— Ще предложим нещо по-специално за онези, които са дошли за приключения. — Конър изрита топката и кучето хукна след нея. — Поработих върху цената на услугата, в случай че решим да пробваме, а Бойл измърмори недоволно, както прави винаги. Значи, всичко е наред.

— И аз смятам така. Ще ми трябва различна гаранция и малко коригиране в условията на застраховката, така че ще се погрижа да сме изрядни.

— Радвам се, че не е моя грижа.

Беше ред на Фин да изрита топката.

— Другото е съставянето на график, което оставям на теб и Бойл. Разполагаме с Мийра и с теб като опитни ездачи и соколари, а и Айона се справя все по-добре със соколите.

— И няма по-добра от нея на коня. Това значи трима водачи, които биха могли да поемат комбинирана разходка. С теб ставаме четирима.

Фин погледна към Конър, който се усмихваше широко.

— Не съм бил водач, откакто... ами от първите няколко месеца, когато с Бойл започвахме бизнеса.

— Няма проблем да излезеш на разходка, когато решиш, с някого от другите водачи. Ще си нещо като чирак.

Конър се засили да ритне и на шега Фин блокира, пое топката, направи няколко сложни движения с краката, които си спомняше от детството, преди да я запрати надалеч.

— Май ти се ще да направим един мач, а? — подхвърли Конър.

— Ще го направим, когато имам време, а това значи, след като направя черновата на новата брошура, за да я прегледате двамата с Бойл. Междувременно е добре да помислиш за още един водач, който може да язди и да разбира от соколи, както и да се оправя с малка група, понеже си мисля, че ще е добре да предлагаме комбинираните разходки, поне в началото, за групи до шест души. Сещаш ли се за някого?

— Има мнозина с доста опит с птиците, но бих препоръчал нашия Браян. Той има най-голямо желание да научи нови неща, да опита различното.

— Тогава поговори с него и ако е съгласен, може да започне да се обучава и после ще видим как ще тръгнат нещата. Отначало ще направим пробни разходки с наши служители или приятели. Ако всичко мине по план, ще започнем да предлагаме новата услуга от март месец например. Ще си поставим за цел равноденствието.

— Достатъчно време да изчистим всички спънки.

— А сега ще изведа Саси на разходка. Ще ида до конюшнята, ще взема един кон и ще видим как се справя тя с кон и ездач. Мерлин ще дойде с нас, за да я държи под око. Искам да видя и как се разбират двамата. Мисля, че ще дадат отлично поколение.

Конър се ухили.

— Тъкмо се канех да ти го предложа. Според мен са отлична двойка. Подхождат си — неговото достойнство и нейната дързост. Смятам, че ще ни зарадват със страхотни пиленца.

— Ще оставим избора на тях.

Фин взе една торбичка с парченца месо, тъй като женската още си търсеше наградата за добре свършена работа, сложи си ръкавица и стегна каишките на Саси. Тя се напери леко, доволна, че са я избрали, наведе глава настрани и го изгледа с поглед, който Фин можеше да определи само като флиртуващ.

— Хубавица си ми ти, нали? — Излезе през вратата с нея и се запъти към конюшнята, след като повика Мерлин.

Соколът му направи голям кръг високо горе, после се спусна грациозно, което се стори на Фин доста показно. Застанала на ръката му, Саси разпери криле.

— Искаш да го последваш, нали? Тогава ще трябва да спазваш правилата и да летиш, накъдето те поведа аз. — Той разхлаби каишките, вдигна ръка и я видя как полита в небето.

Двете птици започнаха да кръжат заедно, направиха няколко закачливи премятания и той си каза, че явно двамата с Конър бяха познали. Соколите си подхождаха отлично.

Фин се наслаждаваше на разходката, на познатите дървета наоколо, извивките в пътеката, уханието във въздуха. Макар да се бе надявал на противното, не усети ни следа от Кеван и измина разстоянието от школата до конюшнята единствено в компанията на соколите.

Отбеляза каква красива картина представляваха конюшните със загражденията за тренировки, с пикапите и паркираните отпред коли, и величествената глава на Цезар, която надничаше през прозореца на отделението. Конят го поздрави с цвилене и Фин отиде право при него, за да го потърка по гърба и да си поговорят, преди да влезе.

Завари Бойл в офиса, навъсено вперил поглед в екрана на компютъра.

— Защо хората задават толкова глупави въпроси? — попита Бойл.

— Струват ти се глупави само защото вече знаеш отговорите. — Фин седна на ъгъла на бюрото, което май бе единственото разчистено място наоколо. — Идвам от школата, където си поприказвах с Конър — подхвана той и сподели с Бойл плановете за новата комбинирана услуга за клиенти.

— Айона е много запалена по идеята. Колкото до Браян, ами, млад е, но доколкото знам и съм чувал за него, работи упорито и е добър ездач. Съгласен съм да опитаме.

— Тогава ще измислим останалото. Освен ако не се нуждаеш от мен тук, мислех да изляза с Цезар. Ще направим разходка с кон и соколи, тъй като съм взел и Мерлин, и една млада женска. Ще набележа потенциален маршрут.

— Бъди нащрек. Рано сутринта двамата с Айона отидохме до новата къща да видим докъде е стигнал строежът. Тя видя вълка, сянката на вълка, да се промъква сред дърветата.

— А ти не?

— Не, гледах на другата страна и говорех с един от дърводелците. Тя каза, че се е приближил повече от друг път, макар че е сложила защитни заклинания около къщата.

— Ще погледна и аз.

— Ще съм ти благодарен.

Фин оседла Цезар, който беше нетърпелив да тръгнат, понеже вече бе разбрал, че ще може да потича, вместо обичайното бавно ходене. След като изведе коня, качи се на гърба му и леко се отдалечиха. Фин извади ръкавицата и сложи парченце месо отгоре й, преди да повика Саси.

Тя кацна грациозно, погълна парченцето пилешко, сякаш месеци наред е гладувала, после се настани удобно. Двамата с Цезар си размениха дълъг изучаващ поглед, после конят извърна глава, сякаш соколът изобщо не го интересуваше.

— Отлично решение — отсъди Фин и за да изпита и коня, и сокола, пое в галоп.

Соколът се сепна, разпери криле — красива гледка — и би полетял, ако Фин не го бе успокоил.

— Всичко е наред. Това е друг начин за летене. — Тя се понамести нервно, не беше напълно убедена, но остана на ръкавицата. Доволен, Фин намали темпото до лек галоп и пое към гората, преди да й даде сигнал да литне.

Тя полетя и кацна на един клон, където Мерлин вече я чакаше.

— Браво, отлично. Ти ще водиш, Мерлин, ние ще те следваме.

Неговият сокол полетя между дърветата, женската — след него. Запазвайки спокойния ход на коня, Фин пое нататък.

През следващия половин час той даваше уроци на Саси, караше я да се връща върху ръкавицата, после пак да полита.

Хладният и влажен въздух се превърна в ситен дъждец, но никой не му обръщаше внимание. Тук всички се чувстваха свободни и се забавляваха.

Фин мислено си набелязваше маршрута, който според него щеше да е подходящ за комбинираната разходка, защото щеше да покаже как соколите танцуват между дърветата и се връщат отново и отново към ръкавицата, без да смущават спокойния ход на коня.

Достатъчно близо до реката, за да се чува ромоленето й, достатъчно далеч навътре в гората, за да си представиш, че си излязъл на лов със сокола в друго време. Стори му се, че усеща мириса на сняг. Щеше да завали преди мръкване, каза си той, и да разкраси зелените ели и кафявите клони, да легне тихо и спокойно върху земята.

А напролет щяха да цъфнат трънките и дивите цветя, които Брана събираше за удоволствие и за отварите си.

Напролет, помисли си той — надяваше се — ще може да се разходи в гората заедно с нея на спокойствие.

И с мисълта за нея той смени посоката. Соколите и конят можеха да си починат край дома й, докато той поработи с нея известно време.

Когато излезе на открито, отново пусна юздите и Цезар пое в лек галоп, а после се засмя, когато видя Бъгс да тича към тях с изплезен език.

— Сега с кучето вече имам трима водачи. Ще минем край дома на Брана и ще се отбием за малко. Може да има по нещичко за всички вас. После ще надникнем и в новата къща на Бойл, преди да се приберем.

Явно съгласен с този план, Бъгс хукна редом с коня.

Фин отново забави, когато наближиха голямото паднало дърво и гъстите увивни растения, които скриваха от погледа руините, останали от колибата на Сърха.

Бъгс заръмжа тихо.

— Да, да, идва насам. И аз го усетих.

Фин нареди на Саси да остане в небето, повика Мерлин да кацне на ръкавицата.

Мъгла се просмука през преплетените клони и листа. Фин протегна свободната си ръка и вдигна във въздуха кучето, преди да го настани да седне пред него на седлото.

Усети притеглянето, почти жизнерадостната покана да мине отвъд, да се наслади на всичко, което можеше да има, на всички тъмни дарове, които му предлагаха.

— Ако това е най-доброто ти изпълнение... — Фин сви рамене, понечи да обърне коня.

Вълкът изскочи през плета от клони — с бляскава черна козина, върху която пулсираше червеният камък. Цезар се стресна, вдигна се на задни крака, но Фин успя да се задържи на седлото и грабна кученцето, преди Бъгс да се изхлузи на земята.

За изненада на Фин, Саси се спусна рязко, пикира над вълка, после отново се вдигна нагоре и кацна на едно дърво, за да следи внимателно ставащото.

Умно момиче, каза си Фин. Смело и умно.

— Пак ще повторя, ако това е най-доброто, което можеш...

Фин пришпори Цезар в галоп и рязко протегна ръка надолу, за да разтвори земята под лапите на вълка. Конят прескочи, а вълкът изчезна.

Фин чу смеха зад гърба си и обърна коня.

Кеван се носеше над зейналата пропаст върху облак мъгла.

— Далеч не е най-доброто, момко. Тепърва ще опиташ най-доброто. Спести си усилията, тъй като накрая ще дойдеш при мен. Знам каква кръв тече в теб.

Фин се пребори с желанието си да атакува отново, защото знаеше, че обърнатия гръб може да нанесе по-силен удар.

Затова просто обърна Цезар и се отдалечи, без да бърза.

— Спести си усилията. — Беше по-скоро шепот, отколкото вик. — И когато свърша с теб, ще обвържа Тъмната вещица, за която жадуваш, с теб за вечни времена.

Желанието да се обърне и да го нападне, се превърна в ярост.

Без да погледне назад, Фин затвори зейналата в земята черна паст и продължи напред, докато не излезе от гората.

Фин завърза коня на оградата на Брана и допря страна в главата на Цезар.

— Днес напълно заслужи името си, понеже нито за миг не се поколеба, когато те помолих да атакуваш.

Също като фокусник той протегна ръка, показа я празна, след това завъртя китката си и в нея се появи ябълка.

Докато Цезар хрупаше доволен, Фин повика Саси на ръкавицата си.

— А ти си толкова смела, макар и много млада. Отиваш на лов. — Той даде знак на Мерлин. — Двамата можете да ловувате в полето на Брана, а после можете да останете за малко в заслона на Ройбиър. Колкото до теб... — Той се наведе да погали Бъгс. — Обзалагам се, че вътре има бисквитка за такива като теб.

Заедно с кучето Фин влезе в ателието.

— Ето я и моята награда — каза той, когато видя Брана да изважда тава с курабийки от малката фурна в ателието й.

— Изключително добре си сметнал кога да дойдеш. — Тя остави тавата отгоре на фурната и се обърна. — Нещо е станало — каза тя веднага.

— Нищо важно, но тук има едно куче, което си е заслужило наградата, ако имаш бисквитка за него.

— Разбира се. — Тя извади две от кутията, защото Кател вече се разбуди от дрямката си пред огъня, за да поздрави малкия си приятел.

— Аз предпочитам тези — каза Фин и си взе една от курабийките, които тя вече бе охладила върху специалната решетка. — Имах малко работа вкъщи, после и в школата и конюшнята. Напролет ще почнем да предлагаме на туристи комбинирани разходки с коне и соколи.

— Това е чудесно, но какво стана?

— Излязох на разходка с кон и сокол. Цезар и Мерлин, както и една красавица на име Саси, която ще създаде поколение с Мерлин, когато е готова за това.

— А какво мисли тя по въпроса? — Брана сложи чайника, а Фин си взе още една курабийка.

— Тя го харесва, както и той нея. Бях се заел да набележа няколко маршрута, подходящи за комбинираната разходка, а Бъгс се присъедини към нас, когато минахме край голямата конюшня. После тръгнахме насам с идеята да поработя час-два заедно с теб и минахме покрай пътя за колибата на Сърха.

— Можеше да избегнеш мястото.

— Вярно е. Но не исках да го избягвам. И понеже не исках, научих, че соколът, който съм избрал за Мерлин, ще бъде отличен партньор за него.

Разказа й всичко, прие чашата чай и сериозно се замисли дали да не вземе трета курабийка.

— Става все по-арогантен — отбеляза Брана.

— Достатъчно, че да ни дразни, което беше същината на днешното му появяване. Искаше отново да го нападна, но ми хрумна, че ако откажа, това ще е по-голяма обида за него.