– Ава, моля те, недей! Мразя се.

– Аз също те мразя – крещя, а раменете ми се тресат, докато аз хлипам безутешно. – Как можа?

– Ава, защо не ме слушаш?

– Слушам те и не харесвам това, което чувам. – Скачам на крака, но той ме хваща за кръста и не ми позволява да се отдалеча.

Отпуска челото си на корема ми и през насълзените си очи виждам как и неговите рамене започват да се тресат.

– Съжалявам. Обичам те. Моля те, умолявам те, не ме напускай! Омъжи се за мен!

– Какво? – крещя. Ние още не сме обсъдили настоящия проблем, а аз вече съм на ръба на нервен срив. Това е смъртоносен удар. – Не мога да се омъжа за човек, когото не разбирам – произнасям думите тихо, като се мъча да потисна повдигането. Усещам как той клюмва и рязко си поема дъх. Виждам жестоките белези и стичащата се кръв по гърба му. Отново започва да ми се гади. – Мислех, че ти нося спокойствие – продължавам. Гласът ми трепери. – Ти ме унищожи за пореден път, Джеси.

– Ава, моля те. Бях съсипан. Загубих контрол. Мислех, че така мога да те забравя.

– Като се напиваш и чукаш други жени ли?

– Не знаех какво да правя – казва той тихо.

– Можеше да поговориш с мен.

– Ава, ти отново щеше да избягаш.

– Всички извинения, които ми поднесе, са били, защото съвестта ти те гризе. Не защото си бил пиян или заради имението. А заради това, че си ми изневерявал. Ти каза, че не си го правил откакто си с мен. Излъгал си ме. Всеки път, когато реша, че сме напреднали малко, се натъквам на неочаквани подробности. Не мога да понасям това повече. Не знам кой си ти, Джеси.

– Ава, ти ме познаваш – отвръща и поглежда към мен с умолителен поглед. – Прецаках всичко. Прецаках всичко, но никой не ме познава по-добре от теб. Никой.

– Забравяш Сара. Изглежда тя те познава прекалено добре – казвам с напълно лишен от емоция тон. – Защо?

Той се срива върху петите си и отпуска глава надолу.

– Аз те предадох. Исках да пия, но ти бях обещал, че няма да го направя. Знаех какво ще стане, ако го направя.

Потръпвам при неговото признание.

– И реши, че е по-добре да те набият?

– Да.

Стомахът ми се качва в гърлото, където вече е сърцето ми.

– Не разбирам.

Главата му остава сведена надолу.

– Ава, ти знаеш, че животът ми е бил много шарен – казва, а гласът му е тих. Той е засрамен. – Разбивал съм семейства, отнасял съм се към жените като с предмети и съм взимал неща, които не са мои. Съсипал съм толкова много хора, че чувствам това като наказание. Намерих своето малко късче от рая, но сега изглежда всеки е готов да се отклони от пътя си, за да ми го вземе.

Буцата в гърлото ми става по-голяма.

– Ти си единственият, който може да съсипе всичко. Само ти. С пиенето си, с това, че си властен маниак, с това, че чукаш други жени. Ти!

– Бих могъл да загърбя всичко това. Не мога да повярвам, че си моя, Ава. Ужасен съм, че някой ще те отнеме от мен.

– И затова караш жената, която ненавиждам, жената, която иска да те отнеме от мен, да те нашиба?

Той ме поглежда намръщено.

– Сара не иска да ме отнеме от теб.

Поклащам глава от безсилие.

– Напротив, Джеси, иска. Това, което си причиняваш, е истинска агония за мен. Ти наказваш мен, не себе си – казвам. Отчаяно искам той да разбере това. – Въпреки всичките гадости, които не спираш да сипеш върху мен, аз те обичам, но не мога да те гледам да си причиняваш това.

– Не ме изоставяй – моли той и ме сграбчва за ръцете. – Ще умра, ако те загубя, Ава.

– Не казвай това! – крещя по него. – Водим откачен разговор.

Той ме дърпа надолу да коленича.

– Не е откачен. Онзи кошмар, който сънувах, когато изчезна, просто ей така изчезна, ми даде представа какъв ще бъде животът ми без теб. Ава, това ще ме убие.

Безбройните извинения в съня му вече имат смисъл.

– Ако те напусна, това ще бъде, защото повече не бих могла да понеса да гледам как се нараняваш.

– Никога не би могла да разбереш колко много те обичам. – Той се пресяга към лицето ми, но аз се отдръпвам. Това изявление ме кара да побеснея. – Нека те докосна! – заповядва той и се опитва да ме сграбчи. Той изглежда паникьосан и обезумял и това ме разкъсва.

– Разбирам, Джеси, защото аз се чувствам по същия начин! – крещя му. – Въпреки че ти ме съсипа напълно, аз все още те обичам, мамка му, и се мразя за това. Така че не ми казвай, че не разбирам.

– Не е възможно. – Той сграбчва горната част на ръцете ми и ме дърпа напред със съскане. – Това просто не е възможно – настоява. Гласът му е суров. Той наистина не ми вярва.

Позволявам му да ме притегли към гърдите си и да ме стисне силно, но не мога дори да обвия ръце около него. Изтощена съм емоционално и съм напълно неподвижна. Силният ми, властен плейбой се е превърнал в уплашена и отчаяна душа. Искам си моя страстен Джеси.

– Ще отида да потърся нещо, с което да изчистя раните ти – казвам. Преборвам се със стегнатата му прегръдка. – Джеси, трябва да те почистя.

– Не излизай заради мен!

Освобождавам се и се изправям.

– Казах, че няма да те напусна. Бях сериозна. – Излизам от кабинета и го оставям да коленичи напълно замаян.

Нямам намерение да търся нищо, с което да почистя раните му. Това изобщо няма да помогне. Има само един начин, по който мога да го накарам да разбере, че знам как се чувства. И щом се налага, ще го направя.


Тридесет и първа глава

Бързо преминавам покрай тоалетните, препълнения бар и ресторанта. Няма да мине много време, преди да тръгне да ме търси, така че трябва да съм бърза.

Стигам фоайето и се качвам по стълбите, като взимам две наведнъж, обикалям площадката и пренебрегвам злобните погледи на жените.

И тогава я виждам.

Тя говори с няколко други жени, без съмнение за събитията от последния час. Все още е издокарана в кожения костюм и камшикът все още е в ръката ù. Приближавам се, спирам зад нея и другите жени замлъкват веднага. Очевидно любопитна какво е довело до този рязък край на разговора, тя се обръща с лице към мен. Изражението ù е надменно, примесено с болно удоволствие. Кръвта ми кипва още повече, когато тя застава отпуснато пред мен и започва да върти камшика в ръката си.

– Ти си ми изпратила съобщението от телефона на Джон – обвинявам я спокойно.

Тя почти се усмихва.

– Не знам за какво говориш.

– Разбира се, че не знаеш – поклащам глава невярващо. – Също така ти си ме пуснала да вляза в деня, в който открих общата стая.

– И защо бих направила това? – пита тя наперено.

– Защото го искаш – отвръщам. Гласът ми е изненадващо спокоен, като се има предвид, че се чувствам способна на убийство и че се треса. Погледите на другите жени прогарят кожата ми и аз ги оглеждам внимателно. – Всички вие го искате.

Никоя от тях не казва и дума. Те просто стоят там, наблюдават ме и вероятно очакват следващия ми ход.

Сара обаче не може да сдържи устата си:

– Не, момиченце, ние вече сме го имали.

Удрям.

Юмрукът ми се свива, полита и се спира в напомпаното ù с ботокс лице. Тя залита, губи равновесие на високите си токове и пада на задника си. Аз не спирам. Хващам косата ù по най-неподобаващия за възпитана дама начин и я изтеглям нагоре, блъскам я в стената и я хващам за гърлото. Изненадани възгласи изпълват площадката, после настава тишина, а единственият звук, който се чува, е дишането на Сара.

– Докосни го само още веднъж, независимо дали той го иска, или не, и аз няма да спра, докато не потроша всичките ти кости. Разбра ли ме?

Тя се опулва. Чувствам как трепери под ръката ми.

– Разбра ли ме? – крещя думите в лицето ù. Изгубила съм контрол.

– Да – цвърчи тя тихичко и започва да се извива в здравата ми хватка. Спряла съм ù въздуха.

Пускам я и тя се срива на пода в кожена купчина, диша тежко и се хваща за врата. Аз треперя от гняв, но се обръщам да огледам зашеметените физиономии на многото присъстващи, които изумено мълчат. Няма нужда да казвам нищо повече. Бях съвсем ясна със Сара и всички останали видяха на какво съм способна. Обръщам се и продължавам по пътя си, като треперя неконтролируемо и дишам тежко. Достигам до основата на стълбите към общата стая и се поколебавам за няколко секунди, но си спомням думите на Джеси и побягвам нагоре, подкрепена единствено от адреналина и решителността, които препускат по вените ми.

Влизам в слабо осветената стая, пренебрегвам няколко сцени, които се разиграват пред мен, и се опитвам да се абстрахирам от еротичната музика, която достига до слуха ми. Не съм тук, за да се възбуждам. Насочвам се вдясно и се оказвам на мястото, на което искам да бъда.

Двама мъже говорят тихо, докато някаква жена облича бельото си. В момента, в който се приближавам, те се обръщат към мен, а разговорът секва напълно, когато съм до тях. Един от мъжете ме поглежда предпазливо, а другият ми хвърля одобрителен поглед и устните му се разтягат в мрачна усмивка. Събувам обувките си, издърпвам тениската през главата си, хвърлям я на пода и разкопчавам дънките си.

– Ела да поиграем, сладурче – казва провлачено един от мъжете и тръгва към мен.

– Стив, остави я – предупреждава другият. Определено знае коя съм. Хвърлям му мръсен поглед и той поклаща глава.

– Тя иска да играе, нали, сладурче? – Тъмните му очи блестят към мен.

– Това е момичето на Джеси, Стив. Не си струва – опитва се да го убеди приятелят му, но Стив явно е взел решение и не иска да му се казва какво да прави, което ме устройва напълно.

– Всичко е позволено при секса в имението – остроумничи Стив и се ухилва. – Какво мога да ти предложа, сладурче?

– Сериозно, Стив, тя е важна за него.

– Тя е важна, така ли? Сега ще бъде важна и за мен. Уорд никога не е отказвал да дели.

Думите му предизвикват гадене в стомаха ми и към гърлото ми потича жлъчка. Виждам как другият мъж хваща ръката на жената и я издърпва с предупредителен поглед. Този Стив е нахален и самоуверен, но не по привлекателен начин. Не че има значение. Не планирам да се целувам с него.

Отивам до стойката на стената и избирам най-страшно изглеждащия камшик, който мога да намеря, а след това се обръщам и му го подавам със спокойни ръце. И най-малката съпротива би ме разколебала, но това е единственият начин да покажа на Джеси колко откачено е поведението му. Лицето на мъжа се разтяга в широка усмивка, когато приема камшика и прокарва очи по полуголото ми тяло. Свалям дънките, отивам към висящата златиста рамка и вдигам ръце над главата си.

– Без докосване, само удари. Силни – отсичам. Тонът ми е решителен. Аз съм категорична. Не се страхувам и нямам колебания.

– Силни? – пита той.

– Много силни.

– Ами сутиенът ти? – пита и се вглежда в гърдите ми.

– Сутиенът остава.

– Добре тогава – кимва и бавно приближава към мен, като пъха дръжката на камшика в задния си джоб, после идва до мен и стяга ръцете ми с белезниците на рамката.

– Стив, най-добре да спреш – обажда се друг глас.

– Не се бъркайте! – отсичам.

– Чу я, тя го иска. – Стив поглежда към мен с премрежен поглед, изпълнен с похот, след което започва да ме обикаля отзад.

Сърцето ми започва да думка тежко в гърдите и аз затварям очи, като си повтарям думите на Джеси отново и отново:

„Това не е възможно. Това не е възможно. Това не е възможно.“

Изчиствам съзнанието си от всичко, освен от тези думи, музиката притихва и аз се подготвям за собственото си наказание – наказание за това, че съм превърнала Джеси в отчаяно подобие на мъж, че съм го принудила да се нуждае от алкохол, че съм го довела до невротично състояние... и съм го накарала да си причини това.

Чувам го, преди да го усетя. Бърз, рязък удар прорязва въздуха и камшикът жили гърба ми. Изкрещявам.

„По дяволите!“

Ударът праща остра и продължителна болка по цялото ми тяло и краката ми омекват. Държа очите си затворени. И в този момент ми хрумва, че не се разбрахме за броя на ударите. Задържам дъха си и стискам зъби, когато вторият удар се стоварва на гърба ми. Мислено се моля да не извикам и да изтърпя боя.

Стягам се в очакване на следващия удар и когато той идва, отпускам тялото си и увисвам безпомощно на рамката. Завися изцяло от милостта на този непознат. Четвъртият, петият и шестият удар идват през равни интервали, аз вече знам кога да очаквам следващия и съм напълно отдалечена от ставащото. Нямам представа какво има около мен, чувам музиката като че от огромно разстояние, а гласовете около мен стихват. Единственото нещо, за което имам сетива, е времето между всеки удар и плющенето във въздуха, преди кожата да достигне до плътта ми. Навярно губя съзнание. Не съм сигурна. Вече дори не се стягам.