— Кръв върху кръв вземам тук, за да утоля глада и силата да изковем. От жената и козата смес и дим и зова тъмните сили да се въздигне името ми, силата ми и съдбата. Дарете ми живот във вечността и убежище през тоз портал. Прероден съм в бог и демон и от днес насетне властвам аз над мъжете и жените. Чрез кръвта и силата си ще покоря на волята си Тъмната вещица. Аз съм Кеван, смъртен повече не съм и с тези думи от човешкото се аз отричам.

Пресегна се в дима, бръкна в котлето и с гола ръка извади оттам амулета с кървавочервения камък.

— В този час на тъмната сила аз заклевам се да служа.

Той вдигна амулета над главата си, после постави проблясващия камък върху гърдите си.

Вятърът се изви в мощен вихър и Кеван, с очи, пламнали в червено като камъка, вдигна ръцете си високо.

— И вече съм роден!

От олтара скочи вълкът, черен и свиреп. Хвърли се към Кеван, скочи върху му с оглушителен писък и гръм.

Нещо нададе тържествуващ вой и дори и камъните потрепериха.

Той извърна глава. В мрака, дълбоко в сенките, очите му, светнали в червено, срещнаха тези на Брана.

Когато ръцете му се протегнаха рязко към нея, тя вдигна длан, готова да блокира каквато и магия да запрати към нея. Но Фин я извъртя и прикри с тялото си. Нещо се разби с трясък, нещо изгоря.

И той прекъсна заклинанието.

Прекалено бързо и прекалено нестабилно. Брана се вкопчи във Фин, както за да го стопли, понеже тялото му бе студено като лед, така и за да не бъде отнесена във вихъра.

Най-напред чу гласовете. Този на Конър, стабилен като скала и спокоен като езеро през лятото, да я насочва. После към него се присъедини и този на Айона.

Не се отпускай сега — обади се Конър вътре в главата й. — Държим те. Държим здраво и двама ви. Вече сте почти у дома. Почти стигнахте.

И после наистина беше там, замаяна и с омекнали колене, но в топлия си и светъл дом.

Още докато си поемаше дълбоко въздух, Фин се изплъзна от ръцете й и се смъкна на колене.

— Ранен е. — Брана също коленичи. — Дай да видя. Чакай да видя.

Тя улови с длани лицето му, отметна настрани косата му.

— Просто останах без дъх.

— Гърбът на пуловера му пуши — обади се Бойл и реагира моментално. — Като ризата на Конър онзи път.

Преди Брана да успее, Бойл издърпа пуловера нагоре през главата му.

— Изгорен е. Не е толкова дълбоко, колкото при Конър, но почти целият му гръб е засегнат.

— Сложете го да легне по корем — нареди Брана.

— Нямам намерение да се просна на пода като...

— Подремни. — След рязката заповед Брана просто сложи ръка на главата му и го приспа. — По корем — повтори тя и Конър и Бойл побързаха да го сложат на пода в ателието.

Тя прокара ръце над парещите рани, покрили целия му гръб.

— Не е дълбоко, а и отровата не може да се смеси с неговата кръв. Само студът, огънят, болката. Ще ми трябва...

— Това? — Мери Кейт й подаде бурканче с мехлем. — Изцелението беше най-голямата ми дарба.

— Точно това, благодаря. Ще стане бързо. Още не е имало време да го засегне дълбоко. Айона, ще вземеш ли и ти малко? На лявата ми ръка има леко изгорено място. Нищо страшно, но е по-добре да се погрижим веднага. Знаеш какво да правиш.

— Да. — Айона запретна ръкава на Брана. — Малко е, но изглежда зле.

Но мястото се охлади в мига, в който Айона нежно го намаза с мехлем. Леката замаяност също премина, когато братовчедка й приложи своите лечителски умения. Вече по-уверена и спокойна, Брана можеше да се съсредоточи изцяло върху Фин.

— Така е по-добре, нали? Със сигурност е по-добре. Не е зле да пийнем малко уиски все пак. Пренесохме се там малко по-бързо, отколкото бях изчислила, а връщането беше като да скочиш от висока сграда.

— Вече донесох уискито — каза й Мийра. — Той отново изглежда чист.

— Нека да се уверим, че е така. — С ръце върху тялото му, Брана потърси дали няма друга дълбока рана, скрито огнище на тъмна зараза. — Добре е. — Облекчението накара гърлото й да се свие, гласът й стана дрезгав. — Ще се оправи.

Отново положи длан върху главата му, задържа я за миг.

— Събуди се, Фин.

Той отвори очи, впери ги в нейните.

— По дяволите — изруга той, докато се мъчеше да седне.

— Съжалявам, грубо е да приспиш някого без позволение, но не бях в настроение да споря.

— Тя също бе изгорена — обади се Айона, понеже знаеше, че това ще отклони гнева на Фин. — На лявата ръка.

— Какво? Къде? — Той вече бе сграбчил ръката й и запретваше ръкава.

— Айона вече се погрижи. Съвсем леко беше, понеже ти ме избута зад гърба си и ме предпази с тяло, сякаш не съм способна сама да отбия атаката.

— Не би могла, не и тази. Не и с новопридобитата му сила — толкова мощна и свежа, не и когато той реагира като наркоман, който е погълнал прекалено голяма доза от наркотика. Мисля, че в онзи момент той притежаваше повече сила, отколкото сега или отколкото когато и да било след това. И жадува за това безумно опиянение отново.

Конър приклекна до него.

— Ще кажа само едно. Благодаря, че се погрижи за сестра ми.

— Сега излиза, че съм неблагодарна. — Брана въздъхна. — Съжалявам и за това. Още не съм на себе си. Наистина съм ти благодарни, Фин, че ме предпази.

Тя взе чашите с уиски от Мийра и му подаде едната.

— Той те взе за Сърха. В мрака, почти изпаднал в транс, той те усети — когато силата го изпълни докрай, той усети присъствието ти — но те помисли за Сърха. Искаше да...

— Пийни си малко уиски.

— Непременно. — Фин чукна леко чашата си в нейната и отпи. — Искаше да те обезобрази, ако може, така че никой да не вижда красотата ти, реши, че по този начин съпругът ти ще се отвърне от теб. В онзи миг проникнах в мислите му и прозрях лудостта му.

— Човек трябва да е луд, за да пререже гърлото на майка си и после да изпие кръвта й.

— Това вече е отвратително — отсече Мийра. — Но ако ще слушаме такива неща, предпочитам да чуя цялата история наведнъж, докато сме седнали удобно.

— Точно така. Фин, облечи си пуловера, за да седнеш на масата като цивилизован човек. — Мери Кейт му го подаде. — Ще се завъртя в кухнята, Брана, да видя какво мога да приготвя набързо, защото предполагам, че всички бихте искали да хапнете.

Докато Мери Кейт приготвяше истинско пиршество от остатъците от коледната трапеза, Брана седна — доволна, че не трябва тя да готви — за да разкажат с Фин историята си.

— Собствената му майка. — Бойл поклати глава и взе един от апетитните сандвичи, приготвени от Мери Кейт.

— Просто една жена и при това стара, така каза. Нямаше никакви чувства към нея. Не изпитваше нищо към жената. В него нямаше нищо — продължи Фин, — освен мрак.

— Ти чуваше онова, което мракът му говореше.

Фин се намръщи и се обърна към Брана.

— А ти не?

— Само глухо бучене, каквото чухме, когато се появихме там и влязохме в пещерата. Нещо като... пулсиращ ритъм.

— Чувах го. — Фин разсеяно потърка рамото си, мястото на белега. — Обещанията за повече сила, за вечен живот, за всичко, което Кеван пожелае. Но за да го получи, трябваше да даде повече. Да пожертва всичко човешко в себе си. Започнало е с бащата.

— Знаеш го със сигурност или предполагаш? — попита Конър.

— Знам го. Можех да прочета ясно мислите му и да почувствам демона, затворен в камъка, неговите нужди, алчността му. Неговото... ликуване от това, че отново ще бъде освободен.

— Демон? — Мийра взе виното, което бе предпочела. — Хм, това е нещо ново — и ужасяващо.

— Старо — поправи я Фин. — По-старо от времето и е чакало, докато намери проводник.

— Кеван?

— Все още е самият той — обясни Фин на Бойл. — Кеван е самият себе си, но има и друга част от него, която непрестанно жадува за сила и кръв.

— Камъкът е източникът на силата, както си мислехме — продължи Брана. — Дошла е от кръвта на бащата и майката, които Кеван е пожертвал заради силата. Направен е с черна магия, на която той се е обрекъл, приел е в себе си този... ами, щом Фин казва, че е демон, значи, е точно такъв.

— Защо Сърха? — запита се Айона. — Защо е толкова обсебен от нея?

— Заради красотата и силата й, заради... чистотата, би могло да се каже, на любовта й към семейството. Желаел е, копнеел е за първите и е искал да унищожи другото.

Фин потърка с пръсти слепоочието си в опит да заглуши бученето, което сякаш бе останало вътре в главата му.

— Тя го е отблъсквала неведнъж — продължи той, макар бученето да не преставаше да го мъчи. — Отхвърляла с презрение опитите му да я прелъсти. Затова той...

Мери Кейт го изненада, като застана зад него и докосна слепоочието му, после прокара длани по врата му, където не бе осъзнал, че изпитва болка, и той изгуби мисълта си.

А главоболието му изчезна.

— Благодаря.

— Няма защо.

Тя го целуна майчински по главата, преди отново да седне на мястото си. Това го смути и му разкри откъде Айона е наследила доброто си сърце и чистата душа.

— Хм. Похотливото му желание да я притежава като жена и вещица, се превърнало в мания. Искал е да я обърне към тъмната магия, да вземе каквото има и вярва, че никакви заклинания и магии не могат да го спрат, да го засегнат. Нейната сила е можела да му навреди, да застраши живота му, а отхвърлянето й е засегнало гордостта му.

— После се появили тримата — замисли се Брана. — А с тримата и силата — и заплахата — нараства. Можем да го унищожим.

— В онзи момент, в пещерата, когато се сля с демона и с неговия мрак, той вярваше, че никога и нищо не би могло да го унищожи. Но онова, което е в него, знае, че не е така. Лъже го, както го предупреди майка му. Лъже.

— Можем да го раним, да пролеем кръвта му, да го превърнем в пепел, но... — Конър сви рамене. — Ако не унищожим и амулета му, ако не унищожим демона, който се е слял с него, той пак ще се изцели и ще се върне.

— Чудесно. — Айона намаза солена бисквитка със сирене. — Е, как можем да унищожим камъка и демона?

— Магия на кръвта срещу магия на кръвта — реши Брана. — Бяла срещу черна. Както беше и досега, но може би от по-различен ъгъл. Трябва да изберем точното време и да сме сигурни в него. Мисля, че е добре мястото да бъде при колибата на Сърха, както преди, за да използваме и нейната сила, но трябва да измислим как да го уловим в капан и да не му позволим да избяга отново, за да можем да го довършим този път. И ако успеем да го направим, Фин ще бъде този, който ще унищожи камъка, източника на силата му.

— Усетих привличането на демона и на вещера. И по-силното притегляне, когато двамата се сляха в едно. Почувствах... желание, копнеж по онова, което могат да ми дадат.

— И въпреки това рискува живота си, за да ме предпазиш. Ти ще го направиш, когато дойде моментът — отсече Брана. — Трябва само да измислим как и кога. Мери Кейт, сигурна ли си, че трябва да се връщаш в Америка, защото за мен е истинска радост някой друг да готви освен мен.

Мери Кейт разбра, че тя иска да смени темата, и се усмихна.

— Налага се, но ще се върна за сватбата на Айона, при това доста по-рано, за да помогна с приготовленията. И може би ще си помисля дали да не остана.

— Да останеш? — Айона се пресегна над масата и сграбчи ръцете й. — Нан, да не искаш да кажеш, че би останала да живееш в Ирландия?

— Обмислям го. Останах в Америка, след като почина дядо ти, заради майка ти, после и заради теб. И обичам къщата си там, градината, гледката от прозореца. Имам добри приятели. Но... и тук мога да имам къща, градина и красива гледка. Имам и добри приятели. И ще бъда до теб. До всички вас, както и до роднините си.

— Можеш да живееш при нас. Показах ти стаята, която сме предвидили за теб, когато ни идваш на гости. Но можеш просто да живееш в нея заедно с нас.

Айона погледна към Бойл.

— Разбира се, много ще ни е приятно.

— Имаш добро сърце — обърна се към внучката си Мери Кейт, — а ти си щедър човек, Бойл. Но ако реша да остана да живея тук, ще си имам собствен дом. Наблизо със сигурност. Вероятно в селото, където ще мога да се разходя до магазина, да се видя с приятелки и да ви посещавам често в новата ви къща.

— Имам една къща, която си няма наемател — отбеляза Фин и Мери Кейт повдигна вежди.

— Чух подобно нещо, но до април има доста месеци.

— Лесно мога да я давам за кратко под наем на туристи, които искат да отседнат в селото в самостоятелна къща. Можеш да я погледнеш, преди да се върнеш в Америка.

— Така и ще направя и трябва да си призная, че вече надникнах през прозорците. — Мери Кейт се усмихна широко.

— Много е уютно и с всички модерни удобства. Ще ти дам ключ, за да влезеш и да поразгледаш навсякъде, когато поискаш.

— Непременно. Сега трябва да вървя. Маргарет ще се притесни, ако се забавя още.