— И ти ли? Защо изведнъж всички ме смятат за идиотка? Ако искаш да помогнеш, върви да обикаляш наоколо. — Отиде с големи крачки до вратата и я отвори. — Ще сложа прегради около цялото ателие и ще заключа с резето. Не е добра идея някой да дойде да търси крем за ръце, докато се занимавам с друго. Бъди полезен с нещо, Кател — добави тя с молба в гласа, — и ми кажи, ако видиш някакви следи от Кеван наблизо.

Отново въздъхна облекчено, когато затвори вратата и след кучето.

Забули прозорците, така че никой, който наднича, да не може да види вътре. Направи заклинание на вратите, така че само онези, които тя искаше, да могат да влязат.

Върна се отново до работния си плот и започна — много внимателно — да работи с вълче биле.

Беше трудоемка задача, понеже една от предпазните мерки включваше пречистването на всяка съставка. Твърдеше се, че онези, които практикуват черна магия, понякога влагат в отровните растения силата да причинят странни болести дори и само при докосване или вдишване на аромата.

Тя нямаше нито време, нито желание да се разболява.

След пречистването тя отново прибираше цялото растение в буркан или стриваше листенца и плодове, или правеше дестилат.

Отвън Фин я наблюдаваше как работи, сякаш се взираше през тънък воал. Беше достатъчно разумна, за да затули работното си място, каза си той, защото дори и от разстояние разпозна беладоната и татула — макар че можеше само да предполага, че последният идва от Амазония.

Тя работеше с хаванче и чукало, тъй като положеното усилие и камъкът даваха допълнителна сила. От време на време проблясваше лъч светлина или тънка струйка мрак се надигаше от купата или от някоя стъкленица.

И двете кучета застанаха редом до него. Не беше сигурен дали Бъгс е дошъл заради него или заради Кател, но малкото куче от конюшнята седеше и чакаше търпеливо като кучето на Брана.

Фин се зачуди дали някога ще наблюдава Брана през прозореца без тревога. Ако този ден някога изобщо настъпеше, то определено нямаше да е днешният.

Отиде до вратата, отвори я.

Беше си пуснала музика, което го изненада, понеже обикновено работеше в тишина. Сега обаче работеше под акомпанимента на плачещи цигулки.

Явно каза мислено нещо на кучетата, защото те се заковаха на място и зачакаха. Той си свали палтото и също зачака.

Тя използва фуния, за да пресипе праха, който бе стрила, в една стъкленица, която запечата добре.

— Исках да затворя капака, преди кучетата да хукнат наоколо с размахани опашки. Не искам нито прашинка, дори случаен косъм, да попадне в стъклениците.

— Мислех, че вече отдавна си се отървала от всяка прашинка тук.

Тя занесе фунията, хаванчето и чукалото до печката и внимателно ги сложи в тенджерата с вряла вода на котлона.

— Обикновено се справям с праха с помощта на парцал или метла, понеже ми носи по-голямо удовлетворение. Обяд ли е вече?

— Почти един следобед. Забавиха ме. Да не би да работиш без прекъсване, откакто Мийра и Конър са излезли сутринта?

— И свърших доста неща. Не, не ме докосвай още. — Тя отиде до малката си мивка, изтърка здраво ръцете си, после ги намаза с лосион. — Спазвам обещанията си — увери го тя — и съм свръхпредпазлива.

— Няма как да прекалиш в това. А сега ще си починеш, ще хапнеш нещо, ще пийнеш чай.

Преди да може да възрази, той я хвана за ръка и я затегли към кухнята.

— Ако си гладен, можеше да си вземеш нещо готово навън. Сега ще трябва да си благодарен на сандвич.

Той само издърпа един стол и посочи.

— Седни — нареди Фин и сложи чайника.

— Мислех, че искаш храна.

— Казах, че ти ще хапнеш, но нямам нищо против да ти правя компания. Мога и сам да си направя сандвич, за бога. Ако искаш да знаеш, правя страхотни сандвичи, понеже предимно това готвя.

— Ти си заможен човек — изтъкна тя. — Можеш да си наемеш готвач.

— И защо да го правя, след като се храня безплатно тук през половината време?

Когато той отвори хладилника, Брана понечи да му обясни къде да намери нужните продукти, но после само се облегна и реши да го остави сам да се оправя.

— Да не би Конър да те е подучил?

— Не беше нужно. По-добре е да работиш заедно с някого, отколкото сама. А още по-добре е понякога да прекъсваш работа, за да се нахраниш.

— Явно точно това ще правя.

Наблюдаваше го как прави два сандвича с малко зеле, тънко нарязана шунка, топено сирене. Добави и чипс в чиниите. Погрижи се за чая, после тръшна всичко пред нея на масата, без много да се церемони.

Брана стана, за да си вземе нож, понеже не се бе сетил да нареже нейния на две части.

— Щом настояваш да се храниш изискано.

— Така е. Благодаря. — Тя отхапа голям залък, въздъхна. — Не бях осъзнала колко съм гладна. Тази част от работата е малко досадна, но въпреки това се увлякох.

— Какво още има да се прави?

— На този етап нищо. Имам нужните прахове, тинктури и екстракти, някои от плодовете и листата трябва да се стрият на момента. Пречистила съм всичко и това отне много време, както и изваряването на инструментите между работата с всяка съставка, за да се избегне замърсяването. Мисля, че трябва да престоят, и ще започна да ги смесвам утре.

— Заедно с мен — поправи я той. — Разчистил съм графика си, доколкото можах, и освен ако нямат нужда от мен в конюшнята или в школата, ще бъда до теб, докато всичко е готово.

— Не мога да кажа колко време ще отнеме да се получи идеално.

— Колкото е необходимо, Брана.

Тя сви рамене и продължи да се храни.

— Изглеждаш малко нервен. Срещата не мина ли добре?

— Нямаше проблем.

Тя изчака, после отново го подкани.

— Да не би да купуваш още коне или соколи?

— Днес огледах едно жребче на година и сключих сделка за него, понеже ми хареса видът му. Откакто е тук Айона, имаме много повече ученици за спортна езда. Мисля да й предложа да обучи това конче, защото има добро потекло. Ако има желание, може би ще разширим бизнеса в тази посока, ще я направим отговорник.

Брана вдигна вежди.

— Тя твърди, че е доволна от обиколките с клиенти, но мисля, че ще се въодушеви от идеята. Щом мислиш в тази посока, явно е страхотен инструктор.

— Има вроден талант, а и учениците й я обожават. Засега има само три редовни ученички, но родителите на момичетата не спират да я хвалят. А и двете момичета дойдоха при нас само защото тя започна уроци с първото и новината се разнесе.

Брана кимна и продължи да дъвче, докато Фин потъна в мълчание.

— Няма ли да ми кажеш какво те мъчи? — попита го тя. — Виждам го, усещам го под всичко останало. Ако е нещо между нас двамата...

— Между нас двамата е само днешният ден, както се разбрахме. — Той долови рязката нотка в собствения си глас и махна с ръка да заличи думите. — Няма нищо общо с това, с каквото и да било между нас. Кеван нахлува в сънищата ми — каза той. — Три нощи подред.

— Защо не си ми казал?

— Какво може да се направи? — възрази Фин. — Не ме е притеглял насила. Мисля, че не иска да влиза в битка и да хаби енергия, затова се промъква крадешком, дава обещания, изкривява образите. Показа ми теб снощи.

— Мен.

— Беше с мъж с русолява коса и бледосини очи, с американски акцент. Заедно, в стая, която не познавам, но приличаше на хотелска. И се смеехте, докато се разсъбличахте един друг.

Тя стисна ръцете си под масата.

— Казва се Дейвид Уотсън. Преди близо пет години дойде в Конг. Фотограф от Ню Йорк. Двамата се харесвахме и прекарахме две нощи заедно, преди той да се върне в Америка. Той не е единственият, който Кеван може да ти покаже. Не са много, но не е само Дейвид Уотсън. Ти не си ли спал с други жени през тези години, Финбар?

Потъмнелите му зелени очи, малко страховити, срещнаха нейните.

— Имаше жени. Опитвах се да не наранявам никоя, но въпреки това повечето знаеха, че са просто средство за утеха или по-зле, заместители. Никога не съм си мислил или очаквал, че няма да имаш... някого, Брана, но беше тежко да нямам друг избор, освен да те гледам с другия мъж.

— Така изсмуква силите ти. Не иска смъртта ти, защото се надява да слее онова, което има, с теб, да те припознае като свой син, макар да не си нищо подобно. И това е неговият начин да те нарани, без да оставя клеймо.

— Аз вече съм белязан, иначе никой от двама ни нямаше да е бил с други. Разбирам каква е целта му, Брана, не по-зле от теб. Това не го прави по-леко за преглъщане.

— Можем да се опитаме да намерим начин да го блокираме.

Фин поклати глава.

— Имаме да вършим достатъчно и бездруго. Аз ще се оправя. Има и още нещо, което не мога да видя или чуя ясно, но усещам, че и нещо друго се опитва да си пробие път.

— Нещо?

— Или някой. И не искам да го блокирам, преди да разбера какво е. Сякаш нещо се противи срещу него и се опитва да излезе наяве. Не мога да го обясня. Когато се събудя, имам чувството, че някакъв глас се опитва да стигне до ушите ми. Затова ще се ослушвам и ще разбера какво казва.

— Може би е по-добре да се наспиш, вместо да се ослушваш за разни гласове. Не мога да променя изминалите години, Фин.

Той срещна погледа й.

— Нито пък аз.

— Ще ти бъде ли по-лесно, ако сега не сме заедно? Ако отново само работим заедно? Ако той не може да ме използва като оръжие срещу теб...

— Няма нищо по-тежко от това да съм без теб.

Тя стана и заобиколи масата, за да се сгуши в скута му.

— Да ти кажа ли имената на онези, с които съм била? Мога и да ги опиша, за да знаеш какво да очакваш.

След един дълъг миг той силно дръпна косата й.

— Това беше жестоко и безсърдечно предложение.

Тя наведе глава назад.

— Но почти те накара да се усмихнеш. Нека ти помогна да заспиш тази вечер, Фин. — Тя погали с устни бузата му. — Ще работиш по-добре след това. Каквото и да се опитва да стигне до съзнанието ти заедно с него, ще почака.

— Имаше една червенокоса Тилда в Лондон. С очи като синчец и смях на сирена. И с трапчинки.

С присвити очи Брана плъзна длан нагоре към гърлото му и го стисна здраво.

— Искаш да сме наравно, така ли?

— Понеже още не си видяла забележителната гъвкавост на Тилда, бих казал, че изобщо не сме наравно. Но ще спя по-добре тази нощ, след като я споменах. — Той опря челото си в това на Брана. — Няма да му позволя да ми повлияе, нито пък на отношенията ни.

Айона се втурна вътре през задната врата и възкликна:

— Опа.

— Просто обядваме — обясни Брана.

— Виждам. По-добре и двамата елате да видите.

Без да ги чака, тя хукна към ателието.

Когато Брана и Фин се присъединиха към нея, тримата застанаха пред прозореца, загледани в редицата плъхове, строени точно до преградата, която бе издигната за защита.

Брана сложи длан върху главата на Кател, когато заръмжа.

— Не му харесва, че не може да види вътре — тихо каза тя.

— Канех се да ги изпържа, но си казах, че трябва първо да ги видите. Затова влязох отзад.

— Аз ще се заема. — Фин тръгна към вратата.

— Недей да ги гориш, където са сега — помоли Брана. — Ще оставят грозна черна пепел по снега и ще трябва после да го чистим — а сега е толкова хубав.

Фин само я погледна, поклати глава, после излезе навън без палто.

— Съседите.

Брана изсумтя ядно, после издигна преграда, за да не може никой да види Фин.

И съвсем навреме, отбеляза мислено тя, понеже с мощен тласък на силата той разбута плъховете, които започнаха да пищят пронизително. Избутваше ги назад — воля срещу воля, сантиметър по сантиметър.

Брана отиде до вратата, отвори я рязко с намерение да помогне, но забеляза, че няма нужда.

Той извика вятър и ги разпиля на вълни. После разрови земята и зейна окоп, в който ги помете. Появи се огън и писъците разкъсаха въздуха.

Когато те престанаха, той извика дъжда, за да потуши огъня, да измие пепелта. След това просто заравни земята обратно.

— Беше великолепно — въздъхна Айона. — Противно, но великолепно. Не знаех, че той може да борави така смело с елементите — бам, бам, бам.

— Прави го нарочно — отвърна Брана. — Заради Кеван.

Фин стоеше на мястото си, на открито, сякаш го предизвикваше да отвърне.

Вдигна високо ръка, повика сокола си. Като златна светкавица Мерлин се спусна ниско, а после, следвайки напътствията на Фин, литна устремно към дърветата.

Фин разпери ръце и изчезна във валмо от мъгла.

— О, Господи, мили боже, Кеван.

— Това не беше мъглата на Кеван — с пресилено спокойствие каза Брана. — Беше на Фин. Тръгна след него.

— Какво да правим? Трябва да повикаме другите, да последваме Фин.

— Не можем да го последваме, защото не знаем къде отиде. Трябва да ни позволи да го видим, а той не иска. Иска да направи това сам.