— Както и тук. Значи, сме в един и същи ден, което е друга промяна. Това ще бъде нашата година, годината на тримата. Годината на Тъмната вещица.

— Ще се моля за това. Трябва да вървя, бебето се събужда.

— Почакай. — Брана затвори очи и си представи кутията на тавана. В ръката й се появи малко плюшено кученце. — За бебето. Подарък от родствениците му.

— Малко куче. — Докато го галеше, дъщерята на Сърха се усмихна. — Толкова е меко, умело изработено.

— Беше мое и много го обичах. Благословени да сте ти и всички твои близки в този ден.

— Както ти и близките ти. Ще се видим пак. Ще бъдем с вас, когато е потребно, в това вярвам и го знам. — Сложи ръка върху главата на кучето си и заедно избледняха и изчезнаха.

Брана също погали главата на своето куче.

— Някога мечтаех да дам малкото кученце на своето бебе. Но след като това няма да се случи, ми се стори подходящ подарък за детенцето на предшественичката ми. — Кател притисна едрото си тяло към нея, за да я утеши. — Е, добре, имаме работа за вършене, нали така? Но първо мисля, че си заслужи бисквитка, задето прояви такова гостоприемство към Кател на Брана.

Тя взе една от кутията и се усмихна на хрътката, която седна възпитано на задни крака.

— Каква късметлийка съм с толкова много любов в живота си.

Наведе се, целуна кучето по главата, после му подаде бисквитката.

Доволна от спокойствието и тишината у дома, тя си направи чай и седна с книгите си със заклинания, за да потърси каквото и да е за демоните.

Имаше на разположение целия следобед само за себе си, което бе чудесно, затова между работата и четенето се хвана да опече курабийки за свое удоволствие. Сложи да се вари пиле с идеята, че може да стане вкусна супа с едро нарязани зеленчуци и дебело фиде. Ако нямаше пълна къща за вечеря, можеше да замрази по-голямата част за друг път.

С настъпването на вечерта тя премести книгите си в кухнята, за да продължи да работи, докато наглеждаше супата. Тъкмо си бе сипала чаша вино, когато дойде Айона.

— Господи, една чаша би ми дошла добре и на мен. Закарах Нан, поплаках си — мъчно ми е, че си заминава, радвам се, че ще дойде пак. И си казах, че ми стига толкова за днес. — Тя си наля от виното. — Но Бойл ми прати съобщение, че са дошли дванайсет души, които посрещнали Нова година в замъка Ашфорд, решили, че махмурлукът им е отминал, и искали разходки с коне. Така че пак се върнах на работа.

Тя отпи първата си глътка.

— И бъбря за каквото ми хрумне — мога да продължа и още, ако е нужно — само за да не те питам за теб и Фин, в случай че не искаш да те питат.

— Може би си се досетила, че правихме секс.

— Мисля, че всички се досетихме, че има силна вероятност това да се случи. Щастлива ли си, Брана?

Брана отиде да разбърка супата.

— Мога да кажа без капчица колебание, че изпитвах дългогодишна нужда, която бе напълно задоволена, и не съжалявам за това. Щастлива съм — каза тя, когато Айона продължи да чака. — Днес съм щастлива и това е достатъчно.

— Значи, и аз съм щастлива. — Тя пристъпи към братовчедка си и я прегърна силно. — С какво мога да ти помогна?

— Вечерята е под контрол. Можеш да седнеш и да прочетеш бележките ми, да ми кажеш какво мислиш.

— Добре. Двамата с Бойл щяхме да хапнем навън, а после да останем в неговия апартамент. Конър и Мийра — също. Предположихме, че имаш планове с Фин, и искахме да ти осигурим малко лично пространство. Но вече си сложила тази огромна тенджера със супа на огъня, така че...

— Не променяйте плановете си заради мен. Вече съм планирала да замразя по-голямата част. Дойде ми настроение за готвене, а и така мисля по-добре. — Не спомена, че нямаха общи планове с Фин и че тя би се радвала да остане сама за една нощ.

— Нали планираш да продължиш да се виждаш с него — да бъдеш с него, имам предвид.

— Ден за ден, Айона. Не мога да мисля за по-далечно бъдеще.

— Добре, но искам да ти кажа само, че Фин се отби в конюшнята да говори нещо с Бойл и изглеждаше... щастлив. Спокоен.

— Сексът носи известно успокояване впоследствие. Двамата с Фин сме се разбрали. И двамата сме доволни.

— Щом е така, и аз съм доволна.

Айона седна и започна да чете.

Брана опита супата, помисли малко, после добави още розмарин.

Седнала до масата, Айона възкликна:

— Портал! Има логика. Това е камък на злото, сътворен чрез жертвоприношение — отцеубийство, майцеубийство — какъв по-добър начин за един демон да се въплъти в Кеван? Това обяснява всичко. Сърха го е превърнала в пепел. Ние почти го бяхме довършили, направо береше душа, но не сме се разправяли с демона. Как да го направим?

— Продължи с четенето — предложи Брана. Замисли се дали да не хапне супа, докато е по пижама. Може би дори щеше да качи таблата в стаята си, където можеше да почете книга междувременно, която да няма нищо общо със заклинания, зли сили или демони.

— Втора отрова — промърмори Айона, — нещо като двоен удар в бокса. И заклинание, което да затвори портала. Как да затворим портал, който е отворен чрез човешко жертвоприношение? Това ще е сложно. А и... Да призовем демона по име. — Тя вдигна очи и ги впери в Брана. — Знаеш ли името му?

— Не, още не. Но така ме посъветва Брана от първите трима. Днес дойде при мен. Описала съм подробно и срещата ни, но според мен най-важната част е, че в нейното време бе същият ден, който е и за нас. За нея днес е първият ден от новата година. Мисля, че ако по някакъв начин успеем да запазим този баланс, ще успеем да извлечем повече сила един от друг.

— Познаваме ли специалист по демони?

— Не се сещам веднага, но... подозирам, че можем да открием, ако се наложи. Вярвам, че може да се окаже много просто и основно нещо.

— Какво просто има в откриването на името на един демон?

— Просто трябва да попиташ за него.

Айона се отпусна назад в стола си, изсмя се задавено.

— Това е просто, да. Можем да се съберем тук или да идем всички в бара, ако искаш да го обсъдим тази нощ.

— Мисля, че ти можеш да го разгласиш на останалите.

— Така да бъде. Кога ще дойде Фин? Не искам да ви преча.

— О... — Брана се върна към супата. — Не сме определили точен час. Най-добре е да сме непринудени.

— Ясно. Ще се кача да взема душ и да се преоблека. Ще помоля Бойл да мине да ме вземе. Четиримата ще обсъдим всичко подробно тази вечер, а после ще обсъдим нещата с теб и Фин.

— Това ме устройва чудесно.

Уклончив отговор, помисли си Брана, когато отново остана сама. Предпочиташе да го определя като уклончив, вместо заблуждаващ. Не беше казала категорично, че очаква Фин. А и така мозъкът й щеше да си почине от приказки и щеше да има възможност идеите да се уталожат малко в главата й.

Би могла да си почине малко пред телевизора, вместо с книга в ръка. Да погледа нещо забавно и отпускащо. Не можеше да се сети кога за последен път го бе правила.

— Излизам! — викна Айона от коридора. — Прати ми съобщение, ако имаш нужда от мен.

— Приятно прекарване!

Брана изчака, докато вратата се затвори, после с лека усмивка извади кутия, в която да замрази цялата супа, освен една купичка.

Малко супа, чаша вино, за десерт парче от ябълковата пита, която бе опекла по-рано. Тишина вкъщи, стара пижама и нещо смешно по телевизията.

Докато си представяше привлекателната картинка, вратата се отвори.

Фин, с Бъгс по петите му, влезе с безумно грамаден букет люлякови клонки. Уханието им изпълни въздуха с аромат на пролет и обещания. Зачуди се къде ли е пътувал, за да ги набере, и вдигна въпросително вежди.

— Предполагам, си мислиш, че малка цветна градинка ще ти отвори вратата към вечеря и секс, нали?

— Винаги си обичала люляк. И Конър и Бойл подхвърлиха, че излизат тази вечер, за да ни оставят насаме в къщата ти. Кой съм аз, че да разочаровам приятелите си?

Тя извади най-голямата си ваза и отиде да я напълни с вода, докато Бъгс и Кател весело се боричкаха на пода.

— Канех се да хапна малко супа пред телевизора.

— С удоволствие ще се присъединя.

Тя взе цъфналите клонки, вдъхна уханието им — и си спомни как бе направила същото в една далечна пролет, когато той й бе донесъл също толкова огромен букет.

— Изпекла съм и ябълков сладкиш за десерт.

— Много обичам ябълков сладкиш.

— Спомням си. — И сега си обясни защо изведнъж й бе дошло желание да изпече точно такъв. — Имах толкова хубав план за вечерта. Почти идеален за мен. — Остави за миг цветята настрани и се обърна към него. — Беше почти идеален, а сега вече е точно такъв. Идеален е, след като и ти си тук.

Брана се хвърли в прегръдките му и притисна лице към рамото му.

— Ти си тук — прошепна тя.

Брана си каза, че това е начин да намери нова перспектива. Седмици наред проучвания, съставяне на карти и схеми, на изчисления не я бяха довели и на сантиметър по-близо до определянето на дата и час за третата и ако Бог беше отредил, последна битка с Кеван. Рядко спеше спокойно или дълго и ясно си даваше сметка, че липсата на сън е започнала да й личи.

Дори и само от суета би трябвало да смени посоката.

Сега, когато спеше с Фин и той с нея и беше напълно задоволена, заслужаваше да се отбележи. Не можеше да се каже, че спи повече часове, но се чувстваше забележително отпочинала след краткия сън.

И все пак още нямаше никаква яснота относно кога или как ще се случи всичко, затова й трябваше нова перспектива.

Рутината винаги я успокояваше. Работата й, домът й, семейството и всичко, което ги свързваше. Новата година означаваше нови стоки за магазина, семена за засаждане в лехите на малката й оранжерия. Отрицателната енергия трябваше да бъде очистена, защитните заклинания — да се подновят.

В добавка към всичко трябваше да помага в планирането на две сватби.

Посвети сутринта на стоката за магазина. Доволна от новите аромати, тя напълни кутийките и бурканчетата, които бе поръчала за продуктите от серията „Син лед“, сложи им етикети, подготви ги за пренасянето до селото заедно с цяла кутия свещи, за да попълни запасите, които Айона бе унищожила почти напълно за партито на Фин.

Провери в списъка си и направи още от мехлема, който Бойл използваше в конюшнята. Можеше да се отбие да му го занесе, ако денят потръгнеше добре, и като се замисли, добави още един буркан и за голямата конюшня.

Трябваше да иде и до пазара, каза си тя. Въпреки че беше ред на Айона, Брана реши, че би й било приятно да иде до селото, да се разходи с колата. Вечерята в компанията на всички от кръга й след онази нощ на почивка не бе довела до друго, освен до унищожаването на супата, затова пазаруването бе необходимост.

Погледна часовника и пресметна, че ще се върне след най-много два часа. Тогава щеше да опита да направи отровата за демони. Загърна се в палтото си, яркоцветен шал в синьо и червено, сложи си кашмирените ръкавици без пръсти, които си бе купила сама като коледен подарък, и натовари колата.

Понеже Кател не се виждаше наоколо, тя потърси кучето в мислите си, откри го в компанията на Бъгс и конете. Позволи му да остане там, ако така му харесва, и тръгна сама за Конг.

Прекара половината от времето, което си бе определила за престой в селото, в сладки приказки с Айлийн в магазина. След това се застоя на пазара, докато купуваше продукти и разменяше клюки с Мини O’Xapa, която знаеше всичко, случило се с всекиго. Включително и факта, че в новогодишната нощ Младия Тим Макгий, за разлика от баща му — Големия Тим, и дядо му — Стария Тим, се напил като пират. И в това състояние направил серенада на Лана Кери — същата, която бе развалила тригодишния им годеж заради липса на развитие в отношенията им — и пеел под прозорците на апартамента й песни за тъга и отчаяние, за съжаление, страшно фалшиво.

Всички знаеха, че Младия Тим не може да изпее и една нота, без да разлае в протест кучетата из селото. Започнал серенадата си към три и половина сутринта и не спрял, докато французойката в апартамента под този на Лана — Вайлет Босе, която сега работеше в кафенето, не отворила прозореца си и не го замерила със стар ботуш. Като за французойка, вметна Мини, прицелът й бил отличен и ботушът ударил Младия Тим по главата, при което той паднал на задника си и продължил серенадата.

Тогава Лана излязла и го замъкнала навътре. Когато двамата излезли за вечеря на следващия ден, пръстенът отново бил на ръката на Лана, а сватбата била определена за първи май.

Чудесна история, мислеше си Брана, докато шофираше към дома си, особено предвид факта, че познаваше всички участници, с изключение на французойката с точния мерник.

И напълно си заслужаваше допълнителното време, което бе останала в селото.

Пое по заобиколния път само заради удоволствието от разходката и вече бе наближила конюшните, когато забеляза стареца отстрани на пътя, застанал на колене и опрян на бастуна си.