– Бебче, аз говоря по този начин. – Той хваща тила ми и ме придърпва към себе си. – Нека ти покажа!

Тялото ми печели.

Отдавам му се като робиня, каквато съм. Той обгръща с ръка кръста ми и ме отпуска назад на леглото. Запечатва със страстна целувка устните ни и цялото ми същество се съживява, когато горещият му влажен език се плъзва нежно и започва бавно да изследва устата ми. Ние сме в режим „нежен Джеси“, сякаш знае, че това е най-добрият подход към мен точно сега.

Бавното му и равномерно дишане ми подсказва, че се контролира напълно. Облегнат на лакът, прокарва показалец от хълбока нагоре към гърдите ми и заедно с докосването му по тялото ми се разливат тръпки, които ме карат да се задъхвам. Джеси завършва движението, като гали зърното ми с копнеж и в синхрон с нежните движения на езиците ни.

Държа се за раменете му и усещам как всички неуместни емоции нахлуват отново в мен под нежното му докосване, внимателната му уста и твърдото му тяло. Страхът ми е напълно оправдан – отново се изгубвам в него.

Хленча, когато отдръпва устните си от моите, сяда на пети и заедно с бельото ми смъква и шортите надолу по краката ми със здравата си ръка.

– Имаш нужда от напомняне.

– Това не е традиционният начин.

– Аз така правя нещата, Ава. – Той хвърля шортите и бикините ми настрани, издърпва ме нагоре и залепва устни за моите. – Трябва да се сприятелим.

Повече не мога да се боря. Закачам с пръсти ластика на боксерките му, притискам устни към неговите и избутвам боксерките надолу по бедрата му. Той изпуска дълъг стон и ме поставя отново на леглото. Вече не достигам боксерките му с ръце, затова протягам крак и ги избутвам надолу. Той наполовина е облегнат на мен, а твърдото му, жилаво тяло се притиска в моето, докато завладява устата ми.

Наслаждавам се на допира на дългата му брада до лицето ми и сплитам пръсти в косата му. Брадата му е прекалено дълга, за да е остра или груба, така че я усещам по-скоро като мека четка по лицето си.

Той отделя уста от моята и заравя лице в косата ми. Прокарва длан между краката ми, нагоре по тялото ми, бавно през корема, а после още по-нагоре между гърдите ми и завършва на шията.

– Липсваше ми, бебче – прошепва във врата ми. – Толкова ми липсваше.

– И ти ми липсваше – отвръщам, притискам главата му към себе си и се чувствам обгърната от сила, но той не е силен в момента. Чувствам се защитена и в безопасност, но сега аз съм тази, която се грижи за него. Също така се чувствам смазана – напълно смазана от силни чувства към този проблемен мъж.

Той се премества така, че се настанява между бедрата ми, и скоро усещам влажната, хлъзгава глава на възбудения му член да се притиска към мен. Умът ми е плетеница от объркани мисли, но Джеси се отпуска на лакти и се взира в мен, сякаш съм единственото нещо, което съществува на света. Очите ни казват повече, отколкото думите могат да изразят някога. Премествам ръце от тила му, така че дланите ми са от двете страни на красивото му лице.

– Благодаря ти, че се върна при мен – казва той тихо, докато се взирам в него и се давя във възхитителните му зелени очи, а емоциите заливат цялото ми същество.

Поглаждам с палец влажните му устни и го плъзвам в устата му, изваждам го бавно и поставям върха му върху долната му устна. Джеси го целува леко и ми се усмихва, после тласка с хълбоци, без да откъсва очи от моите, а тазът ми се повдига, за да го посрещне.

Въздъхвам от невероятното удоволствие, когато Джеси бавно и нежно се плъзва дълбоко в мен. Очите ми се затварят и ръцете ми се плъзват на тила му, когато ме изпълва докрай и задържа, пулсирайки вътре в мен. Дишането му става бързо и накъсано, което също е нещо познато. Бори се да задържи контрола.

– Погледни ме! – настоява задъхано и аз принуждавам очите си да се отворят. Ахвам леко, когато трепва в мен. – Обичам те – прошепва с пресекващ глас.

Вдишвам рязко при думите, които отдавна се нуждаех да чуя толкова отчаяно. Знае ли? Затова ли го казва сега? Дали мисли, че само това е нужно?

– Недей, Джеси! – изричам, затварям очи и ръцете ми пускат главата му.

– Ава, погледни ме! – настоява той грубо. Отварям плувналите си в сълзи очи и срещам безизразно лице. – През цялото време ти казвах как се чувствам.

– Не, не си. Ти отмъкваше телефона ми и се опитваше да ме контролираш.

Завърта хълбоци в мен и измъква въздишка от двама ни.

– Ава, никога не съм се чувствал така – отвръща, изтегля се и се тласка дълбоко. Опитвам се да озаптя пръснатите си мисли, но от мен се изтръгва стон. – През целия си живот съм бил заобиколен от голи жени, които нямаха уважение към себе си. – Той поставя ръце върху моите и приковава китките ми от двете страни на главата ми.

Тласък.

– Джеси!

– Ти не си като тях, Ава.

Тласък.

– Боже! – викам и той се отдръпва и отново нахлува.

– Господи! – Застава неподвижен за няколко дълбоки вдишвания. – Ти си моя и само моя, бебче. Само за моите очи, само за моето докосване и само за мое удоволствие. Само моя. Разбираш ли ме? – Той се оттегля и бавно нахлува обратно.

– Ами ти? Ти само мой ли си? – питам, повдигайки бедра, за да посрещна възхитителното проникване.

– Само твой, Ава. Кажи ми, че ме обичаш!

– Какво? – проплаквам, когато тласка здраво в мен.

– Чу ме – казва тихо той. – Не ме карай да бъда груб с теб, бебче!

Смаяна съм. Топя се под него, осакатена от удоволствие, а той настоява да му кажа, че го обичам? Обичам го, но трябва ли да го признавам по принуда? Но аз очаквах, че ще стане точно така. Той се опитва да ме направи различна от всичко, което познава – да не нося къси рокли, да не пия, вместо сурова кожа да нося нежна коприна. Ами сексът?

– Ава, отговори ми! – Той притиска дълбоко и завърта плътно. По челото му избива пот. – Не крий от мен!

Думите му ме поразяват като мълния. Да крия? Той се опита и преди с чукане да извади признание в любов от мен – миналата събота в банята, когато се набиваше в мен многократно и настояваше да го кажа. Мислех, че търси уверение, че няма да го напусна. Сгрешила съм. Откъде знае?

Следва ново съвършено притискане със завъртане и вътрешните ми мускули започват да се свиват в спазми, а през нервните ми окончания започват да преминават тръпки. Краката ми се сковават.

– Откъде знаеш? – проплаквам и отмятам назад глава от отчаяние: умствено и физическо.

– Проклятие, Ава, погледни ме! – Той ме удря със силно движение на бедрата си и аз отварям очи с ядосан вик. – Обичам те – крещи той и подсилва думите си с още едно бавно изтегляне и силна и бърза атака на хълбоците си.

– И аз те обичам – крещя думите, които са буквално изтръгнати от мен.

Той спира напълно движенията си, дишането ни е накъсано и обезумяло, докато Джеси държи ръцете ми на място и гледа към мен.

– Толкова много те обичам. Не мислех, че това е възможно – думите му ме пронизват до дъно. Дълбочината на съединението ни кара сърцето ми да включи на по-висока предавка, а Джеси поглежда надолу към мен и очите му се пълнят със сълзи. Той се усмихва леко и бавно се изтегля. – Сега се любим – казва тихо, поклаща се нежно обратно в мен и обладава устните ми в бавна, чувствена целувка, изпълнена със смисъл. После пуска ръцете ми и аз го прегръщам, като леко плъзгам ръцете си по влажната кожа на гърба му.

Тактиката му е напълно променена. Бавно и отмерено влиза и излиза от мен, водейки ме към пълен екстаз, а аз стискам влажния му гръб с всички сили. Сексът с Джеси винаги е бил извън всякакво сравнение, но този момент съдържа значителна сила, каквато не мислех, че е възможна. Той ме обича.

Опитвам се да задържа емоциите си под контрол, когато той се отдръпва и задържа лице до моето, нос до нос, с пълни с чувства очи. Аз се разпадам. Наситеността на неговите овладени дълбоки тласъци ме кара да треперя, а сърцевината ми се разтърсва и свива около неговия член при всяко движение. Потта по челото му и дълбоката бръчка, която е признак на силна концентрация, ми подсказват, че той също е на ръба. Извивам хълбоци нагоре и стена, когато ме изпълва до абсолютния ми предел. Ритмичното му и педантично темпо ме кара да искам да си затворя очите, но не мога да ги откъсна от неговите.

– Заедно – казва той, а горещият му дъх гали лицето ми.

– Да – пъшкам и усещам как се уголемява и пулсира в подготовка на освобождението си.

– Господи, Ава! – възкликва. Остра въздишка се изтръгва от устните му и тялото му се стяга, но той не откъсва очи от моите. Гърбът ми се извива по рефлекс, когато спиралите на екстаза достигат връхната си точка и ме захвърлят презглава в ураган от неудържими усещания. Изкрещявам от удоволствие, тялото ми трепери в ръцете на Джеси и аз бързо задвижвам клепачи, за да спра събралите се сълзи. Оргазмът ми започва да се оттегля полека.

– Очите! – нарежда той тихо и аз се подчинявам, като отново отварям очи.

Джеси простенва гърлено и аз стягам всичките мускули в сърцевината си около него, за да изстискам освобождаването му. Виждам битката, която провежда с инстинкта си да се забие в мен и да отметне глава назад, но той успява да се контролира. И тогава почти чувам освобождението му. Бузите му се издуват, а той нахлува в мен с дълъг и силен удар и се задържа там. Мускулите ми се приспособяват към пулсиращата му ерекция и продължават бавните си свивания, докато Джеси се излива в мен.

– Обичам те – казвам тихо, докато гледа към мен и гърдите му се повдигат и спускат. Ето. Казах го. Картите ми са напълно свалени и технически не е изтръгнал това с чукане.

Той полага устни върху моите.

– Знам, бебче.

– Откъде знаеш? – питам. Знам, че никога не съм му казвала. Крещях го хиляди пъти наум, но никога не съм го изричала на глас.

– Каза ми го, когато беше пияна – усмихва се, – след като ти показах как се танцува.

Бързо си припомням нощта, когато бях нелепо пияна и отново отстъпих пред упоритото му преследване. Помня, че го признах на себе си, но определено не помня да съм му го изтърсила. Честно казано, не помня много, след като Джеси ме изведе от бара. Бях в тежко състояние. Това също е по негова вина.

– Не помня – признавам и се чувствам адски глупаво.

– Знам, че не помниш. – Той притиска хълбоците си в мен и аз въздъхвам. – Беше толкова объркващо.

Спомените изведнъж заливат съзнанието ми като потоп. Той наистина се опитваше да измъкне любовно признание от мен с чукане. Наблюдава ме как го осъзнавам и устата му оформя буквата „О“ с лека усмивка.

– Знаел си през цялото време?

„Пиянски признания.“

Дни наред се упреквах, че не му признах чувствата си, а той е знаел през цялото време. Защо не каза нищо? Защо просто не поговори с мен, вместо да се опитва да ме принуди с чукане? Толкова много неща щяха да са различни.

Усмивката му изчезва и бива заменена със стоическо изражение.

– Ти беше пияна. Исках да чуя думите, когато си със здрав разум. Жените се напиват непрекъснато и ми признават вечната си любов.

– Така ли? – изтърсвам.

Той почти се разсмива.

– Да, така. – Той притваря очи. – Не бях сигурен дали все още ме обичаш, след... – не довършва. Зъбите му започват свирепа тренировка върху долната му устна. – Ами... след малкия ми срив.

Смея се вътрешно. Малък срив ли? По дяволите, какво ли би бил голям срив? Жените му казват, че го обичат? Какви жени и колко има? Кривя лице от отвращение. Чувствам се изключително неудобно от това колко много се възмущавам от възможността друга жена да го има или да го обича. Трябва да разкарам тези мисли от главата си, и то бързо. Нищо добро няма да излезе, ако знам.

– Обичам те – подсилвам думите, почти ги натъртвам, сякаш го казвам и на всички онези жени, които твърдят, че го обичат. Усещам как цялото му тяло се отпуска върху мен, а той продължава с бавните си кръгообразни движения дълбоко в мен.

Придърпвам го надолу и увивам крака и ръце около него. Имам чувството, че от раменете ми е паднала тежест, но после ми хрумва, че обичам този мъж, а нямам представа на колко е години.

– На колко години си, Джеси?

Той повдига глава и почти мога да видя как зъбните колела на ума му започват да се въртят. Знам, че обмисля дали да не ми каже истинската си възраст и да спре с глупавото си забавление.

– Не мога да си спомня.

О, може да успея да изиграя това в своя полза.

– Бяхме стигнали до тридесет и три – подсказвам.

Хили ми се самодоволно.

– Трябва да започнем отначало.

– Не! – Придърпвам лицето му надолу и потривам нос в грубата му буза. – Стигнахме до тридесет и три.

– Не си добра лъжкиня, бебче. – казва. Смее се и се сгушва в шията ми. – Тази игра ми харесва. Мисля, че трябва да започнем отначало. На осемнадесет съм.

– На осемнадесет!