– Ава – шепти Кейт и леко чука по вратата. – Джеси е в кабинета си с Джон. Сам ще отвори портите.

Отварям вратата и се поглеждам в огледалото. Кейт ме издърпва от кабинката и ме повежда към вратата. Изглеждам ужасно.

– Чакай, трябва ми малко вода – казвам, освобождавам се от Кейт и се приближавам към мивката, като се навеждам да напръскам лицето си и да изплакна устата си.

– Ето! Вземи си дъвка – Кейт ми бута парче в устата.

Замислям се за достойнствата на алкохола. Щях ли да предпочета да го бях намерила пиян? Да, несъмнено бих предпочела това, отколкото да видя как го бият. Той наистина има склонност към самоунищожение. Тъгата се превръща в гняв и аз си припомням реакцията му на няколкото натъртвания по задника ми от пътуването ми с Марго и физиономията му, когато забеляза синините на ръката ми, след като бях налетяла на господин Плешивко: тогава той не беше на себе си.

Преди да имам шанс да заявя намеренията си да отида при Джеси и да поискам някои отговори, той идва тромаво в тоалетните, обхванат от сляпа паника. Забелязвам, че очите му са се изяснили, когато поглежда към мен, гърдите му са мокри, а тъмнорусата му коса е потъмняла от пот. Усещам как Кейт прехвърля поглед помежду ни, докато преценява ситуацията.

Той тръгва към мен и аз не се опитвам да го спра да направи нещо, което знам, че ще направи. Той се навежда надолу, взима ме на ръце, излиза от тоалетната и се запътва към кабинета. Гледа право напред и върви целенасочено през лятната стая под внимателните погледи на някои от членовете, които все още се въртят наоколо, за да видят представлението докрай. Долавям шепот и виждам как ни сочат. Сълзите ми започват да се стичат по бузите. Аз съм в пълна агония, гади ми се и имам чувството, че сърцето ми е срязано през средата.

Той изритва вратата на кабинета, затваря, отива право към дивана и леко потрепва, когато се навежда. Стомахът ми се обръща. Ръцете му ме обгръщат и главата му се притиска към врата ми. Той мълчаливо ме държи плътно до себе си, докато аз се опитвам да овладея треперенето, което обхваща цялото ми тяло. Но това е битка, която не мога да спечеля. Моят красив мъж има сериозни проблеми и точно когато решавам, че съм научила всичко за него, получавам ново болезнено прозрение. Не го познавам ни най-малко и определено не го разбирам.

– Моля те, не плачи – достига до звънтящите ми уши заглушеният му глас. – Това ме убива.

– Защо? – питам. Това е единственото нещо, което мога да кажа. Това е всичко, което искам да знам. Защо си причинява това?

– Обещах ти, че няма да пия.

Какво?

Предпочел е да го набият, вместо да пие, защото ми е обещал.

– Искаше ли да пиеш?

– Исках да спра.

– Погледни ме! – заповядвам, но той не се опитва да повдигне главата си. – По дяволите, Джеси, погледни ме! – Извивам се, хващам главата на Джеси и я повдигам, но той съска от болка и аз спирам незабавно. – Три – казвам спокойно, без да знам какво друго да направя. Усещам как се стяга под мен, но все още не ме поглежда. – Две.

– Какво ще стане на нула? – пита той тихо.

– Ще си тръгна – казвам спокойно.

Главата му отхвърча нагоре и аз проплаквам при вида му: зелените му очи са замъглени и изпълнени с болка, а брадичката му трепери. Той е вперил в мен поглед, изпълнен с безмълвна молба.

– Моля те, недей!

И последната капчица сила, която ме крепи, се изпарява в този момент. Обхващам лицето му с ръце и полагам устни върху неговите, но това не е достатъчно. Нетърпеливо сменям позицията си, така че да седна в скута му. След това го придърпвам, колкото е възможно по-близо до себе си, без да му причиня болка.

– Кажи ми какво искаше да спреш!

– Да те наранявам.

– Не разбирам. – Не разбира ли, че това ме наранява? – Бих предпочела да пиеш.

– Не би – казва той с лек смях, който ме кара да потръпна.

Изтеглям се назад и търся очите му.

– Бих предпочела да те видя, след като си изпил половин спиртна фабрика, но не и това.

Той засрамено отпуска глава.

– Довери ми се, Ава, не би.

– Да ти се доверя? Джеси, чувствам се предадена. – Не искам да мисля какво ще направя на Сара, когато я докопам. Тя маркира моя невротичен Бог и колкото повече мисля за това, толкова по-бясна ставам.

Повдигам се от скута му и го избутвам настрани, когато се опитва да ме сграбчи.

– Не си тръгвам – казвам прекалено сурово. Паниката на лицето му се засилва още повече. Започвам да крача из кабинета, като почуквам с пръст по предните си зъби под настоятелния поглед на моя все така предизвикателен мъж. Боже, аз го заплаших с колана вечерта на откриването на „Луссо“.

Сядам на дивана срещу него и отпускам глава в ръцете си. Чувам как многократно си поема въздух, все едно иска да каже нещо. Издишвам уморено и разтривам слепоочията си.

– Има ли още нещо, което трябва да знам?

– Какво например? – пита той предпазливо. Не съм доволна. А и откъде бих могла да знам? Той направо ме изуми с имението, с пиенето, а сега и с това.

– Не знам, ти ми кажи! – повдигам ръце раздразнено. Отчаяно искам да го успокоя. Усилието да стоя далеч от него е не по-малко болезнено от това да видя как го бият. – Защо да предпочета това пред пияния Джеси?

Той се накланя напред внимателно със стисната челюст, подпира лакти върху коленете си и разтрива слепоочията си замислено.

– Пиенето и сексът за мен вървят ръка за ръка.

– Какво значи това? – питам. Гласът ми е висок и остър.

– Ава, наследих имението, когато бях на двадесет и една. Можеш ли да си представиш един млад мъж да получи това място и цял куп от готови да му се отдадат жени? – казва. Той изглежда засрамен.

Умът ми започва да препуска. О, представям си го много добре. Не е за чудене, че жените са били готови да му се отдадат. Те все още са.

– Значи си пил и си чукал?

Той въздиша.

– Да, както казах, пиенето и сексът вървят ръка за ръка. Но всичко това е минало. – Той сяда по-напред и потрепва. – Сега съм само твой.

Протяга се през голямата маса между нас, но аз се облягам назад. Ръката му остава във въздуха и той поглежда към пода. Аз все още не разбирам и това не обяснява защо той е приел Сара до го бие.

– Значи не пи, защото щеше да поискаш да правиш секс? – Челото ми сигурно изглежда като пътна карта, защото мислите ми са истински объркани.

– Не се доверявам на себе си, когато пия, Ава.

– Смяташ, че ще скочиш на най-близката жена ли?

Той се смее нервно и прокарва ръце през косата си.

– Не мисля. Не бих могъл да ти причиня това.

– Не мислиш? – изненадана съм.

– Това не е риск, който бих искал да поема, Ава. Пия твърде много и губя контрол, а жените ми се хвърлят с желание. Виждала си го – усмихва ми се засрамено той.

Подсмихвам се.

– Не изглеждаше способен на нищо миналия петък.

– Да, това не е моето нормално пиянство, Ава. Бях решил да се докарам до безсъзнание.

– Значи обикновено поддържаш кротко ниво на пиянство, а след това правиш много секс с много благосклонни жени? – Мисля, че проумях това. – Никога ли не си пил, когато си спал с мен?

Той става и обикаля масата, така че да може да коленичи пред мен и да отпусне ръцете си върху бедрата ми. Поглежда ме право в очите.

– Не, Ава. Никога не съм бил под влиянието на алкохол, когато съм бил с теб. Нямам нужда от него. Алкохолът блокира някои неща у мен, кара ме да забравя колко празен беше животът ми. Не ми пукаше за нито една от жените, с които съм спал. За нито една. И тогава се появи ти и всичко се промени напълно. Ти ме върна към живот, Ава. Не искам да се докосвам до алкохола, защото ако започна, може да не успея да спра, а аз не искам да изпусна нито един миг с теб.

Сълзите започват отново да текат от очите ми при неговото признание.

– Правил ли си сънлив секс с някоя друга? – изричам и задържам дъха си. От всички неща, които можех да го попитам, питам това?

Той въздиша тежко.

– Не.

Присвивам очи.

– Ами вразумяващо чукане?

– Ава, не! Никога не ми е пукало достатъчно, нито пък ми се е искало да начукам на някоя някакъв разум. – Той стиска бедрата ми. – Ти си единствена.

Отблъсквам ръцете му и се изправям, като го оставям клекнал до дивана. Изглежда изгубен.

– Значи казваш, че ако в четвъртък беше пил водка, щях да те намеря да чукаш Сара, а не просто да си говориш мило с нея, докато тя седи на бюрото ти?

Той става и ме заобикаля, хваща хълбоците ми, за да ме обездвижи, и се навежда надолу, за да изравни погледа си с моя.

– Не! Не ставай глупава!

– Не съм глупава – нападам. – Достатъчно лошо е да се тревожа, че пиеш. Не знам дали мога да понеса и допълнителната тревога, че когато си пиян, искаш да чукаш други жени – крещя, но не мога да се сдържа.

Той се отдръпва.

– Би ли внимавала за шибания език? Не ме кара да искам да чукам други жени. Просто ме кара да искам да чукам.

– Тоест, когато пиеш, за да съм сигурна, най-добре е да съм наблизо, така ли?

– Няма да пия. Кога ще започнеш да ме слушаш, жено? – крещи той. – Нямам нужда от алкохол. – Той ме пуска рязко и се отправя към прозореца, а после се връща отново и се вглежда в мен. – Имам нужда от теб.

И ето ни пак там. Первам пръста му от лицето си.

– Имаш нужда от мен, за да замениш пиенето и чукането – отсичам. Иде ми да ревна. Всичко, от което се нуждае той, е да изостави живота, който би го убил, ако продължи да го живее още дълго. Аз съм неговото бягство от сигурна преждевременна смърт от алкохолно отравяне. Мисля, че ще повърна отново. Той наистина се бои да не го напусна, но това няма нищо общо с любовта му към мен, а по-скоро със страха му, че може да се върне към празния живот. – Ти ме манипулираш.

– Не те манипулирам – отрича. Изглежда обиден.

– Напротив, правиш го. Със секс. Вразумяващо чукане, напомнящо чукане... Всичко това е манипулация. Аз имам нужда от теб, а ти използваш това срещу мен.

– Не! – крещи той и помита горния рафт на шкафа с алкохол. Счупва десетки бутилки с алкохол и чаши, а звукът на стъкло гърми около нас.

Отскачам назад, но той ме следва плътно и сграбчва горната част на ръцете ми.

– Имам необходимост да се нуждаеш от мен, Ава. Не мога да го кажа по-просто. Колко пъти трябва да ти го повтарям? Докато ти се нуждаеш от мен, аз ще се грижа за себе си. Просто е.

– И как боят с камшик се вписва в грижата за себе си? – крещя в лицето му.

Той ме пуска и започва да си скубе косата.

– Нямам никаква представа.

Вдигам безпомощно поглед нагоре. Това е безнадеждно.

– Аз наистина имам нужда от теб, но не така.

Той хваща ръцете ми.

– Погледни ме! – заповядва рязко. Отпускам главата си, така че да изравня погледа си с неговия. – Кажи ми какво чувстваш към мен? Знам какво чувствам аз към теб. Да, имал съм много жени, но с тях съм правил само секс. Безсмислен секс. Без чувство. Ава, имам нужда от теб.

Поглеждам към моя красив, разтревожен, невротичен мошеник, който ме гледа право в очите, и ми иде да се разпищя и да удрям главата му в стената, докато не му начукам някакъв разум по общоприетия начин.

– Как така имаш нужда от мен, след като те карам да си причиняваш това? – питам уморено. – Ти си по-себеразрушителен сега, отколкото си бил, преди да ме срещнеш. Аз те карам да се нуждаеш от алкохол. Превръщам те в неразумен, побъркан мъж и със сигурност вече не съм стабилна. Не виждаш ли какво си причиняваме?

– Ава – започва. Тонът му е предупредителен. Той знае накъде вървя. – Недей!

– И искам да знаеш, че не мога да понасям мисълта, че си спал с толкова много жени. – Искам той да знае това. И тогава ми хрумва най-ужасната мисъл.

Въздишам.

– Когато изчезна за четири дни... – дори не мога да довърша. Сърцето ми подскача в гърлото и се взривява.

Очите му се разширяват, когато осъзнава до какво заключение съм стигнала. Устата му се свива, а скулите започват да играят.

– Те. Не. Означават. Нищо. Обичам те. Имам нужда от теб.

– О, Боже! – възкликвам. Падам на колене. Той не го отрича. – Чукал си други жени. – Притискам длани към лицето си в момента, в който сълзите ми потичат отново, усещайки как в душата ми зейва една огромна дупка.

Той се присъединява към мен на пода, стиска ръцете ми и ме разтърсва.

– Ава, чуй ме! Те не означават нищо. Бях влюбен в теб. Знаех, че ще те засегна. Не бих могъл да те нараня.

– Казваш, че не си могъл да ми причиниш това. Забрави да добавиш отново. Трябваше да кажеш, че не би могъл да ме нараниш отново.

– Не исках да те нараня – шепне той.

Откривам съкрушеното си лице.

– И за да не ме нараниш, реши да чукаш други жени? – Стомахът ми се обръща. Не мога да дишам. – Колко?