Брана хвърли бърз поглед към Айона, преди да поднесе чая и бисквити.

— Бездомно куче може би. Виждали ли сте го преди?

— Не съм, не, а и се надявам да не го видя повече. Направо настръхнах, признавам си, щом извърна глава към мен, когато му подвикнах, защото мислех, че е Кател. За малко да се обърна и да се върна вкъщи, което доказва колко ме е изплашило, понеже вътре ме чакаше мрънкането на мъжа ми. О, Брана, колко хубаво! Много съм ти благодарна.

— Няма за какво. Имам и тоник, който можете да сложите в чая на господин Бейкър. Добре е за настинката и ще му помогне да спи повече.

— Плащам, колкото и да струва.

Двете забавляваха госпожа Бейкър, докато си изпие чая, после маркираха чая и тоника на касовия апарат, а красивия сапун й подариха. Брана прати Кател да я придружи, за да е сигурна, че се е прибрала у дома в безопасност.

— Дали се е показал нарочно пред нея — запита се гласно Айона, щом останаха сами, — или неговото... присъствие, ако това е думата, става по-осезаемо?

— Чудя се дали не е станал по-небрежен, защото и това е възможно. Дебне наоколо, както каза тя, с надеждата да ни притесни и не се е скрил от другите както обикновено. Тъй като не иска да се занимава с останалите наоколо, мисля, че е било небрежност.

— Нетърпелив е.

— Може и така да е, но ще трябва да почака, докато ние сме готови. Ще довърша този ободряващ тоник, после тръгваме. Отиваме да пояздим.

— Надяваш се да излезе насреща ни.

— Не се надявам да не се случи. — Брана вдигна предизвикателно брадичка. — Бих искала да му дадем да разбере какво могат две жени, които владеят силата.

Брана не беше разочарована, че Фин беше излязъл някъде по работа. Ако си беше у дома или в конюшнята, никак нямаше да му се понрави идеята двете с Айона да излязат или щеше да настоява да ги придружи.

Обу си ботушите за езда, които не бе слагала от години на краката си, и трябваше да признае, че се чувства добре в тях. А още по-добре се почувства, когато оседла Аня сама.

— Още не се познаваме добре с теб, затова се надявам да споделиш с Айона, ако имаш някакви проблеми с мен.

Забави се за малко, приближи се до главата на кобилата, погали я по страните, надникна в очите й.

— Той би те взел и само заради красотата и грацията ти, защото имаш и от двете в изобилие. Но е усетил, че си за мен и аз за теб. Ако това е така, ще направя всичко, което мога, за теб. Кълна се. Днес направих това за теб — добави тя и заплете един талисман в гривата на Аня с яркочервена панделка. — За защита, независимо дали си моя, или не, аз ще те пазя.

— Тя смята, че и ти си хубава почти колкото нея — предаде Айона на Брана.

Брана се засмя и заобиколи, за да нагласи стремената.

— Е, това е страхотен комплимент.

— С теб върху гърба си ще е великолепна картинка, която тя много иска да покаже на Аластар.

— Хайде тогава. — Двете с Айона поведоха конете навън от конюшнята, след което Брана скочи на седлото, сякаш го бе правила едва вчера за последен път.

— Какъв е планът? — Айона се наведе към шията на Аластар, за да го погали.

— Понякога е най-добре да приемаме нещата, както дойдат.

Тръгнаха към пътя, придружени от Кател и Бъгс, които подскачаха около тях.

— Не мога да повикам сокола — каза Айона.

— Те ще дойдат, ако има нужда. Макар че би било хубаво, нали, да пояздим с всичките си водачи. Какво ще кажеш за един лек галоп?

— Супер.

Грациозна, отново си каза Брана, когато Аня отвърна на поканата и се впусна в бодър галоп. И кокетка, добави наум след миг, понеже нямаше нужда от дарбата на Айона, за да разбере какво означава отмятането на гривата на Аня.

Тя хвърли поглед назад и забеляза, че преданият Кател забавя ход, за да остане редом с Бъгс. Усмихна се, когато усети щастието, което струеше от тях.

И си позволи и тя да се наслади на удоволствието.

На хладния въздух с онази острота, която й подсказваше, че ще има още сняг. На мириса на дърветата и конете, ритмичното трополене на копитата.

Може би си бе давала прекалено малко почивка през изминалите толкова много години, щом един лек галоп по пътя бе в състояние да повдигне така духа й.

Усещаше се в унисон с коня. Фин беше прав, призна тя, но пък той никога не бъркаше в това отношение. Каквато и да бе причината, Аня беше за нея и партньорството им започваше от този ден.

Тръгнаха по пътеката между дърветата, където въздухът бе още по-студен. Малки купчинки сняг се бяха задържали в сенките от предишния снеговалеж, а някаква птица бъбреше шумно на един дебел клон.

Забавиха до спокоен тръс.

— Аня се надява, както и Аластар, че ще излезем и на открито после, за да потичат в галоп, преди да се приберем.

— Нямам нищо против. Не съм идвала насам повече от година. Почти бях забравила колко хубаво е през зимата, колко смълчано и самотно.

— Никога няма да свикна — увери я Айона. — Никога не бих могла да го приема просто за даденост. Не знам колко разходки с клиенти съм водила тук през изминалата година, но всеки път е истинско чудо.

— Не се ли отегчаваш с твоите отлични умения в ездата да обикаляш наоколо с бавна крачка?

— Всеки би си го помислил, но не е така. Хората обикновено са интересни, а и ми плащат, за да яздя кон. Освен това... — Айона размърда вежди. — Спя с шефа. Сделката си я бива отвсякъде.

— Можем да заобиколим от другата страна на връщане, да минем край вашата къща.

— Надявах се да го кажеш. Днес би трябвало, май, да почнат да вдигат преградните стени. Конър е страхотен, че намира време и да ходи да помага.

— Разбира се, той обича строителните работи, а и го бива в това.

Двете заедно обърнаха конете си в посока към реката.

Въздухът стана по-студен и Брана забеляза първите пипала на мъглата.

— Имаме си компания — прошепна тя на Айона.

— Да. Добре.

— Гледай да успокоиш конете, моля те, а аз ще се погрижа за кучетата.

Той се появи като човек, красив и снажен, облечен в черно, със сребърни ширити по дрехите. Брана отбеляза, че е достатъчно суетен, за да си направи заклинание за хубост, понеже лицето му излъчваше бодрост и здраве.

Направи им дълбок поклон.

— Дами. Каква великолепна гледка сте двете в този зимен ден.

— Толкова ли няма какво друго да правиш — подхвана Брана, — че прекарваш цялото си време да дебнеш там, където не си желан?

— Но виж, получих своята награда, след като пред мен са двете прелестни цветя от тримата. Ще се омъжиш за смъртен — обърна се той към Айона. — Ще пропилееш силата си за човек, който не може да ти я върне обратно. Аз мога да ти дам много повече.

— Нямаш нищо за мен, а и си нищожен в сравнение с него.

— Той ти строи къща от камък и дърво, а аз бих ти дал дворец. — Той разпери ръце и над студената и мътна вода на реката се появи замък, блеснал в злато и сребро. — Истински дом за такава като теб, която никога не е имала свой. Винаги е копняла за дом. Това бих ти дал.

Айона призова силата си и превърна образа в тъма.

— Задръж си го.

— Ще отнема силата ти и тогава ще живееш в пепелището на онова, което е могло да бъде. Ами ти. — Той се обърна към Брана. — Легна със сина ми.

— Не е твой син.

— Кръвта му е от моята кръв и това не можеш да отречеш. Взе ми го, остави се да те вземе, така само ставаш по-слаба. Ще износиш семето ми по един или друг начин. Избери мен, избери сега, докато още ти давам това право. Иначе, когато дойда за теб, ще ти донеса болка, а не удоволствие. Избери него и кръвта му, както и кръвта на всички, които твърдиш, че обичаш, ще обагри ръцете ти.

Тя се приведе напред в седлото.

— Избирам сама. Избирам дарбата и рожденото си право. Избирам светлината, каквато и да е цената. Там, където Сърха се е провалила, ние ще успеем. Ще изгориш до пепел, Кеван.

Сега тя замахна широко с ръка и над студената и мътна река се издигна огнен стълб, а в пламъците и дима образът на Кеван закрещя от болка.

— Това е дарът ми за теб.

Той се издигна на цяла стъпка над земята, но Айона удържаше конете на място.

— Ще получа най-голямото си удоволствие от теб. Ще те накарам да гледаш как разпарям корема на брат ти, как разкъсвам на парчета мъжа на братовчедка ти. Ще ме видиш как прерязвам гърлото на онази, която смяташ за своя сестра, ще ме гледаш как насилвам братовчедка ти. И едва когато кръвта им напои земята, тогава ще дойде твоят край.

— Аз съм Тъмната вещица от Мейо — каза простичко тя. — Аз съм твоята гибел.

— Пази се от мен — предупреди я той. — Но няма да ме видиш.

И той изчезна с мъглата.

— Тези заплахи... — Айона не довърши, а само махна към пламтящия огнен стълб, към писъците, които ехтяха. — Имаш ли нещо против?

— Хмм. Доста ми харесва, но... — Брана го изличи с махване на ръка. — Това не са заплахи, според него са обещания.

— Ще се постараем да не ги спази. Надявах се да приеме тялото на вълка поне за малко. Искам да науча името на онова, което го е направило такъв.

— Сатана, Луцифер, Велзевул?

Брана се усмихна леко.

— Не мисля. Някой по-низш демон, и то такъв, който се нуждае от Кеван, колкото и той от него. Двамата оставиха смрад след себе си. Хайде, да препуснем в галоп и да идем да видим къщата ви.

— Онази от камъни и дърво?

— Солидна и здрава. Истинска.

Айона кимна.

— Брана, ами ако... докато си с Фин, забременееш?

— Няма. Взела съм мерки. — С тези думи тя пришпори Аня в галоп.

Погрижи се да разтрие добре Аня, след като й даде морков, така че Фин ги завари и двете с Айона в конюшнята.

— Разбрах, че сте излезли да пояздите.

— Така е и си спомних колко много обичам ездата. — Тя облегна буза до страната на кобилата. — Ти каза, че двете с нея трябва да се опознаем.

— Нямах предвид да излизаш сама.

— Не бях сама. Бях с Айона и тя с мен, заедно с Аня и Аластар, както и двете кучета. О, не се опитвай да се измъкнеш само защото той гледа намръщено — каза тя на Айона. — Не си толкова страхлива. Поговорихме си с Кеван — нищо повече от размяна на груби думи и закани, общо взето. Ще ви разкажем цялата случка.

— Много ясно, че ще разкажете. — Той разтри рамото на Брана, а Аня го бутна с глава по ръката. — На нейна страна ли си вече?

— Нали е моя все пак? И отлично знае, както и аз, че не сме имали неприятности, нито сме поели по-голям риск, отколкото всеки път, щом излезем от дома. Предполагам, че ще искаш и вечеря с разказа за случилото се.

— Аз бих хапнала — обади се Айона.

— Всички ще хапнем у дома — заяви Фин.

— Какво?

Сега той хвана нежно ръката на Брана.

— Всеки път, щом се обърна, и ти ми връчваш някакъв списък. В кухнята има достатъчно продукти да се сготви храна за цяла седмица.

— Както си е редно. Добре тогава. Айона, би ли казала на останалите, докато аз видя какво мога да приготвя в прочутата кухня на Финбар?

— Излязла си да го търсиш — обвини я Фин.

— Не, не съм, но не съм очаквала да не го видя.

— Знаела си, че ще те нападне.

— Не ни е нападнал, не и както си представяш. Бяха само думи. Нещо като изпробване на волята от негова страна. Надявах се да се появи като вълка, за да се опитам да изкопча името, но беше в образа на човек.

Вътре в къщата тя съблече палтото си и го подаде на Фин.

— Междувременно ездата беше много приятна, заобиколихме малко, за да видя как върви строежът на къщата на Айона. Ще стане чудесна, просто прелест. С отворен план, но и с много уютни кътчета за усамотяване. Като се връщахме от онази посока, успях да погледна тази къща от различен ъгъл. Онази стая, която е издадена към гората, с многото прозорци. Сигурно е чудесно място, където можеш да седнеш и да гледаш навън, през цялата година. Усамотена и само на метри от дърветата.

Тя ровеше в хладилника, фризера и шкафовете, докато говореше.

— Знам една рецепта за тези пилешки гърди, която Конър много харесва. Стават пикантни. — С наведена настрани глава тя го погледна предизвикателно. — Ти обичаш ли пикантно, Фин?

— Ами ти? — Той я притегли към себе си и леко захапа долната й устна.

— Каквото повикало, такова се обадило. Ще получиш много повече, ако ми сипеш малко вино.

Той се обърна, намери бутилка и загледа етикета.

— Разбираш ли какво би означавало за мен, ако успее да те рани?

— Никой от нас не бива да мисли така. Просто не може. Чувствата, които изпитваме един към друг, всички ние, са силни, истински и дълбоки. И не може да мислим така.

— Не става дума за мислене, Брана. А за чувства.

Тя сложи длани върху гърдите му.

— Значи, няма да чувстваме по този начин. Той ни прави по-слаби, ако успее да ни спре да не поемаме рисковете, които е нужно да поемем.