– Какво танцуваме? – питам, докато отново обикаляме дивана.

– Не знам. Нещо между валс и куикстеп, мисля – отвръща, ухилва ми се и аз продължавам да го следвам. Очите му сякаш могат да избухнат от щастие. – Мисля, че това ми доставя толкова удоволствие, колкото и когато съм дълбоко в теб.

– Така ли? – питам напълно шокирана.

– Не – мръщи се. – Това вероятно е най-тъпото нещо, което съм казвал.

Отмятам глава назад със смях, а той се навежда напред и целува шията ми, докато ме води назад към кухнята. Повдига ме и краката ми се увиват около тесните му хълбоци, а ръцете ми намират косата му. Задържам погледа му и той спира движенията си. Изучава ме внимателно, преди да ме постави нежно на плота.

Дланите му обгръщат бузите ми и погледът му се просмуква в очите ми. Наистина няма нужда да казва нищо, но знам, че ще каже. Сякаш иска да покаже колко е добър в новооткрития си талант. Сега ми говори.

Палецът му приглажда кожата ми.

– Кой командва, Ава?

Извъртам очи.

– Ти.

– Грешиш.

– Така ли? – изтърсвам. Той командва. Даде ясно да се разбере.

– Ти – отвръща. Усмихва се, а аз се намръщвам. – Ти си тази, която командва, бебче.

– Но ти винаги настояваш, че ти командваш.

Свива рамене.

– Харесва ми да галиш егото ми.

Започвам да се смея.

– Шегуваш ли се?

– Не.

Спирам да се смея, когато не се присъединява към мен, въпреки че е дяволски смешно. Прогаря дупки в мен с поразителните си очи.

– Аз командвам тялото ти, Ава. Когато тези красиви очи са пълни с желание за мен, тогава аз командвам. – Пуска бузите ми и прокарва длани по вътрешната част на бедрата ми.

Напрягам се, устните ми се разтварят и ръцете ми се стрелват, за да стиснат реверите на сакото му.

Той се усмихва, навежда се и докосва нежно устните ми.

– Виждаш ли? – прошепва, маха длани от бедрата ми и откъсва ръцете ми от гърдите си. – Отново ти командваш.

Изучавам го с бегла усмивка. Напълно разбирам.

– Затова ме чукаш до безсъзнание, затова е обратното броене и затова настояваш да те целуна, когато съм бясна.

Усмихва се.

– Внимавай с езика!

– Ти напълно се разкри. Повече никога няма да ти позволя да ме докоснеш.

Разсмива се така, че тялото му се тресе, като отмята глава назад. Мисля, че вече го знае. Ето защо бягам, когато започне обратното броене. Знам на какво е способен, когато сложи ръце на мен. Смехът му постепенно заглъхва и очите му изучават лицето ми.

– Е, господин Уорд, като се има предвид колко много секс правим, бих казала, че си основен акционер в командването в тази връзка.

Усмихвам се, когато отново се разсмива. Това е чудесна гледка. Зелените му очи блестят.

– Бебче, сексът никога няма да ни е достатъчен.

– Тогава това те прави много властен мъж.

– Боже, Ава! – Отмята коса от лицето ми и хваща в шепи бузите ми. – Обичам те толкова много. Целуни ме!

– Слаб ли се чувстваш?

Навежда се.

– Аз съм – отвръща. Устните му нежно докосват моите и аз му угаждам. Давам му контрола, за който жадува, позволявам езикът му да завладее сетивата ми, докато Джеси мънка в устата ми и извлича цялата власт от мен.

– По-добре ли си? – питам.

– Много. Хайде, жено! Имаме среща. – Поставя ме на крака, после спира музиката и взима чантичката ми от пода. – Готова ли си?

– Чакай да ти покажа съобщението! – Взимам чантата и вадя телефона си. Почти бях забравила за това.

– Какво съобщение? – пита намръщен. Той също очевидно е забравил.

– Пратеното от телефона на Джон. – Превъртам в телефона, а сърцето ми тупти нервно. Това е. Това е моментът, в който ще сваля това от плещите си. Имам го чисто и ясно, така че той да не може да го оспори. Джон не би го направил. – Ето – казвам. Подавам му телефона и Джеси го взима. Бръчката му се намества на челото, докато чете съобщението. Лицето му добива замислено изражение. Очите му отскачат към моите, после отново към екрана. Наистина мисли за това.

Чувствам се нервна. След цяла вечност взиране в екрана Джеси започва да кима леко.

– Ще се занимая с това – отвръща. Хвърля телефона ми на плота. Изобщо не изглежда щастлив.

Отпускам се от облекчение. Мисля, че почти очаквах да я защити или да каже, че сигурно е бил някой друг, но кой друг би го направил? Няма нужда да казвам нищо повече. Той знае и съм толкова облекчена.

Телефонът ми започва да пее и го вдигам от плота. Виждам името на Рут Куин да проблясва на екрана и въздъхвам уморено. Отказвам обаждането. Скоро ще позвъни в офиса и ще разбере, че не съм на работа.

– Кой е това?

– Нова клиентка. Истински трън в задника.

Взима телефона и го плъзва отново на плота, после ме дръпва към гърдите си.

– Никаква работа днес. Готова ли си за нашата среща?

Кимвам до гърдите му.

– Да.

Притиска устни към темето ми и ме пуска, като протяга ръка с много изискан маниер. Усмихвам се, сплитам ръка с неговата и го оставям да ме поведе навън към асансьора.

Отразяваме се във всички огледала около нас. Където и да погледна, виждам него в цялата му прелест, вървящ до мен. Пъхнала съм ръка под сакото му, изпълнена с нежелание да го пусна. Той поглежда надолу към мен с ъгълчето на окото си.

– Би трябвало да получа едно извинително чукане тук и сега – казва с тих глас.

– Дължа ли ти извинение?

– Да. – Поглеждам напред и го срещам в отражението.

– За какво? – питам. Бързо премислям всичко, което може да има предвид, и откривам (в света на Джеси) твърде много неща, които би могъл да държи срещу мен. Но тази сутрин аз бях отстъпчива, а той беше доста разумен.

– Дължиш ми извинение за това, че ме накара да те чакам прекалено дълго – отвръща. Лицето му е напълно безизразно, а думите му са пълни със значение.

Усмихвам се и се притискам до него. Аз изобщо не съм го чакала много дълго. Само две скапани връзки. Докато той се е борил с множество демони, аз съм била блажено сляпа и съм минавала през вълненията на всяка нормална млада жена. Мисълта е странна.

Вратата на асансьора се отваря и ръката му обгръща нежно раменете ми, докато вървим през фоайето на „Луссо“.

– Клайв – кимва Джеси на портиера, който също кимва кратко в отговор и продължава с това, което привлича вниманието на бюрото му.

Излизаме в хладната вечер и Джеси отключва колата си.

– О, Кейт звъня. Може би трябва да ù се обадиш.

– Отново ли си вдигал телефона ми? – питам, но той просто свива рамене и подминава обвинението ми.

Въздъхвам и отварям чантата, за да извадя телефона, но след малко ровене не откривам такъв.

– Джеси, телефонът ми е останал горе.

Дълго и преувеличено ми показва какво неудобство създавам.

– Ето – подава ключовете. – Побързай или ще закъснеем за вечеря!

– Ще бъда бърза. – Изтичвам обратно във фоайето на „Луссо“ и се намръщвам към Клайв, който все още ме пренебрегва, после набирам кода на асансьора. Защо не е още на приземния етаж? Чакам нетърпеливо да се върне, после скачам вътре.

Излизам, преди вратата да се отвори напълно, и пъхвам ключа в бравата, като го оставям в ключалката, докато тичам към кухнята. Заковавам се с шокирано ахване, когато виждам двама души да седят на бар столовете. И двамата изглеждат много заплашително.


Тридесет и четвърта глава

– Какво... как... кога... – пелтеча и запъвам сериозно. Откъде се появиха те?

– Здравей! – казва мама рязко и остро. Баща ми просто седи там и клати глава.

Не мога да разбера дали е бясна, или не. Искам да се спусна към тях и да ги притисна силно. Не съм ги виждала от седмици, а те са тук, но не мога да оценя настроението им.

– Как се озовахте тук? – успявам да изрека пълно изречение.

– О, не знаеше ли? Баща ти е пенсиониран крадец по високите етажи. – Перфектно оформената вежда на мама се вдига към мен, а татко седи там и изглежда неодобрително и в лошо настроение.

– Мамо? – намръщвам се.

Тя въздъхва и става.

– Ава О’Ший, донеси си задните части тук и прегърни майка си! – отваря тя ръце за мен.

Разплаквам се.

– Знаех, че ще направи това! – мърмори баща ми. – Ужасни жени!

– Млъкни, Джоузеф! – Отново прави жест с ръце и аз отивам право в прегръдката ù. Подсмърчам като дете и трепвам леко, когато тя потрива топло гърба ми. – О, Ава! За какво плачеш? Престани, разстройваш ме!

– Толкова се радвам да ви видя – хленча в сивия жакет на мама и чувам как баща ми пуфти недоволно към двете жени в живота му, които реват и подсмърчат. Никога не е обичал да показва емоции. Всякаква привързаност го кара да се чувства страшно неудобно.

– Ава, не можеше да ни отбягваш вечно дори да сме на километри далеч. Нека те огледам! – казва. Тя ме отдалечава от себе си и избърсва сълзите ми.

Не може да се отрече, че съм дъщеря на майка си. Очите ù са също като моите – големи и шоколадови, само че косата ù, която е също като моята на цвят, е отрязана в къса бухнала прическа. Изглежда добре за своите четиридесет и седем години, наистина добре.

– Накара ни да подивеем от тревога тези последни няколко седмици.

– Съжалявам. Имах няколко откачени седмици – отвръщам и се опитвам да се оправя. Спиралата ми сигурно се стича надолу по бузите ми и имам сериозна нужда да издухам носа си. – Почакай! – Поглеждам мама, после татко, който свива големите си рамене и сумти. – Как наистина се озовахте тук? – Бях толкова заслепена от шок и емоции, че съм забравила, че стоим в панорамния апартамент на Джеси за десет милиона лири.

– Аз ги поканих.

Обръщам се и виждам, че Джеси стои в извития вход, пъхнал ръце в джобовете на панталона.

– Не ми каза – запъвам. Объркана съм.

– Не исках да разваля изненадата – свива рамене. – Сега са тук.

Поглеждам към мама, която се усмихва широко, и с ужас виждам, че очевидно е повлияна от Джеси. Не знам защо съм ужасена. Той извлича същата реакция от всички жени и трябва да си напомня, че майка ми е по-близо по възраст до Джеси, отколкото съм аз.

– Ъ... мамо, татко, това е Джеси – соча между тях. – Джеси, това са мама и татко. Елизабет и Джоузеф. – Не бях планирала да стане така. Изобщо не го бях планирала всъщност.

– Запознахме се – казва Джеси.

Очите ми се стрелват към неговите.

– Какво?

– Запознахме се – повтаря той, което не е необходимо, защото го чух първия път.

Устните му трепкат. Добре, напълно съм объркана. Джеси въздъхва и тръгва към нас, докато не застава пред мен, малко близо, като се има предвид, че родителите ми са тук и това за тях е шокиращо. И за мен.

– Не отидох да тичам сутринта – казва той.

– Така ли? – мръщя се. – Беше облякъл екипа за тичане.

Засмива се.

– Знам. Не бих избрал точно него, за да се запозная с родителите ти, но отчаяните времена изискват отчаяни мерки – свива рамене.

– Сега с това облекло напълно компенсираш, Джеси – потупва мама облечената му в костюм ръка и устата ми зейва.

Какво става тук, мамка му? Искам да ругая до скъсване, но мама мрази псувните точно колкото и Джеси.

– Съжалявам – вдигам ръце и разтривам слепоочията си. – Объркана съм.

– Седни! – Джеси хваща ръката ми, отвежда ме до един стол и сяда до мен. Мама отново сяда до татко. – Говорих с майка ти късно снощи. Разбираемо, беше разтревожена за теб и ми зададе много въпроси – казва и вдига вежда към мама, която се засмива весело.

– Любопитна е, нали? – цъква татко, а мама го шляпва по рамото.

– Тя е моето момиченце, Джоузеф.

– Все едно – продължава Джеси, – реших, че е най-добре да дойдат и да видят сами, че не съм беснеещ луд, който те държи в плен в нашата кула. И така, ето ги тук.

– Ето ни тук – пропява мама. Явно няма проблем със зашеметяващия мъж, който гали нежно ръката ми.

Опитвам се да се възстановя от шока.

– Значи сте се срещнали тази сутрин? Защо?

– Трябваше да обясня – казва Джеси. Поглеждам към него и мога да заплача. Не мога да повярвам, че го е направил. – Ава, никой от нас не очакваше другия по различни причини. Знам, че мнението на родителите ти значи много за теб, съответно значи много и за мен. Ти си моята най-важна задача. Ти си всичко, което има значение за мен. Обичам те.

Виждам как романтичната същност на мама се срива на пода, а татко, въпреки че е емоционално отдалечен, кимва одобрително.

– Всичко, което един баща иска, е някой да се грижи за дъщеря му. – Татко протяга ръка на Джеси. – Вярвам, че ще се справиш добре.

Джеси приема предложената ръка.

– Това е моята основна работа – усмихва се Джеси. Мама едва не припада наистина, а аз се смея.

„Мили Боже!“

Джеси вдига вежда към мен язвително. Знае какво мисля. Мама и татко наясно ли са колко е сериозен, когато казва това? Но трябва да похваля Джеси за речта му. Спечели ги напълно и имам чувството, че от раменете ми е свалена огромна тежест, но осъзнавам, че те не знаят естеството на бизнеса на Джеси и какво прави, когато е пиян. Нито за наказанията, на които се подложи, защото е мислил, че ме е разочаровал и че заслужава възмездие... Нито пък това, че може да съм бременна. Обяснил ли им е за пиенето? След като Мат им се е обадил, сигурно се чудят.