Тогава той проникна отново в нея. Бедрата му се движеха бясно, сякаш бяха прикрепени към двигател. И тя полетя, хвърли се от най-високата скала на страстта, докато в нея не остана нищо друго, освен усещанията. В утробата й се зароди пулсиращо блаженство, което се разпространи из цялото й същество.

— О, небеса! — Чу го смътно да простенва, преди да почувства горещата струя на освобождаването му, докато тялото й продължаваше ритмично да се свива около него и да взима всичко, което можеше да й даде.

* * *

Лавандула.

Беше прав. Бельото й беше лавандуловолилаво с малки розови панделки. Нейт имаше доста добър поглед към ефирния сутиен, който висеше на едната си презрамка от изящното рамо на Али, докато главата му се притискаше в стената до нейната. Мъчеше се да си поеме дъх след най-умопомрачителния оргазъм в целия си живот. Тялото му продължаваше да потръпва, когато изпълнен със самоомраза, си наложи да се отдръпне назад, за да я погледне.

Боже! Ракел би била крайно разочарована от това му представяне. Въпреки че… Али изглежда не бе забелязала липсата на финес. Главата й беше отметната към стената, тънката й шия бе извита назад, красивите й златисти очи бяха плътно затворени и пурпурен руж оцветяваше меките й бузи — издайническия цвят на жена, изживяла бурен оргазъм.

И все пак това не намали неговото разкаяние.

— Дявол да го вземе, Али! — Нейт вдигна ръка и избута назад влажната къдрица, залепнала за ъгълчето на подпухналата й от целувките уста. — Съжалявам.

— За какво? — промърмори, без да отваря очи.

— Че не го направих така, че да ти бъде по-хубаво. Защото… защото ти се нахвърлих като прегладнял бик.

— Доколкото си спомням, аз те помолих точно за това. — Устните й се извиха в усмивка.

— Но ти заслужаваш…

— Какво? — Този път очите й се отвориха и той забеляза, че от преживяната страст златистото бе потъмняло до кехлибарено. — Какво заслужавам?

Светлина на свещи, помисли си Нейт. Нежна музика. Бавно, съсредоточено съблазняване, което започва с хиляди целувки и завършва с още повече. Но това, което каза беше:

— Нежност.

— Хмм. — Тя се наведе и захапа устните му. — Можем да го направим нежно следващия път. И двамата се нуждаехме първо да намерим облекчение.

Незнайно защо упоритият му пенис започна да потрепва и да се уголемява. Чудно ли беше това, след като все още се намираше дълбоко в нея?

Усмивката й, когато го усети, беше проява на женски триумф.

Да, следващия път. Е, следващият път щеше да бъде дяволски скоро.

Като излезе от дънките си, той вдигна Али на ръце, насърчавайки я да обгърне с крака кръста му и обхвана с шепи съвършеното й дупе.

— Нейт! — изписка тя. — Раната ти!

— Не чувствам нищо освен теб, сладурче — отвърна мъжът, когато излезе от банята с една-единствена цел — леглото.

О, мили Боже, той не се шегува.

Най-мекото, най-сладкото, най-прекрасното нещо, което някога е срещал, беше Али. Хареса му начинът, по който тя се разтопи срещу него. И беше негова. Поне през тази нощ…

Проклятие! Току-що я бе имал, но при мисълта, че ще я обладае отново, стана толкова твърд, че беше в състояние да забива пирони с ерекцията си.

Положи я внимателно на матрака и тъй като не можеше да понесе да прекъсне връзката между телата им, протегна длан, усука ефирните й прашки около юмрука си и ги разкъса. После хвърли през рамо съсипаното парче плат.

— Хей! — възнегодува тя, но гневът й утихна напълно, когато сграбчи мъжа за ушите и плени устата му. Очевидно в нея се проявяваше всичко варварско. Което беше добре, защото точно такъв беше и той — варварин.

— Имаш толкова много други. Виждал съм ги — каза, когато успя да си поеме дъх, точно преди да започне да се концентрира върху хилядите целувки. Избра да положи първата върху нежната извивка на ключицата й.

— Хмм — прошепна Али, докато накланяше глава на една страна, за да му осигури по-добър достъп. — Предполагам, че си прав.

Изобщо не успя да обходи тялото й с хиляди целувки. Когато стигна до двеста, тя вече се извиваше под него и молеше за милост. Но Нейт продължи бавно, нежно и преди всичко — задълбочено. След третия оргазъм Али се чувстваше напълно изтощена. Той заспа с доволна усмивка, а единствената жена, която някога бе обичал, тихо похъркваше в прегръдките му.

* * *

— Мътните го взели! — изруга Даган в клетъчния си телефон и удари с длан по волана.

— Да — съгласи се Челси Дювал, чийто дрезгав глас прозвуча доста грубо през нестабилната мобилна връзка. Челси беше единственият човек в ЦРУ, който продължаваше да говори с него след инцидента. Беше щастлив да я нарича своя приятелка, въпреки че в един момент преди години беше твърдо решен да я направи много повече. — И става по-лошо.

Чудесно! Още по-лошо, отколкото откритието, че мъртвият на снимката е някой си Роко де Лука, наемен убиец на мафията в Ню Йорк, който, изпълнявайки инструкциите на Кид Рок, се е отправил на запад. Само че Даган беше убеден, че Роко не е направил това, за да стане каубой. Не. Без съмнение, Роко се беше озовал във Вегас, защото там има много крака, които трябва да бъдат счупени. Даган подозираше, че повечето от тях бяха на играчи, които не могат или не искат да си платят дълговете.

— Човекът има двама съучастници, които са познати на властите — обясни Челси. — Единият е Франки Коста — Акулата, а другият е Джони Витильони, който случайно му е братовчед. Всеки от тях е лежал в затвора и има досие, което може да засенчи и най-лошия ти кошмар, и това е преди да започнем да говорим за всички неща, за които са заподозрени. Исусе, Зи, в какво си се забъркал този път?

Този път. Сякаш беше известен с това, че винаги се намира на погрешната страна. Не, не беше така… освен само един път, но той беше достатъчен да съсипе отличната му дотогава репутация за цяла вечност. Дори и Челси, която все още вярваше в него, очевидно не можеше напълно да пренебрегне онова, което се бе случило.

— Благодаря за помощта, Челс — каза, без да обръща внимание на последния й въпрос. — Трябва да тръгвам.

— Зи, нямах предвид…

Даган затвори телефона, преди да успее да чуе онова, което искаше да му каже, защото каквото и да бе имала предвид, то би било лъжа. И тя знаеше това.

Искаше му се да изкрещи: „Не беше по моя вина! Бях измамен!“. Но какво щеше да му донесе това? Нищо. Това нямаше да промени миналото. Нищо не би могло да го промени.

Но точно сега личните му проблеми не бяха толкова важни, тъй като сенатор Алън Алдъс беше наел група главорези, които трябваше да ликвидират Алиша Морган и Нейтън Уелър. И Даган щеше да направи всичко възможно, за да предотврати това.

Щеше ли да рискува живота си в опит да компенсира онова, което се случи преди три години?

Да, може би.

Нима всеки човек не заслужава втори шанс?

* * *

— Откъде имаш този белег?

Нейт изпъшка и издърпа Али върху себе си, така че като повдигне брадичката й да може да я целуне право в бъбривата уста.

Два часа.

Беше му позволила два блажени часа от най-добрия и спокоен сън, който бе имал от години, а след това го беше събудила, покривайки гърдите му със сладки, горещи целувки. Нямаше нищо против горещите целувки, но да разговарят, докато е гола… Али беше в ръцете му гола и да говори в момента бе на последно място в списъка от неща, които би искал да направи.

Тя отвърна на целувката му, като плъзна и завъртя езика си в устата му така, че веднага забрави всяка мисъл. Изведнъж тя се отдръпна и обиколи с тънкия си пръст големия сбръчкан белег, високо горе на дясното му рамо.

— Ето този. Как го получи?

Той въздъхна. Очевидно нямаше да го остави на мира.

— Лоши рефлекси — призна неохотно, опитвайки се да я целуне отново, но вбесяващата жена му се изплъзваше.

— Лоши рефлекси? Какво означава това?

— Това означава, че не бях достатъчно бърз. — Тя го погледна толкова объркано и толкова сладко, че той не успя да се сдържи и се ухили. — Попаднахме в престрелка между два враждуващи наркокартела и аз се оказах на пътя на един заблуден куршум.

Младата жена се подпря на лакти и огледа голия му торс.

— Колко пъти си прострелван?

— Достатъчно често, за да знам, че и един път е твърде много.

— Винаги ли си така уклончив?

— Да.

Тя се намръщи и глупавото му сърце се преобърна, когато нослето й отново се набърчи така сладко.

— Ако започнем да говорим за всичките ми белези — отбеляза той, — ще трябва да останем тук и следващата седмица, сладурче. За съжаление, красивото и без белези тяло не е част от длъжностната ми характеристика.

— Хмм. — Тя отстъпи и положи глава на здравото му рамо. — Мисля, че имаш красиво тяло, въпреки всичките белези.

Жени. Боже, тях просто трябва да ги обичаш. Някак си виждаха красота във всичко. Белези, стари порутени сгради, новородени…

Нейт бе виждал такива. Те бяха сбръчкани, обикновено имаха странен цвят и малките им глави винаги изглеждаха с особена форма. Докато си мислеше за това, той не забеляза от колко дълго време Али мълчи, докато изведнъж не каза:

— Нейт?

— Да?

— Как го правиш?

— Кое, сладурче?

— Твоята работа. Има ли начин да се свикне с нея?

Човече, тази жена… тази жена беше твърдо решена да разкъса сърцето му по всички възможни начини.

Той не говореше за тези неща… никога. Дори и с Григ.

Но това беше жената, която обича, задаваше му тези трудни въпроси и за първи път осъзна, че иска да говори. С нея.

— Не. — Преглътна мъчително, когато безброй кървави спомени заляха съзнанието му. Толкова много ужас. Толкова много смърт. Погледна дланите си, както правеше доста често. Те бяха широки и груби, и той винаги беше изненадан да ги види чисти, въпреки количеството кръв, която беше пролял. — Човек никога не свиква с това.

Тя потрепери и той я придърпа още по-близо до себе си, притисна главата й под брадичката си. Потърка наболата си брада в нея и вдъхна земните аромати на секс и засъхнала кръв. Те се смесваха със сладкия чист аромат на Али.

— Григ никога не искаше да говори с мен за работата си — каза му тихо.

— Така е, защото ти наистина не искаш да чуеш това, сладурче. Григ само те е предпазвал.

— Но аз искам да знам повече. Григ беше единственият човек, който имах, Нейт. Единственият, който ме обичаше толкова много, обичаше ме повече от всеки друг на света. А аз дори не го познавах. — При последните думи гласът й се пречупи.

Прас! Да, това беше сърцето му. Отново.

Приглади копринената коса зад ухото й и погали изящната му извивка. Всичко в нея беше малко и меко и той обичаше всеки женствен сантиметър по тялото й.

— Познавала си най-добрата част от него. Пазеше я за теб.

— Но това е лъжа, не разбираш ли? — запротестира тя. — Познаването на един човек не означава да виждаш само добрата му страна, трябва също да знаеш и всички мрачни, ужасяващи неща за него.

Добре, но понякога мрачните и ужасяващи неща са прекалено мрачни и твърде ужасяващи.

— Какво искаш да ти кажа, Али?

— Не знам. — Въздъхна разочаровано. — Бих искала да ми кажеш как сладкият ми лъчезарен брат стигна до това, което правеше. Искам да ми кажеш, че го е направил, защото някой е трябвало да го стори и той сам е пожелал да го извърши. Искам да ми кажеш, че не е приел тази работа само защото е бил пристрастен към адреналина или е станал садист. Искам да ми кажеш… Боже, и аз не знам. Кажи ми нещо. Каквото и да е.

Проклет да е Григ! Вместо да направи именно това — да се довери на някого, той бе държал устата си затворена през цялото време точно както бе правил и Нейт.

Младият мъж си пое дълбоко дъх.