От това слово не можа да се изясни напълно какво става, но скоро объркването се разсея. Катрин установи, че Джим Торп наистина е предал съобщението, а мис Тилни не се поколеба да признае, че е била твърде изненадана. Катрин нямаше как да разбере дали възмущението на брата и този път е било по-голямо, макар че инстинктивно се оправдаваше и пред двамата. Каквито и да са били чувствата преди нейното пристигане, в резултат на трескавите й изявления всеки поглед и изречение станаха толкова приятелски, че тя повече нямаше какво да желае.

След като въпросът бе така щастливо уреден, мис Тилни представи Катрин на баща си. Той щедро я обсипа с грижовна любезност, която й припомни казаното от Торп и я накара да помисли с удоволствие, че понякога може да му се вярва. Благосклонността на генерала достигна такива прояви на внимание, че без да знае с каква необичайна бързина бе влязла в къщата, той много се разгневи на прислужника, пренебрегнал задълженията си и принудил я сама да отваря вратата на гостната. Какво си мисли Уилям? Генералът специално ще провери защо се е получило така. И ако Катрин не беше настояла най-горещо, че Уилям е невинен, изглеждаше много вероятно той завинаги да загуби благоволението на господаря си, а може би и мястото си поради нейното устремно влизане.

Катрин остана с тях четвърт час и когато понечи да се сбогува, най-мило бе изненадана от поканата на генерал Тилни да окаже чест на дъщеря му да обядва у тях и да прекара остатъка на деня с нея. Мис Тилни прибави, че това е и нейно желание. Катрин бе дълбоко признателна, но нямаше как да остане. Мистър и мисис Алън вече я очакваха да се завърне всеки момент. Генералът заяви, че повече няма да настоява, защото мистър и мисис Алън имат по-големи права, но дълбоко се надява някой друг ден, след като ги уведоми по-рано, те да не откажат да й позволят да прекара известно време с приятелката си. О, разбира се, Катрин беше сигурна, че те няма да имат никакви възражения, а тя ще ги посети с най-голямо удоволствие. Сам генералът я изпрати до входната врата, обсипвайки я с комплименти, докато слизаха по стълбите. Той се възхити на живата й походка, така точно отговаряща на настроението, с което танцува, и се раздели с нея с един от най-изисканите поклони, които някога бе наблюдавала.

Доволна от всичко случило се, тя тръгна радостна към Пълтни Стрийт с жизнерадостна походка, осъзнавайки, че преди никога не се бе замисляла как върви. Пристигна вкъщи, без да види никого от оскърбената компания. Но сега, когато беше победила, беше постигнала целта си и беше сигурна в достойнствата на походката си, тя започна (след като се поуталожи екзалтираното й настроение) да се съмнява в безусловната си правота. Саможертвата е винаги благородна и ако тя бе отстъпила на техните молби, щеше да си спести разстройващите мисли, че приятелката й е недоволна, брат й — ядосан, а планът, обещаващ голямо щастие и на двамата — вероятно пропаднал заради нея. Искаше й се да облекчи съзнанието си и да провери какво е мнението за нейното поведение на един безпристрастен човек, затова намери начин да спомене пред мистър Алън, че брат й и семейство Торп планират, но не съвсем сигурно, да отидат на излет през следващия ден. Мистър Алън веднага прояви интерес:

— И вие също ли смятате да ходите? — попита той.

— Не, аз току-що се бях уговорила да се разходя с мис Тилни, когато ми казаха, затова не бих могла да отида с тях, не мислите ли?

— Разбира се, че не бихте могла. Приятно ми е, че не смятате да ходите. Тези планове изобщо не ми харесват. Млади мъже и жени да се разхождат извън града в открити кабриолети! От време на време не вреди, но да се посещават заедно странноприемници и гостилници! Не е прилично и се чудя как мисис Торп го позволява. Радвам се, че не мислите да ги придружите и съм сигурен, че мисис Морланд не би одобрила подобен излет. Мисис Алън, вие не споделяте ли моето мнение? Не смятате ли, че тези планове са нередни?

— Да, определено. Откритите кабриолети са отвратителни. В тях не можеш да опазиш роклята си чиста дори пет минути. И на качване и на слизане се опръскваш цялата в кал, а вятърът разрошва косата ти във всички посоки и всеки момент може да отнесе шапката ти. Аз самата ненавиждам откритите кабриолети.

— Знам, че ги ненавиждате, но не това беше въпросът ми. Не смятате ли, че прави странно впечатление млади дами често да се возят в карети редом с млади господа, които дори не са им роднини?

— Да, мили, наистина много странно впечатление. Никак не би ми било приятно да видя подобно нещо.

— Мила госпожо! — възкликна Катрин. — Тогава защо не ми казахте по-рано! Та ако знаех, че е неприлично, изобщо не бих излизала с мистър Торп. Винаги съм се надявала, че ще ми кажете, когато смятате, че правя нещо нередно.

— Наистина ще ти кажа, мила, можеш да разчиташ на мене. Както обещах на мисис Морланд на раздяла, винаги ще се старая да полагам най-големи грижи за тебе. Но човек не трябва много да придиря. Младите хора са си млади хора, добрата ти майка сама го казва. Знаеш, че в началото, току-що бяхме пристигнали, бях против да купуваш онзи муселин на клончета, но ти не ме послуша. Младите хора не обичат постоянно да ги спират.

— Но сега става въпрос за нещо наистина сериозно и не мисля, че би ви било трудно да ме убедите.

— Дотук не се е случило нищо лошо — каза мистър Алън. — Само бих ви посъветвал, скъпа, повече да не излизате с мистър Торп.

— Точно това се готвех да кажа и аз — добави жена му.

Успокоена за себе си, Катрин се тревожеше за Изабела. След кратък размисъл запита мистър Алън дали ще бъде уместно и учтиво от нейна страна да напише писмо на мис Торп и да й обясни, че с тези излети нарушават приличието, за което очевидно тя не подозира, както доскоро не подозираше и самата Катрин.

В противен случай Изабела сигурно ще замине на следващия ден за Клифтън, независимо от случилото се. Мистър Алън обаче я разубеди:

— По-добре не й се бъркайте, мила, тя е достатъчно голяма, за да знае какво прави, а ако не знае, има майка, която да я съветва. Несъмнено, мисис Торп прекалено много й угажда, но вие по-добре не се намесвайте. Тя и вашият брат са решили да отидат и само ще си навлечете лоши чувства от тяхна страна.

Катрин се подчини. Мъчно й беше да мисли, че Изабела нямаше да постъпи правилно, но в същото време одобрението на собственото й поведение от мистър Алън я изпълваше с голямо облекчение. Истински се радваше, че съветът му я бе спасил от опасността да направи грешка. Избавлението й от ходенето в Клифтън се оказа истинско спасение, защото какво биха си помислили Тилни, ако тя бе нарушила даденото им обещание заради нещо непристойно? Ако бе нарушила веднъж приличието, само за да получи възможност да го наруши втори път?

Глава четиринадесета

На следващата сутрин времето беше хубаво и Катрин почти очакваше ново нападение от страна на приготвилата се за Клифтън компания. Тя не се страхуваше, защото имаше поддръжката на мистър Алън, но с удоволствие би си спестила воденето на борба, в която боли дори от победата. Зарадва се от сърце, когато нито ги чу, нито ги видя. Тилни дойдоха да я вземат в определеното време и след като не се появиха нови трудности, внезапни спомени за стари обещания, неочаквани задължения или нахални нахлувания, които да объркат плановете им, моята героиня по най-неестествен начин бе готова да осъществи срещата си, при това не с друг, а със самия герой. Те решиха да се поразходят към Бийчън Клиф, благородно възвисяващия се хълм, чиито разкошна зеленина и надвиснали надолу дървета го правят поразителна гледка от всяко по-открито място в Бат.

— Винаги, когато го видя, се сещам за Южна Франция — каза Катрин, докато се разхождаха покрай брега на реката.

— Значи, вие сте били в чужбина? — малко изненадан запита Хенри.

— О, не. Имах предвид само това, което съм чела. Този хълм постоянно ми напомня за страната, в която пътешестват Емили и баща й в „Мистериите на Удолфо“. Предполагам, че вие никога не четете романи.

— Защо не?

— Защото не са достатъчно умни за вас. Господата четат по-хубави книги.

— Всеки човек, независимо дали е мъж, или жена, ако не изпитва удоволствие от хубавия роман, положително е непоносим глупак. Чел съм всички книги на мисис Радклиф, повечето от тях с голямо удоволствие. Когато започнах „Мистериите на Удолфо“, не можах да се откъсна. Спомням си, че я свърших за два дни, а косата ми беше постоянно настръхнала.

— Да — добави мис Тилни, — и аз си спомням, че ти обеща да ми я четеш на глас, а когато се наложи да изляза само за пет минути, за да отговоря на една бележка, вместо да ме изчакаш, ти отнесе книгата в алеята Хърмитидж Уок и аз бях принудена да чакам, докато я свършиш.

— Благодаря ти, Елинор, ти свидетелствува най-достойно в моя полза. Виждате, мис Морланд, колко неоснователни са вашите подозрения. Такъв бях аз, нетърпелив да прочета какво става по-нататък, отказах да изчакам сестра си дори пет минути, наруших обещанието си да й чета на глас и я държах в напрегнато очакване на най-интересното място, като избягах с книгата, която беше, забележете, лично нейна собствена. Гордея се, когато сега се сещам за станалото и мисля, че то сигурно ще затвърди доброто ви мнение за мене.

— Наистина ми бе приятно да чуя такова изказване от вас и повече няма да се срамувам, че самата аз харесвам „Удолфо“. Но действително преди си мислех, че младите мъже изумително презират романите.

— Действително е изумително. Има място за изумление, ако е така, защото мъжете четат не по-малко от жените. Самият аз съм прочел стотици и стотици романи. Не си въобразявайте, че може да се съревновавате с мене по познаване на Джулии и Луизи. Ако се впуснем в подробности и започнем с безкрайни въпроси от рода на „Чела ли сте това?“ и „Чел ли сте онова?“, скоро ще ви оставя толкова далече зад себе си, колкото, как да се изразя, търся подходящо сравнение, вашата приятелка Емили — бедния Валанкурт, когато заминава с леля си за Италия24. Помислете колко години преднина имам пред вас! Започнал съм да уча в Оксфорд, когато вие сте била добро малко момиченце, което е учело буквите, като ги е бродирало вкъщи.

— Боя се, че не съм била много добро момиченце. Но не мислите ли, че „Удолфо“ е най-хубавата книга на света?

— Най-хубавата? Предполагам, искате да кажете най-добрата на вид. Това зависи от подвързията.

— Хенри — намеси се мис Тилни, — много си дързък. Мис Морланд, той се отнася към вас по същия начин, както към сестра си. Непрекъснато ме обвинява, че се изразявам неточно, а сега си позволява тази волност спрямо вас. Думата „най-хубава“, както я употребихте вие, не го удовлетворява, затова се постарайте да я замените с друга, иначе по време на цялата разходка ще ни заливат цитати от Джонсън и Блеър25.

— Уверявам ви — възкликна Катрин, — че не исках да кажа нищо лошо. Книгата е хубава и защо да не я нарека така?

— Вярно — каза Хенри, — днес денят е много хубав, и нашата разходка е много хубава, а вие двете сте две много хубави млади дами. О, това е наистина една много хубава дума — става за всички случаи. Първоначално са я използували, за да изразят понятия като „добър на вид“, „уместен“, „благ“ и „изящен“. Хората са имали хубави дрехи, изпитвали са хубави чувства и са правели хубав избор. Сега обаче всичко похвално, за каквото пожелаете, е събрано в тази единствена дума.

— Докато всъщност — възкликна сестра му, — тя трябва да се използува само по отношение на тебе, без да се влага никакъв похвален смисъл. Ти си по-хубав, отколкото мъдър. Хайде, мис Морланд, да го оставим да размишлява върху нашите недостатъци с най-правилно подбрани думи, докато ние хвалим „Удолфо“ с каквито фрази ни харесва. Това е много интересна творба. Вие обичате ли този вид четиво?

— Откровено казано, не харесвам много останалите.

— Наистина ли?

— Исках да кажа, че понякога чета поезия или пиеси и неща от този род, не избягвам и пътеписите. Но не може да ме заинтересува историята, истинската сериозна история. На вас харесва ли ви?

— Да, аз обичам историята.

— Бих искала и аз да я обичам. Чета по малко от задължение, но всичко, което научавам, или ме огорчава, или ме уморява. На всяка страница разпри между папи и крале, войни и чумни епидемии, мъжете до един са некадърни, а жени почти няма. Направо е досадно. Все пак често си мисля, че е странна тази скука, защото голяма част от всичко това сигурно е съчинено. Словата, които се влагат в устата на героите, мислите и кроежите им навярно са предимно измислица, а точно измислицата ми доставя най-голямо удоволствие в другите книги.