Григ моментално разпозна горещия глад, блеснал в очите му, наведе се и му прошепна едно-единствено изречение, което си бе повтарял многократно през годините: Само докосни с пръст малката ми сестра и си мъртъв, задник такъв.

И това беше кофата с ледена вода, необходима в момента на Нейт… Споменът за Григ.

Мамка му! Какво правя?

— Това не може да се случи отново — каза той, докато отстраняваше краката й от кръста си и я остави да стъпи на пода, преди да се отдръпне. Негов ли беше този глас, който звучеше като чакъл под гумите на самосвал?

— Какво? Защо? — премигна Али, вдигайки поглед към него.

Трябваше да се извърне. Не можеше да гледа подпухналите й от целувките устни или зачервените й бузи, знаейки, че е отговорен и за двете.

— Просто не мога.

— Това не е отговор!

— Али, има неща, които не знаеш за мен. — Неща, които се надяваше никога да не узнае…

— Добре. — Тя приближи кожения фотьойл за релаксиране „La-Z-Boy“, който Нейт държеше в ъгъла, и се тръшна в него.

Мили Боже! Бяха в бебешко синьо! Бебешко сини бикини. Младият мъж успя да ги зърне само за миг, преди тя да събере краищата на робата си и да кръстоса крака.

— Значи си гей?

Той се изкашля.

— Ъъъ, наистина ли го мислиш?

Али погледна към издутината зад ципа му и поклати глава.

Да, това е едно голямо противоречие, малка лейди.

— Страдаш от някаква заразна болест? — попита с глава, наклонена така, както когато кредитен инспектор интервюира кредитополучател.

Нещата излизаха извън контрол.

— Не. Али, аз…

— Имаш ли приятелка или съпруга, за която трябва да знам?

— Не, разбира се. Ако само ме…

— Тогава няма абсолютно никаква причина, поради която да не можем да продължим да правим онова, с което току-що се занимавахме.

Тя се изправи, за да превърне думите си в дела и той едва не тупна по задник, когато петата му се закачи в килима. Вдигна ръка, за да я задържи на разстояние, сякаш беше изгладняла дива котка, а не една дребна жена. Една дребна, непоколебима жена. О, да. Познаваше този поглед много добре.

Тук вече губеше битката. Време беше да се откаже от криеницата и да постави картите на масата.

— Али, извършил съм ужасни неща. Непростими неща. Ти не би трябвало да искаш да имаш нещо общо с мен.

— Не. — Тя поклати глава и чертите й се смекчиха.

Господи! Щеше да заплаче, ако продължаваше да го гледа с тези нежни, искрени очи.

— Не знам какво точно си направил и вероятно никога няма да науча, но има едно нещо, което знам: не е срамно да изпълниш дълга си и да направиш онова, което трябва, за да защитиш свободата и живота на хората, които обичаш. Никога няма да успееш да ме убедиш в противното. Никога няма да те видя по-различен от това, което си, Нейт — герой.

Това му дойде твърде много. Исусе! Тя нямаше представа. Нямаше абсолютно никаква шибана представа!

За колко голям герой щеше да го мисли, ако знаеше, че той беше този, който сложи край на живота на Григ?

Глава 9

Първите нежни розови лъчи на зората проникнаха между дървените летви на щорите и Франк отхвърли завивките. Още нямаше пет, но бе пределно ясно, че повече няма да заспи. Имаше твърде много неща, за които да се притеснява. Като се започнеше от факта, че един от хората му ги беше поставил в ситуация, воняща на нечестна игра и се стигнеше до изключително погрешното мнение на Беки, че ще й позволи да се присъедини към екипа, ако докаже, че е добра колкото Ози.

Меко казано, това нямаше да се случи по абсолютно никакъв начин. Само през трупа му.

Завъртя рамо и се намръщи, когато болката се върна пулсираща като непоносим зъбобол.

Да остарееш не е просто гадно, а гадост на n-та степен. Взе шишенцето с ибупрофен от нощното шкафче, метна две таблетки дълбоко в гърлото си и ги преглътна.

Хайде, малки чудеса на химията, сътворете магията си!

Двадесет минути по-късно, изкъпан и избръснат, Франк седеше в кабинета си с глазирана поничка в едната ръка и телефон в другата. Беше почти 6:30 вашингтонско време, което означаваше, че генерал Фулър ще може да понесе едно кратко телефонно събуждане. Навярно дъртото магаре нямаше да се зарадва — понякога животът е истинска кучка — но в крайна сметка щеше да го преживее.

Да прекъсне спокойния сън на генерала беше на последно място в списъка на Франк с нещата, които не бива да прави днес; много по-назад, в сравнение с „да не целувам Беки“ и „никаква война с ЦРУ или ФБР“. Ако успееше да събуди генерала и съумееше да накара този високопоставен задник да изпълни своята част от сделката, щеше да му позволи да постави няколко големи червени отметки срещу доста от задачите в списъка за деня. Надяваше се да научи какво точно е разследвал проклетият агент Дилейни и да разбере защо, по дяволите, са пуснали шпионин като опашка на малката сестра на Григ.

— Франк?

Той затвори, преди някой да отговори на обаждането в другия край на линията, и погледна към отворената врата на кабинета си.

Очевидно не беше единственият, който бе прекарал безсънна нощ. Алиша Морган имаше тъмни кръгове под очите. Изглеждаше така, сякаш бе плакала. От страх? Заради брат си? Човече, това бяха причини, които го караха да иска да я увие в памук и да я сложи на сигурно място на рафта. Жените, тези очарователно нежни създания, никога не биваше да имат подобен израз на лицата си. Почувства се отчасти отговорен, защото трябваше да познава хората си и да разбере, че един от мъжете му е работел и за други. Длъжен беше да усети нещо в Григ, нещо, което да го предупреди. Но не го беше направил, а сега сестра му щеше да плаща цената.

Тя държеше в ръцете си Фъстъка и беше завряла сладкото си носле в петнистата козина на котарака. Приличаше на малко момиченце, което търси утеха.

— Влизай, Али — каза и после осъзна, че тя не може да го чуе заради силното мъркане на господин Винаги гладен, затова й посочи с жест многобройните столове пред бюрото си.

Тя побърза да се настани и сложи доволния Фъстък в скута си.

— Мислех си за нещо. Не знам дали си струва, но това, което търсят, може да бъде в… — Франк й даде знак да продължи. — … кутията на спомените.

Това някаква нова група ли беше? Човече, май наистина беше остарял.

— Моля?

— Докато растяхме, родителите ни винаги бяха толкова погълнати от… — Тя поклати глава. — Забрави. Нищо от това не е важно. Просто глупости. Усещам мозъка си като гъба… пълен с дупки, разбираш ли?

— Бих ти предложил чаша кафе… — Али направи такава физиономия, сякаш казваше: „Предпочитам да бъда намазана с катран и покрита с пера“. — Да, добре — засмя се Шефа, — но аз не мисля така.

— Това нещо прилича на моторно масло — заяви тя с тон, пълен с отвращение.

— Ммм-хмм, но прави чудеса за остротата на мисленето. — И помага на един мъж да устои на близалките на една малка изкусителка, която непрекъснато го принуждава да ги тъпче в джоба на ризата си. Трудно е да се насладиш на вкуса на безалкохолна бира, когато езикът ти е облечен в кофеинов пуловер.

— Ще пасувам — отвърна сухо Али. — Ценя стомаха си твърде много, за да… Ох! — Внимателно отстрани ноктите на Фъстъка, забити в плата на дънките й. — Казват, че любовта боли. Никога не съм знаела какво означава това, докато не срещнах Фъстъка.

Забавна. Жената беше забавна. В добавка към това беше красива като цветна пъпка, умът й беше остър като бръснач и беше изненадващо силна под захаросаната си външност. И Франк разбра защо близо до нея Призрака се превръщаше на кроманьонец.

— Както и да е, да се върнем към кутията на спомените — каза тя, чешейки Фъстъка под покритата с белези брадичка, докато жълтите очи на котарака се завъртяха в унизителен котешки екстаз. — Това е нещо, което Григ и аз започнахме, когато бяхме деца. Прибирахме малки спомени вътре. Знаеш какво имам предвид: първата му бейзболна ръкавица, моята първа кукла Барби, свидетелствата ни за отличен успех, такива неща.

Да, Франк също имаше кутия на спомените. Тя бе пълна с предмети от неговото детство и се съхраняваше в таванското помещение на сестра му. Но какво общо имаше това с работата на Григ за ФБР или с факта, че самата Али беше преследвана от призрак, обучаван от ЦРУ, който след всеки свой ход оставяше следа като охлюв по тинеста пътека?

— Когато станахме по-големи — продължи младата жена и отново се намръщи, докато се освобождаваше от болезнено забитите нокти на Фъстъка, — започнахме да съхраняваме там копия на по-важни документи. Завещания, трудови договори и други бумаги. — Сега бавно приближаваха към същността на въпроса. Франк се наведе напред. — Поне веднъж годишно Григ ми изпращаше флашка, пълна със снимки, които искаше да запази, и аз я слагах в тази кутия — обясни Али. — Обикновено това бяха снимки на него и Нейт, понякога и на останалата част от вас, момчетата, и на моторите, които сте направили.

Малко кълбо от нервна възбуда се образува в долната част на стомаха му.

— Така че… — Направи жест с ръка и Фъстъка измяука недоволно, защото беше престанала да го чеше под брадичката. Али покорно възобнови действията си. — Мисля, че беше около седмица, преди да разберем за Григ, когато получих по пощата поредната флашка от него. Отворих я и видях, че, както винаги, е пълна със снимки, затова я сложих в кутията за спомени и забравих за нея. Когато ме попита дали не съм получила нещо от Григ, което да е необичайно, дори не се сетих за флашката, особено след като я бях отворила и разгледала снимките. Но там имаше и нещо друго, освен снимките: папка, в която не успях да вляза. Беше защитена с парола. Познавайки Григ, си помислих, че вероятно това са пикантни снимки на него и някоя жена, или жени — тя завъртя очи. — Но може и да са тайни документи или нещо такова?

Или нещо такова… По дяволите! Това би могло да бъде пробивът, който всички чакаха.

— Може и да е нищо, но времето ужасно съвпада, не мислиш ли? — попита с надежда младата жена.

Със сигурност го мислеше.

— Да. Каза ли на Приз… ъъъ… на Нейт за това?

Лицето й помръкна. Тя грабна Фъстъка и отново завря нос в петнистата му козина. В отговор глупавият котарак включи мотора на по-висока предавка.

Здрастиии!

Така, очевидно снощи нещо се е случило между Али и Призрака. Нещо, което караше очите й да гледат наранено и предпазливо.

Франк никога преди не беше допускал, че би могъл да го каже, но Нейтън Уелър беше жалък идиот. Не виждаше ли, че тази жена го обожава? Не забелязваше ли как затаява дъх, когато влезе в стаята, начинът, по който инстинктивно гравитира към него, въпреки че мъжът беше приветлив като кактус? Вероятно забелязваше. Призрака не би бил Призрака, ако не беше наблюдателен. Така че, да, безспорно човекът виждаше всичко. И може би точно поради тази причина винаги внимаваше да я държи на една ръка разстояние. Нейт имаше някои сериозни проблеми, несъмнено започващи и завършващи с Григ и с това, което се бе случило в онази мръсна, воняща колиба в Сирия. Не трябва да си гений от калибъра на Ози, за да разбереш, че чувствата към малката сестричка на мъртвия му приятел попадаха директно в категорията „Усложнения“.

— Не. — Али поклати глава. — Не съм казала на Нейт. Исках първо да го споделя с теб. Не исках да изглеждам като глупачка, ако мислиш, че това не е важно.

Ах, да, не искала да изглежда като глупачка пред мъжа, когото желае повече от следващия си дъх? Франк я разбираше напълно.

И като говорим за глупаци… Дан надникна в кабинета, следван от своята много по-красива и много по-добра половинка.

— К’во ст’а, дечица? — попита той, докато Пати го избутваше настрани, втренчена в поничката на Франк.

Хванаха го.

— Мислех, че започваш да намаляваш захарта в храната си — критично каза тя с ръце на кръста.

Добре де, беше направил това грандиозно изявление пред Рицарите с надеждата Беки да престане да тъпче тези нелепи близалки в джобовете му. Номерът обаче не мина. Или Беки беше твърдо решена да подкопае предполагаемата му нова диета, или се наслаждаваше на факта, че той не може да устои на близалките с вкус на безалкохолна бира. Ако трябваше да се обзаложи, би заложил на второто.