам, Ава. Какво? Ти да не си от секс полицията?

– Значи няма чувства?

– Не.

– Знаеш ли, ако аз бях на твое място, сега щях да въртя кичур коса. – Отпивам дълга глътка от виното. – Добре, опитай се да ми помогнеш. След като ти отказваш да ми се довериш, аз ще споделя някои неща с теб, защото ценя мнението ти – казвам и се усмихвам сладко.

Тя пренебрегва обвинението ми, а веждите ù се изстрелват нагоре.

– Това звучи сериозно.

– И е. Знаеш за строителя на „Луссо“, онзи, който ме покани на вечеря?

Кейт кимва:

– Да, датчанинът. Красив по един скандинавски начин.

– Микаел. Джеси е спал с жена му. А той се развежда в момента.

– Не! – Кейт се накланя напред.

– Да. И сега е решил да си отмъсти на Джеси и изглежда смята, че аз съм най-добрият начин да го направи. Трябва да се срещна с него и знам, че това няма връзка с работата.

– Мамка му!

– Да. Жена му също се навърта наоколо.

– Какво ще правиш?

Поклащам глава и отпивам още една глътка от виното.

– Не знам, просто не знам какво да правя с тази жена, както и с онази, която се появи на годишнината на имението.

– Коя е тя? – пита и очите ù се разширяват с всяка изминала секунда. Не съм изненадана. Това е доста информация.

– Казва се Корал. Помниш ли гадния мъж от имението в деня, в който влязохме в общата стая?

– О, да. Джеси го размаза. Беше ужасяващо, Ава!

– Това е мъжът ù. Тя помолила Джеси да направят тройка. Влюбила се в него, изоставила мъжа си и сега няма нищо. Иска Джеси. Появи се в „Луссо“ и му звъня по телефона. Не казах на Джеси нито за идването ù, нито за разговора. Аз ù вдигнах. И тя ме предупреди.

– Шибаният Господ! – Кейт се намества назад в стола и аз отново отпивам от виното.

Произнесена на глас, историята звучи нелепо, лудо, нереално.

Виждам как лицето на Кейт светва, когато тя проследява някой, който се приближава зад мен. Няма нужда да се обръщам, за да знам кой е.

– Дами!

Поглеждам нагоре и виждам Сам, ухилен от ухо до ухо. Какво прави тук? Това трябваше да е женска вечер, а Кейт все още не ми е казала какво мисли за моето объркано текущо състояние.

Сам напъхва езика си в ухото на Кейт и аз се нацупвам. Старата Кейт никога не би позволила на мъж да съсипе вечерта ù с приятелки. Надигам виното си, изпивам останалото и гледам през ръба на чашата как Кейт доброволно приема ласките на Сам. Ако утре се опита да ми каже, че това е само забавление, ще възразя, и то сериозно.

– Отивам до тоалетна – уведомявам ги.

– Добре – казва мързеливо Кейт.

Ставам, обръщам се към изхода и понечвам да разтрия слепоочията си, опитвайки да успокоя туптящата си глава. Проправям си път през шумната тълпа, а звуците около мен стихват до приглушен тътен. Главата ми започва да се върти леко. Минавам покрай някаква група от хора и съм на път да припадна, когато съзирам Джеси на няколко метра пред мен на входа на бара.

„Мамка му!“

Замръзвам на място. Знам, че той не би ме оставил дори за няколко часа да се насладя на няколко заслужени чаши вино. Зрението ми може да е замъглено, но е невъзможно да сбъркам чистата ярост, която се разлива по красивото му лице. Не знам защо. Не съм пияна. Изпих само две чаши вино, и то с наслада. Той има проблем с алкохола, не аз.

При тази мисъл отново се олюлявам леко.

Стоим втренчени един в друг няколко мига и тогава той тръгва към мен. Хващам се за някаква маса, защото усещам, че краката ми поддават. Виждам как изражението на лицето му се сменя от ярост до ужас, а това е последното нещо, което виждам, преди да ми причернее и да изпадна в безтегловност.


Двадесет и седма глава

– Джеси, успокой се! Тя пи три чаши вино. Не беше пияна.

Очите ми са заслепени от флуоресцентно осветление и искрящобели стени. Чувствам се, като че съм била ударена по главата с желязна пръчка. Къде съм, по дяволите? Затварям отново очи и протягам ръка да махна косата, която гъделичка бузата ми, но лекият допир до главата ми сякаш пробожда мозъка ми.

– Ава? – чувам. Гласът му е тих, а ръката му стиска моята. – Ава, бебче, отвори очи!

Опитвам се, но е толкова болезнено. Мамка му! Какво ми става? Дали това е най-лошият ми махмурлук? Не си спомням да съм пила много.

– Някой ще ми каже ли какво става, мамка му! – реве той.

Отварям очи отново и оглеждам непознатото обкръжение. Единственото познато нещо е този гневен глас и той ми носи успокоение, но, Боже, буквално опустошава чувствителния ми мозък. Протягам ръка към главата си.

– Ава, бебче?

Присвивам очи в опит да се съсредоточа и срещам чифт зелени, изпълнени с тъга очи. Топлата му длан, която гали главата ми, ме кара да простена. Болезнено е.

– Здрасти! – проскърцвам. Гърлото ми е възпалено и сухо.

– О, благодаря на шибания Бог! – Той покрива лицето ми с целувки, но аз го избутвам. Не мога да дишам.

– Ава, пиленце. Добре ли си?

Проследявам другия познат глас и откривам Сам, който се е надвесил над мен. Изглежда много по-сериозен, отколкото съм го виждала някога. Какво става?

– Изглежда ли ти добре? – вика Джеси в лицето на Сам. – За Бога!

– Успокой се!

Познавам и този глас. Обхождам с поглед стаята и намирам Кейт да седи в стол срещу мен.

– Къде съм? – питам с пресъхнало гърло. Имам нужда от вода.

– В болница си, бебче. – Той гали лицето ми и отново целува челото ми.