Още един удар се впива в мен, аз потрепвам, гърбът ми се извива, а главата ми увисва назад.

– Неееееее!

Този рев, който познавам толкова добре, ме връща в настоящето, в момента, в който поредният удар изплющява по гърба ми. Изпъвам се изненадана и металните белезници тропват силно над главата ми. Не мога да отворя очите си. Главата ми е тежка, тялото ми е безжизнено, а до ръцете ми не достига никаква кръв.

– Исусе! Ава, не! – Гласът му е висок, но пречупен. Тялото ми започва да трепери леко и аз усещам ръцете му около себе си. – Джон, освободи ръцете ù. О, Боже, не, не, не, не, не!

– Копеле!

– Джон, по дяволите, свали я долу! Ава! – Той звучи ужасен. Сграбчва ме и започва да ме гали. Усещам как някакви огромни ръце правят нещо несръчно с моите. Имам чувството, че това продължава вечно, но вероятно са минали само няколко секунди, преди тялото ми да падне като олово. Аз увисвам в ръцете му. – Ава? О, Боже, моля те! Ава? – Някак отдалеч долавям, че ме местят.

И тогава усещам болката.

„О, мили Боже!“

Имам чувството, че плътта ми гори, а болката се разнася по всяко едно нервно окончание по гърба и по задника ми. Той ме носи нанякъде, а аз дори не мога да говоря, за да му кажа да спре. Никога не съм изпитвала подобна болка.

– Не го пускай да си иде! – чувам. Гласът на Джеси е приглушен, но аз знам за кого говори и през мъглата в ума ми осъзнавам, че вероятно съм осъдила Стив на смърт.

Трябва да спра това. Аз го помолих да ме нашиба, въпреки че в момента се чудя защо го направих. Наистина съм напълно луда. И в този момент си спомням какво ме доведе дотук. Той може би няма да е толкова нетърпелив да си причинява това, ако знае, че ще последвам примера му.

Откачената ми страна и разумната ми страна спорят в главата ми, но аз чувам оглушителните стъпки на Джеси и смаяните ахвания, докато ме носи през имението.

– Какво става по дяволите! – Шокираният глас на Кейт е далечен. – Джеси?

Той не отговаря. Всичко, което чувам, е ниското боботене на Джон някъде в далечината в бъркотията, която съм причинила. Не ми пука. Някаква врата се затръшва и няколко мига по-късно усещам как диванът потъва под него, когато той ляга с мен в прегръдките си.

– Глупаво, глупаво момиче – хлипа той с дрезгав глас. Усещам как заравя глава във врата ми, вдишва аромата на косата ми и гали като обезумял главата ми. – Откачено, глупаво момиче.

Насилвам очите си да се отворят и гледам празно в гърдите му. Толкова много ме боли, но не изпитвам никакво желание да помръдна или да дам глас на своето неудобство. Чувствам се успокоена, все едно се нося някъде отстрани и наблюдавам тази шокираща сцена отдалеч. А ако опитът ми да накарам Джеси да ме разбере се провали? А ако той отново накаже себе си? Не мога да понеса всичко това още веднъж и не само защото изпитвам пълна агония. Не бих могла да понеса да видя коленичилия Джеси да приема удари от Сара или от когото и да е другиго, ако трябва да сме точни. Не че някога ще мога да забравя тази картина и ще я изтрия от ума си. Тя ще бъде запечатана там завинаги.

Не знам колко дълго седим в тишина, аз – взираща се в далечината и напълно отчуждена от ставащото, и Джеси – плачещ, заровил лице в косата ми. Имам чувството, че минават часове, може би повече. Загубила съм всякаква представа за времето и за действителността.

На вратата се чука.

– Какво? – казва. Гласът на Джеси е накъсан и нисък и той подсмърча няколко пъти.

Вратата се отваря, но аз не знам кой е. Очите ми се реят в пространството толкова дълго, че вече ми се струва, че не са в орбитите си. Някой се приближава и оставя нещо на масата пред нас, но който и да е, не говори и напуска мълчаливо, а вратата на кабинета се затваря почти безшумно.

Джеси помръдва леко под мен, аз вдишвам рязко и болезнено и той замира.

– О, Боже! – звучи отчаяно. – Бебче, трябва да те преместя, трябва да видя гърба ти.

Поклащам глава леко и притискам лице в голите му гърди. Ще боли ужасно, когато ме премести. Искам да отложа момента колкото е възможно по-дълго. Собственият му гръб е кървава каша, но той лежи на него заради мен. Вероятно изпитва доста сериозна болка.

Въздиша и отпуска брадичката си върху главата ми.

– Защо? – грачи той и целува главата ми. – Не разбирам.

Ако можех да говоря, бих го запитала същото.

– Ава, трябва да прегледам гърба ти. – Той отново се раздвижва и болката ме прерязва, но аз стисвам очи и му позволявам да седне, като се настанявам в скута му.

Гравитацията ме удря в стомаха и внезапно усещам гадене, стомахът ми се свива, а тялото ми трепери, което само усилва болката още повече. Прегъвам се надве в скута му.

– Боже, Ава! – възкликва. Полага ръка на гърба ми в инстинктивен опит да ме успокои. Горещият допир ме разтърсва, аз изкрещявам и в този момент стомахът ми решава, че, да, има още нещо, което би могъл да върне. Повръщам по целия под.

– Мамка му! Ава, съжалявам. О, по дяволите! – Той издърпва косата от лицето ми и внимателно се опитва да ме хване по-здраво. – Мамка му! Мамка му, Ава, какво си направила? – стене. Гласът му ми подсказва, че гърбът ми сигурно изглежда по-лошо, отколкото го чувствам. Отчаяно се опитвам да овладея повдигането и да намаля болката. – Сега ще те преместя, ясно? – Той ме хваща под мишниците и става. Аз пищя. – Не мога да те повдигна, без да те докосвам – казва. Мърмори няколко проклятия и се опитва да ме пренесе на другия диван, без да докосва гърба ми.

Краката ми все още са меки и нестабилни. Никога не съм си представяла това.

– Легни по корем! – Той ме пуска на дивана по корем, а аз слагам ръцете под главата си като възглавница. – Ава, не мога да повярвам, че направи това. – Той коленичи до дивана и повдига стъклена купа с вода и бутилка с лилава течност. Изсипва течността във водата, взима памук и къса малко парче, след което го потапя в течността и го изстисква леко. – Това ще щипе, скъпа, но ще бъда нежен. – Той се появява в моето зрително поле и аз повдигам очи с известно усилие, за да срещна неговите, които са като зелени езера на страданието.

Взирам се невиждащо в него, мускулите ми отказват да работят.

Той свежда устни към моите и ме целува нежно. Това е първият път, в който не се налага да се боря с реакцията на тялото си към неговия допир. Той поклаща глава, оглежда гърба ми и рязко си поема дъх. Внимателно откопчава сутиена ми и го оставя да се разтвори настрани. Мекият памучен тампон се плъзга по кожата ми и аз имам чувството, че е бодлива тел. Проплаквам.

– Съжалявам – казва той. – Много съжалявам.

Извръщам лице към ръцете си и стискам зъби. Джеси се опитва да промие раните ми, като често сменя тампона, топи го в топлата течност за всяко болезнено намазване и псува при всяко мое потрепване.

Когато чувам как избутва купата по масата, облекчено изпускам дъха си. Извръщам лице назад и виждам, че първоначално лилавата течност сега вече е червена и в нея плуват използвани памучни тампони. Той се надига, взима бутилка вода и отново кляка пред мен.

– Можеш ли да седнеш?

Кимвам и започвам болезнения процес по надигането до седнала позиция на дивана, а Джеси проклина и пърха около мен. Сутиенът ми пада в скута ми и аз вяло се опитвам да го върна.

– Остави го! – Той притегля ръцете ми и ми подава водата. – Отвори уста! – Лишена от мисъл, приемам двете хапчета, които слага на езика ми. – Пий!

Бутилката е като къс олово в ръката ми, когато я повдигам към устата си. Той вероятно вижда, че се мъча, защото поставя пръсти в основата ù, за да ме облекчи, и аз с удоволствие изливам ледената вода в пресъхналата си уста. Джеси отива до бюрото си, взима ключовете и телефона си и ги пъха в различни джобове, след което навлича тениската си и се връща при мен.

Той взима дрехите ми от облегалката на дивана и кляка пред мен.

– Ще те прибера у дома – казва, отваря дънките при краката ми и ме потупва по глезена, а после ми помага да ги вдигна.

После мести поглед от тениската към голите ми гърди и се намръщва леко. Мисълта, че нещо може да докосва кожата ми, ми причинява гадене, но няма как да изляза оттук и да вляза в „Луссо“ гола от кръста нагоре.

– Може ли да опитаме? – Той издърпва висящия сутиен от ръцете ми, след което разпъва деколтето на тениската и я надява през главата ми.

Започвам да повдигам ръце, за да улесня Джеси, но сълзите потичат от очите ми в момента, в който правя това усилие. Клатя глава като луда. Боли твърде много.

– Ава, не знам какво да правя – изрича. Звучи отчаяно, но отдалечава дрехата от тялото ми. – Моля те, не плачи! – казва и целува челото ми, а сълзите продължават да се стичат по лицето ми. – О, по дяволите! – Той изсулва тениската от главата ми и я мята на дивана. – Ела тук! – казва, навежда се, пъха ръка под дупето ми и ме повдига с една ръка. – Обвий крака около кръста ми и сложи ръце на врата ми! Внимавай! – Правя бавно и внимателно каквото ми казва. – Добре ли си? – пита.

Кимвам и скръствам крака на гърба му, а той издърпва косата ми и поставя ръка на врата ми, като ме държи здраво, но без да ми причинява повече болка. Гърдите ми са притиснати към неговите, гърбът ми е напълно изложен, но изобщо не ми пука. Той се отправя към вратата и пуска врата ми, за да отвори, а след това отново го обхваща с ръка.

– Добре ли си, бебче? – пита, докато върви по коридора към лятната стая. Кимвам във врата му, но съм много далеч от добре. Чувствам се така, все едно съм била на слънце, а кожата ми е изгоряла напълно и е оголила плътта ми. – Джон! – крещи Джеси. Чувам множество ахвания, които звучат много по-шокирани, отколкото бяха на влизане.

– Как е момичето? – чувам наблизо ниския глас на Джон.

– Как ти изглежда, по дяволите? Вземи един чаршаф от склада.

– Ава? – измъченият глас на Кейт достига до ушите ми. – О, мамка му! Какво си направила, глупава краво?

– Ще я прибера у дома. – Джеси не се спира при никого, дори и при Кейт. – Тя е добре. Ще ти се обадя.

– Джеси, тя кърви.

– Знам, Кейт. Мамка му, знам. – Усещам как гръдта му се надига под мен. – Ще ти се обадя! – Кейт не казва нищо повече, но чувам Сам, който я успокоява. Обикновено веселият му глас е изпълнен със загриженост.

Разбирам, че се приближаваме до фоайето, защото чувствам хладния въздух по гърба си. Усещането е добре дошло.

– Джеси, приятел, не знаех.

Спираме рязко и настъпва тишина, всички загрижени разговори спират напълно, когато чувам гласа на Стив. Стискам Джеси с всичката сила, която събирам, и той потрива врата ми с носа си.

– Стив, може би трябва да благодариш на всичко свято, че тя в момента е в ръцете ми, защото ако не беше, чистачките щяха да чистят остатъците от теб цяла година. – Гласът на Джеси е убийствен, а сърцето му блъска диво.

– Аз... Аз... – Стив започва да заеква. – Не знаех.

– Никой ли не ти каза, че е моя? – очевидно изненадан пита Джеси.

– Аз... Аз предположих... Аз...

– Тя е моя! – реве Джеси и ме люлее в прегръдката си. Проплаквам от изгарящата болка, която движението му предизвиква. Той се сковава и завира глава във врата ми. – Извинявай – шепти. Чувствам как челюстта му се движи до мен. – Ти си мъртвец, Стив! – Джеси стои неподвижно няколко мига и аз знам, че гледа мъжа с убийствен поглед. Чувствам се отговорна.

– Джеси? – боботенето на Джон нарушава тежката тишина. – Всичко е наред. Има по-важни неща, нали?

– Да. – Джеси тръгва отново и повеят, който вътре ми се струваше приятен, изведнъж остро пронизва гърба ми. Той слиза бавно надолу.

– Ще отворя вратата. – Токчетата на Кейт тропат по стълбите.

– Ще се справя, Кейт.

– Джеси, спри да бъдеш такъв твърдоглав идиот и приеми нечия шибана помощ! Ти не си единственият, който се тревожи за нея.

Той ме притиска към себе си.

– Ключовете са в задния ми джоб.

Ръката на Кейт забърсва дънките ми и тя вади ключовете от джоба на Джеси, а аз се усмихвам вътрешно на моята пламенна приятелка, която брани репутацията си. Отварям очи и я поглеждам.

– О, Ава! – клати тя глава и отключва колата на Джеси с дистанционното.

Той се обръща към имението:

– Всички влизайте вътре! – Не иска никой да ме види. Чувам хрущенето на пясъка под краката на хората, а Джеси продължава да ме държи в обятията си, докато всички влизат вътре. Едва тогава внимателно ме отделя от тялото си. – Ава, ще те сложа на седалката, а ти трябва да се извъртиш с лице към шофьорското място. Ще се справиш ли? – пита той нежно. Отпускам хватката си, за да изразя съгласието си, и той започва леко да ме снишава към колата. – Не се облягай!

Размърдвам се леко на кожената седалка, докато не подпирам облегалката с рамо и не се настанявам с лице към шофьорската седалка. По дяволите, боли. Тогава той намята лек чаршаф върху мен и затваря внимателно вратата, без дори да се опитва да ми сложи колан. Главата ми пада върху облегалката, отпускам клепачи и скоро след това шофьорската врата се затваря и ароматът на Джеси достига до носа ми. Отварям очи и се фокусирам върху зелените му езера, изпълнени с болка.