— Не. — Нейт поклати глава, следейки с поглед как приближава, също както кобра гледа мангуста.

— Защо?

— Защо какво? — О, Нейт знаеше какво го пита, но отчаяно търсеше начин да забави отговора си, тъй като не успяваше да измисли правдоподобно извинение за…

— Защо не искаш да правиш любов с мен?

Ъъъ. Мда. Това беше въпросът, на който не можеше да си наложи да отговори, тъй като Али не беше от онези жени, с които да прекара една нощ на удоволствия и после да изчезне. А и дума не можеше да става да й предложи нещо повече, защото тогава щеше да бъде принуден да й признае, че е убил брат й и я е излъгал за онова, което… не, това просто нямаше да се случи.

— Ъъъ…

— Защото е очевидно, че тялото ти е напълно съгласно с идеята. И ти самият призна, че ме харесваш. — Али стоеше пред него, толкова близо, че можеше да долови финия аромат на орлови нокти от шампоана, дори след дългия ден, прекаран върху седалката на мотора. — Аз те харесвам…

Младият мъж я погледна изненадано.

Али поклати глава и се засмя и всичко, за което Нейт можеше да мисли, беше: Човече, тя изглежда абсолютно зашеметяващо с тази диво разбъркана коса.

— Е, през по-голяма част от времето те харесвам. Но през останалото — не знам дали искам да те удуша, или да те целуна. И в това е целият ми проблем, разбираш ли? Работата е там, че дори когато ме подлудяваш, продължавам да си мисля, че може би искам да те целуна. Така че — тя направи кратък безпомощен жест с ръце, — защо, защо да не се отдадем на страстта си?

Внезапно във въздуха се разнесе някакво жужене. То облиза кожата му като с електрически език и го накара да настръхне целия.

— Ъъъ…

— И ако го правиш само от лоялност към Григ, защото смяташ, че дължиш на мен — малката му сестричка — повече от една нощ, не си прав.

Моля? Какво? Тя наистина ли каза една нощ?

— Познавам твоя тип — продължи Али с изкусителна усмивка. — По дяволите, та аз израснах с един, който беше точно от твоя тип. Чукай и бягай, нали така?

— Али…

О, Господи! Тя пристъпи още по-близо и застана между краката му, щръкналите й малки гърди се озоваха точно пред него. В лицето му. Какво се канеше да каже? Нещо. Нещо важно, но дори и животът му да зависеше от това, не можеше да си спомни какво.

— Нейт — прошепна тя и зарови пръсти в косата му.

По гръбнака му се втурнаха тръпки от възбуда.

— Ммм? — попита, хипнотизиран от невероятната гледка пред очите си и от усещането как тя го докосва… съзнателно.

Али отново се засмя. Това беше смехът на морска нимфа — гърлен, секси и дяволски неустоим. Мъжът несъзнателно протегна дясната си ръка, сложи я отзад на бедрото й и я придърпа напред, докато зарови нос в сладката, ароматна долчинка между прелестните й гърди.

— Ти каза името ми — отвърна тя и покри дланта му върху бедрото си със своята. После започна да я бута нагоре, все по-високо и по-високо, докато шепата му обхвана твърдото й дупе. Велики Боже! — И в отговор аз казах твоето — обясни му със снизходителен тон.

Какво? За какво бърбореше тя? Беше невъзможно да разбере нещо, когато меките й гърди се гушеха в бузите му, а коварното ухание на орлови нокти замъгляваше съзнанието му. Това трябваше да спре. Тя може и да говореше за една нощ, но не го мислеше. Или…?

С неохотата на гладен човек, който трябва да се отдалечи от безплатен бюфет с неограничена консумация, Нейт отдръпна ръката си и се изправи, принуждавайки младата жена да отстъпи крачка назад. Тя го погледна въпросително, след това го дари с лека, многозначителна усмивка. Същата, с която жените се усмихваха от столетия, и която Да Винчи е увековечил в Мона Лиза.

Беше загазил.

И точно тогава тя пристъпи напред, повдигна се на пръсти и обви ръце около врата му.

О, човече! По-добре да бе останал седнал, защото сега Али се притискаше по цялата дължина на тялото му, а това беше прекрасно, объркващо и дяволски опасно. Всички причини, заради които трябваше да се съпротивлява, постепенно изчезнаха от съзнанието му. Това бяха важни причини, нали? Беше сигурен, че са, но не успя да си ги спомни, тъй като тя хвана ушите му и го дръпна надолу, за да го целуне.

Причини… Важни причини…

Дъхът й опари устните му и той изстена.

Причините!

— Али, трябва да спрем! Трябва да…

— Не! — Тя се отказа от опитите си да улови устните му и вместо това покри челюстта му с мокри целувки. — Този път няма да те оставя, независимо от извиненията ти. Казваш, че има неща, които не знам за теб? Ами, не ми пука за тях. Ти не искаш ангажимент? Е, и аз не искам.

— Григ — изграчи най-сетне и мислено се поздрави, че накрая е успял да й предложи приемливо оправдание.

— Какво за него? — Али се дръпна назад и се вгледа в очите му. Устните й бяха порозовели от допира с наболата му брада. Той изскърца яростно със зъби, когато гледката на тези пухкави устни върна спомена за друга част от анатомията й, също толкова мека и розова.

— Той не би одобрил. — Да! Това беше правилният аргумент!

— Разбира се, че би го направил. — Погледна го точно толкова закачливо, колкото и съблазнително. — Винаги ми казваше, че ти си най-добрият човек, когото някога е познавал, и че е можело да срещна и много по-лош от теб.

Нейт отдръпна глава, когато тя понечи да поднови възхитителното, влудяващо хапане по брадата му.

— Какво?! Той винаги ме предупреждаваше, че ще ме убие, ако те докосна дори с пръст.

Снизходителната усмивка, която му отправи сега, беше еквивалент на Хайде бе, ти сериозно ли?

— Естествено, че ще ти каже така, глупчо такъв. Точно това казват по-големите братя на мъжете, които искат да бръкнат под полата на малката им сестричка. Ти какво очакваше?

Какво беше очаквал?

— Наистина ли е казал това? Че си можела да срещнеш и много по-лош от мен?

— Да — отвърна и започна да хапе шията му, — но сега съм си наумила да направя много лоши неща с теб. Как ти звучи това?

Как му звучи? Като да е умрял и попаднал в рая. Мили Боже, дали да се осмели?

Какво искаше от него в действителност? Нищо повече от една нощ на удоволствие и — о, чудо на чудесата! — случайно това беше една от неговите специалности — да доставя удоволствие на жената така, както го беше научила една мила бразилска вдовица.

Странно, не се бе сещал за Ракел Силва през годините, но може би не биваше да се изненадва, че споменът за нея изникна в главата му точно сега.

На първата им изнервяща мисия, двамата с Григ бяха прекарали един дълъг, горещ месец, наблюдавайки целта, като живееха в малката къщичка за лодки на Ракел. Дните им бяха запълнени с чакане, следене и водене на подробни записки. Нощите… о, нощите им бяха изпълнени с нещо съвсем различно.

И въпреки факта, че похотливите млади мъже са известни с това, че обичат да се хвалят със завоеванията си, нито той, нито Григ бяха говорили за своите преживявания с Ракел през всичките тези години, сякаш изречената интимност би опетнила по някакъв начин духовното.

А това беше духовно — израстване на ума, тялото и душата.

Макар да бяха добре обучени войници, и на двамата им беше ясно, че през онова горещо южноамериканско лято са пристигнали в къщичката за лодки на Ракел като момчета. По времето, когато си тръгнаха, сладката бразилска дама ги бе превърнала в мъже.

О, човече, колко пъти си бе мечтал да покаже на Али всичко, което беше научил? Колко често бе разигравал в ума си всяка отделна ласка на мазолестите си пръсти, всяко горещо докосване с езика си, всяко движение на тялото си в нейното? Безброй. Ето колко. Безброй много пъти. А сега му се предоставяше възможност да превърне всичките си фантазии в реалност.

Беше го помолила за една нощ. Една нощ на удоволствие, една нощ на страст и спомени. След всичките години на отричане и саможертва не заслужаваше ли да се възползва от една нощ и да прави любов с единствената жена, която някога бе докоснала сърцето му?

Вероятно не. Някой като него, човек, който е видял и извършил толкова много тъмни и отвратителни неща, някой, който пълзеше в смърдящата клоака на човечеството, определено не беше достоен да докосне жена като нея, една жена, чиста и сияйна като слънце.

Така че — не, не заслужаваше тази нощ, но Бог да му е на помощ, щеше да я приеме.

Глава 15

Изведнъж гърбът на Али се оказа притиснат в стената на банята, а езикът на Нейт се озова дълбоко в устата й… и да… той свали тениската й. Буквално я изтръгна от раменете й.

Олеле майчице!

Сега вече знаеше какво изпитват хората, когато казват, че светът е променил наклона на оста си. Точно в този момент не знаеше къде е горе и къде — долу.

Той обхвана гърдите й и ги повдигна, за да усети тежестта им в шепите си. И тогава, като по чудо, сутиенът й внезапно изчезна. Не разбра кога и как точно се случи, което само доказваше, че мъжът знае какво прави, но в един миг се оказа гола и устните му бяха върху кожата й.

О, горещо!

Стана й толкова горещо, когато засмука зърното й, а зъбите му нежно го одраскаха. Това беше решаващият момент, точно тук и точно сега. Повратният момент. Нещата можеха да поемат в каквато и да е посока. Ако се отдръпнеше, и той щеше да спре. Нейт щеше да укроти глада си и нежно да се погрижи за нейните нужди, както бе направил тогава на плажа.

Но тя не искаше бавно, и в никакъв случай не искаше нежно. Единственото, което желаеше, единственото, за което можеше да мисли, бе, че го иска в себе си. Да я изпълни с твърдостта си и да тласка в нея, докато триенето стане непоносимо и екстазът я накара да се разпадне на хиляди парченца.

И двамата се бореха с дънките й, опитвайки се да ги свалят, ръцете им трепереха, телата им се извиваха, устите жадно поглъщаха топлата плът. Когато панталонът се свлече в краката й, тя нетърпеливо го изрита.

— Влез в мен, Нейт — помоли с дрезгав глас, прекара пръсти през меките му къдрици и притисна лицето му по-плътно до гърдите си.

Не знаеше как е успял, но някак си беше промушил ръка между неистово притиснатите им тела, за да освободи последните копчета на панталона си и… той беше там.

Избута настрани ръба на бикините й и… О, Боже, той беше точно там. Притискаше се в нея, горещ и пулсиращ. Дразнеше я, измъчваше я.

Изстена срещу зърното й, а след това започна да натиска, да се плъзга в тялото й бавно и неумолимо. Когато проникна в нея, Али замръзна за миг, защото — О, небеса! — още нещо доказваше, че е изключително надарен.

От гърлото му се изтръгна разочаровано ръмжене и тя знаеше точно как се чувства. Али също желаеше това окончателно свързване, това пълно проникване в мястото, където двете тела се съединяваха и движеха в синхрон, за да достигнат крайната цел — освобождаването. Пое си дълбоко въздух, стисна клепачи и се концентрира върху отпускането на мускулите на вагиналните стени. Мъжът незабавно се възползва от обстоятелството и с един мощен тласък, който я остави почти без дъх, влезе докрай в нея.

Очите й се присвиха от удоволствие и болка. Мъжествеността му я разтегна, изпълни я до пръсване, стимулирайки всяко вибриращо, свръхчувствително нервно окончание.

И тя беше точно там. Невероятно, неочаквано, но почти беше стигнала до ръба на онази страшна пропаст, където тялото поема контрола, а всяка рационална мисъл е невъзможна. Беше безпомощна и единственото, което можеше да направи, бе да се извива в опит да получи последната малка стимулация, която да я изпрати отвъд този ръб.

С едрите си длани Нейт притисна ханша й към стената и се отдръпна, плъзгайки цялата си дължина навън от тялото й. Младата жена изстена от загубата.

— Презерватив — изръмжа той и Али поклати глава с чувство на неудовлетвореност.

— Хапче — прошепна задъхано. Копнееше толкова силно за него, че си мислеше, че ще умре, ако скоро не се върне пак в тялото й. — О, Нейт. Моля те, вземи ме — проплака тя.