– Има ли още нещо, което трябва да знам?

Опитвам се да скрия напрежението в тялото си.

– Какво например?

Възмутеният поглед на лицето ù е оправдан.

– Не знам, ти ми кажи! – вдига ръце към тавана. – Защо да предпочета това пред пияния Джеси?

Стискам зъби и се облягам напред, опитвайки се да намаля разстоянието между нас. Подпирам лакти на коленете си и копирам опита на Ава да облекча болката в главата си, като разтривам слепоочията си.

– Пиенето и сексът за мен вървят ръка за ръка – казвам думите, които ще започнат да разкриват тайните ми.

– Какво значи това?

– Ава, наследих имението, когато бях на двадесет и една. Можеш ли да си представиш един млад мъж да получи това място и цял куп готови да му се отдадат жени? – Никога не съм се чувствал по-разкаян за егоистичния ми живот.

– Имаш предвид „топването“? – вмята. Гласът ù е тих и предпазлив. Тя вече започва да разбира всичко.

– Да, топването. Но всичко това е минало. – Сядам по-напред. – Сега съм само твой. – Тя трябва да разбере това. Може да ù помогне да приеме останалото.

– Значи си пил и си чукал?

– Да, както казах, пиенето и сексът вървят ръка за ръка. Моля те, ела тук!

Пренебрегнат съм.

– Значи не пи, защото щеше да поискаш да правиш секс?

– Не се доверявам на себе си, когато пия, Ава.

– Смяташ, че ще скочиш на най-близката жена ли?

Още една иронична усмивка се откъсва неволно от устните ми.

– Не мисля. Не бих могъл да ти причиня това. – Бих могъл да се пронижа заради нахалството си и да ù спестя нуждата да се разправя с този откачен задник повече.

Веждите ù се вдигат.

– Не мислиш?

– Това не е риск, който бих искал да поема, Ава.

„Вече не е“ – добавям тихо на себе си.

– Пия твърде много и губя контрол, а жените ми се хвърлят с желание. Виждала си го.

– Не изглеждаше способен на нищо миналия петък.

– Да, това не е моето нормално пиянство, Ава. Бях решил да се докарам до безсъзнание. – Мамка му, как ще направя това, по дяволите?

– Значи обикновено поддържаш кротко ниво на пиянство, а след това правиш много секс с много благосклонни жени? Никога ли не си пил, когато си спал с мен?

Не мога да го направя без допир, затова избутвам настрани масата, която ми пречи да падна на колене пред Ава.

– Не, Ава. Никога не съм бил под влиянието на алкохол, когато съм бил с теб. Нямам нужда от него. Алкохолът блокира чувствата ми, кара ме да забравя колко празен беше животът ми. Не ми пукаше за нито една от жените, с които съм спал. За нито една. И тогава се появи ти и всичко се промени напълно. Ти ме върна към живот, Ава. Не исках да се докосвам до алкохола, защото ако започна, може да не успея да спра, а аз не исках да изпусна нито един миг с теб – аз съм копеле. Отчаяно, безнадеждно копеле.

Виждам как сълзите се оформят в кафявите ù очи. Не съм сигурен колко по-зле може да стане.

– Правил ли си сънлив секс с някоя друга?

Изобщо не успявам да скрия раздразнението си от глупавия ù въпрос и въздишам шумно.

– Не.

– Ами вразумяващо чукане? – продължава. Изглежда свирепо.

– Ава, не! Никога не ми е пукало достатъчно, нито пък ми се е искало да начукам на някоя някакъв разум. – Намирам краката ù и ги стискам уверяващо. Не очаквам да подейства, но съм готов да опитам всичко. – Ти си единствена.

Ръцете ми са избутани настрани и тя става.

– Значи казваш, че ако в четвъртък беше пил водка, щях да те намеря да чукаш Сара, а не просто да си говориш мило с нея, докато тя седи на бюрото ти?

Какво? Сара ли? Тя луда ли е? Скачам и отивам към нея. Хващам здраво дребното ù тяло.

– Не! Не ставай глупава!

– Не мисля, че съм глупава. Достатъчно лошо е да се тревожа, че пиеш. Не знам дали мога да понеса и допълнителната тревога, че когато си пиян, искаш да чукаш други жени. – Тя губи контрол. Язвителните ù думи ме карат да отскоча назад от изненада, въпреки че нямам правото да се изненадвам.

Също така нямам право да я укорявам за лошия ù език... но все пак го правя.

– Би ли внимавала за шибания език? Не ме кара да искам да чукам други жени. Просто ме кара да искам да чукам.

– Тоест, най-добре е, за да съм сигурна, да бъда наблизо, когато пиеш, така ли?

Боже, да, трябва. Но вече е твърде късно.

– Няма да пия. Кога ще започнеш да ме слушаш, жено? – реагирам. Вече и аз губя контрол. Планът ми тези думи да имат смисъл бързо се разпада. – Нямам нужда от алкохол. – Боя се, че може да стисна твърде силно, затова я пускам, отдръпвам се от нея и прекосявам кабинета, опитвайки се да се успокоя. – Имам нужда от теб! – Това мое изявление е бързо контрирано.

– Имаш нужда от мен, за да замениш пиенето и чукането.

Откъде измисли това, по дяволите? Нуждая се от нея, за да дишам. Това е достатъчно просто.

– Ти ме манипулираш.

– Не те манипулирам – защитавам се шокиран, но знам, че наистина го правя. Постоянният допир, неразумните искания и начинът, по който я зашеметявам, когато телата ни са съединени. Това са все начини да я задържа, но също така да я държа в безопасност.

– Напротив, правиш го. Със секс. Вразумяващо чукане, напомнящо чукане... Всичко това е манипулация. Аз имам нужда от теб, а ти използваш това срещу мен.

– Не! – крещя. Размахвам ръце и запращам отровата, заради която съм на това ужасно положение в живота си, с трясък на пода. Силният звън на счупени бутилки и чаши затихва и аз откривам, че отново държа здраво ръцете ù.

– Имам необходимост да се нуждаеш от мен, Ава. Не мога да го кажа по-просто. Колко пъти трябва да ти го повтарям? Докато ти се нуждаеш от мен, аз ще се грижа за себе си. Просто е.

– И как боят с камшик се вписва в грижата за себе си? – крещи тя.

Косата ми понася жестоко наказание, когато я дръпвам свирепо.

– Нямам никаква представа. – Имам. Отчаяние. Безнадеждност. Мъка. Страх. Това са четири причини, а още не съм свършил.

– Аз наистина имам нужда от теб, но не така. – Поражението в гласа ù ме тревожи още повече, затова поемам ръцете ù нежно.

– Погледни ме! – Отпуска глава и очите ù срещат моите. – Кажи ми какво чувстваш към мен? Знам какво чувствам аз към теб. Да, имал съм много жени, но с тях съм правил само секс. Безсмислен секс. Без чувство. Ава, имам нужда от теб.

– Как така имаш нужда от мен, след като те карам да си причиняваш това? Ти си по-себеразрушителен сега, отколкото си бил, преди да ме срещнеш. Аз те карам да се нуждаеш от алкохол, не да го искаш. Превръщам те в неразумен, побъркан мъж и със сигурност вече не съм стабилна. Не виждаш ли какво си причиняваме?

Думите ù ме прерязват, въпреки че първата част от изявлението ù вероятно е вярна. Но последната не е. Ние се обичаме, това е. Всичко, което правя, е, защото я обичам.

– Ава!

– И искам да знаеш, че не мога да понасям мисълта, че си спал с толкова много жени.

Поемам си дълбоко въздух. Тихо се съгласявам с нея. Но тогава тя ахва. Изпълненият с ужас звук изпомпва страх директно във вените ми.

– Когато изчезна за четири дни... – думите засядат в гърлото ù. По красивото ù лице се плъзга тревога.

Очите ми се отварят още повече, искам тя да види разкаянието ми. Времето ми изтече.

– Те. Не. Означават. Нищо. Обичам те. Имам нужда от теб.

– О, Боже! – Тя се срива пред мен и започва да плаче от болка. Никога не съм се чувствал по-гадно, по-недостоен и по-отчаян. – Чукал си други жени.

Падам на колене и я хващам здраво, но нежно. Разтърсвам я леко, но не знам с каква цел.

– Ава, чуй ме! Те не означават нищо. Бях влюбен в теб. Знаех, че ще те нараня. Не бих могъл да те нараня.

– Казваш, че не би могъл да ми причиниш това. Забрави да добавиш отново. Трябваше да кажеш, че не би могъл да ме нараниш отново.

– Не исках да те нараня.

– И за да не ме нараниш, реши да чукаш други жени? – Въпросът ù ме оставя без отговор. Питам себе си същото всеки ден, по десет пъти на ден. – Колко?

Трепвам.

– Ава, моля те, недей! Мразя се.

– Аз също те мразя! Как можа?

– Ава, защо не ме слушаш?

– Слушам те и не харесвам това, което чувам. – Тя се раздвижва и се отдалечава. Пресягам се паникьосано към хълбоците ù и поставям глава на корема ù. Емоциите ме завладяват напълно. Тялото ми започва да се тресе.

– Съжалявам. Обичам те. Моля те, умолявам те, не ме напускай! Омъжи се за мен!

– Какво? – реагира. Тонът ù показва колко е шокирана, отвратена. Какъвто изобщо не искам да е. – Не мога да се омъжа за човек, когото не разбирам. – Тези думи ме довършват и ме карат да се срина на пода пред нея. –  Мислех, че ти нося спокойствие – продължава. Гласът ù трепери. – Ти ме унищожи за пореден път, Джеси.

– Ава, моля те. Бях съсипан. Загубих контрол. Мислех, че мога да те забравя.

– Като се напиваш и чукаш други жени ли?

– Не знаех какво да правя. – Жалък съм, но само това имам. Съкрушителните тревога, страх и ужас, че е наранена, не са намалели. Никога няма да намалеят. Нито пък болката при мисълта, че мога да я загубя. Но способността ми да бягам от истинската, сурова и силна любов се е подобрила. Извиненията ми, че я напуснах за тези четири дни, никога няма да са достатъчно добри. Страхът у мъж като мен е смешен, но ето до какво ме е свела тази жена. До развалина. Трагично подобие на мъж. Наистина не заслужавам любовта, която тя ми дава. Но съм прекалено голям егоист, за да се откажа лесно.

– Можеше да поговориш с мен – казва тя.

– Ава, ти отново щеше да избягаш.

– Всички извинения, които ми поднесе, са били, защото съвестта ти те гризе. Не защото си бил пиян или заради имението. А заради това, че си ми изневерявал. Ти каза, че не си го правил откакто си с мен. Излъгал си ме. Всеки път, когато реша, че сме напреднали малко, се натъквам на неочаквани подробности. Не мога да понасям това повече. Не знам кой си ти, Джеси.

– Ава, ти ме познаваш. Прецаках всичко. Прецаках всичко, но никой не ме познава по-добре от теб. Никой.

– Забравяш Сара. Изглежда тя те познава прекалено добре – отсича. Тонът ù е равен, почти обиден. – Защо?

Тялото ми поддава и сядам върху петите си.

– Аз те предадох. Исках да пия, но ти бях обещал, че няма да го направя, знаех какво ще стане, ако го направя.

– И предпочете да те набият?

– Да.

– Не разбирам.

Свеждам поглед, за да не види срама в очите ми. Няма нужда.

– Ава, ти знаеш, че животът ми е бил много шарен. Разбивал съм семейства, отнасял съм се към жените като с предмети и съм взимал неща, които не са мои. Съсипал съм толкова много хора, че чувствам това като наказание. Намерих своето малко късче от рая, но сега изглежда всеки е готов да се отклони от пътя си, за да ми го вземе.

– Ти си единственият, който може да съсипе всичко. Само ти. С пиенето си, с това, че си властен маниак, с това, че чукаш други жени. Ти!

– Бих могъл да загърбя всичко това. Не мога да повярвам, че си моя, Ава. Ужасен съм, че някой ще те отнеме от мен.

– И затова караш жената, която ненавиждам, жената, която иска да те отнеме от мен, да те нашиба?

– Сара не иска да ме отнеме от теб – отричам. Мръщя се, но очевидно Ава не е съгласна, ако съдя по шока, изписан на лицето ù. И знам, че вероятно е права. Можех да не обръщам внимание, преди Ава да се появи с гръм и трясък в живота ми, но вече не.

– Напротив, Джеси, иска. Това, което си причиняваш, е истинска агония за мен. Ти наказваш мен, не себе си. Въпреки всичките гадости, които не спираш да сипеш върху мен, те обичам, но не мога да те гледам да си причиняваш това.

– Не ме изоставяй – изричам. Гласът ми е придобил неочаквано изискващ тон и аз хващам ръцете ù. – Ще умра, ако те загубя, Ава.

– Не казвай това! Водим откачен разговор.

Тя не вижда ли? Дръпвам я на колене.

– Не е откачен. Онзи кошмар, който сънувах, в който ти изчезна, изчезна просто ей така, ми даде представа какъв ще бъде животът ми без теб. – Напомнянето връща всички мъчителни картини. Чернота. Пустота. Невероятна болка. – Ава, това ще ме убие.

– Ако те напусна, това ще бъде, защото повече не бих могла да понеса да гледам как се нараняваш.

– Никога не би могла да разбереш колко много те обичам. – Хващам лицето ù, но тя отново ме избутва. – Нека те докосна! – Паниката се връща отново, а виденията от кошмара ми са прекалено истински.

– Разбирам, Джеси, защото аз се чувствам по същия начин! – този ù вик ме спира да я грабна отново в ръцете си. Как е възможно да се чувства по същия начин? – Въпреки че ти ме съсипа напълно, аз все още те обичам, мамка му, и се мразя за това. Така че не ми казвай, че не разбирам!