Сега обаче от събота до сряда те щяха да прекарат без Хенри. Това беше тъжното заключение от всяко разсъждение на Катрин. И писмото на капитан Тилни сигурно щеше да пристигне в негово отсъствие, и в сряда положително щеше да вали. Миналото, настоящето и бъдещето изглеждаха еднакво мрачни. Брат й бе тъй нещастен, загубата на Изабела — мъчителна, а Елинор — винаги в понижено настроения в отсъствието на Хенри. Имаше ли нещо, което да заинтересува или развесели Катрин? Бяха й омръзнали горите и обрамчващите алеите храсти — неизменно тъй равно подкастрени и лишени от живот. Самото Абатство сега за нея не представляваше нищо повече от всяка друга сграда. Болезненият спомен за нейната глупост, която то подхрани и доведе до крайност, бе единственото чувство, което зданието събуждаше у нея. Как коренно се бяха променили представите у нея, която така бе копняла да попадне в абатство! Сега въображението на Катрин й рисуваше като най-очарователен непретенциозния уют на един пасторски дом с удобно разположение на помещенията, нещо като дома във Фулъртън, но много по-добър. Във Фулъртън можеше да има недостатъци, но Удстън вероятно бе идеален. Ех, веднъж да дойдеше сряда.

И сряда дойде, и то точно когато й бе време да дойде. Беше слънчев ден и Катрин не стъпваше по земята от радост. В десет часа каретата с четирите коня изведе тримата от Абатството и като приятно изминаха около двадесет мили, навлязоха в Удстън, голямо и многолюдно село, разположено сред привлекателни околности. Катрин се срамуваше да каже колко красиво й се струва, докато генералът, изглежда решил, че трябва да се извинява, говореше за равнинната местност и малкото къщи в селото. Но в душата си Катрин предпочиташе това място пред всички останали, посетени досега, и разглеждаше с възхищение всяка по-голяма къща и всички бакалнички, покрай които минаваха. В другия край на селото, на добре подбрано разстояние от останалите къщи, се издигаше пасторският дом, новопостроена солидна каменна сграда с полукръгла форма и зелени порти. Когато доближиха до вратата, видяха Хенри със своите другари в самотата — едро младо нюфаундлендско куче и два или три териера, готов да ги посрещне и да им окаже цялото си гостоприемство.

Катрин влезе в къщата прекалено развълнувана, за да е в състояние да види или каже нещо смислено и когато генералът я призова да си даде мнението, оказа се, че тя почти не бе забелязала какво има в стаята, където стоеше. Като се огледа, тя в същия миг осъзна, че се намира в най-уютната стая на света, но бе прекалена предпазлива, за да го каже, и студенината й разочарова генерала.

— Ние не наричаме това хубава къща — каза той. — Ние не я сравняваме с Фулъртън или Нортангър. Ние смятаме, че това е просто един пасторски дом, малък и строен без замах, признавам, но приличен и удобен за обитаване. Общо взето, той не стои по-долу от повечето подобни сгради. Или с други думи, смятам, че малко са останалите пасторски домове в Англия, които да са наполовина толкова хубави. Могат обаче да се направят подобрения. Изобщо не съм мислил да твърдя обратното. Всяко разумно нещо е добре дошло, например може би направата на арка, макар че, между нас казано, нищо не предизвиква отвращението ми повече от една неуместно стъкмена арка.

Катрин не чу достатъчно от това слово, за да го разбере или да се обиди. Хенри обаче започна усърдно да подхвърля и поддържа други теми за разговор, а в същото време прислугата внесе пълен поднос със закуски. Генералът възвърна самодоволния си вид, а Катрин — обичайното си ведро настроение.

Въпросната стая бе просторна, с удобни размери и красиво обзаведена като трапезария. По-късно, на път за градината, на Катрин показаха най-напред малка стая, принадлежаща на стопанина на дома и много старателно подредена за случая. След това влязоха в бъдещата гостна, чиито вид, макар и без мебели, очарова Катрин достатъчно, та дори и генералът да се почувства удовлетворен. Това бе стая с красива форма, с прозорци, достигащи до пода, през които се откриваше приятна гледка, макар и само на зелени поляни. В този момент Катрин изрази възхищението си така, както го почувства — с цялото си искрено простодушие.

— О, защо не мебелирате тази стая, мистър Тилни? Колко жалко, че не е обзаведена! Това е най-хубавата стая, която някога съм виждала, най-хубавата стая на света!

— Убеден съм — каза генералът с най-доволна усмивка, — че тя съвсем скоро ще бъде мебелирана. Чака се само някоя дама с добър вкус да си даде съветите си.

— О, ако къщата беше моя, никога не бих прекарвала времето си в друга стая. Каква разкошна къщичка има там сред дърветата — при това ябълкови дървета! Това е най-хубавата къщичка, която съм виждала!

— Вие я харесвате, вие одобрявате тя да стои там. Това е достатъчно. Хенри, да не забравиш да поговориш за това с Робинсън. Къщичката трябва да остане.

Този комплимент накара Катрин рязко да се опомни и веднага да млъкне. И макар че генералът подчертано поиска да разбере какъв преобладаващ цвят би избрала за тапетите, завесите и гоблените, не можа да изтръгне от нея дори подобие на мнение. Въздействието на новата обстановка и свежият въздух й помогна да се отърси от смущаващите я асоциации. Така че, когато достигнаха до декоративната част на градината — алея, обикаляща около една ливада, върху която Хенри бе започнал да упражнява таланта си преди около половин година, Катрин значително бе възстановила спокойствието си и успя да я прецени като по-хубава от всяка друга декоративна градина, която беше виждала в богатия си живот, въпреки че в нея нямаше нито един храст, по-висок от зелената пейка в ъгъла.

Те бавно се разходиха из другите ливади и през част от селото, посетиха конюшнята, за да видят някои подобрения, поиграха си с няколко сладки малки кученца, които току-що бяха проходили и забавно залитаха, когато неусетно стана четири часа. Катрин си мислеше, че няма още три. В четири трябваше да обядват, а в шест да потеглят обратно. Никога денят не се бе изнизвал тъй неусетно!

Катрин не можеше да забележи, че обилният обяд не предизвикваше и най-малкото учудване у генерала. Нещо повече, той дори поглеждаше към страничната маса за още студено месо, каквото нямаше. Синът и дъщерята съзряха други неща. Те рядко бяха виждали баща си да яде с такава охота извън къщи и никога преди мазнината в белия сос не го бе смущавала по-малко.

В шест часа, след като генералът изпи кафето си, те отново се качиха в каретата. Генералът се беше държал много мило през цялото посещение и в душата си Катрин беше уверена какви са неговите очаквания, затова ако можеше да се чувства малко по-сигурна и в желанията на сина, би напуснала Удстън почти без да се безпокои как и кога ще се върне там.

Глава двадесет и седма

На следващата сутрин пристигна следното, твърде неочаквано писмо от Изабела:

Бат, — април —


Моя най-скъпа Катрин,

Получих двете твои любезни писма, които ми доставиха най-голямо удоволствие и ти се извинявам хиляди пъти, че не ти отговорих по-рано. Наистина много се срамувам от своето нехайство, но в това ужасно място човек за нищо няма време. Почти всеки ден, след като ти напусна Бат, аз хващах писалката в ръка, за да започна писмо до тебе, но винаги една или друга глупава дреболия ми попречваха. Моля те, пиши ми по-скоро на адреса вкъщи. Благодаря на Господа, че утре напускаме това отвратително място. Откакто ти си замина, то престана да ми доставя удоволствие — мръсотията е неописуема, а всички, които обичах, вече не са тук. Мисля, че ако можех да те видя, щеше да ми е все едно за останалите, защото ти си ми по-скъпа, отколкото човек може да си представи. Много се тревожа за твоя мил брат. Не ми е писал, след като замина за Оксфорд. Опасявам се, че между нас има някакво недоразумение, но се надявам с твоя помощ нещата да се изяснят. Той е единственият мъж, когото съм обичала и съм била в състояние да обичам. Уверена съм, че ти можеш да го убедиш в това. Тази пролет модата не е така изискана, а шапките са най-ужасните, които можеш да си представиш. Надявам се, че прекарваш времето си добре, но се страхувам, че никак не се сещаш за мене. Нямам намерение да пиша всичко онова, което бих могла, за семейството, на което гостуваш, защото не желая да се показвам дребнава или да те настройвам срещу хора, които високо цениш. Все пак много е трудно да разбереш кому можеш да се довериш, а младите мъже променят намеренията си всеки ден.

Приятно ми е да ти известя, че младият мъж, когото ненавиждам най-много от всички на света, напусна Бат. От това описание ти се досещаш, че става дума за капитан Тилни, който, може би си спомняш, беше изумително склонен да ме преследва и ухажва, преди да заминеш. После той стана още по-настойчив и направо се превърна в моя сянка. Много момичета биха се подвели, защото той ми оказваше неописуемо внимание, само че аз прекалено добре познавам непостоянството на мъжкия пол. Преди два дни той се върна в полка си и се надявам никога повече да не ми досажда. Той е най-надутият глупак, когото съм виждала и е изумително неприятен. Последните два дни беше неотлъчно до Шарлот Дейвис. Съжалих го заради вкуса му, но не му обърнах внимание. Последния път се срещнахме на Бат Стрийт и аз веднага влязох в един магазин, за да не ме заговори. Не исках дори да го погледна. После той се отправи към Водната зала, но аз не бих тръгнала след него за нищо на света. Каква разлика между него и твоя брат! Моля те, изпрати ми някакви новини за брат си. Чувствам се много нещастна заради него. Той не изглеждаше добре, когато си тръгна — може би имаше настинка или нещо му беше развалило настроението. Бих му писала и сама, но някъде съм загубила адреса. И, както ти намекнах по-горе, опасявам се, че е изтълкувал погрешно моето поведение. Моля те, обясни му всичко така, че да се успокои. Ако още храни някакви съмнения, един негов ред до мене или едно отбиване в Пътни, когато следващия път дойде в Лондон, могат да оправят нещата. Не съм била в увеселителните от цяла вечност, нито пък съм посещавала някоя пиеса, с изключение на миналата вечер, когато гледах в театъра със семейство Ходжис една лека пиеса. Те ми намекнаха, че се усамотявам и така ме принудиха да отида, защото твърдо бях решила да не им позволя да говорят, че съм се затворила вкъщи, след като Тилни е заминал. Местата ни се случиха до тези на семейство Мичел и те се престориха на много изненадани, че ме виждат излязла да се повеселя. Зная колко са злобни, по едно време не можеха да се държат прилично с мене, но сега са въплъщение на самото приятелство. Само че аз не съм такава глупачка, та да ме подлъжат. Знаеш, че по характер съм достатъчно силна. Ан Мичел се беше опитала да си сложи тюрбан като онзи, който носех през седмицата преди концерта, но се бе получила жалка картинка. Мисля, че този тюрбан отиваше на особеното ми лице, поне така ми каза капитан Тилни на времето и заяви, че всички погледи са вперени в мене, но той е последният човек, на чиято думи бих повярвала. Сега нося само виолетово. Зная, че изглеждам ужасно в него, но няма значение, защото това е любимият цвят на брат ти. Не се бави, моя най-скъпа, най-сладка Катрин, пиши на него и на мене.

Винаги твоя и т.н.

Прозрачната хитрост, с която бе пропито това писмо, не можа да заблуди дори Катрин. Още от самото начало я поразиха непоследователността, противоречията и фалшът. Тя се срамуваше от Изабела, срамуваше се, че някога я беше обичала. Сегашните уверения на Изабела в привързаност изглеждаха толкова отблъскващи, колкото празнословни бяха и извиненията. „Да пиша на Джеймс от нейно име! Не, Джеймс повече никога няма да чуе пред него да се споменава името на Изабела!“

Когато Хенри се върна от Удстън, тя обяви пред него и пред Елинор, че брат им е в безопасност и искрено им честити избавлението от сродяване с Изабела, като междувременно им прочете най-впечатляващите пасажи от писмото. Накрая възкликна:

— Дотук с Изабела и нашето приятелство! Тя положително ме смята за кръгла глупачка, за да ми напише подобно писмо. Все пак, благодарение на него аз опознах по-добре характера й, отколкото тя моя. Сега виждам какво е целяла. Тя е суетна кокетка, чиито кроежи не са успели. Смятам, че никога не е ценяла нито Джеймс, нито мене и по-добре изобщо да не се бях запознавала с нея.

— Съвсем скоро ще ви се струва, че никога не сте я познавали — каза Хенри.

— Има още едно нещо, което не мога да разбера. Ясно е, че тя е имала планове относно капитан Тилни, които не са се осъществили, но не разбирам какви са били неговите намерения през цялото това време. Защо е трябвало да й обръща толкова голямо внимание, че да я накара да развали годежа с брат ми, а после да напусне скоростно града?