Наблюдавам внимателно изражението му и езика на тялото му, но не мога да ги разгадая.

– Нищо.

Той ме обръща настрани от себе си и ме повежда към банята, като с една ръка държи лакътя ми, а с другата – задника ми. Липсата на любопитство за това какво съм търсила само засилва подозренията ми. Той никога не би приел такъв неясен отговор.

– Какво каза на Патрик? – питам, докато той ме поставя да седна върху мивката.

– Казах му, че си припаднала в събота и че си си наранила гърба.

Идеята е добра.

– Той не се ли изненада, че ти му звъниш?

– Не знам и не ми пука. – Той пуска водата във ваната и се връща при мен. – Виж какво си направила с красивото си тяло – казва той тихо, докато гледа отражението на гърба ми в огледалото. – Няма да те чукам по гръб за известно време.

Вълна на разочарование преминава през мен, когато поглеждам в огледалото през рамо.

– Това ли е? – питам невярващо. Чувствам се, като че са ме одрали жива, а всичко, което свидетелства за моето мъчение, са няколко дълги червени белега и един със засъхнала кървава коричка.

– Какво искаш да кажеш?

Намръщено откъсвам очи от болезнените рани и поглеждам към Джеси, който има подобно на моето изражение, но още по-сърдито. Хващам бедрата му.

– Обърни се – заповядвам и го избутвам на разстояние от себе си. Виждам гърба му и въздишам. Той има два пъти повече белези, повече кръв и много повече, което да му напомня за гадния ден, който преживяхме вчера. – Виж, твоите са по-хубави от моите.

Той се обръща и ме приковава с гневен поглед, сграбчва горната част на ръцете ми и ме разтърсва леко.

– Млъкни, Ава!

– Извинявай! – Защо говоря такива глупости? – Просто боли толкова силно и мислех, че ще изглежда много по-зле.

– Изглежда достатъчно зле. – Той ме пуска и се връща при ваната, като налива малко лавандулово масло и разбърква водата с ръка.

Накланям глава настрани и се възхищавам на голотата му, докато разклащам крака и развъртам рамене в опит да възвърна подвижността им. Трябва да се отпусна. Чувствам, че мускулите на раменете ми са вързани на възли. Седя търпеливо на мивката, докато Джеси отива за кърпи и оправя безпорядъка, който съм оставила. Той прави всичко това мълчаливо, без да ме погледне нито веднъж. Знае какво съм търсила.

– Слизай – казва, предлага ми ръка, а на лицето му е изписано очакване, но аз отказвам и слизам сама внимателно, като свалям боксерките си и отивам към ваната. Влизам вътре и внимателно присядам във водата, която предизвиква щипещо усещане по кожата ми.

Джеси се качва във ваната и се потапя, като само леко изпъшква, когато водата докосва гърба му. Той стиска раменете ми и нежно ме придърпва да се отпусна върху гърдите му.

– Не се бори с мен. – Ухапва ухото ми и аз се сгърчвам. Той ме обгръща през раменете с ръце, свива крака около мен и аз се чувствам защитена в него.

Добре тогава. Време е за приказки във ваната.

Отпускам глава на рамото му и се наслаждавам на усещането, което сутрешната му брада ми носи, като се докосва до лицето ми.

– Значи Стив е изхвърлен?

– Да.

– Без да му зададеш нито един въпрос?

– Не, освен дали предпочита да бъде погребан, или кремиран. – Отговорът му, въпреки че е груб и твърде остър, е точно отговорът, на който се надявах. – Причинявам ли ти болка?

– Не, добре съм – уверявам го. – Значи същото важи и за Сара?

„Бум!“

Джеси спира насред сгушването, а аз продължавам да правя бавно кръгове по бедрото му с показалец, сякаш не съм задала току-що въпрос, който знам, че е деликатен. Стив нямаше сексуален интерес към мен, поне не дълготраен, но Сара явно има към Джеси. И докато моят дебелокож мъж изглежда не забелязва романтичния ù стремеж, от мен зависи да контролирам щетите.

– Какво общо има Сара с това?

– Тя те нарани.

– Аз го поисках от нея.

– Аз поисках същото от Стив – отвръщам спокойно.

– Да, но Стив знаеше, че си забранена, че си моя. Той пресече ясна граница, която аз начертах, и то не само относно това с кого е упражнил гадостите си, но и как го е направил. Въпреки че първото е моят основен проблем. – Захапва меката част на ухото ми, за да е сигурен, че знам, че има предвид мен. Кого другиго? – Приел е камшик от жена, която не е срещал преди, и не е изяснил границите. Можеше да си умствено нестабилна, а той да няма представа.

– Вероятно бях в онзи момент – мърморя. – И все едно, ти си мой. Ти също си забранен, знаеш.

– Знам – казва тихо. – Знам, бебче. Повече никога. Но мисля, че си показала недоволството си на Сара – добавя саркастично.

Усмихвам се самодоволно. Да, направих го, но все още искам да си падне на задника.

– Значи няма да се отървеш от нея?

– Тя е служител и близък приятел. Не мога да я уволня за нещо, което аз съм поискал да направи, Ава.

Въздишам тежко. Искам да е очевидно за него, че не съм доволна. Приятел? Близък приятел?

– Тя го е планирала, Джеси.

– Какво имаш предвид с това?

– Съобщението, което получих от Джон.

– Какво съобщение?

– Което тя ми прати от телефона на Джон и в което пишеше, че трябва незабавно да дойда в имението.

– Мислиш, че Сара е взела телефона на Джон и ти е пратила съобщение?

– Да!

– Не бъди глупава!

– Не съм глупава! – изписквам. – Пазя го на телефона си. Ще ти покажа.

– Ава, Сара не би го направила.

О, моля те! Предполага се, че е приятелка, но очевидно той не я познава много добре. Аз имах удоволствието да прекарам в компанията ù само няколко секунди, преди да я разгадая.

– Смяташ ли, че съм си го измислила?

– Не, мисля, че ти беше дрогирана в събота вечер и може да си направила грешка.

– Ще ти покажа – звуча като сърдита тийнейджърка. – Тя те иска.

– Е, не може да ме има и го знае. Аз принадлежа на теб – отсича. Притиска устни отстрани на лицето ми.

– Така е – отвръщам. Притискам буза към устните му и мисля колко е трудно това.

Джеси е прав. Не може да я освободи от работа заради това, че е направила нещо, което той е пожелал. Което е тъпо, защото не мога да си представя, че Джеси би бил на същото мнение, ако аз бях на негово място. Единствената ми утеха е това, че Джеси няма абсолютно никакъв интерес към нея. А в това съм напълно сигурна.

– Наведи се напред, за да ти измия гърба! – насърчава ме да седна. – Ще бъда нежен.

– Харесвам те груб – прошепвам дръзко.

– Ава, не казвай такива неща, когато не съм в състояние да те изнасиля!

Усмихвам се, а той бавно ме къпе. Прокарва нежно гъбата по гърба ми и ме целува където и когато може. Косата ми е измита, а аз съм увита в кърпа и отнесена до спалнята, където Джеси ме полага нежно на леглото.

– Това може да е малко студено. – Лягам по корем, а той възсяда дупето ми и изстисква крем на гърба ми. Лопатките на гърба ми трепват и се напрягат. – Шшшт! – утешава ме. – Няма повече да правиш това, нали?

– Ще го направя, ако ти го направиш – мърморя и заравям лице във възглавницата. Мълчаливо се моля да не го прави.

Започва с леки и нежни погалвания по гърба ми, за да свикна с триенето, а след като се отпускам още малко, се заема да втрие крема в раните. Топлите му ръце се плъзгат плавно по гърба ми, движението е хипнотизиращо и скоро съм повече от наясно с нещо твърдо и влажно, което притиска кръста ми. Усмихвам се. Никога няма да успее да задържи ръцете си далеч от мен и се надявам да не му се налага. Но ще носи презерватив. Масажира ме, докато не разнася цялата скованост от тялото ми и гърбът ми започва да се усеща почти нормално.

– Ехо?

Главите и на двама ни отскачат при гласа на Кати, който долита до стаята.

– Мамка му! – ругае Джеси и скача от тялото ми. – Забравих за Кати. – Изчезва в гардеробното и се появява в дънки и светлосиня тениска. – Ставай! – отсича. Хваща ме за кръста и ме вдига от матрака. – Трябва да те нахраня.

– Не съм гладна.

– Ще ядеш – казва с онзи тон. – Стомахът ти сигурно е съвсем празен, след като го изпразни по целия под на кабинета ми.

Присвивам се.

– Съжалявам.

– Недей! Облечи някакви дрехи! Ще се видим в кухнята – добавя, целува ме непорочно и ме оставя да се оправям.

– Добро утро, Ава! – усмихва се мило Кати, когато вдига поглед от зареждането на съдомиялната.

Нося старите си меки прокъсани дънки и бяла огромна тениска, която не прилепва силно по гърба ми. Качвам се на един стол до Джеси, който се навежда, за да вдиша в току-що измитата ми коса.

– Здравей, Кати! Как си? – Избутвам Джеси. Той ръмжи към мен и мацва фъстъчено масло по долната ми устна. Езикът ми автоматично го облизва.

– О, Боже! – изкривявам лице от отвращение, а Джеси се смее, после ме дръпва към себе си и облизва фъстъченото масло от мен.

– Вкусно – изрича, усмихва се и лепва на устните ми влажна целувка с вкус на фъстъчено масло. Бърша уста и отново се обръщам към Кати, която наблюдава малката ни размяна с лека усмивка на тънките си устни. Изчервявам се силно.

– Аз съм много добре, Ава. Искаш ли закуска? Сьомга?

– Да, моля! – казвам благодарно и тя кимва с глава. Обърсва ръце в снежнобялата си престилка и се отправя към хладилника. Оглеждам кухнята и виждам, че цялата ми бъркотия е разчистена.

– Ние имаме новина, Кати – изпява Джеси.

„Така ли?“

Извъртам се намръщена към него, но той не ми обръща внимание.

– Ава скоро ще бъде госпожа Уорд.

Ченето ми увисва, но той продължава да ме пренебрегва. Забравила съм за това след всичко друго, през което минахме последните няколко дни. Как съм могла?

– Това е чудесно! – Кати оставя яйцата и сьомгата на плота и заобикаля, за да ме стисне в здрава прегръдка. – О, толкова се радвам! – пее в ухото ми. Стискам зъби, докато тя разтрива гърба ми. Отдръпва се и обвива с длани лицето ми. – Не мога да ти кажа колко щастлива ме прави това. Той е добро момче – казва, лепва мокра целувка на бузата ми и ме пуска. – Ела тук, ти! – награбва Джеси в също толкова ентусиазирана прегръдка и той я приема с готовност, без да трепне или да изсъска от болка, докато ме гледа над рамото на Кати как зяпам към него.

След събитията от снощи бях (съвсем погрешно, изглежда) допуснала, че този въпрос подлежи на преразглеждане. Пръстенът ми беше изчезнал от пръста ми и когато Джеси ме попита дали все още смятам да се омъжа за него, казах, че не мога. Не трябва ли да разрешим купчината проблеми, които се струпаха през уикенда? Нашите колебания, Сара, Корал, Микаел...

Напълно ме е пренебрегнал. Дори не съм говорила още с родителите си. Ако ще се омъжвам за този предизвикателен задник, те трябва да разберат първи.

– Моето момче най-после се задомява! – Кати стиска бузите му и му лепва целувка, каквато лепна и на мен. Държи се като горда майка. Това ме кара да се чудя каква е историята на връзката между Кати и Джеси. Изглежда е нещо повече от загрижеността между служител и началник. Освобождава Джеси от леко сбръчканите си ръце и дръпва престилката си, за да избърше очи с подсмърчане.

– Кати, престани! – смъмря я Джеси.

– Съжалявам – успокоява се и се заема отново да приготвя закуска с широка усмивка на лицето. – Е, къде и кога?

Присвивам се и се пресягам за каната с кафе. Ето тук може да се разхвърчат фойерверките.

– Следващия месец в имението – уведомява я Джеси уверено.

Дрънвам каната в чашата си за кафе и завъртам очи към Джеси.

– Така ли?

– Така – отвръща хладно. Не мина много време, преди предизвикателният задник, който ме подлудява, да се завърне.

– Колко прекрасно! – чурулика Кати.

Премествам поглед от Джеси към нея. Тя знае ли какво е имението?

– Ще бъде. – Джеси завинтва капачката на фъстъченото масло и започва да чопли етикета, като пренебрегва смаяното ми изражение и погледа ми, впит в профила му. Наблюдавам как ме поглежда с ъгълчето на окото си и започва да дъвче долната си устна. Отчегъртва парченце от етикета и го метва на плота.

Вдишвам бавно в опит да съхраня и малкото търпение, което ми е останало, и грабвам парченцето боклук от мрамора. Нали щяхме да обсъждаме сватбата ни заедно?

Смъквам се от стола и се отправям към кошчето само за да направя нещо различно от това да му сритам кокалчетата. Спирам зад него и притискам уста към ухото му.

– За кого ще се жениш? – питам тихо, преди да продължа към кошчето.

Той ръмжи.

– Ще газя, Ава.

– Моля? – Кати се обръща от печката.

– Нищо – казваме едновременно. После се гледаме намръщено. Враждебността, която се излъчва от него, е осезаема. Този уикенд само доказа, че трябва да съсредоточим вниманието си върху други, по-важни проблеми, като това да се изпълним един другиго с уверенията, от които явно и двамата се нуждаем.