– Не е възможно. – По дяволите, тя няма никаква шибана представа. Твърдението ù предизвиква у мен гняв и аз я дръпвам към себе си. – Това просто не е възможно.

Този път не ме избутва. Предала се е. Оставя ме да я докосвам и да я подържа в прегръдката си, преди нежно да се освободи от мен.

– Ще отида да потърся нещо, с което да изчистя раните ти. – Не искам да я пусна, но тя намира отнякъде невероятна сила и успява да се освободи. – Джеси, трябва да те почистя.

– Не си тръгвай заради мен!

– Казах, че няма да те напусна. Бях сериозна. – Излиза и ме оставя на колене, готов да се моля още. Това изобщо не е свършило и въпреки думите ù не съм убеден, че тя може да ме обича толкова силно, колкото аз нея. Как би могла? И няма нищо, с което да може да го докаже.


Благодарности

Скоростното влакче „Този мъж“ става все по-бързо и по-бързо с още лупинги, обрати и промени. Не искам никога да слизам от него. Както винаги, благодарностите ми към всички, които се присъединиха към мен по пътя, са огромни.

Продължавам да се грея приятно на слънцето на Седмото небе на Джеси.

Джоди

ххх