Той се протяга и гали бузата ми с кокалчетата на ръката си.

– Спри! – нарежда и избърсва поредната сълза, но аз вече не плача от болка. Плача от отчаяние.

Той включва двигателя и подкарва бавно надолу по алеята. Силното ръмжене и лудото каране, с които съм свикнала, са отстъпили място на лекото мъркане на двигателя на DBS-а. Той взима завоите внимателно, натиска нежно спирачките и хвърля поглед към мен на равномерни интервали от време.

Седя неподвижно и се взирам невиждащо в профила на моя красив проблемен мъж и се чудя дали в момента аз може да бъда класифицирана също като проблемна.  Разумът ми определено е под въпрос, но съм достатъчно разумна, за да призная това. Бях нормално, здравомислещо момиче. Но вече определено не отговарям на това описание.

Тишината на пътуването към дома се нарушава само от шумовете на двигателя и от пуснатата съвсем тихо песен на „Сноу Патрол“ – „Бягай“.


Тридесет и втора глава

Знам, че ако се протегна, ще изпищя наистина силно. Но невероятната нужда да изпъна тялото си обърква първосигналния ми инстинкт да остана неподвижна и да си спестя болките и паренето. Всичко, което се случи вчера, нахлува в главата ми, преди да отворя очи – цялата противна история, звуците на камшика, пристъпите на болка, мъчението и страданието. Всичко това атакува сънения ми мозък и възпроизвежда грандиозен ефект, последван от малък приветствен реверанс. Отварям очи и се вглеждам в Джеси. Ръката му лежи на бузата ми, лицето му е близо до моето, устните му са леко отворени и той диша спокойно в лицето ми. Изглежда толкова безгрижен, дългите му мигли хвърлят сянка на клепачите му, косата му, както всяка сутрин, е рошава тъмноруса плетеница. Брадата му е поникнала и красивото му лице, необезпокоено от тревоги, ме кара да се усмихна леко. Отвъд всички дразнещи предизвикателства той е един дълбоко объркан мъж, който пие, чука и се оставя да го нашибат, за да се самонакаже. И аз съм една от най-важните причини да го прави.

Гледам как клепачите му потрепват и се отварят бавно. Той примигва няколко пъти, преди да съсредоточи погледа си върху мен. Това отнема известно време, но накрая той въздъхва, приближава се до мен и заставаме нос до нос. Не се чувствам достатъчно близо. Изваждам ръцете си  изпод възглавницата и се премествам с няколко потрепвания. Той хваща хълбока ми с ръка, за да ме спре, и се примъква, докато телата ни прилепват едно към друго.

– Възможно е – прошепвам през невероятно сухото си гърло – да разбирам какво изпитваш към мен. Възможно е.

– Причини си всичко това, за да ми докажеш, че ме обичаш ли?

– Не, ти знаеш, че те обичам. Направих го, за да ти покажа какво е чувството.

Веждата му се повдига силно.

– Не разбирам. Знам какво е чувството, когато те нашибат.

– Нямам предвид това. Имам предвид агонията да видиш как мъжът, когото обичаш, се наранява. – Повдигам ръка, галя брадата му и виждам как започва да схваща гледната ми точка. – Нищо не би могло да ме нарани повече от това да виждам как си причиняваш болка. Това ще ме убие, нищо друго. А ако се накажеш отново, аз също ще го направя – изричам. Гласът ми леко трепери само при мисълта, че някога би могло да ми се наложи да изживея друг подобен ден. Но ако той ме обича, както твърди, тогава за него ще бъде много лесно да изпълни молбата ми.

Той извърта поглед настрани, захапва устната си и започва да клати леко глава. После очите му отново се връщат на моите.

– Ти ме обичаш.

– Обичам те. И имам нужда от теб. Имам нужда да си силен и здрав. Имам нужда да разбереш колко много те обичам. Имам нужда да знаеш, че аз също не мога да живея без теб. Бих умряла, преди да те загубя.

– Не те заслужавам, Ава. Не и след живота, който съм живял. Никога не съм имал нещо, което да ценя или да искам да защитя. А сега имам и това ми носи странна смесица от пълно щастие и абсолютен ужас. – Оглежда всеки сантиметър от лицето ми. – Губя контрол с теб, Ава. Не мога да го предотвратя. Наистина не мога.

– Знам – въздишам. – Знам, че не можеш – добавям, притискам се към гърдите му и поемам топлината му. За първи път имам чувството, че напълно го разбирам. Той е живял безгрижен, лишен от чувства и ред живот и не знае какво да прави с всички тези новооткрити усещания.

– Ти страдаш заради мен – казва той, заровил лице в косата ми.

– А ти заради мен. Аз нямам проблем с миналото ти. И докато те имам и си силен, ще се справям с него. Не то ме наранява, а ти. Нещата, които правиш сега. – Той ме издърпва от гърдите си.

– Ти си абсолютно луда – казва той нежно и притиска устни към моите. – Абсолютно откачена.

Приветствам меките му устни. Това е единствената част от мен, която мога да движа, без да изпитвам прорязваща болка.

– Луда съм от любов по теб. Моля те, не си причинявай това отново! Гърбът ме боли.

Той се отдръпва и се мръщи леко.

– Все още съм ти бесен.

– И аз не съм много щастлива с теб.

– Не мога да те докосвам – мърмори той и ме целува по цялото лице.

– Знам. Как е твоят гръб?

Той се подсмихва и продължава да покрива лицето ми с целувки.

– Добре съм. Просто съм ти бесен. Трябва да те раздвижим или ще се схванеш.

– Много съм си добре схваната – споря. Щастлива съм да лежа тук, а той да ме целува от глава до пети.

– Няма шанс, жено. Трябва ти лавандулова баня и малко крем на гърба. Не мога да повярвам, че от всички мои членове избра най-нестабилния.

– Така ли? – Не ме интересуваше. Просто подадох камшика на първия, който го прие.

– Така. – Той отделя устните си от лицето ми и присвива недоволно очи към мен. – С Джон трябваше да се видим днес, за да обсъдим изключването му. Наблюдавах го от известно време. Поведението му е малко особено напоследък и докато някои жени харесват грубата му сексуална игра, други не са доволни. Той ги кара да се чувстват неудобно и това е проблем. – Израз на съжаление преминава по лицето му и аз знам, че той мисли, че е трябвало да изхвърли Стив по-рано. – Не беше направил нищо, което да ни даде повод да го изхвърлим до снощи.

– Аз го помолих – опитвам се да облекча вината на Джеси. Не искам да повтаряме всичко това.

– Има правила, Ава. – Той ме целува и захапва леко долната ми устна. – Обсъдихте ли границите?

– Не – едва сега осъзнавам колко глупава съм била.

– Той наруши много правила и трябва да си отиде.

– Не си го спомням. Не беше на празненството по случай годишнината. – Щях да запомня това самонадеяно лице.

– Не, тогава беше на смяна.

– Смяна?

Джеси се усмихва. Това е чудесна гледка.

– Той е ченге.

Кашлям, а след това потръпвам.

– Какво?

– Полицай е.

– Ти заплаши ченге, че ще го убиеш?

– Бях полудял. – Той маха кичур коса от лицето ми и се вглежда замислено в мен. – Мислех си...

Не ми харесва как звучи това. Изглежда на него също не му харесва.

– За какво?

– Ами... за много неща. Но първото е, че трябва да говоря с Патрик за Ван дер Хаус.

Знаех си, че няма да ми хареса това, което смята да каже, но не виждам начин да се измъкна. Микаел е равностоен на пенсионния фонд на Патрик и аз знам, че той ще умре, когато му кажа, че повече не мога да работя с датчанина. О, Боже!

– Днес е понеделник! – бълвам и се размърдвам в опит да стана.

Ръцете му бързо натискат раменете ми и ме връщат обратно.

– Наистина ли мислиш, че ще те пусна да отидеш някъде? – поклаща той глава. – Слушай, това не беше единственото, за което си мислех – казва и започва да дъвче устната си.

О, не!

– Какво?

Той се приближава още повече до мен.

– Не мога да живея без теб.

– Знам това.

– Но не защото се тревожа, че ще се върна към навиците от миналото си. Обичам те, защото ти ми даваш цел. Ти изпълваш огромна празнота в мен с твоето красиво лице и твоя дух и въпреки че правя живота ти много по-труден... – иронично повдига вежда, – искам да знаеш, че и ти затрудняваш моя.

Разсмивам се силно и незабавно потръпвам, но Джеси не се присъединява към моята истерия. Устните му се свиват и хватката му върху хълбоците ми се стяга.

– Аз не затруднявам живота ти, Джеси Уорд. – Веждите му подскачат още по-високо. Той очевидно не е съгласен, но аз слагам длан върху устата му и прекъсвам контраатаката. – Ти току-що каза, че запълвам огромна празнота с духа си...

– И с красивото си лице – мърмори той в ръката ми.

Извъртам очи.

– Част от този дух е моят непрекъснат стремеж да се преборя с твоята неразумност. Ти никога няма да се отървеш от тази малка част от мен, която въстава срещу теб, и няма да искаш да го направиш. Ето защо съм различна от другите жени в имението, които са ти лизали задника твърде дълго време. – Сега аз повдигам вежда иронично, а очите му се свиват леко в отговор. – Аз ти се отдадох напълно. Всяка моя част е твоя. Никой никога не би могъл да ме отнеме от теб. Никога. И знам, че част от проблема е в това, че искаш да бъда различна от другите жени.

– Няма други жени в живота ми – спори той през дланта ми.

Натискам по-силно устните му.

– Но трябва да знам нещо.

Веждите му подскачат. Той не може да отговори, защото дланта ми притиска твърде силно устата му.

– Ти искаш да ме държиш настрана от жените в имението, но какво мислиш за секса? – питам и усещам, че се хили под ръката ми. Отдръпвам я. Да, това е неговата дяволска усмивка. Той е красива гледка, въпреки че не съм щастлива, че се смее на моя въпрос. Той полага много усилия да ме облича подходящо според него самия. Кара ме да нося дантела – причината за тази молба вече е очевидна – и не иска да пия.

„О, Боже!“

Причината за това току-що зашлеви невероятен шамар на мозъка ми.

– Ти не искаш да пия, защото смяташ, че ще правя това, което си правил ти, когато си се напивал. Мислиш, че ще искам да се чукам с всеки шибан мъж, който попадне пред погледа ми – буквално изкрещявам тези думи и усмивката му се стопява. Не му давам възможност да отговори на предишния ми въпрос и го засипвам с друг. Добре, не точно въпрос, а по-скоро заключение.

– Би ли внимавала за езика? – Той се извърта по гръб само с едно леко изсъскване.

О, не! Надигам се, като пренебрегвам собствената си болка, и го възсядам.

– Това е, нали? Това е причината.

Гледам как Джеси приема думите ми. Не може да спори с мен, знам, че съм го хванала. Той въздъхва дълбоко и отваря уста, но нищо не излиза. Отново си поема въздух, но въпреки това нищо не излиза. На третия път най-накрая проговаря.

– Не е само това, Ава. Ти си уязвима, когато пиеш.

– Но това е една от причините, нали? – Знам, че другата са мъжете, които приемат, че участвам в играта.

– Да, предполагам – признава.

– Добре, ами сексът? – питам. Трябва да знам. Той иска да съм напълно различна във всичко от жените в имението, но все пак ме чука до безсъзнание.

Усмивката му се връща.

– Вече ти казах това. Не мога да ти се наситя.

– Сънливият секс постига достатъчно.

– Да, така е, но между нас има невероятно привличане. Никога не съм изпитвал подобно чувство преди.

Сърцето ми препуска в гърдите и за първи път от вчера то е изпълнено с щастие. Той никога не е изпитвал нещо подобно преди. Но е спал с десетки жени. Или със стотици? Усмивката ми изчезва.

– Какво чувство?

Ръцете му се отпускат на хълбоците ми.

– Чисто блаженство, бебче. Пълно задоволство. Абсолютна и цялостна любов, разтърсваща земята и цялата вселена.

Усмивката ми се връща.

– Така ли?

– О, да. Истински рай.

Падам върху гърдите му.

– Ох!

– Внимавай! – Той ме изправя. – Много ли те боли? – Докато чака отговора ми, в погледа му проблясва гняв. Моля се Джон да е приключил със Стив, преди Джеси да го е докопал.

– Добре съм – размърдвам се. – Какво ще правя с работата?

Докъде ме доведе този уикенд? Усмихвам се вътрешно. Имаше разточително пазаруване, изобилна храна, прекалено скъпи бижута, пищна дантела, невероятен купон, ексцентрично предложение за женитба, много невероятен секс, дрогиране, бой с камшик...

Изстенвам. Това беше един невероятен уикенд.

– Успокой се! Говорих с Патрик. – Джеси сяда и премества и двама ни в края на леглото.

– Има ли някого в живота ми, когото все още да не си прегазил? – питам сухо.

Той става и ме поставя на краката ми, а прекрасната му голота е точно пред мен.

– Не бъди нагла – предупреждава ме той напълно сериозно. – Защото по задника ти няма белези от камшик, жено. Както и да е, защо домът ни изглежда така, сякаш е бил преобърнат от крадци?

О, забравих за това.

– Търсех нещо.

Той се намръщва.

– Какво? – пита, но аз долавям намек за предпазливост.