— Тя не е твоя, за да ми я дадеш.

— Ще бъде.

— Не и докато аз дишам. — Фин протегна ръка с дланта напред, призова силата си. — Ела при мен, Кеван. Кръв за кръв, както казваш. Хайде, ела.

Усети го, онова притегляне и отблъскване, почувства горещина, когато силата му се разгоря. Видя, както бе видяла и Брана, проблясък на страх. Кеван залитна крачка напред.

— Не можеш да ме призоваваш!

Кеван кръстоса ръце, после със сила ги разпери. И разкъса магията.

— Те ще те предадат, ще те отритнат. Когато тялото ти изстине и кръвта ти напои земята, те няма да оплачат загубата ти.

Сля се с мъглата, сниши се и се приведе, за да се превърне във вълка. Фин си представи меча си, който стоеше в ножницата си в кабинета му. И вдигна ръка, стиснал здраво дръжката му.

В мига, в който повика останалите от кръга си, вълкът скочи.

Но не към него, не към мъжа, който стискаше пламтящ меч и излъчваше сила. Хвърли се към малкото кученце, което трепереше във високата трева.

— Не! — Фин скочи, замахна. Но срещна и разсече само мъглата, а после и тя се разсея и на тревата остана окървавеното кученце със замъглени от шок и болка очи. — Не, не, не, не. — Фин понечи да коленичи. Соколът извика яростно, конят изцвили мощно. И двамата нападнаха вълка, който се бе появил отново зад гърба на Фин.

Звярът нададе вой и отново изчезна.

Брана се появи, преди Фин да успее да коленичи.

— О, боже. — Той се пресегна към кученцето, но тя хвана ръцете му и ги бутна настрани.

— Остави на мен. Нека аз. Моята сила е да лекувам, а кучето е моят водач.

— Гърлото му. Разкъса гърлото му. Напълно е безпомощен и никому не вреди, а той нападна него, вместо мен.

— Аз мога да му помогна. Мога. Фин, погледни ме, виж вътре в мен. Фин.

— Не ми е нужна твоята утеха!

— Остави на нея. — Конър се наведе до него, стисна здраво рамото му. — Остави я да опита.

Фин вече тъгуваше, защото бе почувствал как крехкият живот си отива, затова се отпусна на колене, разтърсен от вина и безсилна ярост.

— Хайде, хайде. — Брана нареждаше тихичко, докато нежно слагаше ръце върху окървавеното гърло. — Бори се заедно с мен. Чуй ме и се бори да живееш.

Очите на Бъгс се изцъклиха. Фин усети как сърцето на кучето забавя ритъма си.

— Той страда.

— Изцеляването е болезнено. Той трябва да се бори. — Тя рязко вдигна очи към Фин, изпълнена със сила и гняв. — Кажи му да се бори, защото той е твой. Не мога да го изцеля, ако се предаде. Кажи му!

Макар да бе мъчително за него да поиска това от кученцето, Фин сложи длани върху тези на Брана.

Бори се.

Силна болка. Брана я почувства. Гърлото й пареше и собственото й сърце също пропусна удар. Тя не откъсваше очи от тези на малкото куче, вливаше му от силата си, сгряваше го.

„Най-напред дълбоката рана“, каза си тя. Трябваше да изцели и съедини разкъсаните тъкани. Насред студеното поле, под виещия вятър, челото й се покри с пот.

Отнякъде чу Конър да й казва да спре. Че е прекалено късно, но тя усещаше болката и искрицата надежда. И огромната мъка на мъжа, когото обичаше.

Погледни ме — мислено заповяда тя на кучето. — Погледни вътре в мен. Дълбоко. Виж ме.

Бъгс изскимтя.

— Той се връща. Брана. — Конър продължи да оглежда полето, да пази всички, но сложи ръка върху рамото на сестра си, даде й всичко, което имаше.

Зейналата рана започна да се свива, да се затваря.

Бъгс извърна глава, немощно близна ръката й.

— Хайде, готово — нежно прошепна тя. — Да, вече си тук. Само още малко. Още минутка. Бъди смел, малчо. Бъди смел още за миг поне.

Когато Бъгс размаха опашка, Фин само опря чело в това на Брана.

— Ще се оправи. Иска да пийне малко вода, ще му трябва почивка. Той...

Тя не можа да се сдържи, нямаше какво да стори. Разпери ръце и прегърна здраво Фин.

— Вече е добре.

— Задължен съм ти...

— Разбира се, че не и няма да ти позволя да го изречеш. Фин. — Тя приседна назад, обхвана лицето му с длани. За миг останаха коленичили, докато кучето бодро махаше с опашка помежду им. — Сега трябва да го заведеш у дома.

— Да. У дома.

— Какво стана? — попита Конър. — Ще ни кажеш ли? Казахме на Айона да не идва. Господи, тя сега пътува с баба си от летището в Голуей.

— Не сега, Конър. — Брана се изправи на крака. — Ще разберем подробностите после. Заведи го у дома, Фин. Имам тоник, който ще му се отрази добре. Ще ти го донеса. Но всъщност най-много се нуждае от почивка.

— Ще дойдеш ли с мен? — Никак не му се искаше да я моли, но все още се боеше за малкото куче. — Да го наблюдаваш още малко, само за да сме сигурни?

— Добре. Разбира се. Конър, ти можеш да яздиш Бару по обратния път и да вземеш соколите. Вземи и Кател. Аз ще се прибера скоро.

— Ами аз...

Но Брана само стисна ръцете на Фин. Тя, Фин и кученцето изчезнаха в миг.

— Ами, както вече казах... — Конър зарови пръсти в косата си, вдигна поглед към небето, където се рееха соколът на Фин и неговият Ройбиър. Потупа Кател по главата, после се метна на Бару. — Ще се погрижа за всичко.

В собствената си кухня, гушнал кучето до гърдите си, Фин се опитваше да реши какво да направи най-напред.

— Трябва да измия тази кръв от него.

— Не тук — възрази Брана, шокирана до дъното на душата си, когато той се запъти към мивката. — Не може да къпеш кучето на същото място, където си миеш чиниите. Сигурно имаш перално помещение, мивка за мръсни неща.

Макар да не виждаше разлика, Фин смени посоката и влезе в пералното помещение с чисто бели стени и масивни черни уреди. Отвори един шкаф и се пресегна за течен препарат за пране.

— Не с това, за бога, Фин. Не можеш да къпеш куче с препарат за пране. Трябва ти течен сапун — като онзи, с който си миеш ръцете.

Би могъл да изтъкне, че проклетият течен сапун е на проклетата мивка в кухнята, където поначало бе възнамерявал да изкъпе кучето. Но тя се суетеше наоколо, свали си палтото, окачи го, след което запретна ръкави.

— Дай ми кучето. Донеси сапуна.

Добре, помисли си той, така да бъде. И бездруго още не можеше да мисли трезво. Донесе сапуна, приближи се.

— Справяш се чудесно — шепнеше тя на Бъгс, който я зяпаше с обожание. — Само си малко уморен и леко поразтърсен. Сега те чака една хубава топла вана — продължи тя, докато пълнеше мивката с вода. — Малко тоник и една дълга дрямка и ще си като чисто нов.

— Какво толкова му е хубавото на новото, винаги съм се чудил. — Фин сипа щедро сапун под течащата вода.

— Стига, Фин, това е достатъчно. Ще задушиш горкото мъниче с толкова много пяна.

Той остави шишето на плота.

— Имам нещо горе — една отвара, която ще му даде сили.

— Аз ще започна с къпането, а ти иди да я донесеш.

— Благодарен съм ти, Брана.

— Знам. Хайде сега, влизай вътре. Нали е приятно?

— Обича да се къпе под душа.

Докато кучето седеше сред море от мехурчета и изглеждаше доста нелепо според Фин, Брана се извърна.

— Моля?

— Няма значение. Ще донеса отварата.

— Значи, под душа? — промърмори тя, когато Фин излезе, и продължи да разтрива козината на кучето. Бъгс ближеше мехурчетата, ръката й и в главата й изникна много ясна картинка, в която Фин не носеше друго освен вода и се смееше, стиснал здраво кучето, докато отвсякъде струеше вода и се издигаше пара. — Хмм. Поддържа отлична форма, нали? Още има нещо момчешко в него, щом се къпе заедно с кучето.

Това я развесели и трогна, което не бе проблем. И я възбуди, което вече беше проблем.

Фин се върна с красиво шишенце с шестоъгълно дъно, пълно с тъмнозелена течност. Брана го подкани с жест и той го отвори, протегна го под носа й да го помирише.

— О, да, точно това му е нужно. Ако имаш бисквитка, може да добавиш три — не, нека са четири — капки към нея. Така по-лесно ще ги преглътне и ще реши, че е почерпка.

Без да се замисля, Фин бръкна в джоба си и измъкна оттам малка кучешка бисквитка.

— Носиш ги в джоба си, в случай че ти или кучето огладнеете?

— Не знаех колко време ще сме навън — измърмори той докато отмерваше капките.

— Остави я за малко да попият добре капките. Сега ни трябва стара кърпа.

Той излезе отново и се върна с пухкава кърпа с цвета на мъх.

— Египетски памук — отбеляза Брана и ловко извади кучето от мивката и го загърна, преди да успее да се изтръска.

— Нямам стара кърпа. А и тази ще се изпере, нали?

— Така е. — Тя енергично подсуши кучето, целуна го по носа. — Сега е по-добре, нали? Чист и ухаещ на египетска цитрусова горичка. Дай му почерпката, Фин, защото е добро момче, добро и смело.

Бъгс се обърна към Фин с пълните си с доверие и обожание очи, после погълна мигом предложената почерпка.

— Добре ще е да пийне малко вода, преди да... — Тя сведе поглед и зяпна. Истински ужасена. — „Белийк“? Използваш купички на „Белийк“ за храна и вода на кучето.

— Бяха ми подръка. — Смутен, той взе кучето, метна кърпата на плота и после клекна с Бъгс до купичката за вода.

Кучето започна да пие жадно и шумно, което продължи почти цяла минута. Накрая леко се оригна и седна, зяпнало вторачено Фин.

— Сега му е нужно само топло място да се наспи — увери го Брана.

Фин гушна кучето, грабна голяма възглавница от дивана във всекидневната, метна я пред камината.

„Египетски памук, купички на „Белийк“, а сега и възглавница с красива дамаска“, каза си Брана. Кученцето от обора се бе превърнало в малък принц.

— Уморен е. — Фин остана приведен, галеше Бъгс. — Но не го боли. Кръвта му е чиста. В нея няма отрова.

— Сега ще заспи и ще се събуди по-силен, отколкото беше. Наложи се да му дам малко допълнителна енергия, за да го върна. Беше изгубил много кръв.

— Ще му остане белег тук. — Фин нежно прокара пръст по тънката, назъбена линия върху гърлото му.

— И Аластар има белег.

Фин кимна и се изправи, след като кучето вече спеше.

— Задължен съм ти.

— Не си. И обиждаш и двама ни, като го казваш.

— Не е обида, Брана, а благодарност. Ще ти сипя чаша вино.

— Фин, още няма два следобед.

— Вярно. — Наложи се да разтрие лицето си с длани, за да се съвземе малко. — Тогава чай.

— Не бих отказала. — А и така той щеше да е зает с нещо и да се успокои малко, каза си тя, докато отиваха към кухнята.

— Той живее в конюшнята. Вече близо две години, откакто се появи. Мен ме нямаше тогава. Шон го е прибрал и нахранил. А Бойл му даде името.

— Може би е имало причина да се появи, нещо по-важно от сламено легло и огризки от трапезата, няколко мили думи. Сега е в дома ти, спи на възглавница със скъпа дамаска пред камината. Ти го взе на Самхейн.

— Беше ми подръка както купичките.

— Не е само това, Фин.

Той сви рамене, отмери листенцата чай.

— Има силно сърце, а и никога не съм вярвал, че Кеван ще му обърне някакво внимание. Той е...

— Безобиден. Малък и безобиден, и с добро сърце.

— Прибрах го да спи тук една вечер. Някак си ме погледна с неговия особен поглед и аз просто го взех.

Да, още имаше нещо момчешко в него, каза си тя, с цялата му вродена доброта.

— Кучето е добра компания. Най-добрата за мен.

— Гони си опашката само защото я има. Нямам никакви бисквити — откри той след кратко тършуване. — За хора.

— Чаят ми стига. Само чай.

Понеже знаеше, че той ще иска да е близо до кучето, тя седна така, че да вижда и камината, и го изчака да донесе чая и да седне до нея.

— Кажи ми какво стана.

— Исках да пояздя дълго и бързо. Сред полето, на открито.

— Както аз исках да изляза в градината. Разбирам нуждата ти.

— Знаех, че ще разбереш. Бях решил да пояздя, да изведа и сокола си на разходка, а взех и малкия Бъгс, защото за него щеше да е приключение. Господи.

— Конят, соколът, кучето. — Брана направо можеше да види вината, която го обвиваше като плащ, и се надяваше да го успокои отново. — Защо не? Ти единствен между нас можеш да се свържеш и с тримата.

— Не търсех Кеван, но честно казано, бях доволен, че той ме намери.

— Както и аз, когато се разхождах в градината си. Разбирам те. Нападна ли те?

— Започна с обичайните си брътвежи. Че съм от неговата кръв, че всички ще ме предадете, ще ме отритнете и все от този род. Човек би помислил, че вече ще се е отегчил от всичко това както аз, но той никога не престава. Макар този път да ми обеща да ми даде теб, ако това искам, а това беше нещо ново.

Брана наведе глава, а гласът й бе режещ:

— О, така ли?

— Точно така. Много добре познава желанието. Разбира жаждата на тялото, но не и на сърцето и духа. Знае, че те искам, но никога няма да разбере защо. Аз обърнах това срещу него. Започнах да го притеглям към себе си. Изненада се, че мога — успях да го направя само за момент — и това го стресна. Повиках тримата, защото така сме си обещали, и когато се превърна във вълка, притеглих меча си от шкафа на горния етаж, обвих го в пламъци.