— Ново заклинание за сън? — Сега Конър пристъпи в стаята. — Кога ще се изправим срещу него?

— Не е за това, още не. — Брана отново зарови ръце в косата си, изруга под нос и този път направо измъкна фибите. — Колко е часът? По дяволите, къде отиде денят?

Фин посочи към малката бутилка.

— За малко да ми отсече главата, задето се осмелих да предложа да починем за час и да хапнем нещо за обяд.

— Така прави, когато работи — съгласи се Конър и потупа утешително Фин по рамото. — Но пък можем да разчитаме на вечеря. — Той се усмихна подкупващо на Брана. — Нали?

— Мъжете и техните стомаси. — Тя прибра бутилката в един шкаф, където да отлежава. — Ще сготвя нещо, защото е най-добре всички да обсъдим онова, върху което двамата с Фин работихме днес. Махайте се от къщата ми за известно време.

— Но аз тъкмо дойдох — възрази Конър.

— Щом искаш топла храна и аз да я приготвя, ще трябва да се разкараш, за да мога да измисля нещо на спокойствие.

— Искам само да пийна една бира, преди да...

Фин го хвана за ръка и грабна палтото си.

— Ще те черпя една бира в бара, понеже разходката на чист въздух ще ми се отрази добре. Както и бирата.

— Ами, добре, след като поставяш така нещата.

Когато Кател изтича след тях към вратата, Брана им махна и на тримата за довиждане.

— И Кател има нужда от разходка. Не се връщайте поне час — и кажете и на другите същото.

Без да чака отговор, тя се обърна и отиде в кухнята си.

Безукорно чиста, помисли си тя, и толкова прекрасно тиха — чудесно нещо след часове наред работа и заклинания. Би могла да се наслади на чаша вино пред камината и един час почивка, но си припомни, че обича домакинските задължения.

Сложи ръце на кръста и проясни мислите си.

Добре, можеше да сотира пилешки гърди с билки и вино, да изпече малко червени картофи в зехтин и да ги поръси с розмарин, а във фризера имаше бланширан зелен боб от градината си — можеше да го задуши и поръси с белени бадеми. Не й беше останало време да замеси хляб, а всички го ядяха като мравки на пикник, затова щеше да опече набързо бирени хлебчета. И това трябваше да е достатъчно за всички.

Най-напред обели картофите, наряза ги на едри шайби, подправи ги с билки и зехтин, добави малко пипер и чесън и ги пъхна във фурната. Забърка тестото за хляба — като отпи глътка от бирата междувременно — и след като щедро намаза питките с разтопено масло, ги пъхна при картофите.

Понеже пилешките гърди бяха замразени, махна с ръка да ги размрази, след това ги заля с марината, която сама бе приготвила и пазеше в бутилка.

Доволна, че всичко е под контрол, тя си сипа вино и отпи първата глътка още в кухнята. После реши, че и тя има нужда от въздух и малка разходка, взе си якето, уви шал около врата си и излезе навън с чашата вино.

Навън бе ветровито и студено, помисли си тя, но приятно разнообразие след целия следобед в ателието заедно с Фин. Вятърът развяваше косата й, докато крачеше из градината зад къщата и си представяше къде ще разцъфтят цветята й, къде ще засади зеленчуковите лехи напролет.

Още имаше цъфнали рози, отбеляза тя, както и теменужки, разбира се, които подаваха веселите си главици дори и през снега и леда, когато всичко наоколо замръзнеше. Зимно зеле и яркооранжевите и жълти цветове на невена, който толкова харесваше заради цвета и пиперливия му аромат.

Би могла да приготви супа на следващия ден и да добави малко в нея, както и от морковите, които бе покрила с оборски тор и слама, за да понесат по-леко студената зима.

Дори и през зимата градината й носеше удоволствие.

Отпи глътка от виното си и продължи да обикаля дори и когато сенките станаха по-плътни и мъглата се приближи до дома й.

— Нямаш място тук. — Гласът й бе спокоен и тя извади малък нож от джоба си, с който да отреже няколко стръка невен, весели кученца и няколко теменужки. Щеше да украси масата с някои от зимните цветя от градината си, реши тя.

— Ще намеря. — Кеван се появи като човек, красив, усмихнат, а червеният камък на шията му грееше в сумрака. — Ще ме посрещнеш с радост в дома си. В леглото си.

— Още си слаб от последното „радушно“ посрещане и затова се самозалъгваш. — Сега тя се обърна и преднамерено бавно отпи от виното си, докато го оглеждаше. — Не можеш да ме съблазниш.

— Ти си толкова по-силна от всички тях. Знаеш го, както и аз. С мен ще станеш още по-силна. Повече, отколкото някой някога си е представял. Мога да ти доставя удоволствието, което напразно жадуваш. Мога да изглеждам като него.

Кеван махна с ръка пред лицето си. И насреща й се усмихна Фин.

Тя усети болка в сърцето, сякаш сама бе забола ножа дълбоко.

— Само празна обвивка.

— Мога да звуча като него — каза той с гласа на Фин. — Aghra, a chuid den isaol.

Ножът сякаш се завъртя и разкъса сърцето й, когато изрече думите, които Фин някога й повтаряше. Любов моя, живот мой.

— Да не мислиш, че това ме прави по-слаба? Че ме изкушава да се отворя за теб? Ти си всичко, което презирам. Ти си причината да не бъда вече негова.

— Ти избра така. Ти ме отблъсна. — Внезапно пред нея стоеше Фин, какъвто бе на осемнайсет, толкова млад, толкова изпълнен с мъка и ярост. — Какво искаш да направя? Не съм знаел. Никога не съм те лъгал. Не си отивай. Не ме отблъсквай.

— Не ми каза — чу се да мълви Брана. — Отдадох се на теб, само на теб, а ти си от неговата кръв. Негов си.

— Не знаех! Как бих могъл? Просто се появи върху мен, Брана, изгори кожата ми. Не беше тук, преди да...

— Преди да правим любов. Повече от седмица мина след това, а ти не каза нищо, докато сама не го видях. Аз съм една от тримата. — Сълзите пареха в очите й, но гласът й оставаше спокоен. — Аз съм Тъмна вещица, дъщеря на Сърха. Ти си потомък на Кеван, носиш мрака и болката. Твоите лъжи и онова, което си, разбиха сърцето ми.

— Плачи, вещице — отрони тихо той. — Изплачи болката си. Дай ми сълзите си.

Осъзна, че стои пред него, на края на градината, а лицето му е това на Кеван. И то бе осветено в мрака от сиянието на червения камък, което сега бе по-силно.

Сълзи, осъзна тя, замъгляваха очите й. Събра цялата си воля и ги преглътна, вдигна високо глава.

— Не плача. Няма да получиш от мен друго, освен това.

Тя замахна с градинския нож и успя да го прободе в гърдите, макар и не дълбоко, докато с другата си ръка се пресегна да сграбчи камъка. Земята потрепери под краката й; верижката я опари. За миг очите му пламнаха в червено като камъка, после се изви мъгла, която сякаш хапеше с остри зъби, а след това тя остана да държи само ножа с окървавен връх.

Погледна към дланта си и усети пареща болка. Тя стисна юмрук, призова силата си, стопли ледената рана и я укроти, излекува я.

Ръцете й трепереха леко, в което нямаше нищо срамно, но тя взе цветята и чашата, която бе изпуснала.

— Жалко за виното — тихо каза тя, докато вървеше към къщата.

Но съвсем не бе изгубила напразно времето си.

Разбърка картофите, извади питките от фурната и си сипа нова чаша вино, преди другите от кръга й да почнат да пристигат.

— С какво да помогна — попита Айона, след като изми ръце, — без да докарам киселини на някого?

— Можеш да накълцаш онзи чесън.

— Много ме бива в кълцането, а също и в рязането.

— Достатъчно е да го накълцаш.

— Добре ли си? — попита Айона тихо. — Изглеждаш малко бледа.

— Добре съм, честна дума. Имам да ви разказвам нещо на всички, но предпочитам първо да приключим тук.

— Добре.

Съсредоточи се в готвенето, заслушана в разговорите на близките й хора, докато работеше. Нямаше нужда да моли за помощ — другите подреждаха масата, сипваха вино, сервираха храна в табли или купички.

— Имаш ли списък за пазаруване? — попита Мийра, докато подреждаха храната върху масата. — Ако нямаш, направи, за да напазарувам вместо теб. Освен ако не възразяваш.

— Ще пазаруваш вместо мен?

— Всички ще се редуваме отсега нататък. Или поне докато ти си тази, която готви през повечето време. Отдавна вече не е справедливо просто да разтребим след това. Затова ще се погрижим и за пазаруването.

— Вече съм започнала да правя списък и планирах утре да ида до пазара.

— Значи, е мой ред, ако нямаш нищо против.

— Разбира се, че нямам.

— Ако искаш нещо да бъде занесено в магазина, мога да го взема с мен.

Брана понечи да отговори, после се огледа наоколо и присви очи.

— За какво е всичко това, пазаруването, зареждането на магазина ми?

— Изглеждаш уморена. — Конър вдигна очи към тавана и въздъхна, а Бойл се намръщи. — Защо да не говорим направо.

— Благодаря много, че ми го напомняте — сопна се Брана.

— Истината ли искаш, или украсената й версия? — Бойл продължи да се мръщи. — Изглеждаш уморена и толкоз.

Все така с присвити очи, тя прокара ръце пред лицето си, направи заклинание за хубост. Сега направо сияеше.

— Ето, вече съм по-добре.

— Под тази маска си уморена.

Тя бе готова да се нахвърли върху Фин, но Конър вдигна ръце.

— О, стига вече, Брана. Бледа си и очите ти са хлътнали, а ние не сме слепи. — Той изпъна показалец, когато тя понечи да стане, и с лек тласък със силата я накара отново да седне на мястото си.

Сега нямаше нужда от заклинание за хубост, за да пламнат страните й.

— Искаш да си премерим силите ли?

— Престанете и двамата — заповяда Айона. — Просто престанете. Ти имаш право да изглеждаш уморена, след като вършиш толкова много работа, а ние имаме право да поемем част от товара ти. Говорим само за пазаруване, за бога, както и за почистване и домакински задължения. Правим го, за да можеш да си поемеш дъх за малко, по дяволите. Затова престани да се дърпаш толкова.

Брана се облегна на стола си.

— Съвсем неотдавна всяка втора дума от устатата ти бе извинение. А сега — заповеди.

— Развивам се. И те обичам. Всички те обичаме.

— Не ми тежи пазаруването — каза Брана вече по-спокойно. — Нито домакинските задължения — не особено. Но с благодарност ще прехвърля част от тях на някой друг, понеже ще сме много заети с по-важни неща, а и до Коледа не остава много време. Трябва да има светлина и радост на Коледа. Така ще бъде.

— Значи, е решено — заяви Айона. — Ако още някой иска да добави нещо по темата, аз ще готвя утре. — Бодна от пилешките гърди и се усмихна. — Знаех си, че това ще сложи край на спора.

— Категорично. — Брана се пресегна и стисна ръката й. — А има и още нещо, което трябва да обсъдим. Кеван беше тук.

— Тук ли? — Конър скочи на крака. — В къщата?

— Разбира се, че не. Не ставай глупав. Мислиш ли, че може да проникне през преградите, които съм издигнала, както и ти? Видях го навън. Излязох в градината да огледам зимните насаждения, както и да подишам малко въздух, след като бях работила цял ден вътре. Беше достатъчно смел, че да дойде чак до края на градината, което е границата, до която може да достигне. Поговорихме.

— След като двамата с Конър отидохме в бара. — Гласът на Фин бе спокоен. — И ни казваш едва сега?

— Исках първо да сервирам вечерята, понеже и бездруго е голяма бъркотия с толкова хора в кухнята. А след като седнахме на масата, разговорът се насочи към изтормозения ми вид.

— Не съм казал „изтормозен“ — измърмори Бойл.

— Във всеки случай сега казвам на всички ви, или поне бих разказала, ако Конър спре да проверява прозорците и се върне на масата.

— И се чудиш защо не искам да те оставям сама.

Тя прониза брат си с поглед.

— Мери си думите, иначе ще ти се наложи да правиш тези обидни забележки със завързан на възел език. Обикалях из градината с чаша вино в ръка. Светлината се промени, появи се мъглата.

— Не ни повика.

Този път тя посочи брат си с пръст.

— Престани да ме прекъсваш. Не ви повиках, не, защото исках да чуя какво има да каже и защото не бях в опасност. Той не можеше да ме докосне и двамата го знаехме. Не бих рискувала живота си, Конър, но по-важното е, че и ти, и всеки друг тук трябва да знае, че никога не бих рискувала нашия кръг и онова, което трябва да сторим. Нито от любопитство, нито заради гордостта си. За нищо на света не бих поела този риск.

— Остави я да довърши. — Макар да се изкушаваше да го срита под масата, Мийра само стисна утешително ръката на Конър. — Защото знаем, че е така. Както знаехме, че ще се опита да изкуши Брана, преди да дойде краят.

— Жалък опит, поне този път — продължи Брана. — Обичайните измамни обещания. Как щял да ме направи своя, да ми даде повече сила, отколкото някога съм мечтала да имам, и все подобни глупости. Още изпитва болка, прикрива се, но червеният камък светеше по-слабо. И все пак има скрити козове. Преобрази се във Фин.