– Нуждая се от теб. – Знам, че тези думи означават за него повече от „обичам те“. Доволното му изражение само потвърждава това. Навеждам се напред, за да пленя устните му, но той отново извърта лице. – Как би се почувствал, ако аз ти преча да ме целунеш? – питам.

– Убийствено – заявява с ръмжене. Отпуска захвата си на кръста ми и аз се възползвам веднага, като се смъквам надолу със стон. Джеси стисва очи и ги отваря отново.

– Аз също – казвам твърдо и извъртам таз срещу неговия.

Бузите му се издуват и ръцете му минават на хълбоците ми, като прекратяват изкусителната ми тактика.

– Кой командва, Ава?

– Ти.

Очите му проблясват.

– Искаш ли да те чукам?

– Да.

– Правилен отговор. – Повдига таза ми и се забива напред, спускайки ме надолу с гърлен вик. Изкрещявам и сграбчвам облегалката на стола. – Така ли? – пита, докато се отдръпва и отново се забива в мен.

– Боже, да! – Главата ми се отпуска назад и очите ми се затварят.

– Очите! – извиква и тласка към мен отново таза си. – Усети го, Ава! Усещаш ли го?

Отварям бавно очи. Зрението ми е размазано. Чувственото и собственическо изражение на красивото му лице ме кара да се чувствам като най-желаното същество на света.

– Усещам го.

Джеси стене и се забива напред отново и отново, като ме повдига и дърпа надолу, за да посрещна всяко изтощително напредване на таза му. По челото му избива пот, челюстите му са стиснати и вената на врата му е изпъкнала. Стискам толкова здраво гърба на стола, че кокалчетата ми побеляват. Искам да го целуна, но първо, той не е казал, че мога, и второ, няма да се целуваме. Сърцевината ми трепти. Нуждая се от почивка, но имам нужда от тази сила още веднъж, само още веднъж.

– Близо съм – отчаяните ми думи са несвързани и едва разбираеми. – Джеси, близо съм!

– Чакай! – казва пресипнало и се забива отново нагоре.  Ръцете му стискат хълбоците ми почти болезнено. – Ще чакаш.

– Не мога – проплаквам и той спира веднага. Липсата на триене и ритъм отдалечава оргазма ми.

– Ще чакаш – отсича. Диша тежко. Трепти диво вътре в мен, а дишането му е тежко и затруднено. – Овладей се, Ава!

– Не мога да овладея нищо, когато съм с теб. – Отпускам чело на рамото му. Пожарът в слабините ми се охлажда леко.

– Знам. – Обръща лице към косата ми и ме целува. – Аз те притежавам, затова аз ще го овладея. – Завърта таз нежно и разбужда отложения ми оргазъм. Не мога да споря с това твърдение. Той напълно ме притежава и нямам никакви илюзии, че говори единствено за наближаващия ми оргазъм.

– Обичам те – прошепвам в мокрото му рамо.

Въздъхва.

– И аз те обичам, бебче. Да свършим ли заедно?

– Моля те!

– Целуни ме!

Плъзгам устни по врата му, по челюстта и към устата му. Джеси започва лениво и мудно да движи таза си напред и назад, а аз се давя в устата му.

Нежният Джеси. Сякаш имам връзка с дузина различни мъже.

– Ммм... Възхитителна си – казва. – Усещам как се стягаш около мен. Толкова е хубаво.

– Ти си възхитителен. – Стискам бедра и вплитам ръце в косата му, за да го придърпам към себе си.

– Свърши за мен! – Прави няколко премерени завъртания, последвани от рязко повдигане на таза, и аз достигам до оргазъм с дълъг стон на задоволство. Третото ми освобождаване за тази сесия не е толкова раздиращо, но е не по-малко разтърсващо и задоволяващо. – Господи! – Тялото му се сковава. Не мога да усетя как горещата му сперма ме изпълва, но всички други признаци на неговото свършване са налице. Държи ме неподвижна в ръцете си. – Ти. Си. Удивителна.

Свивам се около трептящия му член алчно и го придърпвам в себе си. Това е удоволствие. Джеси е самото удоволствие.

– Това беше толкова хубаво – казвам и докосвам устните му с моите. Оставя ме да правя каквото искам, но ме държи колкото може по-близо до себе си, галейки като с перце хълбоците ми. – Не беше толкова зле, нали?

– Не, не беше, но все пак имаше нещо между нас.

– Искаш ли да си спестиш презерватива? – ухилвам се питащо до лицето му.

– Да – отвръща, отдръпва се и се усмихва. – Трябва да се приготвиш или ще закъснеем.

Започвам отново да целувам лицето му.

– Къде ще ходим? – Ще бъда щастлива и тук да остана. – Удобно ми е.

– На вечеря. Направих резервация – смее се леко и обгръща бузите ми в шепите си, за да отдръпне лицето ми. – Душ!

– Позволи ми да те обичам! – Навеждам се и си проправям път към ухото му с нежни захапвания.

– Ава! – предупреждава Джеси и ме отдръпва от себе си.  Очите му проблясват дяволито, когато прокарва пръст по ръба на неговия белег върху гърдата ми. – Винаги ще имаш това – поглежда ме. – Винаги.

Протягам ръка и прокарвам кръг по моя белег върху неговите гърди.

– Трябва да татуираш името си на челото ми – ухилвам се. – Така никой няма да сбърка чия собственост съм.

Джеси вдига вежди и се цупи леко.

– Не е лоша идея. – Изправя се с мен в ръце и аз отново се хващам за него като бебе шимпанзе.

Качваме се горе, без да прекъсва връзката помежду ни, докато стига леглото, изплъзва се от мен и ме поставя нежно върху чаршафите. Поклаща глава с възмутено сумтене и сваля презерватива, връзва го на възел и го хвърля в кошчето.

– По очи! Трябва да те намажа – подканя ме да се обърна и приглажда с длани бузите на дупето ми.

– Трябва ми душ – въздъхвам.

– Ще го направя отново след това.

– Ти също имаш нужда от намазване.

– Добре съм. Всичко е за теб. – Настанява се върху задника ми и изстисква крем върху гърба ми. Раменете ми потреперват от шока.

– Ох, защо не ме предупреди? – ахвам.

– Съжалявам – смее се той. – Може да е студено.

Извивам врат, за да го погледна, и той ме заслепява със своята усмивка, която знам, че е запазена само за мен.

– Толкова си красив – мърморя сънливо и намествам бузата си обратно на възглавницата. – Мисля, че ще те задържа завинаги.

– Добре – съгласява се той и отново се смее.

– Къде криеш хапчетата ми? – подхвърлям въпроса насред разговора небрежно и внезапното спиране на ръцете му ми подсказва, че съм права. Той ги крие, знам, че е той.

– За какво говориш?

– Говоря за факта, че противозачатъчните ми хапчета се сдобиват с крака и бягат. И това се случва само откакто те срещнах.

– Защо да го правя? – Ръцете му се движат в бавни и спокойни кръгове по гърба ми.

– Няма да ходя никъде, ако за това се тревожиш.

– Не, няма.

– Добре. Ще отида при лекаря и ще ги сменя – казвам небрежно. И ще ги крия. Нямам представа какво ще правя, ако съм бременна. Ще умра на място, предполагам. – Просто ще трябва да слагаш презерватив, докато започна курса отново – добавям.

– Не ми харесва да слагам презерватив с теб – процежда думите.

– Тогава няма да правим секс – заключавам самодоволно.

– Внимавай с езика!

Смея се безгласно. Не знам защо. Би трябвало да се ядосвам, да се паникьосвам, да се тревожа. Дори не мога да си представя как ще се държи с мен, ако нося неговото дете. По дяволите, ще бъде нетърпимо. Ще бъда увита във вата, заключена в тапицирана килия и охранявана девет месеца. А как ще се държи с децата си, ако е такъв с мен? Очакването на този цикъл ще бъде най-дългото време в живота ми.

– Добре ли си? – пита.

– Да – отговарям бързо. – Кати откога работи за теб? – задавам въпроса, за да отклоня разговора.

– Почти десет години.

– Привързана е към теб.

– Така е – казва той тихо и знам, че изпитва същото към нея.

– Тя знае ли за имението? Ох!

– Бебче, съжалявам! – Устните му се залепват за гърба ми и ме целува, за да ми мине. – Съжалявам, съжалявам.

– Добре съм. Успокой се! – Той се повдига, а после усещам бързо шляпване на дланта му по дупето ми. – Ох!

– Сарказмът не ти отива, жено.

– Е? – питам.

– Какво „е“?

– Кати. Знае ли?

– Да, знае. Това не е някакво тайно общество, Ава. Няма никакви потайности. – Повдига се от мен. – Готова си. Ставай!

– Ти го запази в тайна от мен – мърморя негодуващо, докато сядам на ръба на леглото.

– Това е, защото много силно и бързо се влюбих в теб. Плашеше ме до смърт, че може да избягаш, ако разбереш. – Една вежда се вдига обвиняващо и знам какво ще последва. – И ти го направи.

– Беше малко шокиращо. – Събитията, последвали откритието ми, все още ме карат да потрепервам, а и ми се иска да му посоча, че се върнах при него след цялата бомба с имението. Пиенето беше това, което наистина ме накара да побягна. – Знаех, че си опитен, но не очаквах да е, защото притежаваш секс клуб.

– Хей! – Приближава ме, навежда се над мен и целува устните ми. – Нека не обсъждаме стари новини! Ние сме най-важни и сега, и утре, и вдругиден, а после и докрая на живота ни.

– Добре. Целуни ме! – отвръщам. Усмихвам се.

– Съжалявам. Кой командва? – Устните му потрепват, а очите му прескачат от моите очи към устните ми.

– Ти.

– Добро момиче. – Напада устните ми и ми дава точно каквото искам, но прекалено скоро се отдръпва и аз изразявам досадата си с престорено пуфтене. – Не те виждам. Облечи новата кремава рокля! – Става и ме оставя да взема душ и да се приготвя за вечеря.

Влизам в кухнята. Чувствам се много специална в новата кремава рокля, препасана с тесен златен колан, и с новите кремави обувки с токчета. Косата ми пада по гърба, а гримът ми е лек. Заковавам се на токчетата си, когато зървам Джеси. Той е на телефона, слуша напрегнато и изглежда зашеметяващо в морскосиния си костюм и светлорозовата риза. Очите ми тръгват от обувките му „Гренсънс“ нагоре по дългите му стройни крака, минават покрай твърдите му и съвършени гърди, стигайки до чисто избръснатото му прекрасно лице. Гледа навъсено.

Намръщвам се към него и очите му омекват. Кацва на един стол и потупва бедрото си. Отивам при него и се настанявам в скута му, докато търся в чантата си гланца за устни. Лицето на Джеси е в косата ми и той вдишва, а с ръка обхваща талията ми, за да ме придърпа по-близо.

– Е, какво друго ще ми кажеш освен това? – не говори много учтиво.

Обръщам се и го поглеждам въпросително, докато прокарвам гланца по устните си. Пренебрегва явното ми любопитство и ме целува леко по бузата.

– Колко удобно, че другата камера е развалена – казва кратко. – Провери ли записите от камерите извън бара?

„О, не!“

Той сякаш си поема въздух успокоително. Стисвам бедрото му и той поглежда към мен, после целува челото ми.

– Добре, уведоми ме какво си открил! – Метва телефона на плота и той се плъзга няколко стъпки. – Това е шибана шега!

– Мислиш, че Микаел е на записите, нали?

– Да, мисля.

– Мислиш, че той ме е дрогирал?

– Не знам, Ава – звучи напълно неуверен.

– Малко е невероятно, нали?

– Той ме мрази, Ава. Знае, че ти си моята ахилесова пета. Чакал е този миг.

Изправям се и се обръщам с лице към него.

– Не трябва ли да отидем в полицията? – питам. Тревогата на Джеси обхваща и мен.

– Не – поклаща той глава. – Аз ще се оправям с това.

– Добре – казвам тихо. Няма да споря с него.

Усмихва се кротко, после игриво присвива очи към мен.

– Харесвам роклята ти. – Ръката му се плъзва по вътрешната страна на бедрото ми и се пъхва през ръба на бикините ми.

– И аз харесвам роклята си. – Проклятие, отново дишам тежко. Чантата ми тупва на пода на кухнята и аз сграбчвам реверите на сакото му.

Джеси измъква пръста си, вдига го до устата ми и направо забърсва влагата по току-що намазаните ми с гланц устни.

– Аз съм много щастлив мъж. – Вдига ме в скута си, навежда ме назад и притиска устни в моите за една дълга, чувствена целувка. Щом взима каквото иска, се отдръпва и ме озарява с усмивката, запазена само за мен.

Отвръщам му и прокарвам палец по пълната му долна устна.

– Този цвят не ти отива.

– Така ли? – цупи се и аз се смея. Изправя ме и грабва дистанционното на уредбата. – Искам да танцувам с теб.

– Така ли?

– Да.

Усмихвам се, когато песента „Напомпани ритници“ на „Фостър дъ Пийпъл“ гръмва от колоните много силно. О, той наистина иска да танцува. Дръпва ме към гърдите си, дланта му застава под кръста ми, а другата му хваща ръката ми.

Отпускам длан върху рамото му и го поглеждам с усмивка.

– Ти ме правиш толкова щастлива.

Очите му проблясват, а сочните му устни се извиват в краищата.

– Ще те правя щастлива до края на живота си, бебче. Да танцуваме! – Започва да отстъпва назад извън кухнята и щом стигаме огромното отворено пространство на апартамента, моментално ме завърта и ме връща обратно, а после започва да ме води из стаята. Смея се и поглеждам към очите му, които са като блестящи езера от зелено удоволствие, докато се движим между мебелите и той ме върти с усмивка. Води ме от единия край на апартамента до другия, после на терасата и вътре.